Глава 13
От разкъсаната земя два дебели дървесни корена се вкопчиха в празния дървен паланкин и го смачкаха. Още корени се надигнаха от надигащата се земя и се усукаха в грубата форма на колосална маймуна – дебели, закърнели крака и дълги, подобни на тояги ръце.
То нямаше глава, но от дървените ленти, които образуваха гръдния кош, блестеше светло петно.
– Шикигами? – Еми изтръпна.
С ужасени писъци процесията избяга от двора. Сохей се затича към чудовището, когато то се изправи в цял ръст и разпръсна останките на паланкина.
Притиснал едната си ръка около кръста ѝ, Широ отскочи от клона. Докато падаха към земята, земното шикигами посегна към жената във виолетовите одежди на Аматерасу. Един сохей се хвърли върху нея, като я повали на земята. Пръстите на дървесния корен уловиха влачещата се коса и издърпаха перуката на свобода. Маската ѝ се удари в камъните и се счупи.
Широ се приземи тежко в снега и запрати Еми обратно на дървото.
– То е дошло за теб. Остани тук.
– Широ…
– Наблизо има ками, който го контролира. Не можеш да бъдеш видяна.
– Но…
– Просто остани тук!
Той спринтира към двора, а ръцете на Еми се стиснаха. Отърсила се от колебанието си, тя се втурна след него.
В двора шикигамито се запъти напред, все още държейки перуката. Двама сохеи отблъснаха мико, а останалите извадиха мечовете си, но чудовището се извиси над тях, два пъти по-високо от тях. Единият от тях промуши катаната си в крака на шикигами, но острието едва разцепи дървото.
Широ изскочи от дърветата, а светкавицата на пламъка в ръцете му привлече всички погледи. Двуострието му се оформи и докато нападаше шикигами, заби едното си острие в напуканите камъни. С помощта на жезъла той прескочи дървеното чудовище. Оръжието се завъртя в ръцете му и когато падна, разряза с острието гърба на шикигамито в пръски от парчета.
Дървеното същество потрепери, сякаш от болка, и се обърна към Широ. На ръба на дърветата Еми приклекна зад един дебел храст, надявайки се да не се вижда.
Огънят пробяга по жезъла на Широ. Той го извади и отряза като хартия кокалестия крак на шикигамито. Чудовището падна върху пъна.
– Спрете! – Гласът на Кацуо прозвуча над виковете на сохеите и уплашените викове на бягащите хора. – Не нападайте кицуне!
Еми стисна кимоното си, борейки се да не се движи, да остане неподвижна.
От отрязания крайник на чудовището поникнаха корени, които преформираха крака му. Широ избегна неумелия опит да го сграбчи и скочи върху хващащата го ръка. Затича се по ръката и жезълът му отново проблесна. Съществото се дръпна назад и ударът на Широ пропусна светещото сърце на шикигамито. Той отскочи от чудовището, а жезълът му вече се въртеше в друга атака.
Земята изръмжа и дупката се отвори още повече. Второ шикигами се измъкна от пръстта и се изправи на дебели крака. То се запъти към Широ и се присъедини към своя близнак. Неподвижни, те сякаш преценяваха противника си.
От двете шикигами изникнаха гъсти корени като пипала и острите им върхове се насочиха към Широ в смъртоносна атака. Обхванаха го нагорещени до бяло пламъци, които превърнаха атакуващите корени в черна пепел. Сохеите, които все още се намираха в двора, се отдръпнаха и вдигнаха ръце срещу топлинния взрив. Докато Широ отстъпваше, примамвайки шикигами далеч от сохеите, Еми осъзна, че не може да разгърне огъня си, без да навреди на крехките хора.
Докато отбягваше поредния залп от бодливи корени, в съзнанието ѝ проблесна образ – рубинени очи, взиращи се сляпо в небето, стъклено и празно откъм живот, корен от дърво, стърчащ от гърдите му. Корените на земното ками вече го бяха убили веднъж.
