ГЛАВА 3
Пайпър си пое дълбоко дъх и го задържа, докато се взираше във вратата пред себе си. Издиша, почука леко и я отвори, без да чака отговор.
Куин вдигна поглед от документите, които четеше – от овъгленото им състояние, документите, които беше възстановил от останките на консулството преди десет дни. Когато за първи път го видя да рови из руините онази нощ, се зачуди дали не търси тялото ѝ. Но не, тя се смяташе за мъртва от една седмица насам. Баща ѝ е бил там, за да намери документи, а не останките ѝ. Не можеше обаче да го вини за това, не и при състоянието на града, в което се намираше.
Когато тя влезе, веждите му се смръщиха за кратко, преди да се изгладят. Другите консули бяха напуснали срещата преди около двайсет минути. Тя реши, че е чакала достатъчно дълго.
– Пиперел – каза той неутрално.
Като избута допълнителните места от пътя, тя седна на един разнебитен дървен стол срещу него. Полуочакваше да ѝ каже да напусне, докато не я повикат, но вместо това той остави документите си настрана. Тя го изучаваше, докато той я анализираше с доброто си око, другото покрито с обикновена черна лепенка. Изглеждаше по-едър, отколкото си го спомняше. Последните няколко седмици не се бяха отразили добре, никога преди не го беше виждала да седи с присвити рамене. Изглеждаше изтощен.
– И как мина срещата? – Попита тя, опитвайки се да отговори на неутралността му.
– Доста добре – отвърна той – макар че все още разработваме стратегията си по отношение на гайците. Първо обаче бих искал да обсъдим твоята роля тук.
Тя се напрегна.
– Моята роля?
– Откакто пристигна, всеки ден напускаш територията сама.
– Знаеш защо. Още през първия ден ти казах, че трябва да намеря Лире и Сейя.
– Бях много ясен, че ситуацията в града е твърде нестабилна за…
– Аз също бях много ясна – прекъсна го тя. – И не е нужно да си губим времето да го повтаряме отново.
Двамата с Куин се взираха един в друг. Вече бяха говорили надълго и нашироко за приключенията ѝ, макар че тя беше пропуснала някои подробности. Той знаеше, че е възвърнала магията си и че ще търси Лире и Сейя, със или без негово разрешение, докато не ги намери. Но не знаеше нищо за новата ѝ способност да се превръща буквално в полудемон или че носи Сахар под лявата си броня. Доколкото знаеше, Аш все още го притежаваше.
Накрая той наруши лаконичното мълчание.
– Подозираш, че семейство Ра е замесено в… изчезването на… приятелите ти, така ли?
Тя преглътна коментара си за колебанието му по отношение на „приятели“.
– Да.
Той сви пръсти.
– Участието на Ра в изчезването на твоите спътници може да създаде потенциално нестабилни усложнения за всички нас.
– Какво имаш предвид?
Той почука с пръсти по брадичката си.
– Отстраняването ми като главен консул се подготвяше повече от десетилетие. В началото на кариерата си разбрах за корупция в редиците на консулите, но на Колдър и на мен ни отне много години да разкрием истината. Не знам кога е започнала, но тя предхожда моето встъпване в длъжност като главен консул.
Той я погледна с най-сериозния си поглед. Преди това я караше да се свива, но след като се бе изправила пред хора като Самаел, погледът на баща ѝ сякаш нямаше същата сила.
– През последното десетилетие – каза той – семейство Ра е организирало проникване в системата на Консулството. Премахването ми беше последната стъпка.
– Инфилтрация? – Повтори тя с ужас.
Той кимна мрачно.
– Смятаме, че са стигнали дотам, че са подготвяли хемони за агенти и са ги вкарвали в програмата за чираци, а през годините са влияели или са купували лоялността на други хора. По-голямата част от консулите не са наясно с инфилтрацията, а много повече са неволни пионки, но има достатъчно такива лоялни към Ра консули, за да подкопаят изцяло системата. Едва след като бях свален от поста главен консул, разбрах колко много от тях са на властови позиции. Повече от половината от Борда на директорите е податлив на влияние от страна на семейство Ра.
Пайпър се облегна назад на седалката си, стиснала устни, докато възприемаше сериозността на ситуацията.
