Глава 9
Ходенето по празните улици не беше нито вълнуващо, нито умствено ангажиращо, а това оставяше на мозъка ми твърде много време да се занимава с това, което предстоеше.
Докато четиримата се движехме по тъмните тротоари, мислено си търсех по-малко ужасяващи теми. Първата, която ми хрумна, беше? Разбира се, разговорът ми с Изза. Но има подходящи моменти за деликатни разговори по чувствителни теми, а има и прекалено неподходящи моменти.
Мога да направя разликата. Наистина, мога.
Усмихвайки се лъчезарно, аз пристъпих в крачка с Кай. Той ме погледна с незабавно подозрение.
– Хей, Кай.
– Не.
– Какво „не“?
– Каквото и да смяташ да ме питаш. Не.
Тихите ни стъпки почукваха по влажната настилка, но дъждът беше спрял. Празните магазини гледаха с празни прозорци, докато минавахме покрай тях. Беше четири сутринта и градът нямаше да се събуди още няколко часа.
Толкова време ни оставаше да примамим демона и да го убием.
Потиснах разгарящия се страх и ударих рамото на Кай с моето.
– О, хайде. Дори не знаеш какво искам да те попитам.
– Познавам този клюкарски поглед.
Нацупена уста изпъчи устните ми.
– Аз не съм клюкарка. Езра, аз не съм клюкарка, нали?
Погледът му се отмести от най-близката алея. Той ми се усмихна.
– Разбира се, че не.
– Ха! Виждаш ли?
– Клюкар е лоша дума – добави Езра. – Ти си упорито любопитна.
Победоносната ми усмивка помръкна.
– Чакай…
Гласът на Феликс бръмчеше в ухото ми, съобщавайки за активността на Ключове на Соломон в нашия район. Преглътнах репликата си и предадох предупреждението. Когато Кай ни поведе към една алея, успокояващото сияние на уличните лампи угасна и погледът ми се плъзна към покривите. Не беше нужно да минаваме през алеи, но цялата цел на тази мисия беше да изкушим демона да нападне отново Езра.
Дали съществото наистина чакаше Езра да се появи отново? Опитах се да не мисля за възможните обяснения защо демонът е толкова загрижен да убие аеромаг. Може и да съм „любопитна“ за любовния живот на Кай, но когато ставаше въпрос за тайните на Езра, нямах желание да любопитствам.
Отчаяно исках да отвлека вниманието, но побутнах Кай в ръката.
– Защо изостави Изза?
– Знаех си, че ще е нещо такова.
– Ти си разбил сърцето ѝ.
– Знам.
Непринуденото му приемане предизвика гнева ми.
– Харесва ли ти да бъдеш пълен глупак пред жените?
– Тори – с внезапно раздразнение се включи Аарон. – Остави го.
Отворих уста, после я затворих, чувствайки се разкъсана. От една страна, трябваше да уважавам личния живот на Кай и да не се вълнувам от романтичните му решения, които нямаха нищо общо с мен. От друга страна, ми беше трудно да игнорирам гадните му плейбойски навици.
Кай ме погледна, изненадан, че съм замълчала. Устата му се изкриви.
– Прекратих отношенията си с нея заради смъртните заплахи.
За миг се сетих за плоските му думи.
– Смъртни заплахи? Срещу Изза?
Той кимна, а тъмните му очи бяха вперени право напред.
– От семейството ми.
Аарон и Езра не показаха изненада от това разкритие, така че сигурно знаят всичко за корените на Кай – избягалия син на най-големия престъпен синдикат в митичния свят. Двамата му най-добри приятели също трябва да знаят, че той е сгоден за жена, която семейството му е избрало.
– Но ти си си тръгнал – казах тихо аз. – Нима не осъзнават, че никога няма да осъществиш годежа си?
– Те все още ме смятат за своя собственост. Собствеността има стойност и те са я обещали на друго семейство. Дори сватбата никога да не се състои, всичко, което застрашава споразумението, е неприемливо.
В очите на семейството връзката на Кай с Изза трябва да е застрашавала годежа. Така че те, на свой ред, са заплашвали Изза и той е прекратил нещата, за да я защити.
– Това са глупости! – Избухнах. – Те не могат да ти попречат да се срещаш с когото и да било до края на живота си!
Кай изхърка.
– Всъщност, могат.
– Но… – Преглътнах протеста си. Кай знаеше на какво е способно семейството му по-добре от мен. – Това е напълно несправедливо!
– Животът не е справедлив.
Опитах се да овладея безпомощното си възмущение.
– Добре, разбирам защо си приключил с Изза. Но… защо тогава се срещаш с милион жени?
