Салем
Любопитството на Пепър се прояви, когато Рим и аз най-накрая се върнахме снощи. Тя не попита, но погледите и ми подсказваха, че иска да и разкажа. Не можах, защото все още не бях сигурна как да осмисля всичко. Беше приятелски. Смеехме се по време на вечерята и говорихме за Вана. Беше толкова хубаво да си спомням за нея.
Рим нито веднъж не спомена, че мисли за мен, когато е с други жени. Освен малкия ми изблик за бележката, която остана без отговор, не допуснахме разговора да се насочи към нас, които някога бяхме. Наслаждавах се. Да се возя отново на мотора му след толкова години. Въпреки че този беше по-нов и по-скъп от мотора, който имаше, когато беше на двайсет и една. Денят беше като излязъл от въображението ми и беше съвършен.
Когато погледнах към затворената врата на спалнята на Рим, почувствах лекота в гърдите си – докато не се сетих за Еймън, и тогава тя изчезна почти веднага. Еймън ме беше обичал. Той беше излекувал това, което Рим беше разбил. Вчера беше началото на едно приятелство. Нищо повече.
Вероятно имаше жена – Никси или която и да е – там с него. Гола, сгушена до него.
Опитвайки се да отблъсна тази мисъл и да се убедя, че не ми пука, се запътих към кухнята. Чух глас по същото време, когато усетих миризмата на бекон.
– Дълго те нямаше вчера.
Обърнах се и видях Лик да стои в дългия коридор, който водеше към задния двор.
– Здрасти – отговорих. – Не те видях там в тъмното.
Той направи крачка напред, докато светлината от стълбите го освети.
– Добре ли си след разговора с ченгетата?
Бях, но се чудех дали щях да съм, ако Рим не беше дошъл да ме вземе и да ме отведе оттук.
– Беше… Стресиращо – признах – но да, добре съм.
– Да закусиш ли отиваш? – Попита ме той.
– Да. Ти яде ли?
Погледът му бавно се спря на вратата, после се върна към мен.
– Още не. Да вървим.
О, значи щеше да закусваме заедно.
Не знаех какво да мисля за Лик. Беше… Странен. Имаше нещо опасно и секси в него, но нещо не беше наред. Сякаш имаше няколко емоции, които не му бяха дадени. Студенина, която изобщо не пасваше на мъжа, който ме беше спасил, а после ме беше вдигнал и отнесъл далеч от кошмара.
Започнах да вървя към вратата и когато стигнах до нея, голямата му татуирана ръка вече беше там, протегна се над мен и я отвори. Благодарих му, преди да вляза в светлата зала, където имаше малко мотористи, тъй като беше едва девет часа.
Нина и Голди работеха зад тезгяха, а Пепър седеше на бара с чаша кафе в ръце и се смееше на нещо, което една от другите две жени беше казала.
Всички три чифта очи се обърнаха към мен – или поне така предположих, тъй като всички се преместиха от Лик, който беше зад мен, към мен. Очите на Пепър се разшириха леко, а след това тя отпи от чашата си. Любопитството беше толкова очевидно на лицето и, че можеше просто да ме попита какво искаше да знае толкова много.
– Станал си рано, Лик – каза Нина с подтекст, сякаш го обвиняваше в нещо.
Пристъпих и седнах на стола до Пепър.
– Първата партида бисквити беше по-добра – отвърна той, като издърпа стола от другата ми страна и седна.
Голди повдигна вежда към него.
– Или може би гледката е по-хубава.
Той се усмихна, като погледна към мен.
Усетих, че бузите ми се зачервиха, и се усмихнах, преди да се обърна към Пепър.
– Мисля, че ти никога не спиш. Беше будна, когато си легнах, и те нямаше, когато се събудих.
Тя ме погледна самодоволно.
– Не всички имахме цял ден за разходки и разглеждане на забележителности.
– Да, моля, разкажи ни за това. Любопитните умове искат да знаят – включи се Нина.
Голди взе чиния с храна и я подаде на Лик.
– Трябва да клюкарстваме. Можеш ли да ядеш другаде? – Попита го тя, усмихвайки се толкова лъчезарно, че не мислех, че някой би могъл да и откаже.
– Може би искам да чуя клюките – каза той, слагайки чинията и вземайки парче бекон. Явно нямаше да мръдне от мястото си.
Голди въздъхна драматично.
– Това са женски разговори. Не искаш да ги чуваш.
Той дъвчеше бекона, докато я гледаше в очите, после преглътна и каза:
– Мислила ли си, че тя не иска да ви разкаже на вас трите за личния си живот?
Аз си поех дъх и сведех поглед към ръцете си, които бяха сключени в скута ми.
