АНЕТ МАРИ – Трима магьосника и една Маргарита ЧАСТ 16

Глава 15

Бяха минали месеци, откакто бях спала в истинско легло, но по някаква глупава причина не можех да заспя. Сгушена във възглавница, която миришеше на прах за пране и на някакъв нектар от сапуна, който Езра използваше, трябваше да се нося в блажени облаци на съня. Но въпреки умората, която водеше клепачите ми, не можех да ги задържа затворени. Без никакви разсейващи фактори притесненията окупираха мислите ми – най-вече какво щеше да се случи по-нататък.
Синър се беше обадила, докато чакахме пицата да пристигне. Беше се сдобила с името на магьосника и утре момчетата щяха да направят още проучвания кой е той. Полицията го беше отвела, но както Аарон беше обяснил, нямаше да остане в ареста за дълго. Митиците не се държат в човешки затвори. Щяха да го пуснат и ако не се предаде на Магиполицията, щяха да обявят награда за него.
Не бях достатъчно наивна, за да очаквам, че магьосникът ще се предаде сам, което означаваше, че утре отново ще бъде на свобода. Нямахме представа как е устроил засада пред любимия ми магазин – и нямахме представа как да му попречим да ме преследва.
Претърколих се и разсеяно се почесах по врата. Ризата, която Аарон ми беше дал назаем, имаше ужасно дразнещ етикет и докато извивах ръката си, за да я наглася, платът се триеше в разреза на корема ми. Гърлото все още ме болеше от това, че магьосникът ме душеше, и в тихата, тъмна спалня беше трудно да пренебрегна множеството болки и дискомфорт.
По-рано през нощта не бях в състояние да се спра на нищо. След пицата Аарон се паркира пред огромния телевизор, взе дистанционно за видеоигра и ме предизвика на състезание с картинг. Не ми вървеше, карах от скали и се въртях като върху бананови кори, но да си говорим с Аарон, докато той караше обиколки около мен, беше забавно. Когато Езра се присъедини към нас след душа, играта стана още по-забавна – вместо аз да загубя фантастично от Аарон, Аарон и аз загубихме от Езра. Нямах нищо против, защото да гледам как Аарон проклина Езра всеки път, когато той изхвърля Аарон от пистата, беше забавно.
В крайна сметка Кай взе четвъртото дистанционно и се състезавахме цяла вечер, придружена от пуканки и бира. В полунощ хвърлих прословутия флаг и гледах как момчетата се дуелират още веднъж на най-трудната писта. Езра отново спечели.
– Мислех, че не можеш да караш, – казах му, докато си приказвахме.
– Мога да шофирам чудесно. – Той се усмихна. – Просто не мога да определя колко далеч са другите коли. Това не е проблем във видеоиграта – особено когато съм начело.
Малко след това паднах в леглото.
Претърколих се отново и погледнах тавана. Дори и с отворен прозорец, в стаята беше задушно, а болното ми гърло беше пресъхнало. Измъкнах се от одеялата и се измъкнах от леглото. Ризата ми назаем падаше под дупето ми, а заради удобството бях захвърлила късите панталони и сутиена. Отново се почесах по тила. Проклетият етикет.
Погледът ми се насочи към скрина на Езра. Ще има ли той нещо против, ако си взема друга риза?
Отворих горното чекмедже и надникнах вътре. Чорапи, сгънати по двойки, и боксерки, разгънати. Без да искам да ровя в бельото му, отидох направо към долното чекмедже. Аха, тениски!
Разрових се в подредената купчина, търсейки някоя без етикет. Докато провирах пръсти в плата, ноктите ми попаднаха на хартия. Повдигнах тениските и открих износена папка с тънък куп хартия в нея. Край на една снимка стърчеше от купчината.
Понякога съм лош човек. С виновен поглед към затворената врата на спалнята издърпах снимката.
Момче и момиче на около петнайсет години стояха с преплетени ръце – типична снимка на гимназиална връзка. Момичето имаше обикновена руса коса, която изглеждаше като подстригана с кухненска ножица, но широката ѝ усмивка беше красива в необузданата си радост.
