***
– Да започнем ли? – Попита Бриер с кикот, когато стигнаха до правилното място. – Да си призная, въпреки че съм помагал на съученици, никога досега не съм бил личен треньор. Така че… Не ме разбирай погрешно, моля те… Първо трябва да те разгледам. Искам да кажа, да видя как е развито тялото ти.
Айра изтръпна.
– Съжалявам, какво?
В същия момент от вратата към нея се стрелна космата буца, а секунда по-късно един усмихнат плъх застана между смаяната стопанка и също толкова смаяното момче.
– Уау! – Младежът се отдръпна, взирайки се предпазливо в Кер. – Метаморф… Кой би си помислил!!!
– Бриер, ти с ума ли си? – Попита студено момичето. – Нима ми заповядваш да се съблека?
– Защо? – Той погледна неразбиращо.
– Но ти каза…
Бриер въздъхна и за всеки случай отстъпи една крачка назад.
– Съжалявам, изразих се погрешно. И ти – той погледна многозначително към сърдития плъх – също извинявай. Не исках да обидя господарката ти и единственото, което исках да кажа, беше, че трябва да знам доколко е готова за обучението, преди да започна. Дали може да се справи с натоварването. И дали мога да я започна на второ ниво. Но за целта тя ще трябва да направи няколко прости упражнения, за да видя колко работа имаме да свършим. В противен случай рискувам до следващия урок да имам ходещ труп със сълзи в уморените си очи.
Кер измърмори недоволно.
– Значи не трябва да се събличам? – Попита предпазливо Айра, успокоявайки метаморфа.
– Просто прави каквото казвам и всичко ще бъде наред… Не се сърди, няма да я нараня – каза младежа на Кер със сериозен поглед. А когато спря да говори, той въздъхна с облекчение. – Добре. Не искам да се карам с теб. Да опитаме ли да се справим?
Айра въздъхна тихо.
– Да го направим.
– Тогава, първо, сплетете ръцете си зад гърба и се опитайте да ги вдигнете колкото се може по-високо. Опитайте се да не накланяте тялото си и дръжте ръцете си изправени.
Тя се подчини изненадано, но бързо замръзна, когато усети скованост в раменете си.
– Не е лошо – похвали опита ѝ пестеливо Бриер. – Сега спусни едната си ръка, вдигни другата, сложи я зад главата си и след това събери двете си ръце. Така че пръстите не просто да се докосват, а да са сплетени в ключалка… Не се получава? Твърде стегнато в раменете? Няма страшно, случва се. А сега сложете ръцете си на кръста и се опитайте да се наведете назад… Колкото можете… Нищо, всичко е наред, не се страхувайте… Ако има нещо, аз ще ви подкрепя… Какво, това ли е?! Не можеш ли повече да отидеш?
Айра, застинала в неудобно положение, кимна тъжно.
– Да опитаме по друг начин – прокашля се деликатно той и с кимване я остави да се изправи. После взе едно въже от стелажа за оръжия и като го сгъна няколко пъти, за да направи къса дължина, го протегна. – Вземи го.
Айра, която се гърчеше от дискомфорт в гърба си, взе въжето без повече приказки.
– Изправете ръцете си встрани – заповяда Бриер. – Не, не прекалено далеч една от друга. Но въжето трябва да е опънато през цялото време… Да, така. А сега опитай да ги поставиш отново зад главата си. Дръж лактите си изправени! Да… добре… Още малко… Още малко… Дръж гърба си! Кхм. Можете ли да продължите?
– Не – издиша момичето, неволно извивайки отново гръб, и едва не изтръпна, когато чу смях от учениците, които минаваха покрай нея отзад.
– Няма значение – каза Бриер, като пресече погледа ѝ с поглед, изпълнен с искрена досада. – Забрави, че са тук, и се върни в изходна позиция. Нищо друго няма значение. Само ти и твоята загрявка. Разбираш ли? Добро момиче. Сега се наведете и се опитайте да докоснете пръстите на краката си до пода. Добре, добре.
