Глава 19
Езра се облегна на масата и аз се облегнах на него. Топлите му ръце бяха обхванали гърба ми, сякаш можеше да изтръгне тръпките от мен. Опитах се да спра тракането на зъбите си.
Един час. Един час в капана на хладилника, отчаяно надявайки се, че Лиъм няма да умре, преди Езра, Кай и Феликс да се върнат. Бях ги чула да влизат и крещях, докато не разбиха вратата. Кай и Феликс бяха изтласкали Лиам, отнасяйки го… някъде. Кай говореше по телефона с жена на име Елизабета – най-добрата лечителка в гилдията.
Вече им бях разказала накратко какво се е случило, но докато чакахме Кай да се върне, разказах всичко на Езра. Докато говорех, той ставаше все по-твърд, ръцете му бяха като стоманени скоби. Въздухът около нас стана забележимо хладен и светлините притъмняха. Престорих се, че не забелязвам.
Телефонът на Езра иззвъня. Държейки ръката си около мен, той го измъкна от джоба си, а шипованите кокалчета на ръкавиците му за разбиване на лоши момчета блестяха. Той придвижи екрана нагоре и прочете едно съобщение.
– Лиъм е с Елизабета – промълви той, а гласът му успокои тревогата ми. – Кай и Феликс се връщат и са повикали войниците. Всеки член на гилдията, до който са могли да се доберат, е на път за тук.
Кимнах на гърдите му, твърде изтощена и болна от притеснение, за да изрека въпросите, които се трупаха в главата ми. Езра отново ме притисна в прегръдките си. Рамото ми, поразено от убийствената топка на телекинетик, пулсираше без прекъсване.
Когато входната врата се отвори, аз подскочих с половин метър и Езра ме притисна по-силно към себе си, сякаш можех да прескоча назад и да се нараня. Зора нахлу вътре, с влажно подстригана на розови петна пикси и гигантски меч в ръка, а коланите на ножницата се влачеха по пода.
– Получих съобщението на Феликс – каза тя строго. – Току-що бях излязла от душа. Какво стана?
Сега, когато имахме компания, се опитах да се измъкна от ръцете на Езра, но той не ме пусна.
– Докато ловувахме разбойниците – каза той, а в гласа му прозвуча непознато ръмжене, – друга група нападнала Тори, Лиъм и Аарон. Те са взели Аарон. Лиъм е с Елизабета. Рани от пробождане.
Очите на Зора пламнаха.
– Взели са Аарон? Как?
– От това, което Тори описа, звучеше като менталист.
Тя псуваше с такава злоба, че аз помръдвах.
– Добре ли си, Тори?
– Добре съм. – Измъкнах се от прегръдката на Езра. – Какво е менталист?
Устата на Зора се изкриви от неприязън.
– Вид екстрасенс, който може да влияе на мислите или действията на…
Тя прекъсна, когато магьосникът Линдън влезе в сградата, последван малко по-късно от Синър, с разбъркана коса и обърната тениска.
– Тори! Добре ли си? – Преминавайки покрай Линдън, тя ме хвана за ръката. – Защо ти е толкова студено?
– Затворих се в хладилника.
– Какво?
– Какво става? – Попита Линдън, потривайки космите на обикновено бръснатата си глава. – Единственото, което се казваше в съобщението на Феликс, беше, че Лиъм е в критично състояние, Аарон е изчезнал и всички трябва да си докарат задниците тук.
– Феликс може да обясни, когато пристигне, – отговори Езра. – Той е на път да се върне.
Линдън кимна към екипировката на Езра, неговите близнаци терори лежаха на масата зад нас.
– Как мина ловът на измамници?
– По-добре от очакваното. Нямаха представа, че идваме, което прави останалото още по-странно.
