Анет Мари – Друидски пороци и Водка ЧАСТ 14

Глава 14

Говорейки за Кай – помислих си, докато бутах вратата на банята – четвъртият мускетар от нашия квартет също се нуждаеше от спасение. Може би не толкова спешно, но нямаше да го изоставя на любящите грижи на Макико. Една нощ вече беше прекалено дълго време. Той принадлежеше на нас и ние щяхме да си го върнем.
Хъмкайки замислено, минах покрай празния хол и тръгнах нагоре по стълбите. Макико и аз щяхме да разменим няколко думи. Или юмруци. При подходящи обстоятелства една добра котешка битка можеше да постигне доста – макар че начинът, по който тя прехвърли Аарон през двора с един-единствен изстрел на въздушна магия, ме обезпокои. Така че може би нямаше да я ударя, но вероятно днес трябва да си взема кожените бойни панталони, за всеки случай.
Все още обмисляйки какви варианти за гардероб имах запазени в гардероба на Езра, бутнах вратата на спалнята му и влязох.
Той стоеше пред скрина си, навлякъл наполовина една риза. Дънките му бяха разкопчани, едва прилепваха към бедрата му, а черният колан на тъмносивите му боксерки се намираше точно над тях.
Мозъкът ми направи късо съединение, всички мисли изчезнаха във вълна от горещ копнеж. Откъснах погледа си от средата на тялото му и го насочих към лицето му. С риза, която се спускаше по апетитните му коремни мускули, и с една ръка, която държеше плата, той ме гледаше как се взирам в него, а в изражението му имаше нотка на срамежливост.
И това някак си беше още по-секси.
В мен се разгоря горещина и толкова много исках да направя още една крачка. Още една. Тогава щях да съм достатъчно близо, за да го докосна. Да разкопча ризата му и да прокарам ръце по красивото му тяло. Да побутна дънките му, за да се махнат от пътя ми.

Преглътнах силно, задушавайки мръсните мисли. Господи, бях ужасна. Той ме беше помолил за едно-единствено нещо: да бъда негов приятел. Това дори не беше трудна молба. Единственото, което трябваше да направя, беше да не му скачам. Толкова ли беше трудно?
Ами да. Но аз все пак щях да се въздържа.
– Съжалявам – казах аз, смущаващо задъхана. – Трябваше да почукам. Ще се върна след малко.
Обърнах се към вратата, като мислено се поздравявах. Да. Да бъда добър приятел, независимо колко тайно исках да…
Топла ръка се сключи върху китката ми. Езра ме дръпна назад и аз се обърнах към него, събрала вежди от объркване, готова да попитам какво се е случило.
Той ме придърпа към себе си – и тогава устата му беше върху моята.
За миг не можах да повярвам. Не можех да повярвам, че ръцете му са хванали ръцете ми, телата ни са притиснати едно към друго, а устните ни са заключени. Само че това определено, абсолютно се случваше, свято нещо, по дяволите.
През мен премина дива възбуда. Ръцете ми мигновено се озоваха около врата му, а пръстите ми потънаха в косата му. Устата му се притисна в моята, гореща и търсеща. Разтворих устни и първото докосване на езика му ме накара да се развълнувам. Натиснах се към него, задълбочавайки целувката, искайки повече.
Той се отдръпна с рязко дишане. Широките му очи пробляснаха по лицето ми с ужас.
– По дяволите – каза той, почти толкова задъхан, колкото и аз. – Съжалявам. Просто не трябваше да…
Хванах го за косата, докато се опитваше да се отдръпне от мен.
– Не смей.
Той примигна.
– Аз…
– Не ме карай да ти обяснявам всички причини, поради които не е нужно да спираш.
– Но…
Придърпвайки главата му надолу, се протегнах максимално нагоре, устните ни бяха дразнещо близо.
– Престани да мислиш поне веднъж, Езра. Искам те. Целуни ме, по дяволите!
Той се взираше в мен. Загледах го, все още се опитвах да сваля главата му през последния сантиметър, но не можех да преборя глупавата му свръхчовешка сила. Устните му трепнаха – и той се засмя, меко, хрипливо и толкова неочаквано, че звукът подпали сърцето ми.
