Анет Мари – МОШЕНИК ПРИЗРАК И ДРУГИ ПАКОСТНИЦИ ЧАСТ 8

Глава 7

– Какво е това? – Попитах, като случайно заговорих точно над Лиена, докато тя търсеше информация за източниците на алхимията на Брад.
– А? Кое?
Посочих огърлицата със сълзата.
Той обърна висулката и провери стикера на обратната ѝ страна. Дръпна черната завеса, която служеше за фон на кабината, поразрови се за секунда, после се върна с изтъркан тефтер и го отвори за дълъг списък с числа и описания.
– Защитно заклинание – разкри той. – Защитна аркана. Защитава от повечето дребни елементарни атаки. Искам две хиляди долара. Добра цена за подобно нещо.
Опитах се да не зяпам.
– Продаваш го за две хиляди долара?
– Точно това казах. – Той погледна към Вера, която го зяпаше със скръстени ръце, после обратно към мен. – Купуваш или не?
Хвърлих му една палава усмивка и плъзнах ръка по раменете на Лиена.
– Това зависи от приятелката ми. Какво мислиш, скъпа? Харесва ли ти?
Лиена изсумтя.
– Няма да играем тази игра отново, Кит.
– Наистина мисля, че трябва да го разгледаш. Тя е точно като тази, която имаше Меркюри.
– Кой?
Брад и Лиена ме гледаха с един и същ, отчасти раздразнен, отчасти объркан поглед. Разширих усмивката си и леко стиснах партньора си.
– О, ти си спомняш Меркурий! Вчера Шейн ни разказа за нея.
– О?
Започваше да ме разбира, но почти не беше погледнала профилите на жертвите. Време е да опресня паметта ѝ. Нахвърлих пред нея бърза деформация: най-добрата ми имитация на снимката на Меркурий с надпис „ЖЕРТВА НА ПРИЗРАК“. Лиена кимна, така че увеличих изкривяването върху медальона и промених надписа на „ИДЕНТИЧЕН“.
– Добре, вече си спомням – каза тя набързо. – Толкова е красив. Откъде го взе?
– Източниците ми са с добра репутация – отвърна Брад. – Може би си виждала дизайна и преди, но той притежава уникално по рода си заклинание.
Устата на Лиена се напрегна. И двамата знаехме, че източникът му е Призракът. Мошеникът, който отвличаше хора, беше задигнал вещите на жертвите си.
Изплъзвайки се от ръката ми, тя извади значката си от полицията на МВР и я размаха.
– Имаме няколко въпроса към теб, Брад.
Очите му изпъкнаха, после ярост изкриви лицето му. Той вдигна ръка и по пръстите му пламна огън.
– Продължавай да вървиш, МагиПол.
Чудесно, ядосан пиромаг, заобиколен от тълпа хора и сметище със силно запалими боклуци.
– Не можем да направим това, приятелю – казах спокойно. – Не ни пука за теб, за твоя щанд или за каквото и да продаваш. Просто трябва да знаем кой…
Пламъците се издигнаха нагоре и той замахна с ръка назад, сякаш се готвеше за хвърляне на диск.
Преди да успее да изпече лицето ми, Лиена го зашемети с електрошок. Тя го удари право в гърдите и той падна на купчина – но сривът му не остана незабелязан. Няколко любопитни купувачи се спряха да погледнат. Лиена забързано заобиколи масата му и завлече безжизнената му форма в задната част на кабината.
Усмихнах се успокоително на гледащите шоуто.
– Някой е ударил соса малко по-рано днес. Той просто трябва да се наспи.
Със смесица от изражения, вариращи от съчувствие до осъдителна насмешка, всички те тихо се изнизаха в търсене на каквито и да било нишови боклуци, които ги интересуваха.
– Обслужвай щанда – казах на Вера, докато бързах да помогна на Лиена. Двамата го издърпахме зад черната завеса. Тъмното кътче беше широко само около три метра, оградено от съседните кабини и бетонната стена.