Веждите му се повдигнаха.
– С милион?
– Поне не казах милиарди жени. И така? Защо?
– Защо не?
Вгледах се в лицето му, сякаш можех да активирам лазерното си зрение и да видя какво си мисли. Устата му се изкриви в полуусмивка, но той не каза нищо повече.
– Семейството му не може да си направи труда да следи всяко момиче, което извежда на вечеря – неочаквано добави Аарон, – така че в днешно време го оставят на мира.
– О. – Предположих, че това има смисъл. А и той наистина имаше безкрайна опашка от жени, които чакаха да се срещнат с него. Бях видяла от първа ръка колко телефонни номера получаваше дори при най-обикновени излизания.
Докато пресичахме една улица и навлизахме в друга алея, се замислих за дилемата му. Дали семейството му възнамеряваше да му попречи някога да има смислена връзка с жена? Не, почакайте. Той беше казал, че чака годеницата му да се омъжи за друг. Ако тя развали годежа, той щеше да е свободен от отговорност.
Потупвайки долната си устна, се зачудих дали има начин да насърча тази годеница да побърза и да се омъжи за някой друг пич.
– Не – каза Кай.
– „Не“ какво?
– Каквото си мислиш. Не.
Вдигнах ръце нагоре.
– Ти дори не знаеш какво…
Когато излязохме от алеята и стъпихме на тротоара, прекъснах протеста си. Досега улиците бяха зловещо празни, но на половин квартал от тях десетина души стояха в центъра на пътя. Това не беше приятелска среща, ако се съди по гневните викове.
Всъщност, направете това познати гневни викове.
– Това Изза ли е? – Попитах, като се втренчих в групата.
– Звучи така. – Кай направи крачка по-близо. – Кои са останалите? За какво крещят?
Аарон мина покрай нас, поемайки инициативата.
– Не знам, но трябва да разберем.
Кай се присъедини към него, оставяйки ме да стоя там. Аз ли бях единственият от нас с напълно функционираща краткосрочна памет? Очаквахме демонът да ни нападне буквално всеки момент, нали? И планът ни зависеше от това да нямаме никакви свидетели на тази атака? Погледнах въпросително към Езра до мен.
Той поклати глава.
– Внимание на петгодишни деца.
– Предполагам, че трябва да отидем да наблюдаваме.
– Ако не го направим, децата може да си имат неприятности.
Забързахме към конфронтацията. Изза и Марио, плюс още двама митици от „Окото на Один“, стояха близо до четворка мъже и жени в плътна групичка. Срещу тях имаше трима мъже, които не биха могли да изглеждат по-злодейски, ако бяха татуирали свастики на челата си.
Езра рязко спря на трийсетина метра от групата.
– Може би ще почакам тук.
– Защо?
– Има изпълнители. Марио и още двама от онази група от четирима; мисля, че са митици от Големият Гримоар. А другите трима души са…
– Нека отгатна. Ключовете на Соломон.
Той кимна.
– Двама от тях са изпълнители. Виждаш ли висулките им?
Примижах. Той можеше да види бижутата им оттук? После забелязах първия „медальон“ и осъзнах, че е трудно да го пропусна. Всеки изпълнител имаше верижка на врата си, на която висеше стоманен диск с размер на длан, изобразен на гърдите им като ленти за първо място.
– Какви са тези неща?
– Демоничен артефакт – нарича се инфернус. Демонът е свързан с инфернуса и там се съдържа духът му, когато изпълнителят не го командва.
Не за първи път ми хрумна, че Езра знае изненадващо много за Демониката. Дали това беше общоизвестно?
Аарон и Кай стигнаха до стегнатата група митици и гласът на последния се разнесе из тихата улица, нисък и равен. Ако някой можеше да овладее тази ситуация, то това беше Кай.
Изза каза нещо остро, сочейки към митиците на Ключовете, и Кай замахна към тях.
– Какво са направили? – Поиска той гръмко.
… или не.
– Предупредих ГМ – изкрещя Изза. – А сега гледайте!
– Не сме направили нищо, освен да се опитаме да намерим демон в целия този жалък хаос, който вие предизвикахте – каза най-старият член на Ключовете, а самодоволният му подтекст молеше някой да го удари. Бих се включила като доброволец в почитта, но не бях достатъчно близо.
– Използвали сте ваши демони, за да нападнете екипа на Големият Гримоар – обвини ядовито Изза.
Митик от Ключовете сгъна ръце.
– Докажи го, кучко.
– Внимавай – изръмжа Кай.
