***
Айра се поколеба на излизане от класната стая и, разбира се, веднага се блъсна в някого. Мислеше си, че има достатъчно място, за да мине покрай тях, но за едно от момчетата очевидно нямаше достатъчно място.
– Уф. – Тя изтръпна от силен удар в рамото и едва не падна, изпускайки тетрадката си. Помогна ѝ това, че съвсем наблизо имаше пейка, на която Айра седна изненадана.
– Извинявам се, лейди, толкова ми е неудобно – каза подигравателно високия брюнет, като се поклони шеговито. – Не очаквах да ви срещна в академията. Предполагам, че майстора магьосник е бил в добро настроение, за да ви пусне първа да преминете през арката?
Айра замръзна, като веднага разпозна острата форма на лицето му, черните очи, които се присвиваха недоброжелателно, тънките устни, които се извиваха в презрителна гримаса… същия тип, когото беше накарала да чака няколко минути на арката! Красавецът от Дом Асгрейв, който по ирония на съдбата се оказа не само член на една от най-богатите фамилии в Лир, но и магьосник! Първокурсник! Който сега щеше да учи с нея!
На Айра ѝ стана лошо.
– Радвам се да те видя. Много – усмихна се зловещо младия лорд. – Надявам се, че сега ще се виждаме често, лейди. Това означава, че все пак ще имам възможност да ви благодаря за последния път, когато ви видях.
Под студения му поглед Айра буквално изтръпна, бързо се покри със студени тръпки. Той се усмихна по-широко, поклони се още по-подигравателно и излезе от класната стая, като настигна Аранта, която беше излязла по-рано, и оживено ѝ заговори.
Айра седя известно време неподвижно, опитвайки се да сдържи треперенето на ръцете си, но после осъзна, че класната стая е празна, а „Естествена история“ е точно зад ъгъла, и бавно се изправи. След това се запъти, като с мъка движеше скованите си крака и с ужас мислеше за втория урок и изобщо за обучението, по време на което нямаше да остане сама нито за миг.
Младият Асгрейв беше смъртно оскърбен, когато неговата личност не беше предпочетена пред една беднячка. Гордостта му е наранена, семейната му чест изисква отмъщение. И сега се е появила тази възможност… Не е ли това благодатта на Всемогъщия?
Айра, която следеше класа, усещаше в кожата си злокобното вълнение на противника си, виждаше как той се обръща няколко пъти, за да се наслади на объркването ѝ, и долавяше по лицето му изражения на очакване. Не само от него, но и от Аранта, която се разсмя, отразена от тънкия смях на приятелките си и от гръмкото крякане на няколко момчета, които очевидно бяха приятели на смуглия мъж. Името му беше Грей, струва ми се. И мисля, че вече им беше казал какъв прекрасен дар му е дала съдбата. Или дори е споделил плановете си за бъдещето.
Предполагаше се, че Айра е влязла последна в учебната стая в противоположния край на централното крило. Тя се поколеба пред вратата, търсейки с разтуптяно сърце неприятната компания, и когато ги откри на първите бюра, крадешком се настани на ръба на последната пейка.
Не толкова защото се притесняваше от нови въпроси, а по-скоро за да може да изскочи първа в коридора след звънеца и да не се сблъсква отново с нелюбезната шестица. Тези хора няма да се поколебаят да настъпят крак, да плюят в тетрадката и да се бутат – за хора като тях няма граници. Те не признават онези, които дори малко им отстъпват по произход или размер на състоянието. Което означава, че отсега нататък тя ще трябва да бъде много внимателна.
– Добро утро, Лери и Лереси – чу се сух поздрав от вратата и преподавателя влезе в класната стая. Беше изумително слаб, изумително висок, имаше болезнено тънко и изключително грозно лице, безцветни очи и много дълъг нос, който изглеждаше особено провокативно на фона на неестествената хубост.
Непознатият маг се завъртя рязко на петите си, докато минаваше покрай чиновете и се спря до бюрото на учителя, така че подгъва на тъмната му роба се разлюля звучно във въздуха, и внимателно огледа новите ученици. Под този поглед младите магьосници веднага се изправиха, поклониха почтително глави и застанаха неподвижно, чакайки разрешение да се върнат по местата си.
Айра, която за пръв път се сблъскваше с подобни наредби, малко се поколеба, но благодарение на това, че седна последна и се скри зад гърбовете на съседите си, учителя не забеляза грешката ѝ. Затова той не направи забележка и с бързо кимване позволи на всички да седнат.