После ме целуна отново.
Докато му отвръщах със също толкова яростна целувка, ръцете му се плъзнаха около мен, а ръката му стисна тила ми, за да ме издърпа към устата си. Прокарах ръце по страните му и под ризата му. Дланите ми се притиснаха към топлата му кожа. Да. Най-накрая. Прокарах ръце по коремната му преса, а мускулите му се напрегнаха във вкусен отговор на докосването ми. Повдигнах ризата му с ръце и изстенах срещу устата му, докато проследявах твърдите му гърди.
В отговор на това в гърлото му се чу тих звук. Той се вкопчи в мен толкова силно, че се спънах на крачка назад. Гърбът ми се удари в стената до скрина – и той ме хвана за бедрата, повдигайки ме с лекота. Топлата му тежест ме притисна към стената, а краката ми се притиснаха около талията му, сърцевината ми се притисна към него. Не можех да дишам от нужда.
Откъснах устата си, отчаяна за въздух, и той прокара уста от страната на врата ми. Вплетох ръце в разхвърляните му къдрици и насочих главата му надолу. Той ме повдигна по-високо, устата му се плъзна към дълбокото деколте на горнището ми, тънкият плат прилепна към гърдите ми.
Блузата ми наистина, ама наистина пречеше в момента. Както и неговата. Както и всичките ни дрехи.
– Езра – започнах аз.
Той вдигна глава. Несъответстващите му очи горяха от похот, отчаяна нужда, която се трупаше от седмици. Може би месеци. Може би от деня, в който се бяхме запознали, от първата усмивка, от първия смях.
Скривайки опасни тайни и нежелаейки да стане интимен с когото и да било, той никога не беше намеквал, че е привлечен от мен. Сигурна, че ще отхвърли всяко предложение, и разсеяна от Аарон, аз също никога не бях признала лудата си страст към него. Докато месеците на отричане ни носеха, а връзката ни ставаше все по-близка, огънят бавно се беше разгорял. И сега адът ме поглъщаше.
Забравих това, което се канех да кажа, хванах устата му и го целунах с всичката натрупана нужда, която отричах, с цялата отчаяна нужда, която се опитвах да прикрия. Устата му погълна моята, приемайки всичко, искайки повече. Езикът му се плъзна по моя. Ръцете му стискаха краката ми, а торсът му ме притискаше към стената.
Откъснах устата си за втори път.
– Езра – въздъхнах. – Леглото е там.
Мъгливи, гладни очи проследиха лицето ми, след което той се отдръпна от стената. Плъзнах се по него, върнах краката си на пода, хванах ризата му и я издърпах през главата му. Той ме пусна достатъчно дълго, за да освободи ръцете си от плата, след което ръцете му бяха на кръста ми, плъзнаха се под горнището ми, а пръстите му се плъзнаха по кожата ми.
Притиснах се към твърдите му гърди, избутах го назад и го поведох през стаята. Той се движеше заедно с мен, ръцете му изследваха, устата му беше заключена в моята, докато аз жадно проследявах всеки сантиметър от кожата му. Докато се препъвахме към леглото, пръстите ми намериха колана на боксерките му и плъзнах ръка по плата, възползвайки се от разкопчаните дънки.
Завъртя ни и ме наведе назад към леглото. Паднах върху него, болнава, изгаряща, нуждаеща се от него. Заставайки между коленете ми, той спря, погледът му обхождаше всяка извивка на тялото ми, впивайки се в гледката на това как лежа на леглото му, почти готова да прося.
Той постави коляно на матрака между бедрата ми. Прокара ръка нагоре по крака ми до бедрото ми. Наведе се надолу.
Вратата се удари шумно.
– Езра? – Обади се Аарон, хриптящ от изтощение. – Станал ли си?
Очите на Езра се разшириха. Гледахме се един друг в продължение на дълъг удар на сърцето, след което и двамата се измъкнахме от леглото му. Докато грабвах ризата му от пода, той вдигна ципа на дънките си – с труд, а гледката накара дъха ми да се затаи. Подадох му ризата и той я облече.
Гласът на Аарон отекна нагоре по стълбите.
– Езра?
