АНЕТ МАРИ – Демонична магия и едно Мартини ЧАСТ 3

Глава 2

Новодошлите се поколебаха на вратата, неуверени в посрещането си. Когато тръгнаха към бара, всяко тяхно движение издаваше предпазливост. Да, определено им липсваше увереност при влизането – впечатление, подкрепено от внезапната тишина в помещението.
– Кой е този човек? – Промълви Аарон. – Трябва да е от „Окото на Один“.
Обърнах внимание. През петте месеца и половина, откакто работех тук, не бях виждала член на друга гилдия да влиза в централата ни. На всичкото отгоре „Окото на Один“ имаше лоша репутация. Те бяха специалисти по наградите – ловци на мошеници, престъпници и зверски лоши неща.
Достатъчно е да се каже, че „Окото на Один“ и „Врана и чук“ не се разбираха.
Кай се отдръпна от стола си и тръгна към приближаващата се двойка. Погледът на жената го прониза – после широка усмивка изтри хладната преценка от лицето ѝ.
Тя направи две бързи крачки пред спътника си и прегърна Кай. Устата ми се отвори.
После Кай я обгърна с ръце и челюстта ми се удари в плота на бара.
Откъснах погледа си от тях, за да видя какво мислят най-добрите приятели на Кай за този неочакван обрат. Аарон се усмихваше, а Езра беше… къде беше Езра?
Мястото му беше празно. Къде беше изчезнал?
Кай се отдръпна от мистериозната жена и промърмори нещо, след което я привлече към бара с ръка на малкия ѝ гръб. Погледнах мястото. Джентълменска любезност или твърде познато, за да е добро възпитание?
Той избута стола си за нея.
– Тори, едно мартини за Изза, моля – сухо и с две маслини. Запиши го на моята сметка.
– Не е нужно…
– Лах, Кай – възкликна тя с гърлен глас, оцветен от непознат за мен акцент.
– За мен е удоволствие. – Той седна на табуретката до нея. – Изза, помниш ли Аарон Синклер?
– Здравей, Изза. – Аарон подаде ръка. – Отдавна не сме се виждали.
Усмивката на Изза се върна, а по бузите ѝ се появиха тръпчинки.
– Радвам се да те видя отново, Аарон.
Кай наклони глава към мен.
– Изза, това е Тори. Тори, Изза Рамеш.
Докато Изза и аз се поздравявахме, разговорът из стаята се възобнови. Напълно забравен, спътникът на Изза се промъкна до бара и се настани на табуретката от другата ѝ страна. Тя го представи като Марио и последва още един кръг от учтиви поздрави.
Любопитният поглед на Аарон прескочи от Изза към Кай и обратно.
– Какво те доведе тук от Окото на Один, Изза?
О, разбира се – Аарон премина направо към работа. Трябваше първо да се измъкне с въпрос – нещо от рода на: „Кай, откъде познаваш тази прекрасна дама?“ или още по-добре: „Какво точно е естеството на връзката ви?“
Добре, може би Аарон имаше правилната идея за неинвазивните въпроси.
Изза отметна гъстата си коса, влажна от дъжда, от раменете си и хвърли закачлив поглед на пиромага.
– Уах, дори няма да опиташ първо да проведеш светски разговор?
– Не ни върви много добре да водим светски разговори – каза Кай с едва доловима подигравателна нотка в гласа си. Кай… подигравателно?
– Че вие не го правите, ленг чай – отвърна тя със смях.
Замисляйки се за много специфичната поръчка на питие – откъде знаеше как точно харесва мартинито си? – пуснах две маслини в чашата за коктейл и ѝ я поднесох, след което попитах Марио:
– Мога ли да ви предложа нещо?
– Добре съм – промълви той. Усетих искра на съчувствие. Той веднага се беше превърнал в трето колело.
– За да бъда честен обаче – продължи Кай, вперил поглед в Изза – ти се появяваш само когато има проблеми.
О, така че това момиче имаше навика да прави повтарящи се посещения? Направих си още една мисловна бележка. Дали бях любопитна? О, да, по дяволите. Репутацията на Кай като плейбой се надминаваше единствено от пълната мистерия около жените, с които се срещаше. Никога не бях срещала нито една от тях. Възможно ли е тази гарвановокоса красавица да е една от тях? Дали тя беше настоящата краткотрайна дама в живота му? Знаеше ли тя, че е краткотрайна дама?
– Проблеми с конона? – Повтори тя, а в тлеещите ѝ кафяви очи се появи забавление. – Какво нещо да кажеш.
– Това е проблем, нали?
– Разбира се. Но нищо толкова лошо, колкото… нали знаеш, Ала.
Аарон и Кай си размениха погледи, сякаш си спомняха последното си посещение при местния мъчител.
– По-добре да не е – изстена Аарон. – През колко изслушвания трябваше да минем?
– Загубих бройката. – Изза въздъхна, сякаш само тази мисъл я изтощаваше. – Колко изслушвания можеш да вместиш в шест месеца?
Кай извърна очи нагоре в размисъл.
– Толкова ли отне?
– Ами то беше нещо като голяма работа – отбеляза Изза. – Магиполицаите ни разпитваха за проникване с взлом, измама, кражба, повреждане на международни съкровища…
– Не съм имал намерение да унищожавам тези артефакти – прекъсна го Кай.
