***
В „Практическа магия“ Айра отново скучаеше. Не заспа, разбира се, но, възползвайки се от факта, че Лер де Сигон беше погълнат от обясняването на теорията на многопосочните заряди, тя по навик си мислеше за своите неща.
Бяха изминали малко повече от два месеца, откакто се беше записала в първи курс.
За това време Айра бе успяла да си намери метаморф, да проникне в хранилището, без да иска, да изненада директора и да разгневи много Викран дер Солен. Тя върна игликата към живот. Тя скри от учителите, че всъщност има две иглики. Нахлу в имота на старшите ученици. Странстваше из тайните проходи и подземия след третия удар на гонга. Избяга в двора посред нощ, без да смущава заклинанията за сигурност. Едва не се скара с лер Легран, който вероятно съвсем скоро ще започне да надзирава учениците с най-изразена склонност към Земята. Не успя да се разбере с никой от съучениците си. Проникна в забранената гора, без да иска, като овладя метаморфния синтез. Видя вампир със собствените си очи. Имаше няколко срещи с виари. Наруши границата между двете гори два пъти за една нощ, като едва не докара Керг до бой. И леко омагьоса Бриер.
Вярно, беше спечелила и благоволението на мадам Матис дер Ваги и на смахнатия лер ла Роже. Освен това беше срещнала и се беше сприятелила с един дух, заключен в мазето. Някак си обаче ѝ се струваше, че когато везните се наклонят към нейните прегрешения, това няма да е достатъчно, за да получи прошка от лер Алварис.
А резултата ще бъде какво?
Тя въздъхна тежко.
Резултатът беше, че греховете ѝ бяха достатъчни, за да оправдаят няколко десетки изключения, макар че, както се казва, тя не искаше да навреди. Но това не изглеждаше да е кой знае какво оправдание. И чак сега, след срещата си с мага-обръщач, в Айра започна да прозира объркаността на положението ѝ.
„Кошмар, – помисли си тя, подпирайки главата си с ръка, и едва слушаше обясненията на учителя. – Не е като да съм го направила нарочно. Просто се случи. Кер ме беше довел при Марсо, за да помогне с учебниците, които някой беше откраднал под маската ми. Дори не знаех, че не мога да влизам там, а и не беше моя вината, че защитните мрежи не работят. Събудих Иглата също без да се замислям, просто защото едва не бях умряла в Занд, и заради това тя ме разпозна като… Не знам какво бях. Може би растение като това, само че двукрако, двуръко и с глава? Не споменах Шипи, разбира се, защото съм почти сигурна, че никой няма да ми позволи да го задържа тук. И няма да позволя да го убият, защото той е мил, послушен и няма да нарани никого. Какво друго? Ами, за Кер сме наясно. Никога няма да го предам. За гората също е ясно – не е моя грешката, че малкия обича да ходи, където си поиска. И особено там, където никой не му е казал да не ходи. Правилата не казват, че метаморфите не могат да бъдат там, нали? Това, което не е забранено, е разрешено. Аз съм там само в сънищата си, така че ще е трудно да се докаже появата ми – нито мирис, нито следа, нито дори допълнителна дума, защото никога не съм говорила с никого преди това. А за появата ми може да бъде обвинена общата атмосфера. Е, върколаците, вампирите, нощта… Факта, че Кер ме пуска в главата си, също е нормален – предполага се, че трябва да се слеем, така че го правим. За вампирите също не съм виновна – Дакрал сам дойде в оранжерията и пръв наруши закона. Както и Керг и приятелите му, между другото. Разбира се, обещах, че няма да го издам, но и той не ме издаде. И тогава, когато отидох при Бриер, той ме пусна да вляза. Не бях нахлула. А що се отнася до срещите ни, не е като да са срещи, макар че са малко късни. Не правим нищо нередно. Той просто ме учи как да се бия. Точно както го прави през деня. Така че защо това трябва да е нещо лошо? “
– За какво си мислите, лейди? – Попита учтиво лер де Сигон, пристъпвайки до масата ѝ.
– Много неща, лер – въздъхна Айра, като се откъсна от напрегнатите си размисли.
„Боже, ако само знаеше колко много неща успях да направя напоследък, щеше да е първия, който щеше да поиска от лер Алварис да ме изгони от академията! “
Мерге де Сигон все още се усмихваше учтиво.
– Бихте ли искали да споделите с класа, лейди?
– Ами…
– Слушам ви много внимателно.
– Например се замислих за това колко сила може да натрупа един маг за цял живот – замислено каза Айра. – Как се разпределя тя през годините. Дали възрастта на мага или броя на заклинанията, които прави, влияят върху нея. Дали има значение към кой елемент се обръща най-често. Дали е възможно да направи запаса си по-голям от този, даден от природата. Или например да го ограничи изкуствено, така че маг с лоши намерения да не може да навреди на същия завет…
Учителят вдигна вежди от учудване.
– Имате забавни мисли, лейди. Според мен маг с, както казвате, „лоши намерения“ е по-лесно да бъде изолиран. Или да бъде унищожен, защото изолирането би изисквало значителни усилия и поддържане на щит със значителна сила.
– А ако той все още може да бъде полезен? – Възрази Айра, като се сети за Марсо. – Ако той знае толкова много, че Завета не може да си позволи да го убие?
– Хм… Е, тогава бихме могли да държим съзнанието му отделно от тялото, да ограничим движението му, да го държим близо до източник на енергия, който да захранва мрежата за сигурност, и тогава бихме могли да го разпитваме колкото си искаме, без да се страхуваме, че ще се освободи или ще се върне към старите си методи.
– А какъв в този случай трябва да бъде този източника?
