Глава 9
Сърцето ми подскочи, и то не по добър начин.
– Следват ни?
– Забелязах ги, след като излязохме от Уотър стрийт – промълви Аарон. – Може да е съвпадение, но се съмнявам. Гледай напред. Ще проверя дали продължават да ни следват.
Адреналинът нахлу във вените ми. Преплетох ръката си през неговата и ние с усилие стигнахме до следващата пресечка и отново завихме надясно. Устоях на желанието да погледна назад и продължих да се съсредоточавам върху тротоара пред нас, добре осветен от уличните лампи, светофарите и случайните проблясъци на фаровете, когато минаваше някоя кола.
Направихме още един десен завой и излязохме на първоначалната улица. Бяхме направили безсмислено кръгче от един блок, по което никой със здрав разум не би минал, освен ако не се е загубил.
– По дяволите – изсъска Аарон. – Все още са ни по петите и знаят, че сме ги забелязали.
Той удължи крачката си, докато не ми се наложи да подтичам на всяка трета стъпка. Рискувах и погледнах назад и забелязах двойка мъже в тъмни дрехи на един квартал разстояние. Изглеждаха достатъчно нормални, но това не означаваше нищо.
– Колко далеч е апартаментът ти? – Попита рязко Аарон.
– На следващия ъгъл завий надясно. Той е в третата сграда.
– Добре. Добре. – Той ме повлече след себе си, навел глава, за да държи преследвачите ни в полезрението си. – Когато наближим, изтичай до вратата и влез вътре. Аз ще изчакам, докато влезеш, и тогава ще им отвлека вниманието.
– Какво? – Изкрещях. – В никакъв случай. Влез вътре с мен.
– Твърде рисковано. – Очите му продължаваха да се движат, сканирайки всяка сянка, преди да се върнат към преследвачите ни. – Те преследват мен, а не теб. Няма да ги заведа в апартамента ти.
– Няма да те оставя да…
– Те са митици, Тори. Не можеш да ми помогнеш. – Ръката му се загря под моята. – Мога да се грижа за себе си.
Той казваше това сега, но в кръчмата, когато говореше за шансовете си срещу мощни митици, беше включил Кай и Езра като свои съотборници. Приятелите му магове не бяха тук, за да го подкрепят. Можеше ли да се справи сам с двама митици?
– Това не е добър план – прошепнах, когато завихме зад ъгъла и се видя сградата на Джъстин. – Нека измислим нещо друго.
– Ще бъда добре, – каза той. – Тори, аз се боря с огън. Първо трябва да си в безопасност, за да мога да се защитавам, без да те нараня.
– Но ти нямаш Шарпи, – възразих отчаяно.
Отърсвайки се от ръката ми, той спря на широкия тротоар, който пресичаше поддържаната морава до предната част на високия небостъргач. Главата му се завъртя, докато наблюдаваше преследвачите ни.
– Бягайте вътре. Влизай!
Ръцете ми се стиснаха. С яростно съскане се обърнах и пресякох моравата. Промуших се през главните врати в преддверието, но не отключих охранителната врата. Завъртях се и примижах през стъклото.
Аарон се обърна на пета и се запъти към улицата, насочвайки се към алеята от другата страна, за да се скрие от погледа и да може да използва магията си. Двамата му преследвачи се втурнаха в бяг, преследвайки го.
После, по-нагоре по улицата, още двама мъже в черни дрехи се затичаха към алеята.
Четири? Четирима?
Задъхвайки се от паниката си, извадих телефона си, но можех ли да се обадя на полицията? Аарон и загадъчните мъже бяха мит. Почти бях сигурна, че полицията ще влоши положението. Ако Джъстин си беше вкъщи, щях да му се обадя и да рискувам, но той имаше смяна тази вечер. Прокарах палец по екрана, издирих номера на Клара и ѝ се обадих. Той отиде направо на гласова поща. Сигурно спи.
Проклинайки, изтичах навън. Аарон не можеше да се справи с четирима митици наведнъж, нали? Може да съм безполезен човек без магия, но нямаше да го изоставя в нечестна битка.
Забавих темпото, когато стигнах до началото на алеята, и се промъкнах в мрака между грамадните небостъргачи. Аарон не беше отишъл далеч. Той стоеше в средата на алеята, осветен от пламъците, които танцуваха по вдигнатата му длан. Сенчестите фигури бяха образували свободен кръг около него и когато се промъкнах зад един контейнер за боклук и надникнах, ги преброих. После ги преброих отново.