– …милиони застрахователни искове, хора, изпаднали в паника по улиците…
– Това не беше по моя вина – промълви той. – Беше просто прекъсване на тока.
– …и това стана международна новина, така че имаше голямо прикриване…
– Добре – избухна той. – Престани да ми напомняш. Цялото това нещо беше кошмар.
Докато сияеше, лицето на Изза се озари от триумфална усмивка. О, човече. Тя нарочно го беше подразнила с това. Знаеше как да натиска бутоните на хладния, сдържан, непоколебим Кай.
Вече я харесвах.
– И така, какви неприятности ни очакват този път? – Попита Аарон.
Мълчаливо го проклех за това, че развали сладкия момент.
Доброто настроение на Изза изчезна.
– Чувал ли си нещо за Ключовете на Соломон?
За какво става дума сега?
– Напоследък нищо – отвърна Кай.
Тя нервно почука с нокът по дръжката на чашата си за мартини.
– Те са в града.
– Това никога не е добра новина – промърмори той и изражението му потъмня. – За колко души става дума?
– Повечето от гилдията, както чух. Четири или пет отбора.
Кай прокле под носа си.
– Имаш ли представа защо?
– Защо иначе? – Тя вдигна мартинито си и отпи дълга глътка. – Демони.
О, боже. Демоните, т.е. Демонката, т.е. магическият клас, за който се говори само с неприязън, отвращение и страх.
Без да знам какво да попитам първо, промълвих на Аарон:
– Какво представляват ключовете на Соломон?
Устните му се свиха от отвращение.
– Те са номадска гилдия, която е специализирана в лова на демони. Това е всичко, което правят. Пътуват наоколо, следвайки слухове за демони и изпълнители, които могат да убият.
Устата ми направи гълтащо движение като риба, излязла от водата.
– Съжалявам, казахте да убиват? Ходят да търсят хора, които да убият?
– Хар, какво друго? – Изза попита, объркана от реакцията ми.
– Тори е нова – каза ѝ Кай. – Съвсем наскоро открита.
Тя ми предложи извинителна усмивка.
– Съжалявам. Добре дошла в лоното.
Въпреки че бях „открита“ като вещица преди два месеца, всичко това беше една голяма дебела лъжа. Но въпреки че бях напълно човек, сега бях регистрирана в базата данни на полицията като добросъвестна вещица. Телефонният ми номер беше в митичния телефонен указател и нямаше как да го скрия.
– Те нелегална гилдия ли са? – Попитах, докато вадех две чаши с камъни, неспособна да повярвам, че на гилдията „Ключовете на Соломон“ е позволено да тича наоколо и да убива хора.
– С изключение на името. – Изза отпи още една глътка от мартинито си. – Официално са легална гилдия, макар че потъпкват границата, когато им е изгодно. Избират само цели с награди от Министерството на отбраната.
– Мъртви или починали – обясни Аарон. – За разлика от „жив или мъртъв“.
Направих физиономия. Митични. Те имаха най-странното чувство за хумор.
– Непривързаният демон автоматично е „убий на място“ – обясни Изза. – А изпълнителите, които се провалят достатъчно, за да бъдат маркирани с награда… е, това винаги са награди на Министерството на отбраната, защото как иначе да спреш демона им?
– За тях това е игра – неочаквано изръмжа Марио.
Изненадана, аз се обърнах към втория митичен от „Окото на Один“, с бутилка ром в ръка. Бях забравила, че той е там. За такъв мускулест човек той правеше отлично впечатление на каменна статуя.
– Те събират точки за убиване толкова, колкото и възнаграждения за награди – продължи той. – Всичко е свързано с егото и страстта към битката. Има разкази за това как Кис провокира изпълнител към бой, убива го, а после твърди, че изпълнителят е нападнал пръв.
– Марио е изпълнител – информира ни Изза. – Изпълнителите следят отблизо Ключовете. Те трябва да го правят, когато Ключовете са толкова опасни.
Взирах се в пича, а ушите ми бръмчаха. Той беше изпълнител. Митичен демон. Никога досега не бях срещала такъв и примижах подозрително, сякаш всеки момент можеше да се превърне в демон. Не че имах представа как действа магията Демоника.
– Защо Ключовете идват тук? – Попита Кай. – Освен Голямата Гримоарна, в града има малко изпълнители и никой от тях не е с награди.
Изза се наведе по-близо до него и понижи гласа си.
– Носят се слухове за подземна операция за призоваване, точно тук, в центъра на града.
– Защо не сме чували за това? – Попита Аарон рязко.
Тя сви рамене.
– Вашата гилдия не разполага с митици от Демоника, така че слуховете ви подминават. Сега вече знаете…
– Благодаря ти, че сподели информацията – промърмори Кай. – Оценявам го.
Трапчинките ѝ отново се появиха. Подадох му ром с кока-кола, после плъзнах втория няколко места надолу по плота. – Хей, Аарон, искам мнението ти за един костюм.
– А? О, добре. – Той се присъедини към мен долу на бара. – Промени ли мнението си за преобличането?
Подадох му питието си и прошепнах:
– Разбира се, че не. Искам да дам на Кай и Изза малко пространство, за да видя какво ще направят.
Те седяха един до друг, потънали в шеметен разговор, и напълно игнорираха Марио на една седалка разстояние. Дали Кай и Изза седяха по-близо, отколкото биха седнали платонични познати?
– Виж колко е съсредоточен върху нея – добавих учудено аз. – Коя е тя?
Аарон се ухили на реакцията ми.
– Тя е хидромагьосник от Окото на Один. Не я познавам добре, но е умна и издръжлива.
– Тя ли е бившата му? Изглежда, че го харесва прекалено много, за да я е изоставил.
Аарон сви рамене.
– Къде изчезна Езра? – Попитах, като смених темата. Момчетата не умееха да клюкарстват за приятелите си.
– Отиде на горния етаж. Може би в банята? – Още едно свиване на рамене.
Хм, добре, ще трябва да разследвам изчезването му по-късно. Засега се подпирах с ръце на плота на бара.
– Разкажи ми повече за тази гилдия „Ключовете на Соломон“.
Аарон се намръщи.
– Тяхното появяване винаги е лоша новина. Първо, това означава, че наблизо има незаконна дейност Демоника. И второ, това означава, че нещата са на път да се объркат. Ключовете не позволяват на етиката или дискретността да попречат на убийството.
– Те са гладиатори – каза Марио, като се приближи до нас, – които се интересуват единствено от победата. Мога ли да получа вода?
– Разбира се. – Загребах лед в една чаша и я напълних. – Морално ли се противопоставят на призоваването на демони или нещо подобно? Затова ли са толкова кръвожадни?
– Половината от Ключовете са изпълнители. – Марио седна на табуретката до Аарон. Вероятно не искаше да гледа как Изза и Кай флиртуват. – Нужен е демон, за да убиеш демон.
– А за да убиеш необвързан демон, е нужно още повече – добави Аарон. – Макар че Ключовете твърдят, че са достатъчно добри, за да го направят с екип от трима души.
Намръщих се.
– Необвързан демон? Какво означава това?
– Свързан демон е под пълния контрол на изпълнителя. – Марио потърка пръстите си по кокалчетата на пръстите си. – Необвързан демон е този, който е избягал от кръга на призоваване без договор. Той е по-силен, по-бърз и напълно владее магията си. Магията на демона е нещо, което буквално е сътворено в ада.
– Необвързаните демони правят само едно нещо. – Аарон изпи половината от питието си с една глътка. – Те избиват всяко живо същество, което се изпречи на пътя им. Убиват непрекъснато, докато не бъдат убити. Това е най-голямата причина призоваването да е толкова строго регулирано.
През мен премина тръпка на страх.
– Защо Магиполицията не го забрани?
– Защото някои хора така или иначе ще го направят. Като го прави законно, но го регулира, МагиПол гарантира, че повечето призовавания се извършват под техен надзор. В днешно време незаконното призоваване е рядкост.
Марио погледна нетърпеливо към Изза, но тя и Кай продължаваха да говорят.
– Законите са строги. Призовател, хванат да извършва дейност без разрешително, може да бъде наказан със смърт. Изпълнител без надлежна регистрация винаги се наказва със смърт.
Преглътнах.
– Това е жестоко.
– Трябва да е така. След като демонът е обвързан с договор, убийството на изпълнителя е най-сигурният начин за премахване на демона. Призователите се наказват почти толкова сурово, защото незаконното призоваване е начинът, по който се стига до необвързани демони, а всеки един от тях води до трупове.
Аарон забеляза безпокойството ми.
– Не се плаши, Тори. Необвързаните демони са толкова редки, че не е нужно да се притесняваш за това. Магиполицията затегна няколко закона преди десет години и не съм чувал за демон на свобода от около…
Шумът от двайсет телефона, които звъняха в един и същи момент, го прекъсна.
Замръзнах, а широките ми очи се стрелнаха между Аарон и Марио. Всички в гилдията бяха останали неподвижни, а по лицата им бяха изписани изненада и безпокойство. В пълен унисон всички посегнахме към телефоните си. Екраните светнаха в цялата кръчма.
На екрана на моя телефон ярко светеше съобщение.
Спешно предупреждение от полицията:

КОД ЧЕРНО – Подозрителен необвързан демон е активен във вашия район. Всички КМ да се съберат в Главната квартира възможно най-скоро. NCM да се укрият. ДЕЙСТВАЙТЕ С ПОВИШЕНО ВНИМАНИЕ.

Думите заблестяха подигравателно. Това беше шега, нали? Защото току-що бяхме говорили за това колко редки и ужасяващи са необвързаните демони? Това беше шеговито съобщение… изпратено до всеки митичен мобилен телефон в кръчмата.
Аарон вдигна поглед от телефона си, лицето му пребледня.
– Предполагам, че съм говорил твърде рано.

Назад към част 2                                                                             Напред към част 4

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!