***
– Лейди Айра, пак ли спите? – Прозвуча укорителен глас зад гърба ѝ. Момичето вдигна очи и с изненада осъзна, че някак си по чудо е пропуснала появата на елфа. Беше чакала и чакала, но все пак беше пропуснала момента, в който той се приближи. А сега лер Легран стоеше до нея, гледаше я почти в упор, но се усмихваше снизходително с крайчетата на устните си, сякаш изобщо не беше изненадан.
Айра скочи от пейката.
– Добро утро, лер. Съжалявам, че не ви видях там.
– И какво трябва да правя с вас? – Учителят се престори, че въздиша, и разтърси буйната си грива от златиста коса.
– Е… Нищо, лер.
– Наистина?
Айра най-сетне го погледна право в очите и не можа да се сдържи, и неволно се запъна: Той се смееше! Смееше се на нея и на факта, че тя беше озадачена, объркана и почти уплашена, точно както първия път.
Уау… А някога изглеждаше, че е напълно безчувствен. Момичетата зад него по някаква причина си шушукаха и Алка се изчерви отчаяно, като искаше погледа на учителя да се задържи върху нея. А момчетата се спогледаха странно – никога досега не се беше случвало безстрастния и недостъпен елф изведнъж да се отнесе снизходително към един от учениците си!
Но може би нещата се променяха?
– Вие… Шегувате ли се, лер? – Попита внезапно Айра, когато разбра, че учителя не е ядосан.
Елфът се закашля.
– Просто се радвам да ви видя. Но още повече се радвам, че няма да ми се налага да се занимавам с вашия необичаен зверилник и да хващам някои от неговите представители из цялата академия.
– Какъв зверилник, сър? – Айра примигна от изненада.
– Този – кимна той любезно, като направи грациозно подаване на ръката си, след което част от стената в отсрещния ъгъл безшумно се отмести, разкривайки малък кабинет зад нея. Той не беше пълен с цветя и целия антураж, който един земен маг трябва да има под ръка. Имаше две уютни зелени тапицирани кресла и маса, тапицирана със същата зелена материя. А до нея имаше слабо светещ кръг от мощно защитно заклинание, вътре в който, пуснал листата си и отпуснал трите си цвята, спокойно дремеше…
– Листик! – Айра се задъха шумно, като накара листото да се размърда сънено. – Лер Легран, значи го имате?! А аз се чудех къде е отишъл! Мислех, че пак е избягал: Саксията в ъгъла, пръстта разхвърляна, лехите разорани, а него го няма! Листик!
Листик отново се размърда, но не много уверено, сякаш я беше чул през гъстата завеса на сънищата.
– Избяга – каза не особено щастливо елфа, влезе в кабинета и се загледа неприятно във виновника за огромните трудности, които бе успял да преодолее с доста труд. – И то не за първи път, а очевидно и не за последен. Двамата с Матис го хващахме в продължение на три дни, като честно се опитвахме да го вкараме в саксията, преди да е наплюл някого. Изкопахме всички лехи в оранжерията. Претърсихме целия двор, докато не открихме следите му. Оказа се, че това, така да се каже, ц-цвете нагло се е скрило под един розов храст, като се е научило да имитира и да крие пъпките си. Ако не беше Зорг, който има отличен нюх за такива неща, едва ли щяхме да го открием преди завръщането ви. А Матис отначало искаше да го направи хубаво – носеше му вода от извора, примамваше го с Иглата и се опитваше да го успокои по всички възможни начини.
Айра, без да чака покана, влезе в стаята и коленичи до питомеца.
– И какво?
– Не се получи – каза учителя с непроницаемо лице. – Той отново избяга, скри се на купчина боклук, преструвайки се на умираща коприва… Така че изгубихме още един ден.
– И тогава? – Попита тя с потъващо сърце.
– Тогава трябваше да стигна до крайност и да го сложа тук. За да съм сигурен, че никога няма да ми се наложи… – Елфът отново погледна към тихия клас – да чистя пръстта от коленете си и да изкарвам от ушите си глупостите, които се беше научил да плюе.
Айра замръзна вцепенена, загледана в статуята на мага. Недостижимият за обикновените смъртни магьосник от първа степен, когото уплашения до смърт Листик бе оплюл и напсувал така жестоко.
Тя не можа да издържи повече и се захили тихо.
– Не е смешно – каза лер Легранд със сдържан глас, но Айра не можа да се сдържи и се разсмя толкова силно, че скоро се чу ехото в класа. Отначало също тихо и боязливо, защото се страхуваха да не бъдат наказани за подигравка, но после заръмжаха толкова силно, че елфа болезнено смръщи нос. И възползвайки се от факта, че не можеше да бъде видян навън, той потъна в най-близкия стол с въздишка. Точно този, до който седеше Айра, смеейки се до сълзи.
– Съжалявам, лер – каза тя, задъхвайки се, разкайвайки се. – О! Простете ми, за Всемогъщия, но сигурно така сте го изплашили, че бедния Листик не е знаел къде да се махне от вас!
– Затова той се стрелна назад, сякаш щеше да бъде препариран.
– Но той е само едно малко момче – каза Айра, като избърса градушка от сълзи. – Той е само на няколко години, а Листовиците не съзряват, докато не станат на около десет. Така че той е просто дете – малък, капризен и упорит. Моля, простете му. Позволете ми да го отведа оттук!
– Вземете го – каза лер Легран, като погледна неприятно сънливото цвете. – Но не слагайте ръка на цветята му, защото то е придобило много неприятен навик!