Не две. Не четири. Шест.
– Ела тихо и няма да те нараним – каза с дрезгав глас един облечен в черно мъж. – Заповедта ни е да те заведем жив, но не казаха нищо за невредими.
Пламъците върху дланта на Аарон пламнаха, проблясвайки по ножа в другата му ръка.
– Какво ще кажеш да се изгубиш и тогава няма да ми се налага да те наранявам?
Мъжът се усмихна. Изпод палтото си извади дълъг кинжал със светещ надпис върху стоманата. Приклекнала зад контейнера за боклук, стиснах чантата си като щит. О, Боже. Това не можеше да се случва.
Аарон промуши ръката си – изстреля огън в лицето на мъжа от лявата му страна, – след което се стрелна към човека с кинжала. Мъжът замахна с оръжието си в странична дъга и около него се завихри искрящо бяла вълна. Аарон посече с ножчето си, от което се разнесе пътека от пламъци, и двете сили се сблъскаха.
Оранжеви искри и бели блясъци избухнаха в съскаща пара, която погълна двамата мъже. Лед, осъзнах аз. Искрящата бяла сила беше лед.
Огънят се разнесе от облака пара и когато Аарон се появи отново, двама мъже го нападнаха отзад.
Той се завъртя, огънят се завъртя от ножа му, а другите мъже изстреляха светкавици от малки предмети, които не можех да различа в тъмнината. Аарон ги избегна, завъртя се отново и хвърли пращяща огнена топка към Ледения човек, който отвърна с изблик на бяло, което се взриви на снежинки.
Аарон отскочи назад, а огънят се стрелна по ръцете и раменете му. Той заби ножа си в странна шарка и стоманата засия в червено. От оръжието изригна стена от пламъци и се насочи към Ледения човек.
Друг враг скочи на страната на Ледения човек, с нещо малко в ръка.
– Ори реперкуцио – заяви той.
Въздухът запулсира като ударна вълна и когато огнената атака на Аарон го удари, пламъкът се откъсна в обратна посока. Нажежените до червено пламъци се отдръпнаха от тялото на Аарон, дрехите му бяха изпепелени, но кожата му не пострада. С оголени зъби той отново вдигна ножа си.
Зад него светлината проблесна болезнено ярко. Изтръпнах, заслепена. Вик, хрущящ звук, трясък на нещо метално, което се плъзгаше по асфалта, после още един светкавичен отблясък. Очите ми се насълзиха, погледнах през мъглата.
Шестимата мъже се бяха събрали в центъра на алеята и не можех да видя червената коса на Аарон сред тях. После, когато един мъж приклекна, забелязах Аарон – на земята, а Ледения човек беше коленичил до него, едната му ръка стискаше кинжала, а другата беше притисната към ризата на Аарон и от пръстите му се разнасяше студ. Снегът трептеше около тях, въздухът искреше с ледени кристали, а тежките вдишвания на Аарон издуваха бялото.
Друг мъж стъпи отзад на врата на Аарон, притискайки го на място, и извади от джоба си малък флакон, чието съдържание беше болезнено жълто. Той отвинти капачето.
Пуснах чантата си, грабнах чадъра си и се изстрелях иззад контейнера за боклук.
Никой не ме видя да идвам, докато не завъртях чадъра си като бейзболна бухалка. Замахнах с пълна сила в лицето на човека, като съборих него и страховития му флакон от Аарон. Свличайки се по покритата с лед земя, забих чадъра си и в лицето на Ледения човек. Той се счупи в носа му и той се отдръпна с вик.
Когато замахнах с чадъра за удар номер три, някой го хвана и го изтръгна от ръцете ми. Обърнах се навреме, за да уловя юмрук в лицето. Главата ми се отдръпна назад, черепът ми се разцепи покрай очната ямка – или поне такова беше усещането. Когато паднах, почти забравените ми тренировки по таекуондо се задействаха и аз се хвърлих, без да си остържа лактите до костите.
Претърколих се и се изправих на крака. На няколко метра от мен едно момче полетя в спирала от пламъци, докато Аарон се изстрелваше изправен. Гмурнах се, за да се прикрия, когато същият задник, който ме беше ударил, ме хвана за косата и ме дръпна назад. Свих ръката си в юмрук и я забих в стомаха му.
