Сейлем
– Не разбирам защо някой би искал да го наричат “стара дама„ – казах аз, докато Пепър ми показваше две различни блузки и ги разглеждаше.
– Защото са глупави. Но ако кажеш на Голди или Нина, че съм казала това, ще те нарека лъжкиня – отговори тя и ми показа прозрачната черна блузка. – Тази.
Погледнах блузата скептично.
– Ще ми стане ли на гърдите? И защо трябва да ходя? Не мога ли просто да остана тук сама и да чета?
Банският костюм, който тя беше избрала за мен, беше плашещ. Облякох го, за да я зарадвам, но нямаше да си събличам дрехите, които бях сложила отгоре. Въпреки че късата червена пола в стил тенис, която тя беше избрала за мен, и този топ не покриваха много от банския костюм. Но облеклото беше по-добре от нищо.
– О, не. Аз съм се ангажирала с това. Може би никога няма да изляза с моторист, но ти имаш история с Текс. Обичаше го, преди да стане част от този свят. Това е различно.
Поклатих глава.
– Не искам нито Рим, нито Текс. Той не е същия мъж. Аз не съм същата жена.
Образът на веселото, перфектно тяло на младата стриптизьорка Никси ме дразнеше и още повече ми разваляше настроението.
Пепър сви рамене.
– Може би. Но начина, по който Текс те гледа? В тринадесетте години, откакто го познавам, никога не съм го виждала да гледа така жена.
Тя виждаше нещо, което не съществуваше.
– Мисля, че просто е любопитен към мен. Не се интересува от мен по начина, по който мислиш. Аз съм стара. Самият той го каза. Вече не съм момичето, което е обичал, ако изобщо я е обичал.
Пепър хвърли на леглото блузата, полата и банския, които беше избрала за мен.
– Можем да се съгласим, че не сме съгласни. Но докато сме заклещени тук, направи ми услуга. Облечи това и не си връзвай косата.
Започвах да осъзнавам, че не е приемливо да откажа на Пепър Абе. Тя нямаше да го позволи. Ако не я харесвах толкова много, щях да се ядосам от този факт.
Това не бях аз. Не се излагах и не се опитвах да привличам вниманието.
Животът ми беше комфортен и сигурен. Да ходя на работа, знаейки, че имам надежден съпруг, който ме обича и ме приема с всичките ми недостатъци, беше нормално за мен. Приемах го за даденост. Това беше нещо, което научих по трудния начин през изминалата година.
Разбира се, Еймън не беше груб, не миришеше на цигари, на природа или на кожа, нямаше татуировки и пиърсинги, но беше красив. Миришеше на чист сапун, имаше гладко избръсната брадичка, подстригваше се редовно на всеки четири седмици и повечето време се обличаше с дрехи от Ралф Лорън. Обичах всички тези неща в него. Но не това беше причината за вината, която се промъкваше през пукнатините на спомените ми. Причината беше, че сърцето ми никога не трептеше, никога не биеше учестено и никога не усещах това вълнуващо усещане в стомаха си, когато го виждах. Целувките му никога не ме караха да се притискам към него, да дишам учестено и да жадувам за още.
Ето къде се криеше срама ми. И за да стане всичко още по-лошо, Еймън винаги е знаел това. Харесваше ми да се преструвам, че не знае. Бях се убедила, че съм го скрила от него. Че той нямаше представа, че има друг, който е причинил тези неща в мен, които сега бяха разрушени. Последните му думи, които се повтаряха в главата ми, ще ме преследват завинаги. Никога няма да мога да ги изтрия.
Пепър застана пред мен и махна с ръка.
– Хей? Къде изчезна?
Аз мигнах, разклатих глава, за да прогоня всички тези тежки мисли, и я погледнах.
– Съжалявам. Попита ли ме нещо?
Тя ме изучаваше за момент.
– Да – отговори тя. – Три пъти.
