Ан Райс – Кръвно причастие ЧАСТ 11

Глава 10

Трябваше да се измия добре и да се преоблека, преди да се изправя пред тълпата в балната зала. Очевидно и Грегъри, защото той се появи в същия момент, в който и аз, с гладко избръснато лице и къса коса, облечен в обичайното си скъпо бизнес облекло, и ми намигна тайно, докато двамата се приближавахме към подаръка, донесен ми от Бенедикт.
За този подарък пред дясната страна на оркестъра беше поставен голям правоъгълен подиум – подиум, който не беше толкова висок, колкото този, използван от диригента. На този подиум видях голям средновековен стол, изработен от дъб и украсен отвсякъде с дърворезба. Облегалката и седалката бяха тапицирани с червено кадифе.
Можеше да е от някоя катедрала. Наистина съм виждал папи, снимани на такива столове. Крилати лъвове се гърчеха под двете подплатени подлакътници, а над възглавницата на облегалката имаше пирамида от резбовани цветя и листа. Краката бяха красиво струговани. А по цялото дърво имаше остатъци от дебела позлата – с достатъчно злато, което полираше всяка особеност на дървото, за да бъде елегантно.
Бенедикт стоеше и ме гледаше, докато разглеждах стола. Той носеше монашески халат от тъмнокафява вълна, с просто въже около кръста и големи ръкави, в които бяха заровени сгънатите му ръце.
Протегнах ръка към него и той излезе напред и се прегърнахме. Беше топъл от убийството, както казваме ние, изпълнен с кръв, момчешкото му лице беше толкова зачервено, че изглеждаше почти човешко, а ръцете му бяха топли.
От мен не лъхаше такава топлина. Кръвта на Грегъри беше толкова студена, колкото и силна. Само човешката кръв създава такава топлина.
– Един монарх трябва да има трон – каза Бенедикт. Гласът му беше напрегнат, колеблив. Той се отдръпна, но все още държеше раменете ми, сякаш бях ученик, и ме целуна по двете бузи. – Принце – каза той. Устните му трепереха.
– Благодаря ти, приятелю – казах аз. – С теб ли е Рошамандес?
– Не. – Той поклати глава и се засмя кратко подигравателно. – Искам да се сбогувам в залата на Съвета.
– Какви сбогувания? – Попитах. Но той вече се движеше из балната зала. Музиката беше започнала да свири валс. Имаше кимвания и жестове, които трябваше да приема. И усетих, че всички старци следват Бенедикт, както и аз.
Когато стигнахме до залата на Съвета, отворих вратата за Бенедикт и го последвах.
Не бяхме голяма група – само Грегъри, Севрейн, Сет и Фаред и Алесандра. Но след няколко мига към нас се присъединиха и други – Луи, Дейвид и Джеси, а след това дойде и Арманд заедно с Мариус и Пандора.
Усетих, че чакаме да дойдат и други. Но това направиха само още двама – Бианка и Луи.
Луи продължаваше да чувства, че не е на мястото си на тези срещи, но аз не исках и да чуя за подобна идея. Той зае стола от лявата ми страна, както винаги. Бенедикт беше от дясната му страна.
Мариус седеше в далечния край на масата, както правеше често, а всички останали бяха на произволни места.
– Благодаря ви, че дойдохте – каза Бенедикт. – Стигнах до самия край на живота си и искам да се сбогувам, преди да посрещна смъртта си. Не искам да си отида от света, без да се сбогувам с тези, които са тук и са ми показали приятелство.
Незабавно се чу хор от протести, най-силни от страна на Алесандра и Севрейн, но Бенедикт веднага направи жест за мълчание. Устните му станаха твърди, което изглеждаше леко абсурдно на такова младо и чувствително лице, и за миг си помислих, че ще се поддаде на сълзи, но той просто остана мълчалив, докато не замлъкнаха и всички останали.