Ямата от разкаляна пръст в центъра на двора отново се раздвижи. Трето шикигами изпълзя от земята и се обърна към другарите си, които се биеха с Широ.
От него избухнаха пламъци, докато отблъскваше поредната атака, но с усуканите корени, които се размахваха навсякъде около съществата, той не можеше да се приближи достатъчно, за да унищожи талисманите им – единственият начин да ги убие. Как щеше да се пребори с три от чудовищата?
Кацуо сякаш стигна до същото заключение. Извика заповеди и поведе групата сохеи към третото същество. Надявайки се, че ще живее достатъчно дълго, за да може Широ да ѝ изкрещи, че не го е послушала, Еми се измъкна от дърветата и спринтира към шикигами.
Чудовището, съсредоточено върху плячката си, напредна към сохеите. Те се разделиха на три групи, разпределяйки се, както можеха в ограниченото пространство. Шикигами вдигна ръка над главата си и я спусна със съкрушителна сила. Сохей отскочи нанякъде и камъните се разпиляха под удара на изкривените корени. Докато мъжете се опитваха да се възстановят, шикигами вдигна другата си ръка. Десетки корени се развиха и образуваха заострени копия.
Еми се хвърли пред групата и вдигна ръце нагоре.
От дланите ѝ потече вятър и въздухът се сгъсти в блестящ щит. Корените се забиха в бариерата ѝ с разтърсваща сила. Ръцете ѝ затрепериха.
– Еми! – Въздъхна Кацуо.
– Вдигни ги! – Тя изтласка вятъра навън. Той удари шикигамито като таран и го повали по гръб. Въртейки се, тя издърпа най-близкия сохей нагоре.
– Офуда! – Извика тя, когато шикигамито се изправи на крака. – Някой да ми даде офуда!
Тримата най-близки сохеи, които я зяпаха, хвърлиха в нейна посока шепи хартиени талисмани. Тя грабна една шепа от свързващите офуда, когато ръката на шикигамито се вдигна за нов удар.
Тя се стрелна към нея и поривът я тласна по-бързо. Прикривайки се под замаха му, тя удари една офуда в изкривените корени.
– „Сотей но шинкецу!“
Синкава светлина обгърна крака му. Както се беше опасявала с водната змия на Цукиоми, офудите не бяха ефективни за шикигами. Вместо да обвърже цялото му тяло, заклинанието обездвижи само крака му.
А ръката му вече се беше запътила към нея.
Кацуо изскочи пред нея, държеше меча си пред себе си, едната му ръка беше върху плоската част на острието.
– „Секишо но сейшин!“ – Изкрещя той.
От острието избликна светеща преграда. Дървената ръка се блъсна в щита, смачка го и хвърли Кацуо обратно към нея. Двамата се свлякоха на земята. Сохеите от другата страна на чудовището нанесоха удари с оръжия и офуда.
Задъхан, Кацуо се търкулна от нея и тя се заизкачва, стискайки офуда.
– Еми, трябва да се махнеш от…
– Имаш нужда от моята помощ. – Преди той да успее да възрази, тя скочи напред и удари с офуда другия крак на шикигамито. – „Сотей но шинкецу!“
Другият му крак замръзна на място и тя се отдръпна, преди да успее да отвърне. Кацуо я последва по петите. Тя заобиколи чудовището, като наблюдаваше движенията на ръцете му. Когато то замахна с една от тях, принуждавайки сохеите да се разпръснат, вятърът се понесе под нея, издигайки я във въздуха. Тя удари офуда точно върху талисмана на шикигами.
– „Сотей но шинкецу!“
Синята светлина се втурна през него и чудовището замря. Тя падна чинно на земята, а вятърът се завъртя около краката ѝ. Докато краищата на офуда почерняваха, тя погледна през двора към Широ, точно когато той потапяше шикигами в огън.
Вятърът прошепна в ухото ѝ и я подръпна. Тя се завъртя.
В сенките на ръба на двора, на същото място, където Еми беше избягала от дърветата, стоеше една фигура – мълчалива, неподвижна, наблюдаваща я. Той вдигна небрежно ръка, сякаш сочеше към нея.