Петимата чакахме, без да говорим, докато минутите минаваха. Пристигнаха още членове на гилдията – по един, по двама и по трима – познати лица като Гуен, Рамзи и Тейе от екипа на Кай за лов на измамници; Андрю, Камерън и Сера от екипа, който беше унищожил вампирско гнездо; Силвия, магьосницата, която обичаше Манхатън; Райли, къдрокосата приятелка на Синър, алхимик; йога вещицата и нейното гадже. Дойдоха и други, които не бях виждала от първата си смяна, и се събраха мълчаливо в кръчмата. Хрумна ми, че трябва да им предложа питие или нещо друго, но не помръднах от страната на Езра.
Атмосферата беше напрегната, а тишината – потискаща. Някои се питаха какво става, но Езра даваше един и същ отговор: „Феликс ще обясни“.
Най-накрая задната врата се затръшна и миг по-късно Феликс излезе от кухнята, а Кай – точно зад него, все още облечен в черното си воинско снаряжение, изглеждащ не по-зле от това, че последните няколко часа е прекарал в маркиране на разбойници. Докато Феликс заемаше място пред бара с лице към събралите се митици, Кай заобиколи масата и спря от другата ми страна.
– Ще пристъпя направо към работата. – Феликс ме погледна, след което продължи. – От две седмици една гилдия от мошеници, наречена „Бандата от Източен Хейстингс“, се е насочила към Аарон. Тази вечер, докато Кай водеше екип срещу тях, друга група се появи тук. Лиъм беше тежко ранен в битката, а Аарон беше заловен.
– Тази група беше ли част от гилдията на мошениците? – Попита Зора.
– Не сме сигурни. – Челюстта на Феликс се сви. – От измамниците научихме, че са били наети да отвлекат Аарон. Също така тази вечер научихме, че Том Нюбърг, нашият ясновидец, е предавал информация или на мошениците, или на неизвестната страна – или и на двете.
Групата изтръпна.
– Том? Сигурен ли си?
– Без съмнение – каза Феликс, като повиши гласа си над шокираното мърморене. – Основният ни приоритет е да разберем коя е другата страна и защо се е насочила към Аарон. Не успях да се свържа с Дариус, но му изпратих подробно съобщение. Същото важи и за Жирар – той е в Сиатъл. Засега сме само ние.
Преброих събраните митици. Двадесет и шест. Малко повече от половината гилдия.
– Какво знаем за групата, която е заловила Аарон тази нощ? – Попита Линдън.
Феликс, Езра и Кай ме погледнаха.
Прочистих нервно гърлото си.
– Трима души влязоха през задната врата. Единият беше Том. Той ми се подигра, че съм разбрала, че е подслушвал разговорите, за да може гилдията на измамниците да нападне Аарон, докато е уязвим, но…
– Как Аарон е уязвим? – Прекъсна ме Кера, а тонът ѝ подсказваше, че съм идиот, щом мисля, че Аарон може да бъде изложен на опасност.
– Винаги, когато Езра и аз не сме с него – отговори кратко Кай.
– Мисля, че Том е предавал информацията си на тази друга група, а те са ги предавали на разбойниците. – Дръпнах нервно подгъва на ризата си. – Другите двама души с него бяха телекинетик и жена, която може да… контролира хора.
– Менталист – добави Езра. – Мощен и с дарба, зависеща от докосването. Тя принуди Аарон да си тръгне с тях.
– Включително Том, това са трима митици на Психика – отбеляза Зора. – Знаем ли за някоя измамническа гилдия, в чийто състав има много психици?
– Сещам се за няколко – мрачно отвърна Андрю. – Но не знам защо някоя от тях би преследвала Аарон. Те нямат причина да…
– Отмъщение. – Хладният глас на Табита я изпревари от кухнята. Тя се пъхна през вратите на салона, с идеално гладък боб с дължина на челюстта и необезпокоявано изражение на ледена кралица.
– Какво? – Изръмжа Зора. – Кой иска да си отмъсти на Аарон? За какво?
– Не за нещо, което Аарон е направил, а за отмъщение на „Врана и чук“. – Табита спря до Феликс и протегна телефона си. На екрана светна зелен символ за повикване. – Заповядай, Дариус.