Притиснах пиромага до стената, а Лиена издърпа ръцете му около здравия стълб, който държеше задната част на кабината, и закопча китките му с белезници. Заклинанието за отричане в белезниците щеше да гарантира, че няма да предизвика повече пожари.
Когато Брад беше обезопасен, Лиена извади от чантата си малка капсула. Държейки я под носа му, тя смачка капсулата между пръстите си и в ноздрите му се вдигнаха най-слабите капчици лилав газ. Клепачите му трепнаха, после се отвориха.
– Какво… какво, по дяволите, ми направихте? – Поиска той хрипливо, като тръсна ръце към стълба. Белезниците затрещяха.
– Нищо постоянно – отговорих аз. – Стига да ни кажеш това, което искаме да знаем.
Той ме погледна.
– Вие двамата си мислите, че сте силни, а? Не се страхувам от вас.
– Страхуваш ли се от Призрака?
Брад пребледня, отговаряйки на въпроса ми.
– Той плаши всички.
Изправих раменете си.
– Но не и мен.
– Би трябвало. Никой не го пресича. Никога не го виждаш да идва, а дори и да го видиш, не би могъл да го спреш.
– Звучи като забавление – излъгах през най-твърдата си усмивка в стил Робърт де Ниро. Ако досието на Призрака не беше достатъчно плашещо, то начинът, по който ужасяваше всеки митичен човек, с когото разговаряхме, беше направо тревожен. – Защо не ни кажеш къде да го намерим, за да можем да играем?
– Няма да получите нищо от мен.
Запазих усмивката си.
– Сега го казваш, но аз мога да бъда доста убедителен.
Лиена хвана гърба на якето ми и го дръпна. Погледнах я през рамо.
– Без ножове – измърмори тя тихо.
– Никакви ножове – обещах, докато се обръщах обратно към окования с белезници пиромаг. Престорих се, че изваждам нещо малко от джоба си, и го вдигнах. – Знаеш ли какво е това?
Брад се намръщи на кафявото семе с размер на бадем. Включвайки Лиена в деформацията, за да знае, че не размахвам никакво оръжие, пуснах фалшивото семе на пода и го смлях под петата на обувката си.
– Това е нещо, което взех от един стар приятел – продължих аз – който се занимава с ботаническа аркана.
– Това не е нещо – промълви Лиена достатъчно силно, за да я чуя.
– Харесваш ли растения, Брад? – Попитах.
Той премести тежестта си неудобно.
– Какво?
Вдигнах крака си и от семето поникна малко зелено стъбло. После още едно. И още едно. Цяла плетеница от лиани избуя навън като в онези видеоклипове на National Geographic с продължителност на времето. Търсещите пипала пълзяха по пода – директно към Брад.
– Търси храна – казах му аз. – То е месоядно, като Венериния капан, само че предпочита по-едра плячка.
Направих пауза, отчасти за драматичен ефект и отчасти за да се концентрирам върху деформацията. Растението набъбна по размер и се втурна към краката на Брад. Той се опита да се отскубне, но не успя да се отдалечи.
– Растенията не ядат хора – изръмжа той и се притисна в стълба.
– Не?
Едно от киселинно-жълтите цветя, които бяха разцъфнали в края на лианата, се издигна като змия, която се готви да удари. После се нахвърли и се вкопчи в крака му. Брад се изви и ритна, но цветето остана залепено за него, докато още лиани се промъкнаха около краката и над глезените му. Уверих се, че усеща натиска на плътното им, но не болезнено стеснение.
– Какво… какво… – Брад изтръпна от ужас. Той се мяташе, опитвайки се да се измъкне от тревистото заплитане. – Какво прави?
– Наричам го вегетативна метаморфоза – отговорих аз на изключително фалшив латински.
– Също така не е истинско нещо – намеси се партньорът ми, твърде тихо, за да го долови Брад.
Оставих деформацията да се разрасне още повече, извивайки плевелните си лиани нагоре по коленете и върху бедрата му.