– Това напълно променя баланса на силите не само между семействата на демоните, но и между консулствата, префектите и човешката полиция и правителство.
Куин кимна отново.
– С този контрол фамилията Ра ще има несправедливо предимство в регулациите, санкциите, вноса на магически стоки, криминалната система… Също така подозираме, че префектите са силно компрометирани от семейство Ра, семейство Хадес и други фракции от подземния свят.
– С подхода на префектите „първо стреляй“ – каза тя – корупцията на демоните само ще ги направи по-опасни, тъй като ситуацията в града се влошава. Ще съобщиш ли на правителството какво се е случило?
– Бях напълно дискредитиран и съм сигурен, че Ра са обявили много голяма награда за главата ми. Освен това в този момент правителството не може да направи почти нищо, за да подобри ситуацията. – Той направи кратка пауза. – Надявам се, че разбираш, че поради нарастващата опасност от проникването на Ра и връзките ти с различни замесени демони нямах друг избор, освен да отменя чиракуването ти, когато го направих.
Тя се напрегна от нежеланото напомняне. „Различни замесени демони“ вероятно означаваше Мийзис, тъй като тя не виждаше как Аш, Сейя или Лире имат нещо общо с проникването на Ра. Куин все пак бе направил всичко възможно да я държи далеч от всички тях.
Тя потърка с ръка лицето си.
– И какво правим?
– Засега Ра имат подкрепата на префектите и използват това влияние, за да се опитат да потушат тероризма на гайците със сила. Твърде много демони не желаят да напуснат по мирен път, а човешкият живот е без значение и за двете страни. Както видя, насилието в града ескалира с всеки изминал ден. Ето защо непосредствените ни цели са да убедим колкото се може повече демони да напуснат временно, а междувременно да предупредим колкото се може повече некорумпирани консули за истината.
Тя се намръщи.
– Ако искате да предупредите други консули, как ще разберете с кого е безопасно да говорите? Как ще общувате с тях? Не можеш просто да им се обадиш един по един и да им кажеш: „Хей, само за да знаете, демоните на Ра са превзели системата на консулствата. Пазете си гърба.“
– Това е един от въпросите, които все още се обсъждат. – Той отново прокара пръсти по бюрото. – Сигурен съм, че разбираш опасностите, които заобикалят семейство Ра в момента, особено в личен план. Затова трябва да осъзнаеш, че екскурзиите ти до тяхното посолство, за да търсиш изчезнали демони, са крайно безотговорни.
Тя притисна юмруци към коленете си. Значи затова ѝ беше доверил тази тайна информация – за да я убеди да спре да търси Лире и Сейя. Ако не беше това, щеше ли изобщо да ѝ каже? Мислите ѝ се насочиха към Вежовис, нейния дядо, макар че не го беше знаела до смъртта му. Той беше рискувал всичко и накрая беше загубил живота си, защото ѝ беше помогнал.
– Внимавам – каза тя. – И щом Лире и Сейя са в безопасност, ще бъда на сто процента на разположение, за да помогна, както мога, на останалите консули.
Както и очакваше, изражението на Куин веднага се втвърди.
– При толкова несигурно положение и толкова много животи в опасност – каза той, а грапавият му глас беше строг – нашият основен приоритет е деескалацията на насилието и възвръщането на контрола над консулствата от Ра. Като се поставяш в положение, в което може да бъдеш заловена, ти застрашаваш…
Пайпър се изправи.
– Ако бъда заловена, това ще бъде мой проблем. Вашият основен приоритет е да си върнете консулствата. Така че ти продължавай да работиш върху това, а аз ще се тревожа за приятелите си.
Куин също се изправи, единственото му зелено око я погледна и устата му се отвори да спори, но тя не изчака да чуе опровержението му. Тя просто се обърна и излезе от стаята.
***
– Пайпър!
Тя спря по средата на стъпката си, като погледна назад към входа на светилището. Току-що бе слязла от камбанарията, където се бе охладила след срещата с баща си и обмисляше следващия си ход. С новата информация за семейство Ра тя не беше сигурна какво да прави по-нататък за Лире и Сейя.
Мелони махна с ръка от прага на църквата.
– Пайпър, търсим те. Хайде!