– Аз, ъъ… Мислех за по-рано – признах. – За живота ми след Рим. За брака и колко различно щеше да бъде всичко. Не съм свикнала да се обличам, за да привлека вниманието на някого. Това… Това не съм аз и не мисля, че наистина искам вниманието на Рим. – Не че това щеше да промени нещо.
Просто не ми се искаше да преживея унижението да ме игнорира и да позволява на голи млади момичета с стегнати тела да се търкалят по него. Нина, Голди и Пепър бяха толкова сигурни, че той ще ме забележи и ще ме пожелае. Това щеше да бъде срамната истина. Вече не бях негов тип. Защо не можеха да го разберат?
Пепър ми се усмихна съчувствено и леко стисна ръката ми.
– Никога не съм обичала мъж достатъчно, за да се омъжа за него. Затова не знам какво е да го загубиш. Но ти загуби двама мъже, които си обичала в този живот, и единия е на разположение, ако го искаш.
Искаше ми се да се разсмея. Не, той не беше. Можеше да ми каже, че никога не ме е забравил или че ме е виждал, докато е спал с други жени, но това не беше вярно.
Аз бях там, когато той излезе от живота ми. Аз бях тази, която беше разбита и изгубена. Толкова изгубена. Той беше продължил живота си. Без да погледне назад.
Може би не беше получил бележката ми с адреса, който му бях оставила. Можех да повярвам в това. Но имаше номера ми. Никога не го бях сменяла. През всичките тези години бях запазила същия, защото дълбоко в себе си се държах за факта, че това беше единствения начин да ме намери. И това беше още един от греховете ми. Още едно парченце от мен, което никога не бях дала на Еймън.
Рим никога не се обади.
– Не мисля, че тази вечер ще се развие така, както си го представяш. Ти не беше там. Не видя как свърши всичко. Рим не може да ме е обичал и да ми е разкъсал душата така, както го направи. Но – усмихнах се колкото можах – ще изляза и ще се забавлявам. Тази седмица беше една от най-травматичните, които съм преживяла, и не искам да мисля за мъртвия си шеф, който е бил наркотрафикант, или за безжизненото му тяло на пода. – Спрях и се сгърчих, когато образа се върна с думите ми. Никога нямаше да преживея тази сцена. – Във всеки случай, уф, искам да намеря изход, но нямам илюзии за Рим.
Пепър се усмихна.
– Казваш, че не е същия човек, когото си познавала, а все пак продължаваш да го наричаш по същия начин. Сигурно има нещо, което виждаш в него.
Беше права. Наричайки го Рим, в съзнанието си го определях като момчето, което бях обичала с цялото си сърце. Този, за когото мислех, че ме обича, докато не ме разби. Той не беше същото момче. Беше съвсем различен мъж.
– Това е навик, знам, но си права. Той не е Рим. Той е Текс. Човекът, в който се превърна. Време е да го наричам така и да забравя Рим.
Както трябваше да направя отдавна. Както заслужаваше Еймън.
Пепър кимна към дрехите на леглото.
– Облечи се. Трябва да се срещна с Мика в библиотеката. Изпрати ми съобщение, има нещо със застраховката на бара. Стените с петна от кръв и дупки от куршуми няма да са евтини за подмяна. Ако не съм се върнала, когато си готова, просто излез отзад. Нина и Голди ще са там, заедно с Доли. Седни с тях. Те ще заемат VIP местата на старите дами под беседката до басейна. Останалите кучки не се приближават до тях и не им е позволено да влизат в басейна, докато Доли не приключи с него. Мика не иска тя да плува в същата вода като курвите и стриптизьорките от клуба.
Веждите ми се издигнаха. Това беше мило от негова страна. Но той я обожаваше. Рядко сваляше ръцете си от нея, когато беше с нея. Начинът, по който тя го гледаше, сякаш беше нейното слънце, ме караше да завиждам. Те се обичаха по начин, който малцина хора срещат в живота си. Поне аз не бях виждала. Винаги ми се струваше, че единия обича повече от другия.