Момчето, по-високо с няколко сантиметра, имаше късо подстригана тъмна коса и топли кафяви очи в красиво лице с маслинова кожа. Езра, преди да бъде белязан и ослепен. Зад него и момичето се простираше планинска шир, от която се разкриваше спираща дъха гледка.
Беше щастлива снимка, изпълнена с младежка буйност, но тежка скръб ме заля, докато я изучавах. Въпреки ярките цветове и младата усмихната двойка, местоположението на снимката на дъното на чекмедже в стара папка разказваше друга история. Езра не искаше да изхвърли снимката, но и не искаше да му напомня за нея постоянно.
Вкарах я обратно на мястото ѝ в папката, като оставих единия ъгъл да стърчи така, както го бях намерила. Пренаредих купчината тениски, затворих чекмеджето и се изправих. Издърпах ризата на Аарон, обърнах я наобратно и я нахлузих обратно.
Сърбяща от чувство за вина, вместо от драскотината на етикета, аз отворих вратата на спалнята. Другите две врати бяха затворени, изпод тях не светеше никаква светлина. Аарон и Кай спяха. Слязох на пръсти по стълбите на площадката до входната врата и се насочих към кухнята, като подминах всекидневната.
На дивана Езра се беше проснал по гръб, а едната му ръка висеше от възглавниците. Способността му да превръща стаите в ледено студени не изглеждаше да му помага при горещината – лекото му одеяло лежеше предимно на пода, разкривайки гърдите му и колана на тъмните му боксерки.
Замръзнах на място, загледана. Осветена от слабия блясък на уличната лампа зад прозореца, само физиката му щеше да е достатъчна, за да ме спре – по дяволите, мъжът беше във форма на филмова звезда, но не това ме спря на място.
Дълги, дебели белези се простираха по страната му.
Едва повярвах на очите си и влязох във всекидневната, а тялото ми беше студено отвсякъде. Когато попитах Езра как се е сдобил с белега на лицето си, момчетата се пошегуваха, че го е нападнала акула, но ако ми бяха казали, че тези белези са нанесени от кошмарно чудовище, нямаше да се усъмня в тях. Белите линии започваха от дясното му бедро и се движеха по диагонал нагоре по коремната му преса, като спираха малко преди гръдната кост. Раните вървяха успоредно, сякаш гигантски нокти бяха разкъсали страната му.
Подобно на белега на лицето му, краищата им бяха назъбени и нямаше следи от зашиване. Но раните, достатъчно дълбоки, за да оставят такива белези, би трябвало да изискват стотици шевове, нали?
Приближих се и забелязах по-слаби линии върху бронзовата му кожа. Нито една от тях не беше толкова ужасна, колкото трите дълги белега на страната му, но той беше претърпял и други наранявания. Какво, по дяволите, му се беше случило? Не знаех какъв е животът на един типичен митик, но това не можеше да е нормално.
Не питай Езра защо се е присъединил към гилдията. Предупреждението на Аарон. Той ми беше казал да не питам и за семейството на Езра. Може ли тези неща да са свързани с белезите му, с ослепялото му око? Дали бяха свързани със снимката, скрита в долното чекмедже на скрина му?
Главата на Езра се обърна и аз замръзнах отново, когато очите му се отвориха. Той ме пресрещна с поглед, сякаш не беше ни най-малко изненадан да ме види да стоя там, след което сканира стаята зад мен. Напрегнах се, очаквайки да поиска да разбере защо стоя над него посред нощ.
Вместо това той ми направи жест да се приближа. Смутена, направих още две крачки. Той ме хвана за китката и ме дръпна надолу, продължавайки да оглежда стаята. Паднах на колене до него.
– Някой е в къщата – издиша той. – Току-що се изкачи по стълбите.
– Какво? – Прошепнах, а страхът ме разтърси. – Откъде знаеш?