– Добър вечер на всички. – Дълбокият, смътно познат глас на майстора на гилдията отекна от високоговорителя на телефона. – Благодаря ви, че дойдохте в толкова кратък срок.
Широките очи на Феликс се стрелнаха от телефона към Табита и обратно.
– Преди няколко минути получих обаждане – продължи Дариус. – Обаждащият се поиска да се явя на определен адрес след два часа. Ако не пристигна или не пристигна сам, ще убие Аарон.
Лека-полека ме обзе ужас и се вкопчих в масата, за да пазя равновесие.
– За съжаление, обаждащият се не ми даде възможност да го информирам, че съм на три хиляди мили от вас. Не мога да изпълня исканията му, така че ще ни трябва друг подход.
– Кои, по дяволите, са тези момчета? – Изкрещя Синър, а ръцете ѝ се свиха в юмруци, докато се взираше в телефона.
– Благодаря ти, Синър. Тъкмо стигах до това – сухо отвърна Дариус. – Преди шест месеца инструктирах Жирар, Табита и Алистър да разследват дейността на местната гилдия – „Кирк, Конър и Касид“.
При името на гилдията ме прониза слабо разпознаване.
– Привидно адвокатска кантора, членовете на гилдията се състоят изцяло от митици на Психика. Въпреки че се представят за законна гилдия, дейността им при закрити врата е доста неприятна. Накратко, това е гилдия на хищници, измамници и мошеници. През последната половин година Жирар, Табита и Алистър са свършили чудесна работа, като са хванали членовете им в множество незаконни дейности. Полицията на МПД се е разправила с тях, забранявайки членове и налагайки унищожителни глоби. При всяко следващо обвинение гилдията рискува да бъде разпусната.
Дариус направи пауза, сякаш събираше мислите си.
– Причината, поради която възложих тази задача на най-опитните ни офицери и най-могъщия маг, е заплахата, която ККК представлява. Това не беше задача, в която исках да участват други членове. Въпреки че медиумите често са подценявани, ККК привлече някои опасни личности. Табита?
Вторият офицер вдигна брадичката си.
– Преди четири седмици Алистър и аз отбелязахме един от най-обещаващите новобранци на ККК – емпат с плашеща способност да влияе на емоциите на всички около себе си. Сега той е в ареста на полицията. След ареста му цялата дейност на гилдията затихна.
Тъмните ѝ очи проблеснаха към мен.
– В момента, в който чух какво се е случило тази нощ, разбрах кой стои зад него. Ние взехме надарен и влиятелен млад член от ККК – а сега те на свой ред взеха най-надарения ни млад член. Но това не е степента на тяхното отмъщение. Аарон е протежето на Дариус и те го използват като примамка, за да примамят Дариус да излезе наяве.
– Те не планират да ни накажат само като убият Аарон – изръмжа Линдън. – Искат да убият и Дариус.
– Вярвам, че това е целта им – съгласи се Дариус, гласът му беше спокоен, но задълбочен от интензивност. – Няма да им позволим да постигнат нито една от двете цели. Те дълбоко ще съжаляват за всеки миг от предполагаемото си отмъщение.
Тиха, неспокойна тръпка премина през събралите се митици. Във въздуха се усещаше вкусът на предстоящото насилие.
– Табита разполага с адреса, който моят обаждащ се посочи, но можем да предположим, че това място е капан. Вероятно държат Аарон на друго място. ККК има два офиса, един регистриран и един нерегистриран. – Тонът му се промени, стана по-делови. – Табита, в мое и на Жирар отсъствие ти отговаряш за това. Животът на Аарон е в твоите ръце.
– Ще го прибера вкъщи в безопасност, – обеща тя.
– Добре. Ще чакам новините ти. – Линията прекъсна.
Табита прибра телефона в джоба си.
