Глава 8
Дракон. Дракон, който се беше прилепил към скалата под статуята на самия себе си.
Пайпър стоеше напълно замръзнала, страхувайки се да помръдне. Аш бе застинал зад нея, ръцете му бяха като винкели около кръста ѝ, докато и той се взираше в южния връх. Тя не можеше да повярва на очите си – истински огромен дракон, създание от драконовската легенда. Откъде беше дошло? Какво правеше тук? Откога е тук? Определено не беше тук, когато бяха пристигнали.
Драконът се движеше, премествайки се по стръмната планинска стена под статуята. Скалата се пропука под ноктите на звяра, а звуци, подобни на изстрели, разкъсаха тишината и отекнаха в долината. Древните драконианци бяха издълбали своята почит в съвършени детайли – масивната статуя и драконът под нея бяха почти идентични по размер. Никога досега не беше виждала толкова голямо живо същество.
Придърпал криле, драконът размаха глава напред-назад във въздуха, сякаш мислеше. След това крилата се разтвориха с бум на изтласкан въздух. С невъзможна за нещо толкова огромно грациозност той се откъсна от несигурната си площадка и се преметна през долината, а сребърната светлина се втурна по гладките обсидианови люспи и шипове, които покриваха тялото му – толкова красиво и толкова ужасяващо.
Тогава тя осъзна, че то се насочва към тях.
Тя се отдръпна от парапета, като избута Аш със себе си. Той изтръпна, изтръгнат от безмълвния си транс. Двамата се върнаха назад през балкона, но нямаше къде да бягат, освен в жилището – задънена улица без изход. Драконът спусна криле и се стрелна към тях, като изпълни зрението ѝ с тъмното си тяло. Крилете му се размахаха широко и той се блъсна в склона на планината, на трийсет метра над балкона им. Отломки от скали се изсипаха, докато ноктите му се впиваха в склона, за да се задържат на място.
Тридесет фута не бяха много далеч за същество с такива размери. Огромната му, грациозна глава се обърна към тях, дългата му шия се изви като на лебед. Шипове обрамчваха лицето му от двете страни на широкото чело, което се стесняваше до тънка муцуна. Големи шипове стърчаха над раменете му, за да предотвратяват атаки отгоре, а по-къси, гъвкави се спускаха по гръбнака му и изчезваха по средата на дългата му, подобна на змия опашка.
Главата му се завъртя и то впери едно голямо, бледосиньо око в тях. Сърцето ѝ се разтуптя. То ги гледаше. Дали беше прелетяло само за да ги разгледа? Притискайки се към Аш, тя се опита да не изпадне в хипервентилация. Той също не помръдна, едва дишаше.
Звярът издаде нисък, дълбок тътен. Устата му се отвори леко и пробляснаха редици заострени кътници, дълги колкото ръката ѝ от върховете на пръстите до китката.
Странно налягане изпълни главата ѝ, бръмчеше в съзнанието ѝ и разпръскваше мислите ѝ. Тя се запъна на половин крачка от Аш и притисна ръце към челото си. Какво, по дяволите, беше това? Сякаш ръмжащото ръмжене на дракона вибрираше в черепа ѝ. Каква сила беше това? Колко магически беше драконът? Съществото пред тях беше звяр от плът и кръв, беше сигурна тя, не изглеждаше да е богоподобното същество от историята за драконовия крал на Шона, но нямаше представа какви свръхестествени сили може да притежава.
Все още стискайки глава между ръцете си, тя се извърна, за да погледне Аш. Той се бе подпрял на парапета за опора, с една ръка бе хванал главата си, челюстта му бе стисната, а оцъклените му очи – широки и втренчени.
Драконът изхвръкна и очите му внезапно засияха в синьо. От него се разнесе малък удар от невидима сила. Тя я удари като океанска вълна и я връхлетя с обезпокоително триене. Докато преминаваше през нея, по тялото ѝ се разнесоха познати тръпки.
Тя дръпна ръце от главата си и шокирана видя перлени люспи, които блестяха по гърба на ръцете ѝ. Очите ѝ се насочиха към Аш – той също беше променил формата си, крилата му бяха плътно прилепнали към гърба, а на лицето му се четеше шок. Магията на дракона беше привлякла и двамата в техните демонични форми. Как изобщо беше възможно това?
Той протегна шия, приближавайки малко главата си. Още един тътен – и странното жужащо налягане отново се разнесе из тях. Пайпър се разплака, но този път усещането беше различно – по-ясно, но по-силно. Невидимата сила притискаше съзнанието ѝ, като заедно с това притискаше тялото ѝ към земята.
До нея Аш падна на колене на балкона. Той стискаше главата си с две ръце, а очите му бяха стиснати. Пайпър се опитваше да се съсредоточи. Какво се случваше? Какво правеше драконът с тях?