Тя кимна на изненадания ми поглед.
– Да. И е почистен. Той наема фирма, която го почиства професионално, преди тя да влезе в него. – Тя сви рамене. – Обикновено си тръгваме, когато започне голотата. Мъжете им отиват с тях, защото там се превръща в оргия. Център за полово предавани болести.
Аз се разтреперих и сгърчих носа си при тази мисъл, а тя се разсмя.
– Шегувам се. Всички момичета трябва да се тестват ежемесечно в клубовете, в които работят, а мъжете използват предпазни средства. Единствената епидемия от полово предавани болести, която си спомням, беше, когато Дрифтър – той живее в Окала и управлява „Девил“, стриптийз клуба, който притежават там. Както и да е, той доведе една курва, която беше срещнал – не знам откъде. Бях тийнейджърка. Не знаех всички подробности. Но сифилиса се разпространяваше като епидемия тук. Рани по устните, гениталиите. – Тя се разтрепери и се намръщи. – Да, и след това въведоха правила и предпазни мерки. Все пак Мика не иска Доли да се доближава до тях или до нещо, което са докоснали. Те са другите жени.
Да, наистина предпочитам да остана в тази стая.
– Сигурно ще можем да си тръгнем, преди да започне оргията в басейна? – Попитах.
Тя се засмя и кимна.
– Да. Обещавам. Мика, Брик и Джарс ще дойдат да ни вземат и ще ги оставим да си правят каквото искат.
Погледнах отново към банските и роклята, после въздъхнах. Мога да го направя. Ще се забавлявам. Ще се наслаждавам на женското приятелство. В Бостън не бях имала много такива. Повечето бяха съпруги на бизнес партньорите на Еймън и никога не бяхме били много близки. Особено след като бях почти сигурна, че две от тези съпруги искаха да влязат в панталоните на Еймън.
„Не мога да повярвам, че отивам на парти на мотористи“.
„Живей малко, красавице“.
„Това е повече живот, отколкото очаквах“.
„Ще се справиш. Винаги съм ти казвал, че обичам да влизам в стая, знаейки, че жена ми е най-красивата жена там“.
„Беше заслепен от любовта“.
„Не, Сейлъм. Ти беше най-красивата“.
Затворих очи и блокирах този вътрешен диалог. Това беше въображението ми, по дяволите. Защо трябваше да се обърне срещу мен по този начин?
***
Банският ми вече не ми се струваше толкова разголен, когато видях какво носеха Голди и Нина. Вечерта беше по-топла от преди, но все още имаше лек хлад във въздуха. Когато слънцето започна да залязва, стана малко по-хладно. Басейнът беше отоплен, но все още се съмнявах, че ще вляза в него.
Нина излизаше от джакузито, свързано с басейна, с коктейл в едната ръка и цигара в другата, когато ме забеляза и ми махна да се приближа. Банският и костюм с животински принт се състоеше от няколко връзки около дупето и два триъгълника, покриващи зърната и. Е, вагината и беше покрита с малка част от плат, но това беше всичко. Диамант близо до пъпа и отрази светлината и аз го забелязах, осъзнавайки, че е пробит. Имаше няколко малки татуировки, но нищо подобно на тези на мъжете. Тя изглеждаше, че няма проблем да се разхожда без да се покрива пред всички тези хора.
Едва погледнах към огъня, където изглеждаше, че са останали останалите. Пепър беше права.
Само Голди беше в металически златисти бикини с малко повече плат, но не много. Седеше на ръба на басейна, краката и висяха във водата, а в ръка държеше напитка, която изглеждаше точно като тази на Нина.
Доли изглеждаше като миниатюрна моделка от постер.
Това изобщо не е заплашително, помислих си саркастично.