Езра прокара пръсти по гърба на ръката ми, след което се втурна от стаята. Стъпките му се разнесоха по стълбите.
– Аарон, как мина?
– Беше кошмар. Има ли някакви вести от Тори?
– Тя се появи около четири. Ще слезе долу след минута. Тъкмо се преоблича.
О, точно така. Все още не се бях преоблякла. Бръкнах в гардероба, претърсвайки запасите си от дрехи. Съблякох се гола – вратата на Езра все още беше отворена, но о, добре – и се облякох в памучни панталони, потник и голям пуловер. Щях да се преоблека с кожени дрехи, ако или когато бяхме готови да набием някой задник. Грабнах чифт чорапи и забързах надолу по стълбите.
– Къде този козел заведе Тори снощи? – Попита Аарон, а гласът му идваше от всекидневната.
– Още не знам. Тя заспа на дивана, преди да успее да ми каже, и се събудихме едва преди няколко минути. – Езра се прозя. – Изглежда добре, но е разтревожена за нещо.
Влязох в стаята, но безгрижието ми се развали при вида на Аарон. Той се беше свлякъл в средата на дивана, лицето му беше бледо, измъчено и размазано от сажди. Шарпи, безопасно прибрано в ножницата си, лежеше на масичката за кафе, а бойното му снаражение беше покрито с прах и мръсотия. Миризмата на дим се носеше към него.
– Боже мой, Аарон. – Побързах да отида до дивана и седнах до него. – Шейн на разходка из ада ли те заведе?
– Изглеждаше така – промълви той, облегнал глава на възглавниците и затворил очи. – Гилдията на рицарите на Пандора беше изравнена със земята. Всичко беше в пламъци. Тела… Маговете от Пандора не се сдържаха. Онези идиоти мошеници платиха висока цена за… каквото и да се опитваха да направят.
Езра седна на ръба на дивана, подпрял лакти на коленете си.
– Има ли пострадали от рицарите на Пандора?
– Няколко наранявания. Няма смъртни случаи. Издръжливи са като дявол. Все пак загубиха щаба си и всичко в него. Цялото им оборудване, тренировъчна екипировка, лични вещи… Ядосани са. – Той прокара ръка по лицето си, оставяйки по саждите си размазани пръстови отпечатъци. – Седмици наред тук беше мъртва тишина, а после от нищото – това. Не го разбирам.
– Какво мисли Шейн? – Попита Езра.
– Кой, по дяволите, знае? Човекът е стоманен капан, когато става дума за информация. Каза, че е тук заради наградата на Призрака, така че дори не мога да предположа защо е толкова заинтересован от това нападение. Той беше навсякъде на мястото на инцидента, а после ме повлече из центъра на града, преследвайки улики и мошеници.
Въздъхвайки, той седна и отвори очи.
– Но стига толкова. Тори, добре ли си? Къде те отведе онзи дракон?
– Посетихме фермата на Зак – или това, което е останало от нея. Помниш Варвара, нали? Тя я затри, открадна всичките му вещи и уби човека, когото беше оставил да я пази, конете му и поне една фея, с която имаше връзка. И използва гримоара му, за да изнася информация за него към МагиПол.
Аарон се почеса по петчасовата брада, която загрубяваше на челюстта му.
– Къде е той сега?
– Някъде в центъра на града, на лов за Варвара. – Развих чорапите си и нахлузих един на крака си. – Мисля, че имам представа защо Шейн е толкова запален по нападението срещу рицарите на Пандора. Един човек свързва всичко.
Веждите на Аарон се смръщиха.
– Кой?
– Зак. – Издърпах другия си чорап. – Затихването на престъпността, атаката на измамниците, Варвара, дори дейността на Ямада във Ванкувър са свързани със Зак.
Аарон и Езра се наведоха напред, като ме наблюдаваха внимателно.
– Каза преди, че пейзажът на властта се променя. Червеният Рум беше прогонен, а Зак се скри. Това остави голяма празнина в групата „Страшни хора от Ванкувър“ и Ямада – или, предполагам, Миура, тъй като тук нещата се ръководят от семейството на Макико – започнаха да превземат властта. Но тогава се намеси Варвара.
– Варвара е замесена?
