Глава 21
Том, с почернели превръзки и пламтящи от омраза очи, стискаше пистолета в побеляла хватка.
– Хм – прошепнах аз, взирайки се в цевта, която беше твърде близо до сърцето ми. Зад мен Аарон излъчваше топлина. – Здравей, Том.
– Не мърдай, Аарон! – Изръмжа Том. – Ако дори помръднеш, ще ви застрелям и двамата!
Не помръднах. Дори не дишах.
– Кучка – изсъска Том с горчивина. – Имаш ли представа колко изключителна е тази гилдия? Какво е нужно, за да получиш шанс да се присъединиш? Това трябваше да бъде моят голям пробив!
Отдръпнах се от пистолета, но той пристъпи напред, приближавайки го.
– Тори, – каза Аарон. Звучеше спокойно. Твърде спокойно, когато вътрешностите ми щяха да украсят белите стени.
– Замълчи! – Изръмжа Том, като подръпваше пистолета от една страна на друга, сякаш не беше сигурен дали сърцето ми е в центъра на гърдите ми или вляво. Очаквах животът ми да изплува пред очите ми, но единственото, което усетих, беше ужас, толкова силен, че чак ме болеше.
Аарон се хвърли към Том – и медиумът натисна спусъка.
Пистолетът щракна, а Аарон го изтръгна от ръката на Том. Когато се отдръпнах от пътя, Аарон пусна пистолета и хвана Том за превързания му врат.
– Интересно нещо за оръжията – каза пиромагът, а лекомисленият му тон бе помрачен от ръмжене. – Изстрелването на куршум изисква огън.
Том зяпна, а паниката изкриви чертите му. С едно движение на мускулестата си ръка Аарон блъсна Том в стената. Ясновидецът се строполи на пода.
Вдигнах се и хукнах, докато сълзите се стичаха от горящите ми очи. Твърде много дим. Пламъците по кожата му затихнаха и Аарон ме дръпна към отворения прозорец. Изкатерих се навън и отчаяно вдишах чист въздух.
– Можеш ли да потискаш стрелбата? – Попитах недоверчиво.
– С усилие, концентрация и непосредствена близост. – Той ме издърпа през покрива – не към купчината боклуци, по която се бях покатерил, а към улицата. – Не е нещо, на което обикновено разчитам.
Оставяйки ме да стоя на ръба на покрива, той скочи. Удари земята с леко преобръщане, изстреля се нагоре и протегна към мен ръцете си, едната от които беше обляна в кръв от раната от ножа. Седнах на ръба и се оттласнах. Той ме хвана, изправи ме на крака, след което спринтира по пътя за достъп.
Не подложих на съмнение бързината му – нямах намерение и да спирам. Все още не бяхме излезли от опасност. Повече от половината екстрасенси бяха избягали от горящата стая и можеха да бъдат навсякъде.
Докато тичахме към моста, зърнах прозорците на втория етаж да танцуват със светлината на пламъците, после в тишината прозвуча изстрел. Аарон изтръпна при звука, но не спря, скочи на края на моста и ме повлече след себе си.
От входа на офиса се изсипаха хора – повече митици, отколкото в стаята на горния етаж. Цялото ми тяло се смрази, когато осъзнах, че на долното ниво сигурно чакат още от гилдията. И сега ни преследваха от зад.
Прозвучаха още изстрели, докато Аарон и аз спринтирахме нагоре по моста. Защо имаха толкова много оръжия, по дяволите? Бяха митици! Къде, по дяволите, беше магията? Сега наистина бих предпочела огнени топки и ледени късове пред куршуми!
Горящи бели дробове, пламтящо от вдишването на дим гърло, аз се вкопчих в ръката на Аарон, докато пресичахме средата на моста, под който минаваше четворна железопътна линия. Пред нас се разстилаха тъмни блокови форми – корабната гара.
Още стрелба, светкавици от дулата на оръжията, докато медиумите ни преследваха по моста.
Спънах се и паднах, ръцете и коленете ми се остъргаха по паважа, а чантата ми падна далеч от мен. Аарон ме хвана за кръста и ме вдигна, но лявото ми коляно реши, че вече не иска да издържа тежестта ми. Придърпа ме към себе си с едната си ръка, а другата хвърли назад, хвърляйки стена от пламъци зад нас.