– Нямаме време за губене. Тейе, свържи се с всички наши членове от „Психика“, които още не са тук. Делегирай на другите да отидат по домовете си, ако не можеш да се свържеш с тях по телефона. Феликс и Кай, съберете цялата информация, която можете да намерите за трите адреса, към които ще се насочим. Вече ви ги изпратих с текстови съобщения. При наличието на един офис в центъра, един в Уест Енд и на корабостроителницата, където са казали на Дариус да отиде, ще трябва внимателно да координираме движенията си.
Феликс и Кай се запътиха към стълбите към второто ниво.
– Андрю и Зора – продължи Табита, – организирайте присъстващите бойни митици в три екипа. Синър, свържи се с нашите лечители. Езра, разпечатай профилите на всеки известен член на ККК, по шест копия.
Стискайки бързо ръката ми, Езра също побърза да се качи горе. Синър изчезна долу, за да намери тихо място за разговори, а Зора подкара останалите митици към далечния край на стаята. Докато в кръчмата цареше целенасочена суматоха, аз стиснах ръце.
Никой не протестираше срещу опасностите на мисията. Никой не постави под въпрос или не се оплака от задачите си. Те се движеха решително, с гняв, който гореше в лицата им. Всеки от присъстващите тук беше дошъл да помогне на Аарон и никой не показа и най-малкото колебание дали да се изправи срещу гилдия, която Дариус беше сметнал за твърде опасна за обикновените членове.
Табита се обърна към мен.
– Какво се случи тази вечер, когато Аарон беше заловен? Трябват ми всички подробности.
Препъвайки се, описах всеки момент от срещата, всяка дума, която можех да си спомня. Когато приключих, Табита кимна.
– Много добре, – промълви тя. – Можеш да си тръгнеш сега.
– Да си тръгна?
– Твоят дом е най-безопасното място за теб. – Когато започнах да споря, студеният ѝ поглед ме накара да замълча. – Ти си отговорност и аз няма да излагам на риск повече животи, за да те защитавам.
Цялото ми тяло изстина, студът потъна дори по-дълбоко, отколкото биха могли да причинят часовете в хладилника.
– Считай, че работата ти е прекратена – добави тя без съчувствие. – Беше смела, но да ти позволим да стъпиш в тази сграда беше грешка от самото начало. Като изключим всичко останало, няма да те видя наранена или убита под мое наблюдение.
Огледах се отчаяно, но Кай и Езра бяха на горния етаж, а Синър – в мазето. Не е съвпадение. Всеки, който би могъл да ме защити, беше зает другаде.
Табита забеляза търсещия ми поглед.
– Планираш ли да ги разсееш в такъв критичен момент? Върви си вкъщи, мис Доусън. Не ти е тук мястото.
Гърлото ми се сви толкова силно, че ме заболя да преглътна. Тя беше права. Не ми беше тук мястото. Дори и да исках да споря с нея, не можех да го направя сега. Не можех да отклоня вниманието на Кай и Езра от спасяването на Аарон, на когото оставаха по-малко от два часа живот. Да дам на Табита информацията си за нападателите тази вечер беше краят на полезността ми. Най-доброто, което можех да направя, беше да се махна от пътя.
Принудих свитите си юмруци да се разтворят, кимнах и се отдръпнах от масата. Никой не забеляза как заобиколих бара и отидох в кухнята. Вратите на салона се затвориха зад мен за последен път.
С усилие се опитах да не обръщам внимание на пръските кръв по пода, взех чантата си от офиса, после взех горещо розовия чадър, който Аарон ми беше подарил. Ръцете ми се стиснаха около него, а сълзите изгаряха очите ми. Решително ги отблъснах и излязох през задната врата. Един черен микробус беше паркиран накриво точно отвън, а половин дузина други автомобили бяха натъпкани на малкия паркинг, включително червената спортна кола на Аарон в ъгъла.
Хладният нощен въздух ме обля, докато се качвах на тротоара и се отдалечавах от „Врана и чук“, а сърцето ми тежеше и дробовете ме боляха. В съзнанието си наблюдавах как лицето на Аарон бе безизразно, когато жената-менталист пое контрола над него. Два часа преди да го убият в отмъщение срещу Дариус.