Той се свлече двойно с хриптене и аз забих коляно между краката му. Когато се преобърна, от ръката му изхвръкна нещо малко. Изтръгнах го от земята – карта за игра „Дама Пика“, износена и пожълтяла, сякаш беше на петдесет години.
Нападателят ми се изправи със съскане, а зъбите му се оголиха.
– Върни ми я.
Обърнах картата, така че дамата да бъде обърната към него.
– Защо да го правя?
Докато вдясно от мен избухна огън и някой изкрещя, човекът пъхна ръка в джоба си и извади нова магическа играчка – още една карта за игра.
– Импело! – Изкрещя той.
– Orepecutio! – Изкрещях.
Вълнение на въздуха – и невидима сила се блъсна в гърдите ми като таран. Отлетях назад и се ударих силно в земята. Този път не успях да спася лактите си, но спрях главата си да не се удари в паважа.
– Това е ори реперкуцио, идиотско момиче – изръмжа той, настъпвайки към мен. – Какъв магьосник си?
Кой е казал, че съм магьосник? Хубаво е, че поправи произношението ми.
Той се прехвърли на втората карта в ръката си – асо купа с извита руна в центъра.
– Ori impello potissime!
Запратих към него Дама Пика.
– Ori repercutio!
Въздухът се развълнува и огромна сила удари мъжа. Той бе изхвърлен почти право нагоре, блъсна се в една стена, а след това се свлече на земята на купчина. Погледнах със страхопочитание към Дама Пика. Уау.
Грабнах чадъра си от една локва, магическата карта в другата си ръка и се заизкачвах нагоре. Други двама мъже бяха паднали, но Ледения човек и последната двойка бяха обградили Аарон. Пламъци пламтяха по крайниците му и около него се въртяха искри. Земята беше в пламъци и от нея се вдигаше пара, оцветена в оранжево от ада.
Леденият човек се изправи срещу него отвътре на бял облак, а по дрехите и кинжала му бе полепнала слана. Там, където огнената аура около Аарон се срещна с плътния студ около Ледения човек, въздухът засъска и се запари.
Аарон удари с ръка, оръжието му изчезна, но пламъците му не намаляха. От юмрука му избухна огнено кълбо и полетя към Ледения човек. Другите двама мъже нападнаха Аарон отзад с дребни предмети като новата ми карта за игра, крещейки заклинания.
Докато Аарон се въртеше срещу тях, аз тичах към битката, а сандалите ми се плискаха в ледените локви. Скочих зад Аарон и насочих картата си към Ледения човек.
– Ori repercutio!
Нищо не се случи.
Леденият човек замахна с кинжала си към мен. Аз размахах чадъра си нагоре и острието го удари, счупвайки металния прът. Докато чадърът се сгъваше наполовина, кинжалът се заплете в пластовете найлонова тъкан и аз го изкъртих настрани. Кинжалът се изтръгна от хватката на Ледения човек и аз захвърлих двата предмета настрани.
За мое нещастие, Ледения човек не пропусна да се изправи. Той ме хвана за гърлото, стискайки пръсти. По кожата ми премина агонизиращ студ.
По гърба ми се разля топлина, след което Леденият човек ме захвърли настрани, а Аарон се втурна, като по ръцете му се разля огън. Той се сблъска с Ледения човек и двамата паднаха в облак от съскаща пара. Изкачих се нагоре, а гърлото ми пулсираше.
Леденият човек се освободи и се отскубна назад, а вратът ми веднага се почувства по-добре, когато видях изгарянията от мехури по ръцете и лицето му. Ха, вземи това!
Аарон се изтърколи на крака, все още в пламъци, сякаш не беше нищо страшно, а аз се приближих встрани, като топлината ме облъчваше, сякаш стоях до огнище. Стисках непредсказуемата си карта „Дама Пика“, страхувах се да разчитам на нея, но нямах други оръжия.
Мъжът до Ледения тип пъхна ръка в задната част на палтото си – но оръжието, което извади, не беше кинжал, нито заклинание, нито дори карта за игра.
Той размаха черния пистолет и преди да успея да помръдна, натисна спусъка.
Назад към част 9 Напред към част 11
