АНЕТ МАРИ – Две вещици и едно уиски ЧАСТ 21

Глава 20

Не можех да дишам.
Аарон беше отгоре ми. Когато пурпурната магия се бе сблъскала с черната сила на феите и бе експлодирала, той се бе претърколил върху мен. Тежестта му смазваше белите ми дробове и аз отчаяно се забих в рамото му.
Той се отблъсна от мен и се изправи на колене и ръце.
Бхардъдлин изстена яростно. Експлозията бе изхвърлила огромния тъмен през поляната. Огромни рани бяха разкъсали кафяво-сивата му плът, капеше тъмна кръв по горския под, а отприщването на силата бе разкъсало димящи, дълбоки до педя пукнатини в земята.
Зак и Езра, които бяха в центъра на взривоопасния сблъсък, бяха паднали и не се движеха.
Бхардъдлин се изправи на крака и се изпъна на височината на дванадесетте си метра. Черните му очи се втренчиха в поваления друид и той жадно облиза бивните си. Пренебрегвайки кръвта, която се стичаше от раните му, той се втурна напред.
Аарон грабна меча си от обгорелите листа.
– Тори, погрижи се за Езра и Зак.
Кай също се изправи, с катана в готовност. Двамата магове се насочиха към ранения тъмен.
Аз се изскубнах и се втурнах към друида и аеромага. Лицето на Езра беше отпуснато, но по върховете на пръстите му светеше червена магия. Какво, по дяволите, беше това?
Аарон изръмжа в знак на предизвикателство и пламна огненооранжева светлина. Бхардъдлин изхърка.
Хванах Езра за раменете, но той беше метър и оседемдесет солидни мускули и беше невъзможно да го вдигна. Подпрях се на краката си и все пак го натоварих.
Сребристата светлина проблясна. Хоши се появи над Езра, а дългото ѝ тяло се носеше без усилие. Тя хвана ремъка на балдахина му с малките си лапички – и половината от теглото му изчезна. Повдигна раменете му от земята, главата му увисна безсилно. С помощта на Хоши го завлякох към дърветата, след което изтичах обратно за Зак. Оливия се беше сгушила наполовина зад един дънер на дърво, достатъчно далеч, за да е в безопасност. За нея щях да се тревожа по-късно.
Когато хванах раменете на Зак, той си пое рязко дъх. Очите му се отвориха, а после се заслепиха от болка. Въпреки че татуировките на Лалакай все още бележеха кожата му, ирисите му нямаха кристална яркост. Сигурно бе изчерпала силата си.
Вместо да го измъкна, му помогнах да седне.
– Зак, трябва да го призова…
– Не. Бхардъдлин е ранен. Можем да го довършим.
Докато Хоши се въртеше тревожно около нас, Зак се изправи на крака и отвори флакон от колана си. Той издърпа тапата и изпи оранжево-златното съдържание на една глътка. След три вдишвания грубите му издишвания се успокоиха. Дали отварата го беше излекувала, или само притъпила болката му?
Той протегна ръка и на предмишницата му се запали червена руна. В ръката му се материализира пурпурна сабя. От двете му страни се разляха сенки, а после се оформиха четирима варги с оголени кътници и блестящи рубинени очи.
Оставяйки ме да стоя там, безпомощна и ужасена, той побягна към Бхардъдлин, а варгите го изпревариха. Тъмният се отклони от Аарон, за да посрещне друида и неговите вълци. Зак замахна със сабята си и Бхардъдлин я улови с една ръка. Без да се притеснява от пръските кръв от дланта си, той се усмихна през бивните си.
Аарон изтегли меча си назад и го размаха в дъга. Ивица от парещ син огън удари гърба на феята, изтръгвайки от него разярен вой. Кай хвърли шепа метателни ножове в рамото на Бхардъдлин , после насочи катаната си. Светкавицата прескочи от острието му към ножовете.
Тъмният падна на едно коляно под ударите, след което разпери двете си гигантски ръце. Размахващите му се юмруци пропуснаха Зак и Кай, но пратиха Аарон и двама варги в полет. Аарон се удари в земята и се претърколи до едно дърво.
Паниката ме задуши, но Зак беше казал да не се обаждам на Лирлетийад. Каза, че те ще се справят.
С Хоши, която се държеше за яката ми, спринтирах обратно към дърветата и приклекнах до Езра. Очите му се отвориха. Примигваше с кървави очи към мен, а челюстта му беше стегната. Подобно на Зак, той изпитваше очевидна болка, но се опита да седне.