– Разбира се, че сме мислили. Но ние не работим така. Ние искаме да я попитаме, а тя няма да ни каже нищо, докато един от вас седи там. Така че, бъди мил и отиди някъде другаде – информира го Пепър.
Усещах погледа на Лик върху мен, но не погледнах нагоре.
– Искаш ли да говориш с тях за тези неща? – Попита той.
Не, не особено, но също не исках да бъда груба с тях. И трите започнаха да ми стават приятелки. А аз отчаяно се нуждаех от такива.
– Не ми пречи – казах, усмихвайки му се бързо, преди да изправя раменете си и да се опитам да не изглеждам неловко.
– Добре – промърмори той, издърпвайки стола си назад и вдигайки чинията си.
Защо това ме накара да се почувствам, сякаш съм го разочаровала? Уф. Не ми харесваше това.
– Благодаря, Лик – извика Голди.
Той изръмжа в знак на съгласие и се запъти към вратата, през която бяхме влезли само преди минути.
Нина се облегна с лакти на бара и погледна от вратата към мен.
– Някой те е предупредил да внимаваш с него, нали? Защото Лик е луд копелдак.
Голди плесна Нина по ръката с кърпа.
– Не бъди лоша. Той просто е… Непредсказуем и взима лоши решения.
Нина я погледна.
– Изпратил е тестисите на един мъж на жена му.
Тя се смръщи и изпусна въздух.
– Добре, да, направил го е. Но това е едно от лошите решения, за които говорех.
Нина завъртя очи, докато аз ги гледах с ужас. Страхувах се да попитам за повече подробности.
– Освен това, никога не съм го виждала да се държи с жена така, както с нея. Бих казала, че е в безопасност – каза и Голди.
– Е – отвърна Нина, поглеждайки ме. – Зависи колко и пука за здравето и безопасността на Текс.
– Той не би отрязал топките на Текс – отвърна Голди, завъртайки очи.
– На сто процента ли сме сигурни в това? – Попита Нина.
– Моля ви, момичета – прекъсна ги Пепър. – Тя е почти толкова бяла, колкото брашното, с което си изцапала целия плот. Престанете да говорите такива глупости. Освен това, аз бих заложила на Текс. Той не е луд, но е по-мускулест.
Голди и Нина се спогледаха, а Нина сви рамене, сякаш Пепър можеше да е права.
– Както и да е, да се върнем на това, което искаме да знаем. Къде ходи вчера? Какво се случи? – Попита ме Голди.
– Наистина ли има пиърсинг на пениса? – Добави Нина.
Очите ми се разшириха, докато я гледах.
– Какво? – Попитах.
Тя изглеждаше разочарована.
– Значи не си видяла пениса му. Няма проблем. Има достатъчно време за това.
– Тя не е клубна курва. Боже, Нина – смъмри я Голди.
– Знам това, и това не я прави курва. Тя каза, че той и е отнел девствеността преди двадесет години. Те не са непознати – отвърна и тя, точно когато вратата на кухнята се отвори отново.
Погледнах към вратата и замръзнах от ужас. Рим влезе, погледна останалите, а после се спря на мен. Не можах да разчета изражението му, за да разбера дали е чул нещо, но той не каза нищо. Обърнах се и изпуснах въздуха, който бях задържала.
Столът, от който Лик току-що се беше изправила, беше преместен отново, когато Рим дойде да седне до мен. Другите жени не казаха нищо, което ни накара да изглеждаме виновни.
– Какво? Не се спирайте. Знаете, че аз отнех девствеността на Сейлъм. Моля, продължете. Много ми е интересно да разбера накъде отиваше разговора.
Цялото ми тяло се изчерви и затворих очи. Той я беше чул. По дяволите. Защо им казах нещо? Сега ще си помисли, че съм разказвала на всички за миналото ни. Беше ли ядосан? Не изглеждаше така, но трябваше да е. Нали?
– Ако мислех, че е лека жена, щях да я наведа на мотора си вчера, но не, това не се случи. Познавам я прекалено добре. Никога не би направила такова нещо.
Отворих очи и видях Голди да се усмихва, а Нина да му се подсмива, преди да се обърна към него. Наистина ли току-що каза това?
Той ме наблюдаваше. Чакаше да реагирам. Дразнещият блясък в очите му ме накара да се разтреперя леко.
– Изглеждаш изненадана, Ангелско лице – каза той.
Аз мигнах и не казах нищо. Той ме нарече Ангелско лице пред другите жени.
– Ангелско лице, а? Предполагам, че това не е ново галено име? – Каза Нина.
Рим поклати глава, но продължи да ме гледа.
– Не, не е ново.
Това не беше… Това, което очаквах днес. Или беше защото бяхме приятели? Възрастни приятели с минало. Аз ли бях тази, която правеше нещата неудобни? Боже, имах нужда от наръчник, за да се справя с това.