Крилете му трепереха от напрежение, Аш вдигна глава с оголени зъби.
– Не! – Думата се изтръгна от него с яростен, отчаян вик.
Натискът изчезна, когато драконът отдръпна главата си назад, а зъбите му пробляснаха, докато вдигаше устните си. Очите му засияха в яркосиньо.
С раздиращ ухото рев той се нахвърли върху Аш.
Тежестта му се удари в балкона и цялата конструкция се разпадна. Камъкът под краката ѝ изчезна. Тя падна, докато драконът профуча покрай нея към Аш, който отскочи от смъртоносните му челюсти.
Тя се свлече надолу, преди да се блъсне в скалата. Смачкана в агония, тя се бореше да диша. С треперещи крайници се изправи на ръце и колене и се огледа диво наоколо. Беше се приземила на балкона под този, на който бяха те. Задъхвайки се и отблъсквайки болката, тя се изправи на крака и се хвърли към парапета.
Под нея, в долината, драконът се въртеше във въздуха, преследвайки малко тъмно петно, което можеше да бъде само Аш, а крилете му биеха силно. Той приличаше на врабче, което избягва орел. Сърцето ѝ скочи в гърлото. Той не можеше да се изплъзва от огромния звяр вечно. Рано или късно то щеше да го хване – и да го убие в един миг. Защо го нападаше? Защо беше извикал „не“ на него?
– Зви! – Изкрещя тя.
Дракончето се спусна от останките на горния балкон и кацна на рамото на Пайпър, като изпищя от ужас.
– Преобрази се, Зви! Трябва да му помогнем!
Дракончето нададе ужасен писък и скочи от рамото ѝ. Тя се преобрази в драконовата си форма в прилив на черен огън и Пайпър скочи на гърба ѝ. Двете потеглиха.
Дълбоко в себе си тя знаеше, че това е безполезно. Не можеха да се мерят с дракона – същество, което драконите смятаха за бог. Ако реши да убие Аш, никоя сила, която притежаваше, не можеше да го спре – може би само Сахар, но тя не разполагаше с него.
Но безсмислието нямаше значение. Тя нямаше да избяга, докато Аш се бори за живота си. Те или щяха да избягат заедно, или да умрат заедно.
Зви се втурна към дракона, докато той правеше тесен завой, без да може да се справи с ловкостта на Аш. Когато се приближиха, Аш хвърли черна магия в лицето на дракона. Абаносовите пламъци се разпиляха по блестящите люспи на дракона като вода, която се плиска по стъкло, без да забавят звяра ни най-малко.
Когато Зви се приближи зад дракона, Пайпър вдигна ръце. Над нея се възцари спокойствие, което прочисти съзнанието ѝ. Под спокойствието кипеше обсебваща ярост – нуждата ѝ да защити Аш. Тя призова огромно магическо кълбо. Синият и лилавият огън се завихриха заедно, оцветени в оранжево. Зви се стрелна над дракона и тя се прицели. Вдигна ръце над главата си и хвърли взрива надолу.
Тя се взриви в дясното крило на дракона в оранжева светкавица. Звярът изръмжа, а полетът му се забави, въпреки че атаката на Аш изобщо не го беше стреснала. Главата му се извъртя, а сините му очи светнаха към Пайпър и Зви. С бурен удар на крилата си драконът се завъртя към тях.
Зви изрева и рязко се наклони. Драконът нададе своя собствен рев, който заглуши гласа на по-малкия дракон. Той се стрелна към тях. Зви се стрелна надолу, избягвайки с няколко сантиметра щракащите челюсти на дракона – достатъчно големи, за да прегризат Пайпър наполовина. Те се гмурнаха под дракона. Отвъд него Аш се насочи към тях, макар че нямаше представа какво биха могли да направят дори заедно, за да спрат дракона.
Когато драконът се завъртя, за да ги преследва, тя измайстори следващото си заклинание. Крилата бяха слабото му място. Ако повреди крилата, той няма да може да ги преследва. Зви се завъртя в дъга, за да се изправи срещу дракона, когато той се насочи към тях. Пайпър протегна ръка и насочи два пръста към звяра. Беше ставала свидетел на това заклинание само веднъж, но инстинктивно знаеше как да го дублира.
Драконът ги нападна, разтворил челюсти за смъртоносна захапка. От другата му страна Аш хвърли спираловидна вълна от черна магия. Взривът му обгърна главата на дракона, без да го нарани, но го разсея.
Тя хвърли копие от синя и лилава магия, което се изстреля от върховете на пръстите ѝ. Копието се удари в крилото на дракона и разкъса кожената мембрана.