– Внимавай, магьоснико – отвърна мъжът, – иначе ще се запознаеш с моя демон. Виждал ли си някога демон, момче? Опитай се да не се изцапаш, когато го видиш.
Ръката на Кай се сключи около дръжката на катаната му.
– Мислиш ли, че можеш да го извикаш, преди да ти спра сърцето?
Светая светих. Кай изобщо се опитваше да разведри обстановката? Може би трябва да се намеся и да го сваля на по-ниско ниво. Направих бърз мисловен преглед на възможните резултати от моята намеса. През ума ми преминаха видения на писъци, огън и разпръснати по паважа тела.
Като се замисля, вероятно щях да влоша положението.
Мъжът от Ключовете изхърка насмешливо.
– Няма да си губим времето с такъв дребосък като теб. Ние сме тук за един демон.
А, добре, значи Кай наистина знаеше какво прави. Човекът от Ключовете започна да отстъпва…
– Тогава аз ще ви дам демон! – Изръмжа Марио, грабвайки висулката, която висеше на врата му.
Между пръстите му се разгоря наситена червена светлина. Ивиците сила прескочиха до паважа и се сляха в пулсиращ пръсък. Тя се разшири нагоре, сякаш магията се изливаше от инфернуса в невидима форма. Светлината се сгъсти и втвърди, а когато угасна, пред изпълнителя стоеше демон.
Преглътнах прилив на ужас. Демонът беше излязъл от висулката като покемон от поке топка. Велзевул, избирам теб!
Този звяр беше дори по-висок от крилатия, но по-тънък и тромав – не че липсата на изпъкнали мускули го правеше по-малко ужасяващ. Очите му светеха като гореща лава, а по главата му се виждаха рога, тесни гриви, които се спускаха от челото надолу по гърба му до лъвска опашка. Пръстите му бяха с гигантски нокти, а от тежката му долна челюст стърчаха бивни.
Червената светлина едва се бе разсеяла, преди от висулките на двата ключа да изригне още пурпурна сила. Пред господарите им се появиха двойка демони. Единият беше по-нисък – седем фута вместо осем – и беше изграден като танк, целият му гръб беше украсен с дебели шипове. Другият беше висок и тънък като на Марио, но крайниците му бяха покрити с пластинчати люспи. И тримата имаха кожа в различни нюанси на червения, носеха минималистични брони и притежаваха същите светещи червени очи.
С очи, вперени в зверовете, сляпо посегнах към Езра. Пръстите ми се затвориха плътно около китката му – и студът се излъчваше през дебелата ръкавица без пръсти, която покриваше ръката му от кокалчетата до бицепса. Въздухът съдържаше само лек хлад – той овладяваше реакцията си към демоните, доколкото можеше.
Но това все още беше много лошо.
Двата демона се изправиха срещу Марио, но иначе не помръднаха. И трите същества сякаш почти не дишаха, толкова неподвижни и мълчаливи, че можеха да бъдат статуи. Ужасни, пораждащи кошмари статуи.
Аарон и Кай стиснаха дръжките на мечовете си, докато Изза стисна дръжките на тесните си ножове, а изпълнителите на Глемия Гримоар държаха висулките си, готови да призоват и своите демони.
Измъкнах телефона си, включих камерата и изкрещях:
– Ей, идиоти!
Десетина чифта очи се обърнаха към мен.
Докато вдигах телефона, почти забравих какво бях планирала да кажа. С невъоръжено око тримата демони изглеждаха солидни като митиците, но на екрана се виждаха като полупрозрачни, безформени сенки. Странно.
– Записвам ви – обадих се аз – само за да знаете. Сигурни ли сте, че искате да се убиете един друг? Може би бихте могли да оставите това за по-подходящо време – като например никога.
– Коя, по дяволите, си ти? – Изохка мъжът от Ключовете.
Наклоних камерата към лицето си.
– За протокола – казах на телефона – Марио пръв повика своя демон, но преди това придворните от „Ключовете“ заплашиха да убият Кай с демоните си. Бих го нарекла защитен ход.
Това, което всъщност бих нарекла, беше идиотски ход и ако излезем живи от това, планирах да информирам Марио за това – със значителна сила на духа и много лош език.
Обърнах камерата обратно надолу, за да я насоча към тях.
– Добре, заповядайте.
Ключовете се разместиха неудобно, после най-възрастният изръмжа от смях.
– Добре, момиче. Ще играем твоята игра.
Той докосна висулката си. Червена магия засия по ръцете и краката на тежкия демон, а към инфернуса се стрелнаха ивици сила. Съществото се разтвори в пурпурна магия, която се върна обратно в медальона. Толкова бързо, колкото се беше появил, демонът отново изчезна.
