***
Бяха минали няколко часа от кавгата с Велкро и Чейс и Фейт гледаха телевизия заедно на дивана.
Той взе дистанционното и натисна пауза.
– Хайде да си вземем нещо за вечеря.
Фейт сви рамене.
– Нямам нищо против. Като китайско или нещо подобно?
– Разбира се – каза той. – Мога да изям един килограм ребра точно сега.
– А какво ще кажеш за… нали знаеш… – Прошепна Фейт, кимвайки нагоре към стаята, в която Моника беше затворена още от разправията между Велкро и Чейс.
– Искаш ли да я попиташ дали е гладна? – Каза той.
– Не особено – отвърна Фейт и се усмихна. – Но ще го направя.
Бяха седнали заедно на дивана, Фейт се беше свила до Чейс, а той я беше обгърнал с ръка, докато по телевизията вървеше „Игра на тронове“. Беше хубаво да забравят за няколко минути за реалността на живота си и просто да бъдат заедно, гледайки глупаво предаване, което нямаше нищо общо с футбола.
Но живота нямаше да се спре.
Фейт стана от дивана с дълбока въздишка и се отправи нагоре по стълбите, страхувайки се, че ще трябва отново да говори с Моника. Знаеше, че другата жена не иска да бъде притеснявана, не иска да обсъжда случилото се.
Докато се качваше нагоре, тя погледна за последен път Чейс и той уверено ѝ даде знак с вдигнат палец.
Лесно му е да бъде оптимист, помисли си тя. Аз съм тази, която трябва да говори с тази жена.
Накрая стигна до стаята за гости и почука няколко пъти.
– Моля те, махни се – долетя дребнавия, почти детски глас от вътрешността на стаята.
– Скъпа, не мога просто да си тръгна. Ти си тук от часове. Трябва да поговорим.
– Не искам да говорим, Фейт. Просто искам да остана сама.
– Знам. Позволи ми да вляза за минута и после обещавам, че ще те оставя сама.
Настъпи дълго мълчание и Фейт си помисли, че може би ще трябва просто да си пробие път в стаята, но накрая Моника отвори вратата.
Изглеждаше така, сякаш се е състарила за няколкото часа, откакто жестокия ѝ годеник се бе опитал да си пробие път в къщата с щурм. Косата ѝ беше разхвърляна и стърчеше на различни страни, грима ѝ беше размазан под очите, а устните ѝ изглеждаха напукани и сурови.
– За какво искаш да говорим? – Моника блокира вратата, а погледа ѝ беше враждебен.
– Искам да поговорим за това как се чувстваш. Какво ти минава през ума? – Каза Фейт.
– Не виждам как това е твоя работа.
– Ами, ти дойде тук, за да получиш помощ…
– Да, а вместо това трябваше да гледам как гаджето ти опря пистолет в главата на Стив и го заплаши, че ще му пръсне мозъка. Това със сигурност беше полезно. – Фейт се намръщи. – Знам, че беше страшно…
– Ти не знаеш нищо – каза Моника.
– Знам, че си ядосана. Но Чейс ти е резервирал частен полет до Атланта, който излита рано сутринта утре, а ние сега ще вечеряме. Трябваше да видя дали си гладна и да ти кажа за полета и всичко останало.
Моника просто я погледна. Едната ѝ вежда се изви драматично.
– Предполагам, че си мислиш, че съм неблагодарна, след като Чейс ми оказва помощ.
– Не мисля, че се държиш по подобен начин – каза Фейт, което беше малко лъжа. Наистина и се струваше, че Моника си изкарва гнева върху неподходящия човек.
Защо да се ядосва на мъжа, който се е застъпил за нея, а не на този, който я беше пребил до крак преди няма и четиридесет и осем часа?
Чейс е защитавал Моника, когато е извадил пистолет срещу Велкро. И Фейт не можеше да каже, че го обвинява за това.
Погледът на Моника беше яростен, но контролиран.
– Това, което Чейс направи на Стив, беше също толкова лошо, колкото и това, което Стив направи на мен.
Фейт се опита да не позволи на това нелепо твърдение да я притесни. Тя поклати глава.
– С изключение на това, че Стив се опитваше да влезе незаконно в дома на Чейс и да го принуди да се види с жената, която е малтретирал. Всичко, което Чейс е правил, е било да защити себе си, теб и мен от нападателя.
Другата жена беше невъзмутима. Изражението ѝ не се промени, докато отговаряше.
– Използването на оръжие е също толкова лошо, колкото и да удариш някого, а ти го оправдаваш.
Фейт се почувства още по-защитна.
– Той се опитваше да ни защити. И мисля, че ти го знаеш.
– Както и да е. Не съм гладна. Ще се видим на сутринта. – Моника затвори вратата силно, право в лицето на Фейт.
Фейт постоя за секунда, без да може да повярва на случилото се.
Наистина ли току-що затръшна вратата в лицето ми?
Тя примигна, после се обърна на пети и слезе долу. Чейс се върна към гледането на „Игра на тронове“.
– Трябва ли да го превъртя? – Попита той, като държеше контролера нагоре.
Фейт бавно поклати глава.
– Вече не мога да се съсредоточа върху сериала, Чейс.
– О-о-о – каза той, сложи дистанционното и се обърна към нея. – Това не звучи добре. Предполагам, че тя не е била в настроение за храна за вкъщи.
– Не, определено не – каза Фейт, като сниши глас, докато се приближаваше към него.
– Какво каза? – Попита той, а изражението му беше загрижено.
– Беше ти доста ядосана за това, което си направил с Велкро.
Той седна назад и се почеса по челюстта.
– По дяволите. Не мога да кажа, че я обвинявам. Гледаше ме как насилвам мъжа ѝ доста силно.
– Да, но не си имал избор.
– Ако го бях пребил, щеше да е още по-зле. Използвах пистолета, вместо да му забия главата в стената.
Фейт извъртя очи, като седна близо до него и прошепна.
– Тя е заета да се ядосва на теб и на мен, вместо да се съсредоточи върху това как да се справи с този маниак, който има в живота си.
– Това не е рационално – каза Чейс. – Просто трябва да бъдем търпеливи за няколко часа. Утре тя ще се качи на самолета и след това благополучно ще се върне при семейството си. Може би това разстояние ще ѝ помогне да започне да мисли ясно.
Фейт кимна, но не беше сигурна.
– Да. Вероятно просто трябва да спра да се тревожа.
Чейс въздъхна.
– Това, за което се притеснявам в момента, е къркорещия ми стомах. Нека да поръчаме нещо за вкъщи и ще вземем допълнително, в случай че тя промени мнението си за това, че е гладна.
Когато извади мобилния си телефон, за да се обади в ресторанта, Фейт го спря за кратко. Тя сложи ръка на гърдите му, наведе се и го целуна по бузата.
– Ти си най-милия човек, когото съм срещала, Чейс.
Той се засмя.
– Сега се държиш нелепо.
– Говоря сериозно. Имаш голямо сърце и не можеш да ме накараш да забравя това
– Има много неща за мен, които не трябва да забравяш – каза Чейс.
– И не всички са добри.
Той грабна телефона и се обади в ресторанта. Фейт го наблюдаваше как говори и се чудеше как един човек може да съдържа толкова много противоречия. Но някак си беше така.