– Мислех, че досега ще си тръгнал за Окала – каза Пепър, спасявайки ме от необходимостта да говоря.
– Няма да се връщам скоро. Имам работа тук.
– Работа? – Попита Нина с усмивка.
На устните му се появи крива усмивка.
– Много си любопитна, Нина.
– Ето те – извика женски глас.
Обърнах се и видях Никси да влиза в кухнята, облечена в нещо, което приличаше на сутиен и бикини.
Пепър промърмори нещо до мен, а Голди хвърли ядосан поглед на новодошлата, преди да се приближи до печката.
– Не беше в леглото и не знаех къде си отишъл – каза Никси, като се приближи зад Рим и го прегърна, притискайки огромните си гърди към гърба му.
– Добро утро – прошепна тя в ухото му.
Това беше студената вода на реалността, от която се нуждаех, за да се събудя от илюзията, че нещата са различни от това, което са. Не аз бях тази, която държеше Рим тук. Тя беше. Исках да си тръгна, тъй като апетита ми беше изчезнал.
Ако измислях извинение, за да си тръгна, щеше да изглежда, че ми пука. Нямаше нужда да задълбочавам срама си. По-добре да разсея напрежението, отколкото да го подхранвам. Рим харесваше млади жени с изложени на показ тела. Аз не бях млада и никога не бих се разхождала така.
Наложих най-хубавата си усмивка.
– Ела – казах и. – Седни тук. Щях да си направя кафе и да видя с какво мога да помогна на Нина и Голди.
Не погледнах Рим, а станах и ѝ отстъпих стола си. Късите дънки, които бяха на Пепър, вече не ми се струваха толкова къси, макар че задника ми беше прекалено голям за тях. В сравнение с облеклото на Никси, те можеха да минат за панталони. Докато обикалях около тезгяха, Голди и Нина се включиха в представлението като шампиони.
– Щом си вземеш кафето, ще ти покажа как се разточва тестото – каза ми Нина, докато взимаше голяма купа и се връщаше на мястото до фурната, което беше покрито с брашно.
Никога не бяхме говорили за това, че ще им помагам. Не защото не исках да помагам, а защото следвах примера на Пепър. Предполагах, че не обичат да им помагат в кухнята и не исках да нахлувам в територията им.
– Купих ново мляко. Опитай го. Ужасно е. Бих предложила на Пепър, но тя ще се намръщи – каза Голди.
– Защото пия кафе така, както Бог е искал. Черно – отвърна Пепър.
– Откога те интересува какво е искал Бог? – Отвърна Голди, което накара Пепър и Нина да се разсмеят.
Трябваше да се усмихна, така че го направих, но останах с гръб към Рим и… Каквото и да беше тя. Без да бързам, си налях чаша и поех няколко бавни и равномерни вдишвания.
Всичко беше наред. Бях омъжена. Рим и аз бяхме… Бяхме… Може би на път да станем приятели. Той беше красив, секси, вирусен мъж с пиърсинг на пениса, който пасваше на езика му, и щеше да има млади жени около себе си, на които да използва тези неща. Ако се държах странно, напрегнато и неловко, щеше да изглежда, че ми пука.
Подготвяйки се психически за това и действайки колкото можех по-спокойно, се обърнах и отидох до хладилника.
– Не съм достатъчно гадна, за да пия черно кафе – отвърнах, опитвайки се да се включа в разговора.
– Втори рафт отдясно. Това е лилавата бутилка с надпис “Любовта е сляпа„ и шоколадова ягода отпред – информира ме Голди.
Претърсих рафтовете, намерих я, налях малко в кафето си и се обърнах към останалите.
– Добре, да продължим – каза Нина, докато разбъркваше тенджерата на котлона. – Тъй като Текс настоя да продължим.
Погледът ми се стрелна към Рим, който ме наблюдаваше, въпреки че Никси седеше на едното му бедро, а не на столчето, което бях и предложила. Не исках да довършвам този разговор. Никога. Особено с тези двамата тук.
– Донеси ми кафе – каза той на момичето.
Тя скочи с широка усмивка, щастлива да изпълни желанието му.
Гадост. Фууу. Превъртях очи, преди да насоча вниманието си отново към Нина. Трябваше да я спра и то бързо. Нямаше да говоря за нищо, свързано с Рим.
– И така, тази вечер е първият ти лагерен огън и трябва да ти намерим нещо да облечеш. Въпреки че, като гледам как Лик те следва навсякъде, не мисля, че ще му пука много какво носиш. – Усмихна ми се през рамо Нина.
Какво правеше?