– Добре ли съм? – Момичето уточни, опитвайки се да направи правилно поне едно упражнение. Но, уви, не успя да достигне пода с почти половин длан.
– Ще трябва работа – отдръпна се накрая Бриер и се замисли за дълъг момент. – Добре. Това е достатъчно за първия път. Да разбирам ли, че никога досега не си се упражнявала?
– Не.
– Никога преди не си държала рапира?
– Това толкова ли личи?
– Да – кимна Бриер. – И аз останах с впечатлението, че не си правила нищо изобщо от години. Дори не си се движила. И никога не си впрягала мускулите си в работа, защото са доста вяли. Но в същото време не са слаби, както може да се очаква от човек, който никога не е докосвал оръжие. Така че предполагам, че просто трябва да ги стегнеш. След това можеш да започнеш истинското обучение.
Айра отново се закашля.
– Извинявай, не съм съвсем сигурна дали сега ме хвалиш, или ме ругаеш.
– И едното, и другото – отвърна той с кикот. – Слаба си за истинско натоварване, но съм ти благодарен за доверието. Обикновено този момент не е лесен и отнема много време да убедиш едно момиче, че изследването на тялото му няма нищо общо с насилването.
– Добре, а какво следва? Ще ме накараш ли да тичам наоколо като останалите?
– Не – поклати глава Бриер. – Майстор Викран ми показа система от упражнения, която ще доведе до същите резултати като тези на Дербер, но за по-кратко време. Аз също ще те науча. Разбира се, няма да е лесно от първия път, но с времето ще свикнеш. А когато успееш да го повториш поне три пъти без прекъсване, тогава ще стане ясно колко си готова да продължиш да учиш. Знаеш ли някакви позиции?
– Всички.
– Не разбирам… – Момчето беше озадачено.
– На теория знам всичко – призна Айра. – Господин Дербер ми каза да науча наръчниците и аз ги запомних. Но не съм изпробвала нито една от тях на практика.
– Интересно… Можеш ли да ми покажеш нещо? Като например Конника?
Айра послушно си припомни страницата и се опита да повтори рисунката: Краката са разтворени почти два пъти по-широко от раменете, леко свити в коленете, тялото е изправено, ръцете са прибрани до тялото и свити в лактите, пръстите са свити в юмруци, стъпалата са обърнати успоредно едно на друго… Ужасно неудобно. Особено защото долната половина на тялото ѝ се опитваше да се върне назад, лактите ѝ постоянно се разминаваха, а бедрата, на всичкото отгоре, започваха да я болят от непривикване.
Бриер замахна да я поправи, но тя изведнъж отвори широко очи, в ирисите ѝ проблеснаха люлякови искри, лицето ѝ имаше съсредоточено изражение, сякаш слушаше указанията на невидим учител, и тогава – той не можеше да повярва на очите си! – Изведнъж се изравни, разпредели правилно тежестта си, намери неочаквано равновесие и се изправи, сякаш бе тренирала с години!
– Ето – издиша Айра, когато мимолетното видение на познатия, гърлен воин напусна главата ѝ. – Но това е ужасно трудно.
– Не е зле – младежа я заобиколи в оценяващ кръг. – Не се клатушкай – не си на кораб. И не напрягай раменете си – все още никой не те е нападнал. Разтвори пръстите си и дръж ръцете си в това положение… така, но още по-отпуснато… Добре. И дръж главата си изправена. Не трябва да гледаш краката си, иначе няма да виждаш какво прави противника.
Айра честно се опита да направи това, което той каза, но бързо загуби равновесие и набързо се изправи, за да не падне.
– А какво да кажем за „копиеносеца“? – Попита с интерес Бриер.
– Ще опитам – въздъхна обречено момичето. И тогава тя изнесе левия си крак напред, като същевременно почти напълно изправи десния, приседна ниско, разпределяйки тежестта си върху двата крайника едновременно, ръцете, сгънати в лактите, изнесени пред нея, тялото се завъртя… И едва не падна отново. Ако той не ме беше подхванал под лакътя, със сигурност щях да рухна.
– Не така – поклати глава младия мъж. – Изправи се. Отново. Изправи десния си крак настрани. Това е… Да. А сега седни отново, но по-дълбоко… Знам, че е неудобно и краката ти се пълнят с олово, но трябва да си търпелива… Браво, справяш се чудесно!
– Да? – Айра го погледна със съмнение, докато той коригира положението на ръцете ѝ и премести левия ѝ крак, така че да е успореден на десния. – Мисля, че приличам на дървена колона, която се опитва да се огъне.
– Това е засега. А след това ще ти покажа как да направиш разтягането и ще разбереш, че всъщност не е толкова трудно. Смени краката и направи същото отново.
Тя послушно го направи.
– Виждаш ли – усмихна се окуражително Бриер. – Вторият път е по-лесно. И ти почти не грешиш.
– Е, благодаря ти.
– Няма за какво.
– Слушай, твоя учител също ли те е подготвял така?
Момчето странно се ухили.
– Не. За разлика от теб аз трябваше да науча всичко сам. Когато направя нещо нередно, учителя Викран ме предупреждава веднъж и ме наказва втори път. С пръчка. Или с магия. Или пък ме удря по ръката, ако не я отърва навреме. Понякога и с рапира. В общи линии той прави каквото си иска. В началото имах толкова много синини, че си мислех, че никога няма да се махнат. Понякога нямаше нищо друго освен синини и ожулвания. Ако майка ми ме беше видяла, щеше да си помисли, че ме измъчват. Сега вече става по-добре.
Той изведнъж дръпна ръкава си и Айра видя сочната пурпурна следа на предмишницата му, оставена, без съмнение, от желязната ръка на неговия наставник. Белегът беше пресен, буквално вчерашен, и нямаше да се махне още дълго време.
– Защо не използваш лечебното заклинание? – Попита тя, зашеметена.
– Забранено ми е.
– Какво?!
– Уви – усмихна се криво Бриер. – Учителят смята, че това е по-добър начин да осъзнаеш грешките. Позволява ми да се лекувам с магия само когато раните са твърде големи. Например, ако ръката или крака ми са счупени, няма да ми позволи да продължа обучението си. Или пък ако изгарянето е толкова силно, че не мога да стана от леглото… Веднъж се изгорих толкова силно, че на гърдите ми не остана нито едно парченце кожа. Не успях да избегна колелото му навреме, така че си получих заслуженото. А господин Лоур се грижеше за мен в продължение на два дни. И оттогава насам се опитвам да не му се изпречвам на пътя.
Лицето на Айра се втвърди.
– Имаш много жесток възпитател.
– Но той е опитен – каза Бриер. – Не можеш да се научиш да плуваш, без да влезеш във водата. Той не е жесток, просто е строг. Никой не е толкова добър в борбата със заклинанията, колкото той. А ако искам да бъда Пазител, трябва да съм поне на неговото ниво.
– А ти искаш ли да станеш пазител?
– Да – кимна той и тя се намръщи. – Има ли нещо по-удовлетворяващо за един майстор на бойните изкуства от това да пази живота на другите, да ги предпазва от създанията на Занд?
Айра се намръщи още повече, чувствайки се двусмислено, но остана безмълвна. Все още имаше много неща, които не знаеше за Занд, много неща, които не знаеше и не помнеше. Това, което знаеше, беше, че Занд и неговите обитатели бяха спасили живота ѝ. Макар и случайно, но все пак бяха. И макар и само поради тази причина, тя не изпитваше страх, омраза или гняв към него. А и не ѝ хареса небрежното изказване на чирака на майстор Викран – беше твърде студено и недостъпно.
– Добре, разположи се удобно – каза Бриер с внезапно махване на ръка. – Нека да те загреем и подготвим.
– За какво е това? – Погледна го подозрително Айра.
– За истинската работа.
– Да? А това какво беше?
– Това? – Той се засмя подигравателно. – Просто тренировъчен тест и малко лирическо отклонение.