– Къде да дойда? – Промълви тя, докато тръгваше по пътеката.
– Натам – каза весело Мелони. – Имаме задача.
– Каква задача? – Попита тя със съмнение, следвайки Мелони по стъпалата и заобикаляйки към задната част на църквата.
Момчетата вече чакаха в полукръг около двама консули. Дрю беше слаб мъж в началото на трийсетте години, който изглеждаше така, сякаш един силен тласък би го повалил, но беше твърд като скала. Лекса, която ръководеше собствено консулство в друг град – или го беше направила, преди да го напусне, за да подкрепи Куин – беше дребна азиатка, четиридесетгодишна, но с десет години по-млада на външен вид, която вероятно можеше да се справи с Дрю в битка с една ръка, вързана зад гърба ѝ. Черната ѝ коса беше късо подстригана и оформена в разрошена, небрежна прическа, която я правеше да изглежда като размирница.
– Добре, деца – обяви тя, щом Пайпър и Мелони се присъединиха към тях, като думите ѝ бяха остри и отсечени, но все пак леки и с нотка хумор. – Уговорката е следната. Както знаете, консулът Колдър работи с няколко заведения за демони в центъра на града, за да започне извеждането на демони от града. Там долу обаче става твърде рисковано, така че е време да го извлечем. Това е нашата работа тази вечер.
Пайпър се изправи. Беше готова да се оттегли от всяка глупава, губеща време задача, която Куин беше измислил, за да накара чираците да се чувстват полезни, но не можеше да изостави чичо си.
– Защо трябва да го извлечем? – Попита тя. – Не може ли да се измъкне сам?
– Гайците са наводнили центъра на града с малки, но добре въоръжени отряди, които обикалят района в търсене на демони. Те са агресивни, опасни и изненадващо компетентни с оръжията си. Префектите присъстват също толкова и тъй като Колдър, както и останалите, са обявени за предатели, те също представляват опасност.
Лекса огледа групата.
– Имаме готов микробус за тръгване. Дрю ще ни вози през по-голямата част от пътя дотам. Превозното средство ще бъде твърде забележимо, като навсякъде има гайски и префектски патрули, така че ще продължим към центъра пеша. Ще вземем Колдър, ще се върнем при Дрю и ще се върнем тук с висока скорост. Има ли въпроси?
– Колко далеч трябва да вървим? – Попита Лий.
– Това са около две мили – по-малко от половин час, ако се движим бързо. Заради непредвидимите опасности, с които ще се сблъскаме в центъра, ако се сблъскаме с проблеми и някой се отдели, не можем да се мотаем и да го търсим. По пътя ще прегледам местата за срещи.
– Голяма група ще привлече нежелано внимание – отбеляза Пайпър. – Няма ли да е по-разумно да тръгнат само трима души? Един шофьор и двойка, която да пътува пеша?
– Главният консул иска всички да отидете – обясни тя. – По традиция консулите работят самостоятелно, но това вече няма да е ефективно за нас. Ако искаме да оцелеем при предстоящите промени, трябва да се научим да работим като сплотен екип.
Повдигнала скептично вежди, Пайпър я остави да се отпусне, свръхсъзнавайки, че момчетата я зяпат за това, че е предположила, че не трябва всички да си тръгнат. Тя не искаше да застрашава собствените си шансове за участие в мисията, но не смяташе, че е разумно да хвърли четирима наивни чираци в хаоса в центъра на града заради излагацията. Нима беше арогантно от нейна страна да смята, че тя може да се справи, а те – не?
От друга страна, на всички чираци им оставаше една година до полагането на последните изпити – или щеше да им остава, ако все още бяха в консулствата си. За един консул те бяха почти напълно обучени. Може би Куин и останалите наистина смятаха, че са напълно способни да допринесат положително за мисията, а Пайпър беше прекалено критична, защото напоследък се занимаваше с най-могъщите и коварни от кастата на демоните.
Тя хвърли поглед към Ранди и Джером. Ранди се усмихваше и побутваше приятеля си с лакът, тя на практика можеше да види как мускулите на егото му се напрягат. Е, тази вечер щеше да разбере дали ги е подценявала. Само се надяваше, че това няма да е урок, който те ще научат по трудния начин.
Назад към част 3 Напред към част 5