– О, аз… – Какво да кажа? Не исках да лъжа, че Лик ми харесва или че има някаква вероятност да се закача с него – или дори да искам да го направя. Не исках. Започвах да разбирам отказа на Пепър да излиза с моторист.
– Няма проблем – каза Голди с махване на ръка. – Момчетата си говорят. Сигурно Текс вече е чул. Не клюкарстваме.
– Не, Текс не е чул. – Тонът му беше рязък, докато ги погледна, а после и мен.
Можеше да съм мълчала, защото нямах думи. Нищо не излизаше от устата ми.
– Лик си пада по Сейлъм. – Нина го каза, сякаш беше общоизвестен факт и той трябваше да си е забил главата в задника, за да не го знае.
– Сутринта трябваше да му дадем храната и да го изгоним, за да можем да поговорим за това. Беше придружил Сейлъм до закуската и имаше намерение да седне до нея, докато яде.
Искаше ми се да въздъхна. Говореха така, сякаш Лик ме харесваше по начин, по който не ме харесваше.
– Ето – каза Никси.
С ъгълчето на окото си видях как поставя чашата пред него. Очаквах да се качи отново в скута му, но заповедта му я спря.
– Иди почисти стаята ми.
Напрегнах се. Наистина ли току-що каза това? Винаги ли и се караше така? Намръщих се, после погледнах чашата си.
– Защо не дойдеш с мен, за да я разхвърлим, преди да го направя? – Каза тя с чувствен глас.
Да, моля те, излез, преди да повърна.
– Не искам да я разхвърлям. Искам да я почистиш, по дяволите.
Ауч. Добре. Това беше грубо.
Повдигнах поглед към тях, преди да успея да се спра.
– Лик дойде ли в стаята ти тази сутрин? – Попита той през зъби.
Аз не бях Никси. По-добре да внимава.
Стеснявайки очи, го изгледах. Сякаш имаше право да ме пита нещо такова.
– Не, срещнах го пред вратата на кухнята.
Част от напрежението изглеждаше да го напуска.
– Радуга се върна с Лик от Стикс снощи. Беше зает с нея цяла нощ – каза Никси с доволна усмивка.
Сякаш опровергаваше всяка идея, че Лик би се интересувал от мен.
Това сякаш успокои Рим и той вдигна чашата си, за да отпие.
– Всички знаят, че ако Лик ще си вземе старица, то това ще е Рейнбоу – добави Никси.
Това беше чудесно за Рейнбоу, но аз не исках да ставам старица. Можеше да спре с подигравателните погледи към мен.
– Не ти ли каза да му почистиш стаята? – Попита Нина Никси.
О, Боже.
– Не приемам заповеди от теб – отвърна Никси, слагайки ръка на хълбока си.
– Внимавай, малката – отвърна тя с усмивка. – Ти си само стриптизьорка. Аз съм стара дама. Не ме ядосвай.
– Боже, Никси, махай се, по дяволите! – Изръмжа Рим.
– Аз също – каза Голди, вдигайки лъжицата в ръката си.
Никси изглеждаше, сякаш е на път да направи истерична сцена, включително да рита и да крещи, като дете, което не е получило това, което иска. После се обърна и излезе от стаята, сякаш всички я гледахме на сцена.
Аз нямах такъв задник. И въпреки че се бяха обединили срещу нея, тялото ми не беше дори близо до нейното съвършенство. Не можех да се състезавам с нея и нямаше да се опитвам.
Когато вратата се затвори зад нея, пожелах и аз да мога да си тръгна.
– Надявам се, че си си измил пишката, след като си я заровил в прекалено използваната и путка – каза Нина, хвърляйки неодобрителен поглед към Рим.
Той не отговори, докато пиеше кафето си, а след това опря лактите си на бара.
– Знаеш ли, преди да отиде на работа вчера, тя беше наведена над билярда, докато Фокс я чукаше отзад, а пениса на Ансън беше забит в устата и.
О, Боже. Много вероятно беше Рим да има полово предавани болести, ако това бяха жените, с които спи.
Той не изглеждаше да се интересува.
– Тя не е моя собственост – най-накрая промърмори той. – Не съм я взел под опека и никога няма да го направя.
Нина поклати глава, сякаш поведението му я отвращаваше.
Рим се изправи.
– Но снощи тя не беше в моето легло. Предполагам, че е дошла в стаята ми тази сутрин, за да ме търси, а аз не бях там.
Усетих погледа му върху мен и без да искам, погледнах към него.
Ъгълът на устните му се изкриви.
– Снощи в леглото ми нямаше никой освен мен.
Защо ми го казваше това? Аз не го бях обвинявала в нищо. Трябваше да гледа тях.
Нямах отговор на това. Не беше моя работа.
С кратко, дълбоко кикотене, той взе чашата си и излезе от кухнята. Погледнах го как си тръгва.