– Въздушните течения. – Той се повдигна на един лакът, всичките му прекрасни мускули се напрегнаха, а откритите белези се изпънаха. – Когато хората се движат, въздухът се променя.
Уау. Нямах представа, че това, че е аеромаг, му дава такъв вид екстрасензорно възприятие. Нищо чудно, че беше толкова трудно да се промъкна при него. Той се свлече от дивана и се изправи на крака, без да издаде нито звук. Главата му се завъртя, бледото му око ме погледна, без да ме вижда.
– Тори, ще пазиш ли слепоочието ми?
Хваната неподготвена, аз прошепнах колебливо потвърждение. Той тръгна към стълбите, а аз го последвах веднага след него, като внимателно разглеждах всичко от лявата ни страна. Спирайки до стълбищната площадка, той наклони глава.
– Той току-що излезе от стаята ми. – Езра вдигна едната си ръка и направи малък жест.
Вятърът се спускаше по стълбите с виеща сила. Избухна трескаво блъскане, сякаш някой се опитваше да запази равновесие, после се чу трясъкът на падащо тяло. Тласък, трясък, трясък, БАМ. Един мъж се приземи в дъното на стълбите в смачкана купчина.
Когато Езра се хвърли към него, натрапникът се изправи, лицето му беше покрито със скиорска маска – наистина незабележимо в тази тъмнина, но можех да го разпозная по смразяващия костите студ и искрящата мъгла, която го заобикаляше. Леденият човек.
Езра отдръпна ръка и нанесе светкавичен удар. Леденият човек се поколеба и юмрукът на Езра премина право през гипсокартона. Магьосникът хвърли вълна от блестящи ледени късчета, но вихърът на вятъра ги отклони. Завъртайки се, Езра удари човека в челюстта. Двамата се сдърпаха на малката площадка, а аз останах безпомощна. Как щях да наблюдавам Езра, докато той блъска някого?
Блестящата стомана проблясна и Езра отскочи нанякъде с още едно чудно бързо движение. Леденият човек размаха кинжала си, после го заби. От снежния облак, полепнал по мага, се образуваха дълги метър и половина ледени късове и искрящите снаряди се стрелнаха към Езра.
Той разпери широко ръце и порив на вятъра отхвърли парчетата далеч от него. Втурна се и се заби в мага, физическият му стил на борба бе в ярък контраст с огнената техника на Аарон – и Леденият човек не бе подготвен за това. Главата му се удари в стената и той извади кинжала си, като използва смъртоносното острие, за да принуди Езра да отстъпи. С оголени зъби магьосникът предизвика още един масив от ледени отломки – но този път те не се стрелнаха към Езра.
Те стреляха по мен.
Езра се завъртя и хвърли ръка към мен. Вятърът ме удари, докато се устремяваше към отломките, противодействайки на инерцията им. Те се разхвърчаха във въздуха, но сега Езра беше с гръб към другия магьосник – и от кинжала му поникна лед, който утрои дължината си, докато той го замахваше към незащитения гръбнак на Езра.
Езра се отклони и леденото острие премина над главата му. Завъртя се, стъпи на крака, сви ръка и заби юмрук в корема на Ледения човек. Въздухът избухна и магьосникът прелетя през целия вход, преди да изтръгне вратата от пантите. Той се изтърколи направо от къщата.
Докато Езра стреляше след Ледения човек, аз го следвах по петите, като отново започнах да наблюдавам сляпото му петно. Езра достигна прага, след което се залюля и спря. Аз се сблъсках с него. Той се завъртя, сграбчи ме и двамата се свлякохме на пода.
Миг по-късно във въздуха се разнесе светкавица от светещи стрели. Оранжевите шипове осеяха стените на височината на гърдите, проблясваха с искри, преди да се разтворят в нищото. Отвън се разнесе рев на двигател, а гумите изскърцаха по асфалта. Ревът на потеглящ автомобил разкъса тихата нощ и гумите отново изсвириха, когато автомобилът взе завоя на две колела.