Тръгна към парапета на моста, издърпа ни върху него и скочи. Десет метра по-надолу масивни транспортни контейнери бяха подредени на пет височини. Приземихме се отгоре, металът избухна от удара и кракът ми се подкоси.
– Дръж се, Тори – изпъшка Аарон и ме издърпа отново нагоре.
Стискайки ръката му, погледнах надолу към куцащото си коляно, което не искаше да работи – и видях лъскавата мокрота, която се стичаше по прасеца ми. Кръв. О, по дяволите. Бях простреляна?
Като ме носеше наполовина, Аарон започна да спринтира. Контейнерът избухна, когато върху него скочиха още хора, а Аарон хвърли огън зад нас, по-скоро за да заслепи врага, отколкото да го спре. Изминахме дължината на два контейнера, след което скочихме на по-нисък етаж – но все още бяхме на четиридесет метра над циментовия кей.
Краката ми се подкосиха под мен и аз се свлякох обратно в стената на контейнера. Аарон изстреля още една вълна от ярки пламъци към преследвачите ни, но транспортният контейнер не беше запалим и той не можеше да поддържа пламъците до безкрай.
Притиснах ръка към крака си, кръвта се размаза между пръстите ми и се зачудих защо не усещам болка. Твърде много адреналин? Замаяна и разтреперана, прегледах контейнерите и забелязах един подобен на стълба куп по-надолу, където можехме да слезем, но през целия път щяхме да сме изложени на преследвачите. Ако им бяха останали куршуми…
– Тори. – Аарон ме дръпна към ръба на контейнера. – Скочи!
– Какво? Не! Можем да отидем натам и…
Той ме избута към ръба и аз вкопчих пети, като се вкопчих в ръцете му.
– Не! – Изкрещях, борейки се за сцепление със стоманата, а точно зад мен се виждаше четиридесетметровото падане към безпощадния бетон. – Пусни ме!
Аарон сграбчи челюстта ми с една ръка, принуждавайки очите ми да се срещнат с неговите, докато огнената светлина се разпръскваше по чертите му.
– Тори, довери ми се.
Да му се доверя? Не, не, не. Не съм го направила. Никога не ми се е получавало, никога. Другите хора не са ме спасявали. Аз се спасявах сама.
През нощта проехтя изстрел и Аарон се отдръпна, а от раната на рамото му бликна кръв. Обстрелвайки стрелците, той изкрещя:
– Скочи!
Откъснах ръцете си от ръката му, хвърлих ужасен поглед върху него, после се завъртях и скочих.
С викове се спуснах надолу. Вятърът изрева, а след това се понесе под мен с безумна сила. Падането ми се забави, а после се блъснах в нещо много по-меко от бетон.
Ръцете ме обгърнаха, придърпвайки ме плътно към топлите гърди.
Светлината пламна горе и Аарон скочи от купчината контейнери. Докато сянката му се спускаше надолу, Езра протегна ръка. Вятърът се превърна в плътен възходящ поток и Аарон се приземи в спретнато преобръщане – след което се измъкна от него с нулева грация. Задъхан, той се изкатери нагоре.
Без да кажат нито дума, Езра и Аарон се втурнаха в лабиринта от контейнери. Аз висях в ръцете на Езра и зяпах безполезно. Откъде беше дошъл? Откъде Аарон знаеше, че е там и ни чака, за да ни хване?
Завихме зад ъгъла, а Аарон и Езра спряха.
В редица, препречваща пътя ни, бяха останалите от гилдията на екстрасенсите. Трябва да са пресекли моста и да са влезли в двора от друга посока – така ни препречиха пътя за бягство.
Ригел, с лице, покрито с мехури и кървящо, стоеше в центъра на редицата и държеше лъскав пистолет, а зад него чакаше нов телекинетик, чиито кинжали плаваха в готовност. Други двама медиуми насочиха пистолети към нас.
– Мислехте, че ще успеете да избягате? – Ухили се Ригел. – Разполагам с телетици, които могат да ви проследят, независимо къде бягате. Имам ясновидци, които могат да те видят, независимо къде се криеш. Имам ясновидци, които могат да ви чуят, независимо колко тихо шепнете. Имам телепати, които координират всеки наш ход.