Почти не забелязвах тъмния път, залостените прозорци, стените, изрисувани с графити. Обикновено щях да бъда адски нервна, ако се разхождах сама по тези улици през нощта, но не ми пукаше. Единственото, за което мислех, беше Аарон. Дали Езра и Кай бяха забелязали, че ме няма? Дори и да беше така, те нямаха време да го губят за мен тази вечер, не и когато животът на Аарон изтичаше с всяка минута.
Раменете ми се отпуснаха, стъпките ми бяха бавни. Мислите и страховете ми бяха насочени към Аарон, но в задната част на съзнанието ми пулсираше болка. Още една работа, която си отиде. Точно така, отново бях уволнена. Въпреки че позицията ми беше временна от самото начало, тази ме болеше повече от всяка друга работа, която бях губила преди.
Опитах се да не мисля прекалено, но ускорих крачката си. Умът ми се въртеше, прескачайки от тема на тема със светкавична скорост, чудейки се къде е Аарон, как митиците от „Врана и чук“ ще го върнат безопасно, колко време ще им отнеме да планират атаките си на три различни места. Как…
Препънах се в несъществуваща пукнатина на тротоара. Три места…
Спирайки под трептящата улична лампа, дръпнах чантата си от рамото и бръкнах в нея. Слънчевите ми очила се изсипаха навън и се удариха в тротоара, като едното стъкло се счупи.
– Хайде – изсъсках аз.
Промуших ръка през плетеницата от касови бележки, после измъкнах една смачкана хартия. На нея бяха отпечатани три обяви за работа. Една от тях беше за барманска позиция. Една за позиция на банков касиер. И една за секретарка в адвокатска кантора – „Кърк, Конър и Касид“.
Името на гилдията на екстрасенсите ми беше прозвучало познато. Сега вече знаех защо.
Наклоних страницата към уличната лампа, за да прочета адреса. Кларк Драйв. Това беше на изток оттук, докато офисите в центъра и Уест Енд, които Табита беше споменала, бяха в обратна посока. Този адрес беше за друг офис. Трети офис. И ако си спомнях правилно, в северния край на Кларк Драйв имаше гаргантюански кей, където океанските товарни кораби товареха и разтоварваха стоките си. Възможно ли е това да е товарната гара, където Дариус трябваше да се предаде?
Тъмният текст на страницата се взираше в мен. Трети офис на ККК, почти на върха на корабостроителницата. Място, за което Дариус и Табита не знаеха.
Измъкнах телефона си и извадих номера на Кай, след което се поколебах. Ами ако вече са знаели за този адрес и той е бил разследван? Или още по-лошо, ами ако не знаят – и сега разделят ограничените си ресурси още по-тънко, за да го разследват? Ами ако Аарон е умрял, защото са изпратили екип на безсмислен адрес от случаен боклук, който съм взела?
Но имаше шанс, колкото и малък да е той, това да е истинско място. Вероятно не беше тайно, тъй като бяха пуснали публична обява за работа, но може би беше нов офис – толкова нов, че все още не беше регистриран в базата данни на Магиполицията.
Обърнах се на пета и тръгнах в обратната на дома посока. Тъй като иначе бях ненужна за спасителните усилия за Аарон, щях да се направя полезна. Щях да проверя местоположението от вестника си и да преценя дали си струва да предупредя Кай за съществуването му.
Нямаше нужда да ги разсейвам. Бързо самостоятелно разследване, нищо опасно – не бях идиот, знаех, че не мога да се сравнявам с митиците – и след това или щях да извикам такси и да се прибера вкъщи, или щях да се обадя на Кай и да му кажа какво съм открила.
Не можех да спася Аарон, но ако имаше нещо, което можех да направя, без значение колко малко, щях да го направя – дори ако това означаваше да отида сама и да си пъхна носа в бизнеса на гилдия, която беше толкова опасна, че дори другите митици се пазеха от нея.
Назад към част 19 Напред към част 21