– Лери и лереси, позволете ми да се представя: господин Морис ла Роже. Аз съм вашия учител по природни науки за тази и следващите две години. Ако някой не знае или не е имал време да погледне разписанието, съобщавам ви, че през следващите няколко месеца този предмет ще бъде вашия основен… или по-скоро един от основните, наред с Практическа магия, Основи на заклинанията и редица други дисциплини. – В този момент мага незабележимо се намръщи. – Ще се срещаме три пъти седмично, а преди почивката ще посветим целия клас на изучаването на живите същества. В по-късен етап тези уроци губят смисъл, тъй като повечето експерименти трябва да се правят сутрин, така че дори и най-слабите ученици няма да имат проблеми да запомнят часа.
„Това е сигурно – помисли си Айра. – Поне няма да закъснея като при дьо Сигон.“
– Нашата сфера на работа ще бъде всичко, което се нарича живи същества – от растенията до насекомите, от животните до човека. Това е естествената природа, чието познаване е съществен елемент в обучението на всеки магьосник. Само след като овладеете този материал, ще можете да разберете разликата между живата и неживата природа. Гледайки напред обаче, трябва да кажа, че ще поговорим на тази тема едва след година. Що се отнася до настоящите занятия, те, както и много други, ще бъдат разделени на две части. Първата е анкета и установяване на готовността ви за урока. А втората е практическа, в която успешно ще приложите тези знания върху прототипите, които съм ви дал.
Господин ла Роже отново погледна строго класа.
– Днес, разбира се, вие сте чисти като бял лист хартия. Разбирам: записването на учениците приключи едва вчера, така че няма да изисквам от вас прецизни формулировки, задълбочени знания или блестящи прозрения. Все пак, за да разберете общия принцип на бъдещото ни сътрудничество и същевременно да ми позволите да се запозная с началното ниво на вашите знания, все пак смятам за необходимо да проведа малка анкета по основните въпроси. И така, кой може да ми каже колко сърдечни камери има една обикновена жаба?
В класа цареше безрадостно мълчание, което никой от присъстващите не бързаше да наруши. Нетърпеливият израз на лицето на магьосника подсказваше, че въпроса е прост и не изисква особени умствени усилия, но учениците се гледаха един друг с очакване и, ако се съдеше по дългото мълчание, никой от тях досега не се беше опитвал да разбере вътрешното устройство на една жаба.
– Слушам – повтори господин ла Роже, сгъна ръце на гърдите си и за трети път огледа класа. – Добре? Кой от вас може да отговори?
Тишината в стаята стана доста зловеща и мага беше неприятно изненадан.
– Как? Никой ли не знае?!
Учениците объркано отклониха погледите си.
– Толкова е просто – въпрос от първо ниво на трудност, с който не би трябвало да се затруднявате. Началото на началата. Необходима основа за фино разбиране на по-сложните неща… или вашите наставници, както обикновено, не са му обърнали достатъчно внимание? – В гласа на мага се промъкна нотка на недоволство. – Бяха се заели да преподават елементарни сили, практическа магия, основите на заклинанията, но не създадоха необходимите условия за осъзнаване на същността на изкуството?
Айра с изненада видя в дълбоко поставените очи на учителя си язвителна горчивина и грижливо прикривана неприязън.
Уви. Изглежда, че той наистина обича своя странен предмет. И изглежда е наранен от факта, че колегите му не споделят тази страст и не смятат естествознанието за достатъчно важно, за да започнат с него.
Айра можеше добре да си представи колко нетърпеливо младите адепти се ровеха във всичко, което имаше нещо общо с чудесата – заклинания, магии, тайнствени отвари… беше толкова интересно! Но да знаеш колко камери има една обикновена жаба, не е необходимо за един магьосник.
– Е, тъжно ми е да виждам такава неграмотност у днешната младеж – поклати тъжно глава господин ла Роже. – Напълно погрешни приоритети. Липса на разбиране на истинското положение на нещата… някой от вас знае ли как работи кореновата система на растението? Не? Как изглежда плода на зрял семенник? Не? Някой може ли да ми каже каква сила помага на птицата да се издигне във въздуха или защо камък, хвърлен нагоре, винаги се стреми да падне обратно на земята?
Класът мрачно мълчи.
– Защо един ден над главите ви се събират обикновени бели облаци, а на следващия ден на тяхно място висят тежки облаци? – Магьосникът продължи да задава въпроси. – Откъде идва водата? Как протича смяната на деня и нощта, сезоните или други цикли, които определят съществуването на всички живи същества? Може би можете да ми кажете защо небето има червеникав оттенък на разсъмване, през деня става синьо, а вечерта често е оцветено в цвета на прясно пролята кръв? Защо къртицата е сляпа? Защо прилепите имат толкова големи уши? Защо смесваме серен диоксид с аргент и какво се получава от това?…?