Драконът изкрещя, продължавайки да се носи към тях. Зви отново се гмурна. С Пайпър, която стискаше гривата ѝ, Зви се промъкна покрай размахващите се предни нокти и се озова под корема на дракона. Пайпър вдигна ръка с намерение да нанесе нов удар.
Опашката на дракона се насочи към тях изневиделица, толкова бързо, че нито тя, нито Зви успяха да реагират.
Ударът беше като от оръдейна топка. Агония. Бърз, раздиращ вятър. Въртене, падане. Поглед към земята, която се издигаше нагоре. Трептящото отражение на Перискиос върху вълнистата вода. После мрак.
Тя се носеше.
Мисълта я споходи бавно, като неясен шепот в тъмната мъгла в главата ѝ. Плаваше. Това не беше правилно. Не беше ли паднала? Тя се мъчеше да сглоби всичко отново. Летяща, падаща… колосална черна опашка, която се носеше към нея.
Драконът. Аш. Зви.
Очите ѝ се отвориха. Беше под водата. Беше се приземила в езерото. Къде беше Зви? Не можеше да усети, че Зви е с нея в езерото. От колко време беше под водата? Ужасът я връхлетя. Ритайки с крака, тя се стрелна към повърхността. Главата ѝ изскочи от водата. Тишина. Вече нямаше удари на огромни крила в небето.
На стотина метра от нея драконът стоеше на скалистия бряг в подножието на издълбания връх, с наполовина разтворени над гърба крила. Синият огън се носеше по земята наоколо и облизваше хълбоците му. Синята светлина светеше на линии по шията на дракона, а от отворените му челюсти изригваше намек за пламъци. Беше изпънал единия си крак, главата му беше спусната близо до земята, съсредоточена върху нещо, попаднало под крака му.
Паниката замръзна в дробовете ѝ. Тя доплува до брега и се изтласка от водата. След това побягна, побягна по-силно, отколкото някога през живота си. Тялото ѝ я болеше и гореше, нараняванията ѝ бяха несподелени и пренебрегнати. Когато се втурна към дракона, тя отново призова магията си. В ръцете ѝ се запали светещо кълбо.
Тя го хвърли към главата на дракона. Заклинанието се пръсна по люспите му и целият близък син огън се разтвори в оранжева светлина. Главата на звяра се повдигна и се насочи към нея. Докато сините пламъци трептяха бурно след атаката ѝ, тя съзря крило, стърчащо изпод ноктите на дракона – крилото на Аш. О, Боже. Беше го хванал.
Не можеше да е мъртъв. Моля те, нека не е мъртъв.
– Пусни го! – Изкрещя тя.
Устните на дракона се извиха назад, за да разкрият кътниците му. Той изръмжа, а оглушителният звук се изтръгна от гърлото му.
– Той е дракониан! – Сълзите на ужас и отчаяние се измъкнаха от контрола ѝ и се стичаха по бузите ѝ. – Защо го нападаш?
Бръмчащото налягане в главата ѝ отново се сгромоляса върху нея. Коленете ѝ се подкосиха. Тя падна на каменистата земя, стискайки главата си. Бръмченето се колебаеше хаотично, сякаш някой въртеше циферблата на радиото – после звукът се трансформира.
„Вие сте драконови роднини.“
Дълбокият мъжки глас изръмжа в главата ѝ, нечут за ушите ѝ, но ясен в съзнанието ѝ. Тя изтръпна и се изправи. Натискът в черепа ѝ – тежестта на драконовото съзнание? – все още беше непоносим. Звярът трябва да е телепат като рюджин.
– Той също – изпъшка тя. – Пусни го!
„Кръвта в него е силна.“ – Ругатните бяха празни откъм емоции, с изключение на подтекст на гняв?
– Тогава защо го нараняваш? – Тя почти не успя да изкара думите, тъй като натискът в главата ѝ помрачи зрението.
„Той се съпротивлява.“
– На какво се противопоставя?
„Напусни, сребърно дете.“ – Главата на дракона се завъртя към предния му крак, където беше притиснал Аш.
– Пусни първо Аш!
Драконът оголи зъби и пламъците около него скочиха по-високо.
„Напусни.“
Заплахата беше ясна. Трепереща, тя се изправи на крака и вдигна ръце, призовавайки магията си. Нямаше да изостави Аш. Не беше равностойна на дракона, но нямаше да си тръгне, дори това да означаваше смъртта ѝ.
– Няма да си тръгна без Аш! – Тя разпери ръце и хвърли още едно кълбо цветен пламък.
Челюстите на дракона се отвориха широко и от гърлото му изригна адски син огън. Пламъците погълнаха нищожната ѝ атака и се стрелнаха към нея. В последната секунда тя хвърли щит. Огънят разкъса крехката преграда и се взриви в нея в миг на агония. После мракът отново я обгърна.
Назад към част 8 Напред към част 10