– Еми! – Извика Кацуо.
Бели пламъци обгърнаха и трите ѝ офуди и те се разпаднаха на пепел. Освободени от обвързването, десетки корени се издигнаха от шикигами и се спуснаха надолу – насочени не към нея, а към сохеите около нея.
– Не! – Извика тя и вдигна ръце нагоре.
Мощен порив застигна всички сохеи и ги отхвърли назад. Атакуващите корени се врязаха в камъните на мястото, където те току-що бяха.
Но сега Еми стоеше сама пред чудовището.
Тя отчаяно призова вятъра на помощ. В глезена ѝ проблясна болка, когато един корен се уви около крака ѝ. Той я изтръгна от земята и дворът се завъртя лудо, докато десетки корени насочваха остриетата си към нея.
Огънят се разрази в погледа ѝ. Широ се хвърли в плетеницата, а жезълът му вече отрязваше корена, който я държеше. Той я хвана с една ръка, държейки я през рамо, и се приземи пред шикигамито.
Все още носеше Еми, а в другата ръка държеше жезъла си, и се издигна нагоре. Острието му хвана шикигами между краката и огнената стомана разкъса дървеното тяло, прорязвайки направо торса и талисмана в центъра му. Той падна на земята, докато двете части на шикигамито падаха.
В другия край на двора едното от чудовищата близнаци беше изкривена маса от овъглено дърво, но другото се втурна към тях, като корените му бясно се размахваха.
Той отпусна ръката си и тя се плъзна от гърба му, приземявайки се на краката си. Завъртя жезъла си и ѝ хвърли страничен поглед.
– Ти просто не можеш да направиш това, което ти казвам, нали?
– Ти си още по-малко послушен от мен.
Той се усмихна, когато над жезъла му заиграха пламъци. След това се нахвърли върху шикигами, докато около него се появяваха огнени кълба. Тя се втурна след него и протегна ръка. Вятърът се удари в шикигами, отклонявайки корените, които се бяха устремили към Широ.
Изскачайки от кицунеби, той преобърна шикигамито. Острието му се спусна и отряза ръката на съществото. То се спъна и се завъртя неловко, докато ръката се възстановяваше.
Еми се гмурна и удари онуда по крака му.
– „Сотей но шинкецу!“
Синята светлина затрептя и кракът му замръзна на място. Широ се появи до нея, хвана я с една ръка и отскочи назад, за да избегне поредния удар на подобни на копия корени. Завъртя се, скочи върху гърба на шикигами и заби пламтящото острие на тоягата в хартиеното му сърце.
Корените застинаха и съществото се сгромоляса на земята, безжизнено. В двора настъпи тишина.
– Широ – изпъшка тя, сочейки към дърветата. – Ками…
Той се запъти към сенчестата фигура, която чакаше отвъд края на двора. Преди Широ да успее да се намеси, камито се дръпна напред. От центъра на гърдите му изскочи блестящо острие.
Острието се отдръпна и ками рухна, разкривайки Юмей зад себе си с дългото си черно копие в ръка. Той вдигна вежди към Широ от другия край на двора.
– Крайно време беше- промълви Широ.
– Еми…
Широ се обърна към колебливия глас на Кацуо, а Еми все още беше притисната до него. Кацуо погледна между тях. Пребити сохеи чакаха зад него, държейки здраво оръжията си. Съсредоточени върху Широ, те не бяха забелязали, че Юмей нападна ками от сенките.
– Здравей, Кацуо. – Широ се усмихна, съвсем непринудено, сякаш се беше разхождал на фестивала. – Върнахме се! Пропуснахте ли ни?
– Не ти – промълви Кацуо. – Еми, ранена ли си?
– Добре съм – каза тя, като се извиваше в прегръдката на Широ.
Той отпусна ръката си и тя се протегна към Кацуо, позволявайки на облекчената си усмивка да разцъфне. Преди да успее да го прегърне, гърмежът от приближаващи стъпки я накара да се обърне.
