Глава 5
Пазаруването беше по-интензивно, отколкото си представях. Избрах някои дрехи, но не успях да ги облека, защото моделите ги носеха вместо мен. След това избрах нещата, които исках, и ги пробвах върху себе си. Когато си мислех, че сме приключили, защото това отне цяла вечност, се озовахме на друго място.
Последната спирка беше Луис Виутон. Набързо си купих две чанти. Толкова бързо, колкото Хейл щеше да ми позволи. Те струваха повече от всеки автомобил, който майка ми някога е притежавала. Колкото и вълнуващо да беше чувството да ги имам, се чувствах виновна, че ги взех със себе си. Не бях сигурна, че искам живота, който живея, макар че винаги съм си мислела, че искам. Предполагам, че приспособяването може да отнеме известно време. Бях си мечтала за красиви дрехи, скъпи ястия и живот, който да е очарователен. Но реалността беше различна. Хейл не беше влюбен в мен и аз не бях неговата Пепеляшка. В него нямаше нищо, което да прилича на принц. Нямах никаква представа какво съм за този мъж и какво сме заедно. И точно аз, Сами Джо Нокс, бях заклещена по средата на това „нещо“. В каквото и да се превръщаше това „нещо“.
Няколко пъти през деня Хейл вдигаше телефона си. Помислих си, че това може да сложи край на пазаруването. Дълбоко в себе си исках това. Парите, които той харчеше, увеличаваха дискомфорта ми, защото не бяха необходими. Ако мама можеше да види това, тя нямаше да го одобри. Това беше его, екстравагантност и арогантност. Нито едно от трите не я интересуваше. Затова ли ме притесняваше толкова много? Знаех, че мама няма да го хареса? Тя щеше да ме предупреди, а аз щях да го игнорирам. Ами ако този път тя беше права?
Телефонът му иззвъня отново след Луис Виутон и той го провери, без да отговори. Погледна екрана и после го задържа. Бяхме се настанили на задната седалка на колата. Помислих си, че може би ще отидем на вечеря. Макар че след пазаруването не бях сигурна, че той иска да го направи. Знаеше, че разточителното отношение ме е изкарало малко от равновесие. Всъщност, беше ме изненадало. След това се обърна към мен и заговори.
– Трябва да отида на вечеря с един приятел, който е в града само тази вечер. Не си готова за такива неща. – След това погледна към телефона си. – Облеклото ти е, но полирането на дрехите не е достатъчно. Ще те закарам до пентхауса. Можеш да прибереш новите си неща и да се насладиш на вечерта, както желаеш.
Искаше ми се да въздъхна с облекчение. Да бъда сама звучеше добре. С Хейл винаги бях напрегната. Не бях сигурна какво ще каже или направи след това. Не исках да се чувствам по този начин. Ако можех само да се досетя какво се беше променило, че ме караше да се притеснявам около него.
Когато Уилямс паркира пред пентхауса, нямах търпение да избягам от колата. Да се върна в затвора, от който исках да избягам по-рано през деня. Бях напрегната от престоя си с Хейл. Обикновено не бях такава.
Той стъпи на бордюра, след което протегна ръка, за да ми помогне да сляза от колата. Можех да го направя сама, но му позволих. Струваше ми се грубо да не го направя. След като излязохме навън, той натисна целувка на бузата ми и заговори тихо в лицето ми.
– Уилямс ще достави вещите ти, след като ме закара. Ще се видим сутринта, Саманта.
След това се качи обратно в колата. Уилямс затвори вратата след себе си и побърза да се върне, за да си тръгне. Не ги гледах как си тръгват. Бях готова да се върна вътре.
– Човече, имам нужда от почивка.