Аарон застана пред мен и Езра, като ни предпазваше от стрелците. От него се излъчваше топлина, но той не призова пламъците си. Телепатите бяха твърде далеч. Те щяха да ни застрелят, преди той да успее да ги изгори.
Зад нас се чуха стъпки и Езра се обърна, когато преследвачите ни от върха на транспортните контейнери излязоха от тъмнината, запечатвайки пътя ни за бягство. Езра ме сложи на земята и ме бутна между него и Аарон, които бяха обърнати с гръб към мен, тъй като бяха изправени пред двете сили.
Устата му се отвори в тих смях и Ригел насочи пистолета си към Аарон.
– Беше безсмислено от самото начало, момче.
Всички косми по тялото ми настръхнаха.
Светкавица изскочи от мрака в ослепителна светкавица и се заби в пистолета на Ригел. Светкавицата се раздвои и удари другите два пистолета. Тримата мъже, които държаха огнестрелни оръжия, паднаха на земята, гърчейки се в конвулсии.
Една облечена в черно фигура се изстреля измежду два контейнера, спринтирайки към медиумите, като по ръцете ѝ пулсираше електричество. Ръцете на Кай настръхнаха от малки метателни ножове и той ги хвърли към медиумите, без да прекъсва крачка. Остриетата попаднаха в уязвимата плът на митиците, поразявайки краката и раменете им – тогава от ръцете на Кай прескочи мълния към проводящия метал.
Зад мен Езра се стрелна към другата група екстрасенси, като изтръгна от гърба си с ръка тоягата си. Поривът на вятъра изсипа прах в лицата на медиумите, след което заби оръжието в първия митик, хвърляйки го в най-близкия контейнер. Кухият метал избухна по-силно от изстрел.
Кай се завъртя през по-голямата група, движенията му бяха бързи и решителни. Един телекинетик изпрати към него летящ нож, но електромагьосникът се стрелна встрани със зловеща, безшумна грация. Той се приближи до телекинетика – и изпълни летящ двоен удар, направо като от филм за бойни изкуства. Приземявайки се елегантно, той хвърли широко ръката си. Светкавицата се откъсна от него, търсейки металните му ножове. Тя отново прониза медиумите и половината от тях паднаха на земята в конвулсии.
Прозвучаха изстрели, но Кай беше трептяща сянка, която не можеше да бъде улучена. Езра разби последния си противник в земята, след което се затича към по-голямата група на Кай. Аеромагът размаха оръжието си в дъга и концентриран порив на вятъра подкоси краката на още трима митици. Пречупени под общата атака на Кай и Езра, медиумите побягнаха в тъмния проход между транспортните контейнери.
Светлината проблесна.
Жълто сияние се завъртя по спиралата на чудовищния меч, държан от дребна жена с руса пикси прическа. Зора стоеше с подпряни крака, върха на острието опираше в асфалта, докато чакаше медиумите да избягат в обсега на оръжието ѝ. Зад нея бяха подредени още шестима магьосници.
Екстрасенсите се спряха. Кай и Езра блокираха всяко възможно отстъпление. Попаднали в капан, митиците се скупчиха, а после с наведени глави вдигнаха ръце в знак на поражение.
– Но – изпъшках аз, загледан в Зора, докато се притисках към Аарон. – Къде… как?
– Екстрасенсите не са единствените, които разполагат с телепат, който да координира екипите им – каза Аарон, звучейки самодоволно въпреки хрипливото си изтощение. – Брайс ми бълнува в главата, откакто се качихме на моста.
Погледнах го с широко отворени очи. Откъде беше разбрал, че Езра ни чака, за да ни хване? Не можех да го проумея, докато Зора и екипът ѝ напредваха към отчаяните екстрасенси. Кай прибра шепата си метателни ножове.
– Не! – Дрезгавият вик на Ригел проряза тишината. Той се отлепи от земята, дрехите му все още димяха от последната мълниеносна атака, и вдигна оръжието, което някак си беше задържал. Насочи цевта към Кай.
По-бързо, отколкото би трябвало да е възможно, Езра се насочи към Ригел. Ръката на полюса му се изви настрани, по една половина във всяка ръка, и по дългата метър стомана заблестя светлина.
После Езра, меко казано Езра с нежната усмивка, заби и двете остриета в гърба на Ригел.