Айра прибра глава в раменете си, усещайки как гнева на мага бързо нараства.
– Каква е разликата между лечебния мъх и обикновения потфейл? Защо не всички лисици копаят бърлоги? Някой знае ли колко кръвни кръга има собственото ви тяло? Или защо седите тук сега, мълчаливи като риби, и не желаете дори да помислите за това?! Някой може ли да ми даде една причина, поради която да не мога да ви лиша от законна почивка и да не ви възложа допълнителен час в единствения ви почивен ден!
След последния въпрос класа замлъкна, като се чуваше само тежкото дишане на учителя.
Беше лош късмет да попаднеш на фанатик още първия ден! Ако продължаваше така още минута, щеше да се разрази истинска буря. Той е извън себе си, за да отнеме един почивен ден заради някаква глупава жаба.
О, не напразно го наричат Сухар – той наистина е чудак, обсебен от своето Естествознание. Който, между другото, ще съсипе следващите няколко уикенда с допълнителни уроци.
– И така, лери и лереси? – Измърмори господин ла Роже, като се взираше гневно в мрачните адепти. – Колко камери има сърцето на една жаба? Тъй като днес е само първия урок, ще бъда снизходителен: Ако някой познае отговора, целия клас се освобождава от зубрене за почивния ден. Но ви предупреждавам, че имате само един опит. И това е, докато преброя до три. Добре? Едно, две.
В стаята се разнесе нечут стон.
– Три – каза Айра в оглушителната тишина.
Учителят спря изгарящия си поглед на последното бюро и изненадано повдигна вежди.
– Какво?
– Сърцето на жабата има три камери – уверено повтори Айра, като слушаше внимателно гласа в главата си. – Две малки и една голяма. А хората имат четири такива камери: по две от всяка страна на тялото. Но и ние, и те имаме само два кръга в тялото, предназначени да придвижват кръвта през големите и малките вени. Само че, при жабата тя бързо се охлажда, докато при нас винаги е с една и съща температура. Освен, разбира се, ако по време на изследването човека е здрав и не практикува ледени магии.
Магът примижа странно.
– Хм… Сигурна ли сте в отговора си, лейди? На какво се основава това твърдение?
– На базата на фактите, лер Роже. Не сте ли съгласен с мен? – Айра срещна погледа на учителя и дори не се притесни от мимолетната мисъл, че отнякъде знае такива странни неща.
Напоследък ѝ се случваха толкова много странни неща, че още една подобна дреболия не можеше да повлияе на общата картина на невероятните съвпадения в новия ѝ живот. Или може би не съвпадения, а закономерности? В същото време Айра не само знаеше, че е абсолютно права, но и сякаш виждаше с вътрешните си очи защо различните същества имат толкова различна форма и структура на сърцето, как са подредени точно тези кръгове и защо по единия от тях кръвта тече отляво надясно, а по втория – в обратна посока.
От това разбиране Айра за пръв път почувства необяснима самоувереност. Необичайна сила, която ѝ позволи да устои на тежкия поглед на учителя, на общото мълчание и на учудените погледи на съучениците ѝ.
– Съгласен съм – каза накрая господин ла Роже, което накара учениците да издишат с голямо облекчение. – Поздравления, лейди. Току-що спасихте колегите си от срам и досада в библиотеката. Предполагам, че те ще ви бъдат благодарни за това. Как се казвате?
– Айра, лер ла Роже.
– Само Айра? – Магът деликатно уточни въпроса за произхода.
– Да, лер.
– Любопитно… Предполагам, че не сте имали възможност да си наемете добър учител?
– Точно така.
– Забелязвали ли сте някога преди това някакви магически способности?
– Не – каза тихо Айра, страхувайки се да не я попитат отново за миналото ѝ. Но мага, колкото и да е странно, не искаше да навлиза в подробности. Той само се усмихна и ѝ каза да седне.
– Е, лейди Айра, радвам се, че се осмелихте да изкажете мнението си, приятно съм изненадан от знанията ви и искрено се надявам следващите уроци да не променят това впечатление. За в бъдеще обаче запомнете, лереса, че когато отговаряте пред целия клас, трябва да се изправяте и да говорите силно и ясно. Така че всички присъстващи да могат да ви чуят.
– Да, лер – преглътна Айра и скочи на място като попарена. – Аз ще се поправя.
Той само измърмори и спокойно се обърна обратно към черната дъска.
Назад към част 7 Напред към част 9