Три дузини сохеи, с извадени оръжия и спуснати остриета, нахлуха в края на двора и се разположиха в боен ред. Водеха ги трима възрастни кануши, които Еми смътно разпозна като водачи на други известни светилища на Аматерасу.
– Ето го йокаят! – Каза единият заповеднически. – Пригответе се за атака!
Новопристигналият сохей се премести по-близо. Няколко от тях държаха в ръцете си дълги въжета от шименава – без съмнение наситени със свързващи или пречистващи заклинания, които можеха да обездвижат йокай. Други държаха лъкове и арбалети, а стрелите им бяха снабдени със заклинания, с които да повалят опасни противници.
Широ можеше да ги победи – ако беше готов да убие човешките си съюзници.
– Спри! – Изкрещя тя, заставайки пред Широ. – Този йокай е съюзник на Аматерасу!
– Сохей Кацуо! – Излая водачът. – Преместете екипа си назад и заемете позиция.
Кацуо погледна от кануши към Широ, след което съзнателно свали катаната си.
– Този йокай ни спаси. Той е съюзник.
Сохеите зад Кацуо се отдръпнаха, несигурни кого да последват.
– Не бъди глупак! – Избухна канушито. – Това е измама!
– Не е измама – извика Еми, все още предпазвайки Широ от силата на сохей. – Оставете оръжията си!
Пренебрегвайки я, канушито изрева заповеди към сохеите. Те се движеха навън в полукръг, опитвайки се да обградят Широ и да блокират всяко бягство. Голяма група сохеи беше повече от способна да победи среден йокай, но те не знаеха, че се готвят да се бият с Куницуками. Само с един цикъл от оненджу, който му беше останал, Широ беше способен да убие всички сохеи в двора и да изравни голямата зала зад себе си за минути.
– Спрете това! – Изкрещя Кацуо. – Ще нападнеш ли йокай пред камигакари, която стои точно тук?
– Камигакари? – Объркване се разнесе из силата на сохей и тримата кануши се вгледаха в нея.
Еми се размърда. Не я ли разпознаха? Всеки служител на светилището Аматерасу знаеше как изглежда!
Широ се ухили.
– Не можеш да ги обвиняваш, малка мико. Ти си по-измачкана от обикновено.
Тя отметна рамене назад и пристъпи напред.
– Аз, Камигакари Кимура, казвам това пред вас и с Аматерасу като мой свидетел: този йокай е съюзник на Аматерасу. Тази вечер той рискува да се нарани и да умре, за да спаси човешки животи.
Тя прокара поглед по сохея и вятърът се раздвижи около краката ѝ, завихряйки мръсотията и снега.
– Заклевам се в живота и честта си, че той няма да навреди на никого в това светилище. И се кълна, че ако някой от вас се опита да му навреди, ще отговаря пред мен – и пред Аматерасу.
При последната ѝ дума вятърът се разлюля. Той не докосна нито нея, нито Широ, но се разнесе из двора. Сохей се поколеба, за да запази равновесие във внезапния порив. Вятърът утихна също толкова бързо и докато отломките се носеха обратно към плочите, никой не помръдна.
– Камигакари – каза неохотно кануши. – Сигурна ли си?
Преди тя да успее да отговори, на няколко метра от нея изникна тъмна сянка. Черна и червена магия избухна навън, когато Юмей се материализира до нея. Тя се стресна – и всяко оръжие, което се беше спуснало, отново се извиси, а сохеите се сковаха от страх и агресия.
Всичките ѝ усилия да успокои всички – напълно провалени. Тя се обърна към Тенгу, свила ръце в юмруци.
– Юмей! – Яростното раздразнение превърна гласа ѝ почти в ръмжене. – Какво правиш?
Той посрещна блясъка ѝ с равен поглед.
– Тази шега е безсмислена. Ти намери момчето. Вземи го и можем да вървим.
– Момчето? – Повтори тя безмълвно, като се опитваше да превключи мисълта си.