Преметнах ръка през раменете му и му помогнах. Той дишаше тежко, после вдигна глава, а вниманието му бе привлечено от звуците на битката.
– Къде е оръжието ми? – Изпъшка той.
Поклатих глава.
– Не можеш да се биеш така.
– Мога. – Той се хвана за най-близкото дърво и се изправи на крака. – Просто съм посинял. Магията на феята ме удари като танк.
Решавайки да не изтъквам, че мистериозната пурпурна магия на Езра е ударила още по-силно, аз забих глава в дървото. Зак беше отприщил още една руна върху ръката си, а около Бхардъдлин се извиваха зелени ленти от магия, които ограничаваха движенията му – но тъмната фея продължаваше да се бори. Раните му едва го бяха забавили. Беше неудържим.
На няколко метра от края на битката двуострият жезъл на Езра лежеше в падналите листа, а стоманата му отразяваше светлината на огъня на Аарон.
Езра се облегна на дървото, задъхвайки се. Каквото и да беше казал, той беше в лоша форма. Трябваше му минута, за да се възстанови. Стягайки страха си, аз се изправих на крака. Навътре и навън. Мога да го направя.
– Чакай тук, – казах аз.
Преди да успее да възрази, аз се втурнах към битката.
Докато тичах, Хоши висеше на раменете ми като знаме. Варгите тормозеха глезените на Бхардъдлин , но изглеждаха неспособни да му нанесат реални щети, а Зак се стрелкаше напред-назад пред фея, като му пречеше да се защити от двамата магове. Аарон и Кай изсипаха огън и мълнии върху гърба на феята.
Плътта на Бхардъдлин беше разкъсана и почерняла. Кръвта му заля горския под. Но той все още стоеше на краката си, все още се биеше и изглеждаше по-скоро бясен, отколкото уплашен.
Заслизах през листата и се наведох, за да взема оръжието на Езра.
Ревейки, Бхардъдлин разпери огромните си ръце. От дебелите му пръсти се изтръгна вълна от черна сила, която се разпространи във всички посоки. Зак се прикри. Аарон и Кай се свлякоха на земята.
Но аз нямах рефлексите на трениран митичен боец. Дори нямах в ръката си картата „Дама Пика“.
Когато пращящата черна сила се изстреля навън, дългата опашка на Хоши се уви около мен и ме стисна. В прилив на студена магия зрението ми се превърна в цветни вълнички. За миг Аарон и Кай изчезнаха, но аз видях сенчести форми: Бхардъдлин, масивно сиво чудовище; черните варги; и Зак, чието тяло бе засенчено от крилата на Лалакай.
Атаката на тъмнокожия ме прониза.
Видях как сянката му преминава през трептящите ми гърди, сякаш дори не бях там. После зрението ми се върна към нормалното и Хоши изчезна от погледа ми. Шокът ме държеше вкоренена на място – тогава ръката на Бхардъдлин се изстреля със свръхскорост. Той сграбчи Зак за гърдите.
Стиснах оръжието на Езра и се завъртях. Докато Езра спринтираше от дърветата, аз издърпах тежкия жезъл и го хвърлих към него като копие.
То полетя право и вярно – после падна от въздуха и се заби в земята като крив мачтов стълб, на половината път до него. По дяволите! Трябваше да тренирам повече.
Той се насочи към него, изтръгна го от земята и се втурна към Бхардъдлин . Когато тъмният вдигна Зак във въздуха, Езра се приближи отзад. Аарон и Кай хвърлиха атаки в лицето на тъмния, заслепявайки го.
Изстрелвайки се с порив на вятъра, Езра скочи върху прегърбения гръб на феята. Той вдигна тоягата си, въздухът около нея се изкриви, и заби острието надолу. Дългият метър стомана потъна в сивокафявата плът, след което раната избухна като звездна експлозия, а остриетата на въздуха го разкъсаха навън.
Бхардъдлин изкрещя и се срина.
Зак се изтърколи от хватката на тъмния. Светещата червена сабя в ръката му се заби под брадичката на Бхардъдлин . Застанал на гърба на феята, Езра заби тоягата си в кървящата рана. Аарон и Кай забиха върховете на мечовете си в страните на Бхардъдлин.
– Е – изпъшка Зак, – искаш ли да продължим преговорите?
Тъмнокожият изръмжа тихо.
– Какво искаш от мен, друиде?
– Реликвата за поробване в замяна на живота ти.
Бхардъдлин изсъска.
– Така да бъде.