– За предпочитане естествен.
– Като Водния ключ? – Попита Айра. – Казват, че източните елфи открили такъв извор в горите си, който им помогнал да присадят семето на дървото Огла.
– Уау – изненада се лер Мерге. – Вие сте доста осведомена, лейди. Надявам се, че не се е наложило да измъчвате достопочтения лер Легран, за да го накарате да разкрие тази ужасна тайна?
– Не, лер. Всъщност аз дори не съм го питала за това.
– Тогава откъде знаете за Ключовете?
– От книгите, сър. Чета много. А Ключовете се споменават в „Митовете и легендите на Занд“. А също и в „Първородното дърво и Дърветата на Огла: Загадки и съмнения“. Освен това в „Стихийни елементи“ на лер Алварис се казва, че и огнен стълб, и солен вихър могат да бъдат добър източник. По мнението на нашия директор обаче Ключовете имат много по-голяма стабилност във времето и силата на въздействие и затова са най-предпочитани.
След като отговори, Айра погледна спокойно учителя, очаквайки реакция.
Тя нямаше от какво да се страхува: Първо, беше казала истината, и второ, Марсо отдавна беше измислил начин да запази тайната им и преди време беше насърчил Кер да потърси в ученическата библиотека нови учебници.
Плъхът покорно беше откраднал всички необходими книги. Айра ги върна на архивиста с невинен поглед… Предполагаше се, че са същите, за чиято загуба беше таксувана с дванайсет златни монети. След това не само беше заличена от списъка на неблагонадеждните ученици, но и можеше да взема каквито книги пожелае. Които всъщност тя използваше. След това никой учител не можеше да каже, че не чете достатъчно. Или да подозира, че е чела повече от тези книги.
Лер де Сигон се изкашля.
– Да, лейди. Вие сте напълно права. Защо обаче ви интересува въпроса за резервите?
– Никаква причина – сви рамене тя, колкото се може по-небрежно. – Исках да знам как Завета наказва своите ренегати. Това наистина се случва, нали?
– Абсолютно – кимна учителя. – Какви източници на енергия познавате?
– Освен елементарните? Ами естествените и изкуствените, разбира се. Изкуствените източници включват всичко, което е създадено от магове, включително различни артефакти, устройства за съхранение и еднократни, тясно насочени източници. Естествените са преди всичко спонтанни, а също така произхождат от различни минерали. При това за най-надежден и мощен се смята диаманта, а за най-слаб – речно камъче. Между тях са изумрудите, сапфирите и топазите, а малко по-ниско – ахата, тюркоаза и граната. Останалите камъни действат с различна сила, в зависимост от мястото, където са намерени, възрастта, размера и, разбира се, силата на самия магьосник. Вярно е, че все още има живи източници… – Айра погледна към пищящия плъх. – Но те са много малко. Но пък често са по-мощни от изкуствените. С такъв източник магьосника може не само да унищожи всеки артефакт, но и да използва елементарни източници директно, без посредници и специални ограничения. Ако, разбира се, живия източник го направи доброволно и не съжалява да се раздели със собствената си сила.
Лер де Сигон погледна момичето още по-внимателно.
– Предполагам, че знаете, лейди, кои същества са най-подходящи за ролята на жив резервоар?
Тя кимна спокойно.
– Да, господине. Мисля, че господин Оги е имал голям късмет.
– Той не е единствения – каза учителя с нотка на шега.
– Може би – усмихна се слабо Айра и докосна любопитното лице на Кер. – Но мисля, че е необходимо много учене, за да се използва правилно подобен източник.
Господин Мерге наклони благосклонно глава.
– Радвам се, лейди, че осъзнавате това. Макар че всъщност това е тема за друг клас.
– Да, господине, видях разписанието.
– В такъв случай аз мога само да одобря вашето любопитство. Но не изпреварвайте себе си. Все още ще имате възможност да осъзнаете и да научите много. А само учебниците не са достатъчни за това.
Айра скромно сведе очи, без да иска да разбере защо младия преподавател ѝ е задал такъв коварен въпрос.
Изглежда обаче, че самия той не го знаеше, защото задържа на момичето крайно замислен поглед, кимна неуверено и се върна към черната дъска, продължавайки да рисува нагледни примери за недовършената теория.
Тя седна обратно на мястото си с въздишка на облекчение, улавяйки озадачените погледи на съучениците си. Погали ръмжащия метаморф, улови го как без особени емоции изтръгва от нея малко магия и за всеки случай го настани в скута си: Лер де Сигон не одобряваше на бюрата на учениците да има нещо друго освен тетрадка, молив и учебник. Беше странно, че не беше направил забележка. Но беше по-добре да не го дразни излишно и да не му напомня, че Кер е тук само заради личното разрешение на директора.
Метаморфът веднага се сви и подсмръкна успокоително. Както правеше винаги, когато нямаше заплаха за господарката му и никой не се опитваше да ѝ навреди. Той се превърна от белка в плъх, после отново в белка, после отново в плъх. После се замисли и се превърна в малка мишка с прекалено големи нокти на краката. Накрая се спря на нещо средно, като запази дългото си гъвкаво тяло, но остави тънка опашка на плъх и издължена муцуна с малки кръгли уши.
Днес обаче Айра забеляза в него много котешки черти – дълги мустаци, лукаво присвиване на очите, формата на носа и зъбите. Но тя не го събуди – остави го да спи, той бе тичал наоколо цяла нощ. А лер де Сигон стоеше далеч и не виждаше, че малкия ѝ приятел има не три, а четири облика. И най-вероятно след няколко дни ще има още един.
Вероятно не последния.