Глава 44
Беше ми приятно топло…
В безопасност…
Обичана…
Светлината беше толкова ярка, толкова бяла, че би трябвало да боли, доато я гледаш, но не болеше.
Да бъда тук беше като да съм увита в топло одеяло, направено от любов. Уютно и перфектно.
Изпуснах бавно дъх и усетих как тежестта на над десетилетие страх, болка и скръб изчезва, сякаш беше на трилион светлинни години разстояние. Най-накрая бях свободна. Наистина свободна.
Може би трябваше да се уплаша или разстроя, че ме няма – че животът ми е приключил толкова болезнено кратко – но не бях. Смъртта беше истински мир и исках да остана тук завинаги.
Тихо бръмчене прониза душата ми и почувствах как ме викат обратно, само че не исках да се връщам.
Не исках да си тръгвам…
Не исках…
Назад към част 44 Напред към част 46
