Текс
Жените замлъкнаха напълно в момента, в който влязох в кухнята.
Изражението на Нина издаваше точно за какво са говорили.
Сейлъм избяга от стаята ми, веднага щом намери възможност. Можех да я спра, но имах нужда от малко време, за да си изясня нещата в главата. Да я изчукам беше голяма грешка. Грешка, която бих повторил… И пак. Но все пак грешка.
Не защото не исках или защото не я исках.
Снощи, докато се беше сгушила пияна в гърдите ми, тя каза, че се чувства добре у дома и промърмори едно последно „Обичам те“, преди да заспи.
Тя не си спомняше и аз я излъгах, че я намерих в безсъзнание, когато излязох от банята. Не мислех, че е готова да се изправи пред истината, която не се притесняваше да сподели, докато беше пияна. Но тези думи отвориха ключалката, която бях затворил толкова здраво преди осемнадесет години, и я унищожиха, отваряйки широко вратата, която криеше чувствата ми към нея.
И затова не трябваше да я чукам. Не още. Не докато Лиам се опитваше да разбере за Блейз Хюз дали тя знаеше за кого е била омъжена. Защото това можеше да ми се върне като бумеранг.
Не се изчуках с нея, защото Лиам ми каза. Той беше последното нещо, за което мислех, когато се предадох и взех това, което исках. Исках го от момента, в който излезе от тоалетната в бара на Пепърс и ме погледна с широко отворени очи, изненадана, а после каза, че езика ми е пиърсиран. Видях момичето, което беше някога. Сякаш нищо не се беше променило. Осемнадесет години бяха изтрити и тя беше моя. Тогава си припомних, че тези години са се случили и тя не е била моя. Тогава вярвах, че тя принадлежи на някой друг.
Сега обаче беше моя. Просто си взех това, което винаги е било мое.
Ако се стигнеше дотам и тя беше виновна по асоциация, щях да я взема и да избягам. Да оставя семейството, което имах тук. Нямаше нищо по-важно за мен от семейството. Съд беше станал това, но те не бяха на първо място. Те дойдоха след това и нищо не беше по-силно от това, което беше преди.
Сейлъм.
Тя погледна през рамо към мен и бузите и се оцветиха в красиво розово, защото я бяха хванали да говори за мен. За нас.
Дали им беше казала, че сме се чукали? Мисълта ме накара да се усмихна.
– Малко закъсня за закуска – каза Голди.
– Имах причина да остана в леглото – отговорих.
Изражението на Сейлъм беше срамежливо и изненадано. Беше взела душ и косата и все още изглеждаше леко влажна. Но на лицето и нямаше грим. Нямаше нужда от него. Свежа, такава каквато беше сега, беше перфектна.
– Наистина ли? – попита Нина. – Разкажи ни.
Пристъпих към Сейлъм и онези нейни бадемовидни очи станаха още по-големи, когато се приближих.
– Звучеше, сякаш вече си разбрала подробностите, които Сейлъм е съгласна да ти разкаже – казах, гледайки нея, а не Нина. – Не бъди алчна.
– Не съм – измърмори Сейлъм, клатейки глава. – Искам да кажа, не казвах… – Тя отново млъкна, лицето и вече беше яркочервено.
Протягах ръка, за да и отместя косата зад ухото, за да виждам цялото и лице.
– Какво не каза, ангелче? – Попитах я.
Тя изпъна език, за да си оближе устните.
– Не им казах нищо.
– Но сега, когато знаем, че има нещо, което да ни разкажеш, бихме искали да чуем всички подробности – каза Нина, а Голди я бутна с ръка, за да я накара да млъкне.
Намигнах на Сейлъм, за да успокоя очевидното и притеснение от любопитството им, после вдигнах поглед към Нина.
– Ако ми дадете бисквитка с бекон за вкъщи, ще си тръгна и Сейлъм ще ви каже всичко, което иска.
– Договорено – отговори Нина. – Отиваш ли в Окала днес?
Видях как тялото на Сейлъм се напря, но тя не ме погледна. Тя си играеше с дръжката на чашата си с кафе, опитвайки се да изглежда небрежна, но езика на тялото и говореше друго. Тя не искаше да си тръгвам. Успях да не се разсмея.
– Не. Двама мъже от Хюз идват да обсъдим някои неща, с които ни помагат – отговорих неясно.
– Вече е време да отидеш да работиш в „Девил“, нали? – Попита Нина. Тя натискаше, а блясъка в очите и го показваше ясно.
– Рингър ще помага засега – казах, без да откъсвам поглед от Сейлъм. – Имам по-важни неща за вършене тук.
– Ах, Текс – каза саркастично Пепър. – Не знаех, че бара ми означава толкова много за теб.
Усмихнах се, но продължих да наблюдавам Сейлъм, докато раменете и се отпуснаха. Тя не искаше да си тръгвам. Дори трезва, искаше да съм наоколо. Беше хубаво да го знам. Като се има предвид, че нямаше да ходя никъде.
– Не е ли просто сладур? – Включи се Голди.
Вратата зад мен се отвори и аз погледнах назад, за да видя Мика да влиза. Погледът му се спря на мен, после за миг се насочи към Сейлъм, преди да се обърне към Голди и Нина.
– Имаме нужда от още няколко тави с бисквити тази сутрин. – После погледна към мен. – Лиам иска да говори с теб по телефона в библиотеката.
– Ето, моля – каза Нина, подавайки ми бисквитата.
Благодарих и, после погледнах Сейлъм, която отново си играеше с чашата. Трябваше да свикне с нас. Можех да бъда търпелив.
– Вече тръгвам – казах му.
След това щях да намеря Сейлъм и да поговорим.