Яркорозовият бански, който носеше, беше най-скромния от трите, въпреки че гърдите и бяха по-големи от тези на другите две. Повечето от тях бяха покрити. Имах чувството, че това е изискване на Мика. Той вероятно щеше да убие всеки мъж, който я погледнеше за повече от секунда. Което сигурно беше трудно за другите мъже, защото аз бях хетеросексуална жена и можех да призная, че Доли беше секси.
Тя ме забеляза от надуваемия матрак, на който плаваше във водата, и ми махна. Приятелската и усмивка веднага ме успокои. Пепър не се беше върнала в стаята и изглеждаше, че още не беше излязла.
– Направих кана с моята маргарита! – Извика Голди. – Ела да си вземеш чаша.
Алкохолът щеше да ми дойде добре. Особено ако ме накараха да вляза в джакузито или басейна. Това щеше да означава да си съблека дрехите. Доли изглеждаше секси с извивките си, но не бях сигурна, че и аз бих изглеждала така. Не бях точно с наднормено тегло, но задника ми винаги ми е бил проблем. Приех гърдите си, когато стана ясно, че момчетата – добре, добре, Рим – ги харесва. Разбира се, когато бях млада, той много ги харесваше. Задникът ми също му харесваше, но това беше тийнейджърската му версия. Сега имаше трапчинки – и не само двете на долната част на гърба, точно над него. Имаше и няколко върху него.
Защо Пепър нямаше бански, който да покрива целия задник?
Голди беше скочила и вече ми наливаше чаша, когато стигнах до тях. Тя ми я подаде.
– Внимавай: Силно е, но – тя кимна с глава в посока към огъня – когато станат шумни, е задължително.
Взех чашата, готова да я изпия с надеждата, че ще ми помогне да се осмеля да си съблека дрехите.
– Освен това изглеждаш страшно секси – добави Голди с усмивка, поглеждайки към огъня. – Заложих сто долара, че Лик ще е първия, който ще дойде тук. Нина заложи сто долара за Текс.
Потиснах стон. Чувствах се като в конкурс за красота, в който нямах шанс да се класирам, но имах група поддръжници, които не знаеха това. И двете щяха да останат разочаровани. С краткия поглед, който хвърлих, видях не по-малко от три жени с голи гърди и долнища, които бяха по-малко от тези на Нина.
– Искам да ми налееш още – каза Нина, протягайки чашата си, и ме погледна. – Свали си дрехите и влизай. Водата в басейна е достатъчно топла, но джакузито е по-приятно.
Погледнах чашата в ръката си и реших, че може да я изпия и да си поръчам още една. – Нека първо да изпия тази“, казах ѝ и започнах да гълтам. Спрях, осъзнавайки, че Голди не се шегуваше. В тази маргарита имаше повече текила, отколкото микс, и очите ми се насълзиха, докато се давех.
Голди се засмя.
– Предупредих те.
– Моля те, кажи ми, че не ти трябва алкохол, за да си съблечеш дрехите. Ако имах твоите цици и задник, може би щях да се съблека до гола, както стриптизьорките – информира ме Нина.
Голди избухна в смях.
– Много бих искала да видя това. Джарс ще остави купчина трупове на земята, преди да успее да се приближи достатъчно, за да те покрие.
Нина се усмихна и се обърна, за да ни размаха задник, но аз разбрах, че сочи татуировка, която имаше логото на Съд от жилетките им и надпис „Собственост на Джарс“ точно над мястото, където започваше извивката на дупето и. Уау. Добре, значи… Тя беше маркирана завинаги. На кожата си. Твърдеше, че е собственост на мъж. Защо би направила това?
– Той я е сложил там. Никой друг няма да е толкова глупав да я погледне – каза тя и се върна с наперен ход към джакузито с питието си.
Голди се разсмя и завъртя очи.
– Да разбирам, че ти нямаш “Собственост на Брик„?
– О, да. Имам – отговори тя и се обърна, за да ми я покаже.
Ето я. Същата като тази на Нина, но с името на Брик.
Погледнах към Доли, която ни наблюдаваше със забавен поглед. Тя поклати глава, без дори да я питам.
– Мика не харесва идеята да ме види да страдам – каза тя с леко свиване на рамене.
– Поправка – извика Нина от джакузито – той каза, цитирам: “Няма да позволя нищо да омърси перфектната кожа на Тинк. Тя е моя. Носи моя белег. Но сладката и кожа остава недокосната.“
Бузите на Доли порозовяха, но щастието, което излъчваше, беше очевидно за всеки, който я погледнеше.
– Вместо това той си татуира Тинк над сърцето – добави Голди. – Така я нарича, ако не си го чувала. Казва, че е неговата брюнетка Тинкър Бел или нещо подобно.
Взех още една глътка, но този път по-внимателно, и попитах:
– Вие ли сте единствените съпруги? Има ли други мъже, които са женени?
Не бях виждала други по-възрастни жени, но това не означаваше, че нямаше. Не бях тук от толкова дълго.
– Гриндър беше женен, но жена му почина преди няколко години. Ансън – тя завъртя очи – се ожени за една от стриптизьорките, но брака им е в криза, защото той не може да спре да си пъха члена в други вагини. Мисля, че и тя му изневерява. Предполагам, че тя се е уморила от това. Но неговата грешка е, че за разлика от него, който просто чука за удоволствие, тя е жена и вероятно има и емоционална връзка. Мисля, че скоро ще го напусне за този, с когото се забавлява. Сега Ансън може да го убие, но – тя сви рамене – тя знаеше всичко това, когато се омъжи за него. Той беше курва и брака не го промени. И, разбира се, Лиам е женен. Има бебе. Но не живее в клуба.
Продължих да пия, като правех всяка глътка по-дълга, докато не го изпих. Лекото опиянение, което вече усещах, ме успокояваше. Бях определено по-отпусната.
– Влизаш ли сега? – Попита ме Нина.
Помислих си и погледнах към групата край огъня. Не бях огледала района там долу за Рим и нямаше да го правя. По-добре да не знам какво прави и с кого. Никой не ни обръщаше внимание, така че реших, че сега е момента да се отърва от дрехите и да се втурна в безопасността на джакузито.
Протягах чашата си за още и Голди се засмя, вдигна каната и я напълни.
– Джакузито само ще засили опиянението. Този път пий бавно.
Да, чувала съм го и преди.
Взех дълбоко въздух, изпих още една глътка, после оставих чашата на масичката до мен, за да мога да си съблека дрехите, които не бях планирала да свалям тази вечер. Но ако не го направех, имах чувството, че Нина ще продължи да ме моли.
Първо свалих блузата, защото беше прозрачна и не покриваше много, после бързо смъкнах полата и излязох от нея, преди да я хвърля заедно с блузата върху шезлонга. Бях по-отпусната с текилата в кръвта, но все още не се чувствах напълно комфортно. Имах чувството, че всички ме гледат. Което изобщо не беше така. Долу имаше жени с голи гърди, които се нахвърляха върху мъжете.
– По дяволите, Пепър се е справила добре – каза Голди с усмивка.
– Не покрива толкова, колкото съм свикнала – казах аз, като посегнах към чашата си, защото ми се пиеше още.
– На парти на мотористи си. Тук има голи стриптизьорки. Трябва да им покажеш достатъчно, за да привлечеш вниманието им, но да останеш елегантна, за да им напомниш, че си на по-високо ниво – каза ми Голди и ми намигна.
Погледнах към джакузито, искайки да се скрия във водата.
Нина ми махна да се приближа, след което отиде да си запали още една цигара.
Взех чашата си и се приближих, като си повтарях, че никой не гледа как се клати задника ми и не съди тялото ми. Всичко това беше в главата ми.