Като прокара едната си ръка по земята, той стисна огромната си длан. По пръстите му затанцуваха ебонови вълнички, после той разтвори юмрука си. Върху дланта му се настани малко, деликатно кълбо от сребърни нишки.
– Тори – каза Зак. – Предай ми го.
Приближих се, поразена от чудовищните размери на феята, дори когато той лежеше на земята. Изтръгнах сферата от кървавосивата му длан и я подадох на Зак.
Той държеше сабята си в гърлото на феята и я разгледа.
– Истинска е.
– Изпълних своята част от сделката ни – изръмжа Бхардъдлин, в баритоновия му глас се долавяше отчаяние.
Зак ми върна сферата.
– Да, така е.
Той вдигна меча си от шията на тъмния, но после го заби обратно. Червена светлина пламна по острието, докато то разкъсваше плътта и костите. Бхардъдлин се сгърчи, а от устата му се изтръгна яростен влажен стон, преди да замлъкне.
– Свята работа, – прошепнах аз.
Зак отвори ръката си и алената сабя се разтвори.
– Знаеше, че ще го убия, макар да се надяваше, че ще бъда достатъчно глупав, за да не го направя. – Той оголи зъбите си. – Избрал е грешния друид, за да си направи домашен любимец.
Езра се измъкна от тялото на феята, препъна се на няколко крачки, после се строполи на земята. Направих разтревожена крачка към него, само за да се поколебая, когато Аарон и Кай паднаха, приземявайки се тежко на задниците си, сякаш не можеха да стоят повече.
Зак отиде до Езра, издърпа го нагоре и наполовина го повлече към далечния край на поляната. Докато той се връщаше за Кай, аз се съвзех и се втурнах към Аарон. Помогнах му да отиде до Езра, където той веднага седна, дишайки тежко.
Оливия се беше възстановила от злополучната си среща с летящ клон на дърво. Тя седеше в края на поляната, притиснала едната си ръка към главата, докато гледаше убития тъмен.
Оставих я и намерих мечовете на Аарон и Кай сред листата. Зак беше оставил Кай при другите двама, а електромагьосникът се беше свлякъл на един дънер, със затворени очи и блестящо от пот лице. След като подпрях мечовете им на ствола на едно дърво, тревожно ги прегледах – премръзнали, изпотени, със затворени очи и бледи лица.
– Момчета? – Извиках.
– Дай им няколко минути – каза Зак и разтърка косата си. Когато отдръпна ръката си, по пръстите му полепнаха слузести нишки от слюнката на Бхардъдлин. За секунда си помислих, че може да повърна на място – почти го направих, но той само избърса ръката си в панталоните, след което добави:
– Готови са.
– Какво са направили?
В очите му се появи нещо като уважение.
– Когато един маг стигне до предела на възможностите си, цената е висока. Това е цената на Елементария.
Обърнах се към момчетата, като се вгледах в изтощението им. За няколко минути те се бяха превърнали от пълни сили в трепереща умора, сякаш току-що бяха завършили дванайсетчасов триатлон за железничари.
– Единственият клас, който поставя по-високи изисквания към митиците, е Демоника – промърмори Зак, – а това е съвсем различна цена.
– А ти? – Попитах, стиснала вретеновидната сребърна реликва, която Зак все още не беше взел обратно. – Изглеждаш добре.
В отговор той протегна татуираните си предмишници. Цветните руни бяха потъмнели, а три от тях бяха изчезнали, оставяйки празни кръгове върху кожата му.
– Цената на тази магия е платена от феите, които са я направили. Лалакай е изтощена. Варгите също. Хоши използва малкото магия, с която разполагаше, за да те защити.
Притиснах ръка към гърдите си.
– Тя направи нещо… атаката на тъмната фея мина точно през мен.
– Тя те премести в дебрите на фейрите.
– Какво?
– Фейрите имат свой собствен свят… царство… реалност. Както и да е. – Зак се дотътри до чантата си и извади флакон с лилава отвара с размер на бирена бутилка.
– Някои феи могат да привличат човек със себе си, което го прави безтелесен в тази сфера – и невидим за митиците, които не са от Спириталис.
Спомних си, че още в художествената галерия Лалакай беше размахала крилата си около него и той беше изчезнал.
– Хах. – Посочих към бутилката. – Това отвара за жизненост ли е?
– Да. Тя ще изправи маговете на крака. Трябва да се преместим на плажа, за да мога да подготвя…
През гората се разнесе разтърсващ ухото взрив – изстрел от пистолет.
За един миг, който продължи много по-дълго, не можах да го разбера. Стрелба? Тук? Сега? В парка?