Той наклони глава към Кацуо.
– Това не е ли този, когото искаше?
Устата на Кацуо се отвори и той отстъпи крачка назад.
Тя се намръщи.
– Е, да, но…
С трясък на мълния Сусано се появи зад Кацуо. Той скочи като подплашен заек и почти се сблъска с нея.
– Ако си го намерила, нека си тръгнем – каза Сусано нетърпеливо, като оглеждаше Кацуо, явно не впечатлен от видяното. – Ако едно ками е проникнало в светилището, може да дойдат още.
Навсякъде около тях сохеи бърбореха, а кануши крещяха заповеди. Хаосът се разпространяваше като инфекция. А тя почти беше уредила всичко допреди минута!
Тя притисна два пръста към слепоочието си.
– Щеше ли да ви убие, ако просто бяхте търпеливи още пет минути, за да можем да си тръгнем спокойно?
Широ отново се ухили.
– Какво значение има това? – Избухна Юмей. – Вече изгубихме твърде много време тук.
Тя погледна тримата йокаи. Те стояха заобиколени от наперени воини, обучени в изкуството да убиват йокаи, напълно невъзмутими. Не бяха дори леко притеснени. Заради загрижеността, която показваха, можеха да стоят на поляна с пеперуди.
– Наистина исках да се изкъпя и да се преоблека, преди да тръгнем – промълви тя.
– Ти каза само, че искаш храна.
– Не изглеждам ли така, сякаш имам нужда от преобличане? – Тя протегна ръце, показвайки изцапаното си, скъсано кимоно. – Нямам палто. Нямам дори обувки.
Като един Юмей, Широ, Сусано и Кацуо погледнаха надолу към краката ѝ.
Юмей примигна веднъж към мокрите ѝ, кални чорапи таби, след което се намръщи.
– Добре.
– Благодаря за разрешението – отвърна тя.
Очите му се свиха. Тя отвърна на погледа му.
Когато Широ се засмя, тя обърна вниманието си към него. Той преглътна веселието си със задавена кашлица.
– Ела с мен – изръмжа тя. Посочи към Кацуо и той се стресна. – И ти.
Завъртя се на пета и се запъти към стената от сохеи. Йокаят и Кацуо я последваха в крачка. Докато тя се приближаваше, тримата кануши отпред изглеждаха в недоумение какво да правят. Еми спря пред тях.
– Отдалечете се – каза тя студено.
– Но госпожо, това са…
– Щях ли да доведа тези йокаи със себе си, ако представляваха заплаха? Щяха ли да стоят тук мирно, ако искаха да ни навредят? – Тя вдигна ръка и вятърът отново я обгърна. – Отстъпете.
Кануши с неохота се подчини. Сохеите зад тях веднага се отдръпнаха, отваряйки ѝ път. Тя влезе в пролуката, без да погледне никого.
Дейност в задната част на човешките сили привлече вниманието ѝ. С тояга в едната си ръка Гуджи Ишида се запъти към двора, придружен от още десетина сохеи. Когато погледите им се срещнаха, суровите плоскости на лицето му се стегнаха от изненада. Тя се спря и му направи плитък поклон – поклонът на равните.
– Гуджи Ишида – каза тя. – Искам настаняване в светилището за тези съюзници на Аматерасу.
Той погледна през Широ и Юмей към Сусано, единственият, който не позна. Напрежението обхвана всички присъстващи, които очакваха отговора му.
Той кимна с глава.
– Разбира се. Слугите на Аматерасу приветстват своите ценни съюзници.
Еми си отдъхна с облекчение. Ишида я погледна продължително, което обещаваше разпит по-късно, после се обърна и нареди на един сохей къде да заведе нея и спътниците ѝ. Тя погледна през рамо към тримата йокаи, които стояха пасивно зад нея, и поклати глава. Това съвсем не беше начинът, по който си беше представяла, че ще протече завръщането ѝ в Шион, но предполагаше, че можеше да бъде и по-лошо.
Назад към част 13 Напред към част 15