– Вегетативната метаморфоза – повторих аз – е процесът на превръщане на човека в растение. В рамките на няколко минути ще се превърнеш в Дървобрад Ент, макар че няма да можеш да ходиш или да говориш, защото моят цветен приятел тук ще е погълнал плътта и костите ти. Всичко, което ще остане, е умът ти.
Брад се изви за стълба, към който беше прикован с белезници.
– Махнете го от мен!
– Кит – предупредително промърмори Лиена.
Накарах лианата да пропълзи по гърдите му.
– След няколко часа ще те засадя в задния си двор и ще те гледам как израстваш във величествено, макар и грозно дърво – нов вид, който ще нарека Гигантски Брад. Съзнанието ти ще живее там, заровено в кората и листата, докато не те отсека за дървен материал. И дори тогава фрагменти от измъчената ти душа могат да оцелеят, бушувайки тихо в безсмъртна агония, докато аз…
– Направи така, че да спре! – Изпъшка той, докато лианите се извиваха по шията му и се забиваха в устата му. Той се отдръпна от тях, а сухожилията на врата му се опънаха.
Лиена отново сграбчи задната част на якето ми.
– Кит, спри!
– Само ако ни кажеш какво знаеш за Призрака – казах на Брад.
Той се извъртя диво, за да държи лианите далеч от устата си.
– Той минава няколко пъти в месеца. Обикновено продава, но понякога търси конкретни неща, които да купи за клиентите си.
– Кога го видяхте за последен път?
– Не знам. Преди М-месеци. Той не…
– Това е лъжа, Брад. – Което знаех, защото той имаше огърлицата на Меркюри, а тя беше изчезнала преди три седмици.
Завесата зад мен се размърда и Вера вдигна глава.
– Вдигаш прекалено много шум – изсъска тя. – Някой се е обадил на охраната. Те ще дойдат всеки момент.
– Можеш ли да следиш за…
– Излизам по дяволите оттук. Последното нещо, от което се нуждая, е мъртъв Брад в автобиографията ми. Adios, mofos.
– Мъртъв? – Изсумтя пиромагът, докато Вера се измъкваше обратно през завесата и, вероятно, колкото се може по-далеч от кабината в следващите деветдесет секунди.
Върнах се към Брад.
– Ако отнемеш още много време, няма да мога да те спася от флоралната ти съдба. Кога за последен път си виждал Призрака?
Очите му изпъкнаха, докато лианите гъделичкаха ушите му.
– Днес! Той беше тук днес! Вземаше артефакт, който издирих за него.
– Какъв артефакт?
– Скиптър.
– Искаш да кажеш, че е като голям жезъл, който кралят носи?
Той кимна разпалено.
– Четири стъпки висок. Тежък. Арканен артефакт. Така и не разбрах какво точно прави.
– Къде е отишъл, след като е взел скиптъра? – Попита Лиена.
Брад се задъха, а главата му се поклащаше настрани, за да избегне изкривяването ми.
– Ако ти кажа, ще свалиш ли това от мен?
– Обзалагаш се, Брад – казах весело.
Отвъд завесата силен, авторитетен глас заповяда на хората да стоят настрана. Времето ни беше изтекло.
– Червената лилия. – Видях поканата, когато ми плати. Тя е за тази вечер. Сигурно ще занесе скиптъра на някой клиент там.
– Червената лилия? – Повтори Лиена.
– Да! А сега махни това от мен!
– Обещанието си е обещание. – Щракнах с пръсти и деформацията изчезна. Докато Брад зяпаше в шок, аз се обърнах към Лиена. – Време е и ние да изчезнем.
Тя отвърза Брад от стълба и докосна огърлицата си с котешко око.
– „Ori menti defendo.“
Заличих ни, когато последната дума излезе от устата ѝ, и миг по-късно униформен охранител открехна завесата.
Оставих Брад там, където беше, издърпах Лиена покрай охранителя, след което се отдалечихме от тълпата, която се беше събрала около щанда на Брад като ято крякащи свраки.

Назад към част 7                                                       Напред към част 9

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!