Прозвучаха още три изстрела и Зак се хвърли напред. Той се удари в земята, кръвта размъти въздуха над гърба му, а бутилката с отвара се изтърколи от безжизнената му ръка. Звънливото ехо отекна в ушите ми, а шокът ме замрази на място.
Зак издаде ужасно мокро ръмжене, докато се опитваше да диша.
Маговете се съвзеха преди мен. Аарон и Кай се втурнаха напред, борейки се да се изправят.
– Спри точно там.
Студената команда се изплъзна от мрака. Появи се мъж, чийто черен пистолет беше насочен към маговете – истински пистолет, а не пейнтбол. След него от дърветата излязоха още трима мъже. Още повече излязоха от мрака, заобикаляйки ни. Няколко от тях държаха оръжия, а други – остриета или магьоснически артефакти.
Аз не помръднах. Не го направиха и маговете, които дори не бяха успели да се изправят.
Първият мъж, насочил оръжието си към Аарон, отиде до Зак и го побутна с ботуш. Друидът не помръдна. Използвайки крака си, мъжът бутна Зак по гръб. Той се претърколи безсилно, а от ъгълчето на устата му се стичаше струйка кръв.
– По-млад е, отколкото очаквах – отбеляза мъжът, като изучаваше друида. – Интересно. Наградата му е още по-впечатляваща заради възрастта му. Жалко, че мъртъв струва повече.
Обърна се към мен и протегна ръка с длан нагоре.
– Реликвата, млада дамо.
Не помръднах. Тези мъже можеха да са само от Червения Рум, но как ни бяха открили? Откъде знаеха, че сме тук? Начинът, по който се бяха промъкнали до нас по този начин, а пристигането им беше точно определено за поражението на Бхардъдлин , изглеждаше твърде добре планиран, за да е късмет от тяхна страна.
Бяхме обградени, а Аарон, Кай и Езра бяха изтощени от битката с Бхардъдлин . Зак беше паднал и не можеше да помогне.
Той беше паднал. Не беше мъртъв. Отказвах да повярвам, че е мъртъв. Той беше Призракът, най-страховитият мошеник в града. Нямаше да умре от нещо толкова неубедително като това да го прострелят в гърба.
– Реликвата – повтори мъжът.
С трепереща ръка поставих сребърното кълбо в чакащата го длан.
– Отлично. А сега слушай внимателно. Ако проговориш, ще застреляме един маг. Ако се опиташ да призовеш морския владетел в своя защита, ще застреляме и тримата магове. Ако се държиш подозрително по какъвто и да е начин, ще ги убием. Разбираш ли?
Кимнах слабо с глава. Сърцето ми заби толкова бързо, че усещах как пулсира във врата ми.
Едно агонизиращо стенание ме накара да подскоча. Оливия се бе изправила на крака, а по лицето ѝ се стичаха сълзи.
– Направих това, което искахте! – Извика тя, препъвайки се към разбойниците. – Кажи ми къде е Одет!
Един митичен се приближи и я хвана за ръката, задържайки я назад.
Водачът на мошениците махна с ръка, а движението му беше рязко и раздразнено.
– Тя вече не ни е от полза. Изведете я оттук.
Гърдите ми се стегнаха, докато мъжът влачеше Оливия към дърветата. Кога ли ни беше предала? По-рано днес? Вчера? Преди Аарон да сподели плановете ни с нея?
Със свити челюсти се съсредоточих върху водача на „Червения Рум“. Беше набит, едва по-висок от мен, но с големи мускули. Държеше оръжие, а на колана му висяха на редици магьоснически артефакти. Искаше ми се да изкрещя обиди в лицето му, но не смеех да издам нито звук.
Аарон, Кай и Езра седяха сковано, а оръжията бяха насочени към тях. Какво можеха да направят? Нищо. Нямаше нищо. Дори Хоши беше използвала своята малка частица магия, така че не можеше да ме накара да изчезна. Магията ни беше свършила, нямаше и съюзници.
– Кой? – Попита водачът на Червения Рум, като направи жест към маговете.
Един мошеник посочи към Кай.
– Той я защити снощи.
– Тогава го доведи. – Водачът подръпна кълбото в дланта си. – А сега, млада дамо, ще се отправим към плажа. Време е да прехвърлим командването на феения лорд на нас.
Когато един мъж издърпа Кай нагоре и опря пистолет в главата му, лидерът на Червения Рум се усмихна.
– И ако се съпротивляваш по какъвто и да е начин, този маг ще умре пръв.

Назад към част 20                                                                     Напред към част 22

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!