Листик, сякаш го чуваше, подсмърчаше в съня си с венчелистчетата си, които приличаха на устни, разтегнати в тръбичка. Лицето на елфа се изкриви по такъв начин, че Айра си представи как високопоставения лер хваща малкото момче под ръка и го влачи с ругатни из двора. Как Листик го е заплюл в отговор, а след това е решил да отмъсти за накърненото си достойнство по друг начин и, издърпвайки бузите му просто ей така, в тръбичка…
Тя избухна в смях, когато недоволния елф машинално потърка лявата си буза и отърси пискливо дланта си.
– Къде се е научил да прави това? Или, по-точно, от кого?
Айра едва не избухна в смях и побърза да се извини.
– Това не бях аз, лер. Не съм го целувала. Кълна се. Може би само Кер понякога. Но ако той е видял… – Тя се наведе над спящото цвете и се разтрепери от смях. – О, Боже мой, съжалявам, съжалявам, съжалявам за него, лер. Той е толкова чувствителен! Ако го хванеш достатъчно силно, може да пусне малко сок от гръбнака…
– Знам – каза лер Легран.
– И ако не го изкараш навреме на гърне….
– Това също.
Айра буквално падна върху подлакътника на стола, на който седеше елфа, и спря да мисли за дълго, защото прибързано добави към вече съществуващата картина с Листик, който страстно ближеше елфа, който възмутено се съпротивляваше, изцапаните панталони, които вредното цвете сигурно е осквернявало неведнъж, косата на учителя, изпокъсаната му камизолка, одрасканите ръце, плюнката върху яката и оплютите му ботуши. На всичкото отгоре си представи разгневеното му, зачервено, пламтящо от справедлив гняв лице, което със сигурност носеше много следи от пламенното отмъщение на вредното цвете, и просто се разплака, вкопчи се в дланта на обидения учител, изля в нея горчиви сълзи, задушаваше се от смях и не можеше да спре.
– Листик! – Изстена тя под дружния съпровод на класа. – Как можа? Лер Легран? Той също те е хранил! Отгледал те е! Поливал те е!
Елфът само въздъхна.
– Ето защо го заключих тук.
– Съжалявам, лер – изхлипа Айра за стотен път. – Честно казано, това е толкова ужасно, че просто не мога да ви го кажа… О, Листик… Трябва да те приберем някъде!
Тя едва се успокои и като избърса неволните сълзи, вдигна глава.
– Мога ли да го взема за себе си? Той няма да избяга от стаята ми. Тогава оранжерията ще бъде в безопасност и на госпожа Матис няма да ѝ се налага да го издирва, а и на вас… – Айра изведнъж забеляза, че тя все още се държи за дланта му, след което побърза да отдръпне ръцете си. – Моля ви, лер. Ще ми го оставите ли за постоянно?
Лер Легран я погледна дълго, замислено. Разгледа внимателно лицето ѝ, очите ѝ, които все още искряха от веселие и искрена молба, зачервения ѝ нос, подутите ѝ устни, които беше прехапала, когато напразно се опитваше да не се смее. Накрая затвори тънките си клепачи, сякаш мислеше усилено за нещо, а после въздъхна още веднъж и махна с ръка.
– Добре. Но ако някога отново видя това чудовище близо до ботушите си, нека не очаква прошка.
– Благодаря ви, лер! Ще го прибера след часовете, добре!
– Вземи го – каза той отново. – А сега отивай в клас и не отговаряй на нито един от въпросите ми.
– Да, лер. Както кажете! – Момичето рапортува весело, стана набързо и изтича обратно в класната стая, която вече очакваше новото забавление на разпита.
Останалата част от урока премина сравнително спокойно, макар че на няколко пъти лер Легран трябваше да прекъсне и да погледне строго кикотещите се ученици. Айра не го видя да съжалява толкова много, че е разказал историята за своите премеждия. И въпреки че Марсо ѝ беше разказал за нарцисизма на елфите, в крайна сметка момичето реши, че лер Легран е различен, и за известно време спря да мисли за това.
Излишно е да казвам, че за да измъкне Листик от охранителния кръг, Айра трябваше да се задържи в учителския кабинет. Изчакваше търпеливо, докато той подреждаше бюрото си. Да го наблюдава как премахва бариерното заклинание, умело преплетено със заклинанието за сън. След това, с помощта на елфа, да извади сънливото цвете от плен и увито в собственото ѝ наметало, да го отнесе внимателно в стаята си, където след това дълго да пие ключова вода.
Когато най-сетне успя да оправи Листик, обяда беше приключил.
Айра трябваше отново да стане и да бърза за урока си с лер ла Роже. След това трябваше да дреме два часа под монотонното мърморене на господин Лоур. През почивката да помоли Бриер да не я придружава до оранжерията днес. След като отработи определеното време при лереса дер Вага, да се извини на Иглата и след това да потегли обратно с всички сили. А след това да отблъсне от себе си възбудено подскачащия Листик. И едва тогава да седне за миг на леглото, да стисне треперещите си ръце, да погледне нагоре, където Кер довършваше последните възли на мрежата си. А след това да застане в центъра на стаята, с жест да активира три слоя защита наведнъж и да вдигне Кер, който се беше срутил от тавана. След това да поеме още въздух в гърдите си. Вече бе свикнала да загребва част от мъглата от странното си Озарение, да я изхвърля навън, да я оформя и да изисква от него послушание, а после да шепне нечуто:
– Аиро… Сетуре… Торо!
И като отвори лилаво-изгарящите си очи, се загледа невярващо в замръзналата телепортна фуния, светеща със същите лилави искри.