С нетърпение очаквах да отида в града. Хейл го беше превърнал в нещо друго. Пазаруването беше стресиращо и объркващо. Защо ми трябваше толкова много? Харесвах удобните си дрехи и исках да мога да ги нося, особено когато обикалях града. Това, което си представях, че ще правя, беше да се разхождам по улиците и да ям храната, която продаваха продавачите. А не да бъда пренасяна от място на място. Начинът, по който Хейл ми показваше града, не беше моята представа за приключение.
Но той скоро щеше да си тръгне. Хейл каза, че не се задържал повече от няколко дни в месеца, така че моето самостоятелно време наближаваше. Можех да правя точно това, за което бях мечтала. Когато слязох от асансьора, за да се насоча към пентхауса, погледа ми попадна на Езра. Замръзнах. Не можех да помръдна. Беше облечен също толкова небрежно, колкото и тази сутрин. Отпуснат, той се подпираше на стената. Каквото и да правеше, то не изискваше делово облекло. Не можех да си представя, че Езра е началник. Приемането на заповеди не изглеждаше в неговия стил. Имаше опасно излъчване около него. И все пак той не ме плашеше ни най-малко.
– Хейл няма да се прибере до късно. – След това се принудих да продължа напред към вратата. Нямаше да се взирам в мъжа. Той щеше да си помисли, че съм си изгубила ума и дума. Макар че беше хубаво да го гледаш.
– Да, знам. Дойдох да те заведа на вечеря.
Какво? Това привлече вниманието ми. Направих пауза и го погледнах нагоре.
– На Хейл това изобщо няма да му хареса.
Езра се усмихна, сякаш това беше смешно.
– Изглежда, че си го разбрала.
Той се забавляваше, но не и аз. След това въведох кода за пентхауса и влязох във вратата.
– Ако не мога да направя нищо за теб, тогава ще се видим друг път.
Езра не отговори. Вместо това той ме последва вътре и спря на сантиметри от тялото ми. Топлината му ме накара да потреперя и да се разтреперя. Принудих се да вдигна очи. Те се срещнаха с неговите, очакващи моите.
– Можем да вечеряме тук. С удоволствие ще сготвя.
Това отново не беше наред. Какво е замислил Езра?
– Не мисля, че това е подходящо.
Езра сви рамене.
– Не се притеснявам за това дали е подходящо. Сами Джо, моля те, отпусни се. – След това той мина покрай мен към бара, като се чувстваше като у дома си. Наблюдавах го как си налива уиски върху три кубчета лед, преди да се обърне обратно към мен. – Искаш ли да пиеш?
Поклатих глава с „не“ и изсумтях.
Той отпи глътка и начина, по който мускулите на гърлото му се огъваха, беше също толкова привлекателен, колкото и всичко останало. Откъснах поглед от него и се загледах в прозорците, чудейки се дали да се обадя на Хейл. Не исках да вкарвам Езра в неприятности, но от друга страна не бях сигурна, че му пука. Той не изглеждаше точно от тези, които се притискат пред богат човек. Сякаш се подиграваше на Хейл.
– Няма да напусна Сами Джо. Хейл няма да се върне тази вечер. Знам къде е той и с кой човек е. Аз съм тук, за да ти правя компания. Нищо повече от това.
Той беше тук, за да ми прави компания? Значи Хейл е знаел, че е тук? Защо Хейл просто не ми каза?
– Защо? Нямам нужда от компания. – Не бях сигурна какво казвам.
Той не отговори веднага. Езра отиде до балконските врати. Изчаках в мълчание отговора му.
– Защото ми харесва да съм около теб. Ти си различна от останалата част на този град. Повече от това, което познавах, което ми липсва. Предполагам, че ти връщаш забравеното. Това е приятно.
Това ме изуми и заинтригува.
– Имаш предвид дома си? Твоя град в Тексас? – Помислих си, че Алабама трябва да е подобна на Тексас. Не че бях ходила в Тексас. Може би малките градчета си приличат.
– Нещо подобно – отговори той. – Понякога липсващото е липсващо. Няма значение къде е мястото.