Езра седна и коленичи над краката ми. Лежах на мястото, където бях паднала, мигайки замаяно, но невредима. В мига, преди да се ударим в пода, въздухът се беше сгъстил под мен като невидим балон, смекчавайки падането ни.
– Избягаха, а?
Аарон стоеше по средата на стълбището, толкова непринуден, колкото можеше да бъде, след като се беше събудил под звуците на битката. Кай чакаше на няколко крачки над него.
Преглъщайки, отвърнах поглед. Да, така, Аарон и Кай също бяха по боксерки и бяха също толкова апетитно тонизирани, колкото и Езра. Говорейки за Езра, познайте къде попадна погледът ми? Да, горещият аеромаг, който седеше на коленете ми, без блуза и покрит с фин слой влага от снежната аура на Ледения човек.
По дяволите. Нямаше къде да гледам безопасно.
Аарон тръгна надолу по стълбите и скочи през разбитата врата на верандата. Най-накрая се отлепи от краката ми, Езра ми предложи да ме вдигне с ръка. Ризата ми назаем се беше вдигнала на кръста ми и аз набързо я пуснах върху дупето си, но не и преди Аарон да се върне вътре. Справедливо е, предполагах. Бях видяла техните гащи, а сега те видяха моите.
– Няма ги – потвърди Аарон, докато затваряше тежката входна врата и заключваше катинара, без да проявява ни най-малка загриженост за съборената им врата.
– Това беше Ледения човек, – казах аз. – Магът, който те нападна миналия уикенд.
– Това беше и моето предположение. – Аарон потърка челюст си. – Изглежда, че тези задници не са готови да се откажат.
– Големият въпрос – промърмори Кай, слизайки на долното стъпало, – е за кого са дошли? За теб или за Тори?
Аарон се намръщи, съзерцавайки ме, сякаш не можеше да си представи защо някой би ме преследвал. След това бръчката му се задълбочи и погледът му скочи към Езра.
– Всъщност мисля, че големият въпрос е… какво правехте вие двамата тук долу заедно?
– Слязох долу, за да си взема чаша вода, – отговорих бързо. – След това планирах да прескоча костите на Езра, докато той спи.
Езра примигна многократно. Аарон погледна бързо между нас, сякаш се опитваше да ме хване в лъжа, но Кай се усмихна. Поне един от тях беше достатъчно буден, за да разпознае шегата, когато я чуе.
– Тогава да се върнем в леглото? – Предложи той.
– Това е всичко? – Поисках недоверчиво. – Митичен нашественик вкъщи и смъртоносен мач в коридора, и ти просто се връщаш в леглото?
Кай погледна към Езра.
– Добре ли си?
Езра протегна ръце и аз с изненада видях кокалчетата му непокътнати, въпреки че проби дупка в стената.
– Добре съм.
– Добре. Лека нош. – Кай се изкачи по стълбите и миг по-късно вратата се затвори с трясък.
– Не обича да му се пречи на съня – отбеляза Аарон. – Тори, добре ли си?
– Да, – промълвих аз. – Отивам да взема чашата с вода.
Когато се върнах от кухнята с вода в ръка, Езра седеше на дивана, а Аарон преглеждаше списъка с филми на телевизора.
– Понеже сме будни, ще гледаме нещо. Искаш ли да се присъединиш към нас?
От облекчение можех да целуна и двамата. Вече имах проблеми със съня, а да се върна в тихата спалня щеше да означава да прекарам остатъка от нощта, напрягайки ушите си за звуци от второ нашествие.
Докато Аарон се свиваше във фотьойла, аз се свлякох на дивана до Езра и придърпах захвърленото му одеяло върху краката си. Започнаха да се пускат началните надписи, но нямах представа какъв филм беше избрал Аарон и така и не разбрах. В момента, в който се сгуших във възглавниците, с Езра и Аарон наблизо и тихия звук на телевизора, който запълваше тишината, заспах.

Назад към част 15                                                                       Напред към част 17

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *