* * *
Тя отиде на урока на лер Легран с леко безпокойство. И как да не се тревожи, след като господин Лоур вече беше разказал за сериозния интерес на елфа към нейната личност? Оказа се, че остроухия маг е прекарал почти два дни в медицинската сграда, помагайки на лечителя да закърпи съсипаната аура на ученичката. По някаква причина той се беше загрижил за проблема на Иглата, подкрепи решението на Магистриус да я държи в безопасност, лично издигна защита, за да не може дер Солен да се залепи за нея. Но после, когато Айра се опомни, той нито веднъж не се поинтересува за нейното благополучие.
Разбира се, може би това не беше обичайно, а може би елфа смяташе, че и без това е достатъчно замесен в съдбата ѝ. Но някак си на Айра ѝ се струваше, че не е само това. Лер Легран се държеше повече от студено с останалите ученици. Но след инцидента с иглата той я гледаше с нескрит интерес.
Айра все още беше плаха в негово присъствие и не можеше да забрави натрапчивото видение, като с право подозираше, че е видяла елфа по някаква причина.
Освен това имаше нещо неприятно във вроденото му умение. Нещо неестествено. Неясен намек за измама. Ето защо заедно с мисълта за нечовешката красота на учителя неизменно се появяваше и друга мисъл: че ако Лер Легран само искаше… Ако искаше да омагьоса някоя от ученичките си, със сигурност нямаше да му бъде отказано. А Айра, макар че не можеше да остане безразлична в негово присъствие, не искаше да се превърне в послушна марионетка. Тя се страхуваше да не попадне под магията му. Затова, отивайки на урока по земна магия, съвсем основателно се притесняваше.
Кер, усетил вълнението на господарката си, изръмжа успокоително.
Тя го прегърна по-плътно и влезе в класната стая с всички останали, като мислено отбеляза факта, че през целия ден Грей Асгрейв нито веднъж не се бе приближил на три крачки от нея. Нито в трапезарията, където беше отишла с всички останали за първи път от много време насам, нито в класната стая, нито в коридора… Може би се беше притеснил от урока по бойна подготовка? Или пък присъствието на Кер го принуждаваше да спазва дистанция?
Айра беше доволна. Упоритото мълчание на останалите не я притесняваше ни най-малко. Беше доволна от компанията на Кер, Марсо и дори на Листик и Иглата, както и от знанието, че поне тези четирима души никога няма да я предадат.
Лер Легран се появи в класната стая, както винаги, минута в минута: щом прозвуча третият гонг и учениците седнаха, той безшумно влезе в класната стая и погледна учениците с проницателен поглед.
Айра въздъхна мислено: „Е, каквото трябва да бъде, трябва да бъде. Не можеш да напуснеш класа, а и не можеш да му зададеш директен въпрос. Но може би днес нещо ще стане по-ясно? Имаше причина за видението, за интереса му, за неочакваната му помощ и за затишието, което го последва.“
– Добър ден, лейди Айра – долетя тихо шумолене отгоре. – Радвам се да ви видя в добро здраве.
Тя замръзна, почти ужасена от осъзнаването, че за първи път арогантния елф я отделяше от останалите в класа и я удостояваше с пряко обръщение. После отново видя проклетото Дърво пред себе си, спомни си пронизващите зелени очи и стисна здраво юмруци под бюрото, затвори здраво очи и почти спря да диша, за да не се поддаде… Но учителя вече я беше подминал.
– Добре, клас – долетя сухия му глас, сякаш от далече. – Темата на днешния час: „Заклинания за земна защита и трансформация на силата“. Миналата седмица не се справихте толкова добре с теста, затова за днес ви дадох допълнителна тема. Надявам се този път да сте по-добре подготвени, защото ако не, всеки от вас ще има по още една задача за следващата седмица…
Айра скришом присви очи и с облекчение видя, че елфа е на добро разстояние от нея, на любимото си място до прозореца, откъдето имаше прекрасна гледка към оранжерията на мадам дер Вага.
– Извинете ме, лер – осмели се да зададе въпрос Зира. – Защо казахте, че не сме се справили добре на изпита? Имаше ли много грешки в писмената работа?
Лер Легран се усмихна тънко.
– Не, лейди. Нямаше никакви грешки. Но нали не сте си мислили, че в мое отсъствие можете безнаказано да преписвате от учебниците си?
В класната стая настъпи потискаща тишина.
Айра прехапа устни: Нещо ѝ подсказваше, че хитрия елф е напуснал класната стая, след като е раздал индивидуалните задачи на учениците. Най-вероятно искаше да разбере кой и как е решил да измами бдителността му. А може би е решил да им даде възможност да направят фатална грешка… О, как сигурно се е забавлявал зад вратата, четейки мислите на наивните младежи! Как хитро бе мълчал, събирайки изписаните тетрадки от доволните адепти. А сега, с безгрижен поглед, им съобщи, че теста не е бил издържан и нещастните хитреци ще трябва да го повторят, и то не просто за повторение, а с още една тема!
Лицето на Зира се промени.
– Но, лер…
– Искате да кажете, че това не е вярно ли? – Гласът на учителя внезапно стана груб. – Добре. Кажи ми десетте свойства на заклинанието „Граница“ и трите връзки, които позволяват то да се комбинира със заклинанията „Вода“.
Тишината в стаята не беше добра.
– И така? – Попита рязко елфа. -Ще чуя ли отговор, лейди?
Зира стана жалка за гледане.
– Аз…
– Какво казахте? По-силно, лейди. Трудно се чува.
– Не знам – прошепна тя накрая, пребледняла и болезнено прехапала устна.
– Защо? – Усмихна се зловещо лер Легран. – Съседката ви отговори добре на този въпрос в последния клас. Може би тя може да ви помогне?
Рева притисна уплашено глава в раменете си.
– Лейди Рева?
– Д-да, лер – промълви дебелото момиче, като се измъкна иззад бюрото си.
– Слушам ви. И така, какви свойства на геодезията познавате?
– С-стабилност…
– Добре. Още нещо?
– Голям афинитет към мека почва.
– Следващото – Лер Легранд присви очи.
– Е… Привличане към призоваване…
– Грешка – отвърна елфа. – За твое сведение проучването е в пълно противоречие със същността на призоваването. В задачата си за доклад сте отговорили точно на това, лейди. Но някак си ми се струва, че тази информация изобщо не е съхранена в главата ви. Точно както седемнайдесета глава от учебника ви и моето предупреждение за наказанията за измама не са се запазили в съзнанието ви!
Айра сведе глава, без да иска да гледа „бичуването“, но учителя не спря дотук: Той взе целия клас наред и зададе по един въпрос на всеки от учениците, който бяха получили в предишния урок. Усмихна се ядовито на заекващите отговори и бързо доказа, че е наясно с всяко събитие, случило се в класната стая по време на неговото отсъствие. Дори и това, че Бри на свой риск беше пъхнал нос в собствения му формуляр, за да надникне в оценките, които беше получил, и колко искрено беше възмутен от ниския брой.
Учениците се изчервиха, пребледняха, стиснаха юмруци и отчаяно се опитваха да не срещнат пламтящия поглед на учителя, но лер Легран разказа дословно всички епитети, които беше изрекъл. Той се увери, че момичетата са се изчервили смутено, а момчетата смутено са изчезнали, осъзнавайки, че са направили ужасна грешка, и по същата причина са пожелали да бъдат някъде другаде.
– Греша ли, лейди Зира? – Елфът ядосано разпита бледото момиче, когато приключи с изброяването на чуждите грешки. Зира сви виновно рамене, съжалявайки милион пъти, че изобщо се е осмелила да си отвори устата. – Какво ще кажете?
– Прав сте, лер – отпусна устни от срам, като дори не посмя да вдигне очи.
– Какво? Кажи го отново!
– Прав сте, лер – каза тя през стиснати зъби. – Простете ми за моята глупост и арогантност.
– Е, поне една от вас е разбрала – изхъмка подигравателно учителя. – Но това няма да ви спаси от допълнителна задача. Разбирате ли?
– Да, лер.
– Ясно ли е на всички?
– Да, лер Легран – казаха в един глас засрамените ученици.
– Добре. В такъв случай бих искал да чуя отговора на първия си въпрос. И ако някой от вас може да ми го даде, ще ви спестя работата.
Класът се огледа с надежда, търсейки в очите си някакъв знак за възможно спасение. Поне един, само малко, поне някой щеше да започне, а останалите щяха да го допълнят по-късно. Може би неприятния елф, който бе намислил да им стовари това гигантско прасе, щеше да се смили над глупаците. Те дори се зарекоха да спрат да мамят в уроците му. Кълняха се, че отсега нататък ще зубрят ден и нощ, за да не го дразнят напразно… Но в стаята все още беше тихо. Толкова тихо, че метаморфа, който спеше спокойно на чина ми, вдигаше повече шум от парна пещ.
– И така? – Лер Легран забърза притихналите адепти. – Има ли тук един-единствен човек, който иска да си почине в почивния ден, вместо да пише резюме на „Земледелски труд“ до вечерта?
Адептите въздъхнаха конвулсивно, представяйки си в цветове тритомната книга на някой древен магьосник, която можеше да съсипе живота им радикално. И после въздъхнаха: Не, нямаше да имат нищо друго освен твърд стол, запалена лампа и боляща глава, която щеше да се наложи да изработи проклетия труд на трижди прокълнат писач за един ден.
– Е – каза елфа, който, разбира се, беше прочел нещастните им мисли. – Това е твърде лошо. В такъв случай…
Айра, потискайки тежка въздишка, се изправи, заставайки на една линия с провинилите се съседи.
– Седнете, лейди – усмихна се с ъгълчето на устата си учителя. – Това не ви засяга.
– Да, засяга, лер – тихо каза момичето. – Това е и моя клас.
– Не сте виновна за това, което се случи.
– Прав сте. Но може би ще успея да им издействам по-лека присъда.
Лер Легран се обърна изненадано.
– Какво казахте?
– Че съм готова.
Той странно наклони глава и изведнъж се отлепи от перваза на прозореца, а после прибра дълъг златист косъм зад гърба си и попита втренчено, гледайки право в очите ѝ:
– За какво?
– За да отговоря на въпроса ви – каза твърдо Айра, като усети как кръвта нахлува в бузите ѝ при двусмисления тон. – Обещал сте да ги освободите от бележките им, ако някой отговори на първия зададен от вас въпрос, нали?
– Точно така – мърмореше елфа, като бързо направи няколко крачки към тях. – Значи вие знаете отговора?
Айра преглътна, виждайки красивото му лице, изпълнено с непонятен триумф и необяснимо очакване. Той се приближи толкова близо, че тя почти се задуши от изкусителния аромат на кожата и косата му. После усети проницателния му поглед върху себе си и… Изведнъж се ядоса. На него за това, че е толкова безумно привлекателен, на спомена за това, че продължава услужливо да се връща към това видение, карайки я да потръпне отново. На глупаците, които дори не искаха да ѝ благодарят по-късно. И най-вече на себе си – за това, че се поддаде толкова лесно на елфическия чар.
„Уви, дете мое – обяви с тъга вътрешния ѝ глас. – Ти не си първата, нито пък последната, която е привлечена от нечовешката красота на елфа. И не си единствената, за която е написана песента „Самота“, в която влюбените се хвърлят от скалите, за да забравят мимолетната си среща. В нашия свят има много полукръвни, скъпа моя. И ти ще бъдеш поредната майка на дете със смесена кръв. Но никога няма да си върнеш баща му. Никога няма да можеш да обясниш какво означава той за теб. Елфите са далеч от нас и са твърде непостоянни. Дори да останете заедно повече от една нощ, той пак ще си отиде – след месец, след година или две… За Високия народ няма граници, които да си поставяме. Те не са хора. Жертвата им е чужда. Да, те живеят по-дълго и много по-свободно от нас. Те рядко дават. Но именно това ги прави по-добри от нас. Защото никой елф няма да обича истински жена, когато е загубила способността си да бъде майка… Само онези, които са истински лекари, са способни на този подвиг. И който умее да даде всичко от себе си на този, който му е подарил радостта от истинското бащинство… “
Айра погледна за миг в очите на лер Легран и изведнъж установи, че равновесието ѝ е разклатено. Изведнъж осъзна защо беше толкова тревожна и притеснена: Емоциите, които той предизвикваше, просто не бяха истински. Ако не беше заклинанието, нищо в гърдите ѝ нямаше да трепне, въпреки красотата му.
Чувстваше, че не е нейно. А объркването вътре в нея също беше повърхностно. Не беше правилно. Несправедливо, в края на краищата. И просто нелепо да се съгласява с чуждото любопитство, позволявайки му безнаказано да я вкара в боя.
А той… изглеждаше прекалено самоуверен. А усмивката му, ослепителна и безумно красива, всъщност е пълна със самодоволство и убеденост.
– Отговорът ми е „не“, лер – Айра примижа.
Лер Легранд примигна неразбиращо.
– Какво?
– Първият ви въпрос беше: „Нали не си мислите, че в мое отсъствие можете безнаказано да мамите от учебниците си? “ Е, отговорът ми е: „Не, господине.“ И мисля, че всички тук ще се съгласят.
Айра замълча за момент, чудейки се колко ли ще бъде наказана за тази наглост. Класът също беше онемял, а елфа за момент остана безмълвен. Но това беше негова собствена грешка – трябваше да формулира въпроса по-точно. Ако беше попитал за геодезията, тя щеше да отговори по друг начин. Но той попита неконкретно, така че Айра имаше пълното право да го разбере погрешно.
– Лер? – Тя повдигна вежливо вежди, докато мълчанието се проточваше. – Отговорих ли на въпроса ви?
В това време навън прозвуча спасителният гонг.
Лер Легран присви красивите си очи, правилно разпознавайки откровено наглия поглед в очите ѝ, който все още не можеше да улови. Но после погледна към метаморфа, чиято предупредителна усмивка приличаше повече на гримаса, отколкото на усмивка, забеляза дълбоките драскотини по бюрото от ноктите му и поклати глава.
– Мисля, че ви подцених, лейди.
Айра благоразумно запази мълчание.
– Е, нямам какво да ви отговоря – гласа му отново стана студен. – Свободни сте.
– Благодаря ви, лер – кимна тя спокойно, изчака докато елфа се обърна рязко и излезе в коридора, без да каже нито дума повече, без да се заинати за записките. И тогава, пренебрегвайки смаяните погледи на съучениците си, започна да събира нещата си също толкова спокойно.