Другият изпълнител на Ключовете извика обратно своя демон и едва тогава Марио призова своя в медальона. Нито един от демоните не помръдна.
– Добре, спокойно – обявих аз. – Аарон, Кай, трябва да продължим, а?
Кай погледна към Изза и си представих предупредителния поглед, който ѝ хвърли.
– Придвижвате ли се?
Тя кимна кратко и се обърна, хващайки Марио за ръката. Повличайки го със себе си, тя тръгна по улицата. Двамата членове на екипа ѝ забързано я последваха. Мърморейки помежду си, групата от Големият Гримоар се насочи в същата посока, като поглеждаше предпазливо през рамо към Ключовете.
– Аарон, нали? – По-възрастният човек от Ключовете го изгледа. – Ти ще си момчето на Синклер.
Най-младият изпълнител на „Ключовете“ се ухили.
– Бегълци от „Врана и чук“, а?
Когато се срещнахме за първи път с Аарон, той се беше представил така, сякаш трябваше да разпозная името му, а аз си мислех, че е арогантен кретен. Дразнеше ме, че той наистина беше нещо като известен сред митиците.
Най-накрая проявиха малко разум, Аарон и Кай пренебрегнаха подигравките и се върнаха при мен и Езра. Да. Добре. Да се махаме оттук, преди нещата да са се объркали по голям начин. Ключовете наблюдаваха как двамата магове се оттеглят – после тръгнаха след тях.
Е, дявол да го вземе.
– Аарон Синклер – замисли се старецът. – Значи ти си момчето на Ямада, нали?
Кай измърмори красноречиво.
– Аз съм Бърк – представи се той, като звучеше почти учтиво. Той направи жест към другарите си. – Халил и Фентън. – Той изчака да види дали Кай ще предложи името си. – Всеки от фамилията Ямада трябва да е много по-напред от отхвърлените от „Врана и чук“. Ние винаги търсим нови таланти.
– Ласкателно предложение. Можеш да си го напъхаш в задника.
Старецът се усмихна. Когато той и приятелите му се приближиха, ги огледах добре. Бърк беше плешив и сбръчкан, с тясно, мускулесто тяло. Изглеждаше по-твърд от парче сушено месо, оставено на слънце, и то без висулката с демона, която висеше на врата му.
Халил, този на средна възраст, имаше толкова кухи бузи, че сигурно му липсваха повечето кътници – видът на квадратната му челюст и втренчените му очи не помагаше. Беше огромен – по-висок от Аарон – с широки рамене и дебели, мускулести крайници, облечени в кожена екипировка. Меч с двуръка дръжка стърчеше през рамото му, а на дясната си ръка носеше медни кокалчета. Или магьосник, или мистик. Предполагах, че е магьосник.
Най-младият човек, Фентън, също беше изпълнител. Ръцете му, оголени без ръкави, бяха силно татуирани, а тъмната му коса беше мазно сресана назад от лицето. Той се загледа в гърдите ми – или в предположението за гърди под коженото ми яке.
– О – казах аз – вижте го този човек. Никога преди не е виждал момиче.
Погледът на Фентън се премести от гърдите ми към лицето ми, а веждите му се изкривиха от объркване.
– Какво?
– Само неудачник, който живее в мазето, може да гледа така.
– Какво?
Погледнах тъжно към Аарон.
– И той също е глух! Беднякът.
Аарон стрелна екипа на Ключа с язвителен поглед.
– Отидете на лов за демона. Имаме мрежа за претърсване.
Подигравката на Бърк се разшири, когато дълбоките му очи пробягаха през мен и се насочиха към Езра.
– О, сега, не бързай да тръгваш. Ако ти си Синклер, а той е Ямада, тогава това момче ще е аеромагът – онзи, който оцеля при нападението на демона снощи.
Езра наблюдаваше мъжете от Ключовете със страшно празно изражение – поглед, който познавах като най-очевидния показател за неговия нрав.
Побутвайки Езра, за да го накара да се раздвижи, Аарон се запъти в противоположна посока от останалите митици. Забързах след тях, а Кай вървеше отзад. Ключовете ни наблюдаваха, а погледите им се впиваха в гърба ми.
Гледаха, но не ни последваха.
Въздъхнах дълбоко. Пресякохме още три алеи и се спуснахме по друга улица, а Ключовете на Соломон не се появиха отново, за да ни тормозят. Където и да бяха отишли, не беше в тази посока. Кризата е предотвратена.
Сега единственото, за което трябваше да се притесняваме, беше демонът.
Назад към част 9 Напред към част 11