– Тя привлича всички малки момчета на своя страна. Ето защо измамниците и гилдиите на мошениците станаха толкова тихи. Тя поема контрола над тях. Според човека, когото Зак разпитваше снощи, Варвара стои зад нападението на рицарите от Пандора.
– По дяволите – промълви Аарон.
– Защо? – Езра погледна между нас. – Какъв е смисълът да нападаш една гилдия?
Направих гримаса.
– За тази част не съм сигурна, но Варвара трябва да има някакъв зъл план. Злите планове са нейното нещо. Като се има предвид, че е прекарала петнайсет години в тайно отглеждане на отвлечено дете, за да стане неин чирак, трябва да предположим, че е и гадна, и подла.
– Хм. – Аарон погледна замислено към меча си, а после лицето му се изкриви. – По дяволите! Имаме нужда от Кай. Той разбира от тези неща.
Кимнах пламенно.
– Да, Кай. Трябва ни план за него.
Аарон се свлече обратно на дивана.
Изчаках момент.
– Аарон?
– Не съм сигурен, че можем да съставим план.
– Какво? Защо не? Не можем просто да го оставим…
Той наклони глава към мен, все още отпаднал от изтощение.
– Аз също не искам да го оставям, но не можем да го защитим от международен престъпен синдикат. Каквото и да опитаме, само ще влошим нещата за него.
Невярващата ярост се надигна в мен, но я потиснах.
– Ако Кай се е измъкнал от тях веднъж, може да го направи отново. Просто трябва да…
– Но той не се е измъкнал – поправи ме тежко Аарон. – Никога не се е изправил срещу тях, нито дори им е казал, че е приключил. Просто спря да се прибира вкъщи и те му позволиха. Нямам представа защо, както и Кай. Не очакваше това да продължи повече от няколко месеца, но семейството му реши, че ако той ще ги игнорира, то и те ще го игнорират – с няколко изключения.
– Какви изключения?
– Най-вече ако се опита да се среща с някого или ако се намеси в бизнеса им. За второто разбрахме, когато маркирахме един сътрудник на Ямада, без да разберем кой е човекът.
Челото ми се набразди тревожно.
– Какво се случи?
– Кай изчезна една нощ на път за вкъщи. – Гласът му стана странно плосък. – На следващата сутрин го намерих на моравата пред къщата, в безсъзнание, със счупени на шест места лява ръка и ляво рамо.
Лицето на Езра изгуби всякакво изражение, въздухът около него се смрази.
Аарон се взираше замислено в стиснатите му юмруци.
– Цялата свобода, която Кай е имал, е била свободата, която са му позволили, и те са му я отнели. Не съм сигурен, че можем да направим нещо.
– Трябва да направим нещо.
– Знам, но не можем просто да се втурнем с пламтяща магия. Трябва да бъдем предпазливи.
Въздъхнах нещастно.
– Това са думи, които никога не съм очаквала да чуя от теб.
– Аз трябва да бъда отговорен, тъй като Кай не е тук, за да го направи.
– Чакай. – Езра погледна между нас, изключително сериозен. – Ако сега ти си Кай, Тори кой е? Или аз съм ти, а Тори съм аз? Или…
– Моля те, не измъчвай бедния ми мозък. – Аарон се отдръпна от дивана. – Трябва да си взема душ и да се наспя.
– Искаш ли да ядеш? – Попита Езра.
– Твърде уморен. Запази ми нещо за затопляне след няколко часа.
Когато той се отправи надолу към душа, очите ми срещнаха тези на Езра – и двамата бързо отвърнахме поглед. Руменина затопли бузите ми и аз прехапах долната си устна. Говоря за лошо време за импровизирана сесия с целувка.
Погледнах към предния прозорец. Бледата слънчева светлина се процеждаше през завесите, отбелязвайки новия ден – и ме приближаваше още повече до крайния срок за срещата ми с Етеран.
Езра. Кай. Зак. Твърде много хора в беда и недостатъчно време – или не достатъчно сила – за да ги спася. Те се нуждаеха от супержена, а ставаше твърде ясно, че не съм готова за тази задача.

Назад към част 13                                                                           Напред към част 15

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!