– Има неща, които искам да кажа – каза той. – Неща, които съм научил. На някои от вас те ще се сторят очевидни, а може би и смешни, но искам да ги кажа, защото са неща, в които съм сигурен, абсолютно сигурен, и кой знае кога някой от вас или някои от вас може да се възползва от думите ми?
– Е, първото нещо, което трябва да кажа, е, че двама не са достатъчни. Не, двама не са достатъчни в този живот. Трябва да има и други. Заблуждаваме се, когато мислим, че двама могат да бъдат сигурно партньорство срещу ужасите на времето, но това не е вярно. И това, което сте създали в този Съд, е убежище и подслон, и свещено място, където всеки може да намери други, с които да създаде онези връзки, които имат толкова голямо значение.
Видях как Мариус кимна на тези думи. Грегъри изглеждаше внезапно тъжен, ужасно тъжен. И за миг в мига, в който го видях такъв, какъвто ми беше дошъл само преди час, като онзи велик шумерски цар или ангел; може би винаги щях да виждам нещо от тази блестяща коса и блестяща брада сега, когато го погледнех.
– Никога не си мислите, че двама са достатъчни – каза Бенедикт. – Никога не си го представяйте. И никога не се осакатявайте от убеждението, че не можете да живеете без едно друго същество и само без това същество. Трябва да имате повече от това, за да обичате, защото любовта, любовта ни поддържа живи, любовта е най-добрата ни защита срещу времето, а времето е безмилостно. Времето е чудовище. Времето поглъща всичко. – Той потръпна. Надявах се противно на надеждата да не започне да плаче, защото не искаше да плаче.
– Не искам да те задържам дълго – каза той. Стисна ръце, прокара пръсти един през друг и притеснено притисна дланите си. Бузите му изведнъж се зачервиха.
– И другото нещо, което трябва да кажа, което е болезнено да се каже, е да внимаваш, когато нанасяш удар, да внимаваш какъв удар нанасяш, да внимаваш никога, никога, освен ако не трябва, да не нанасяш удар, който другият не може да прости… като например отрязването на ръка от ръка или отрязването на ръка от рамо – защото това е дивашко нещо, което поражда омраза в душата на жертвата, която е примитивна и катастрофална.
– О, хайде сега, Бенедикт – каза Грегъри. – Искаш ли да кажеш, че Принцът не е трябвало да отсече ръката на Рошамандес, когато Рошамандес е държал в плен самата Мекаре и е убил Махарет под собствения ѝ покрив? Сигурно…
– Сега не говоря за справедливост, Грегъри – каза той.
Арманд се намеси, преди Бенедикт да продължи.
– Ти си убил Махарет, жалък страхливец! – Каза той. Явно бе кипял от ярост. – Пребил си я до смърт с брадва в светая светих на собствения ѝ дом, а идваш тук и очакваш съчувствие към господаря си. Не ме интересува какво е подтикнал духът на някой от вас, за да повярва. Вие сте убийци на най-възрастния от нашия род.
Бенедикт затвори очи и сложи ръце на лицето си. Започна да трепери навсякъде.
– И ти, и твоят господар трябва да бъдете унищожени! – Продължи Арманд. Лицето му почервеня.
Мариус се изправи, слезе от масата при Арманд и сложи ръце на раменете му. Но Арманд се изправи на крака и игнорира Мариус, сякаш го нямаше.
Усещах как от Арманд пламва враждебност.
– Сънувах, че някоя нощ ще отида при нея – каза Арманд. – Мечтаех си за часове, нощи, седмици, месеци в божествената ѝ компания – каза той, гласът му спадна ниско от горещината, очите му бяха вперени в Бенедикт. – Мечтаех си да ѝ задавам въпроси без край и да обикалям из архивите и библиотеките ѝ. Мечтаех да поискам най-фината ѝ мъдрост, а това ти го унищожи, ти и твоят егоистичен глупак господар, унищожихте го, нахлувайки в нейния комплекс като варвари с оръжията си…
Бенедикт се беше прегърбил и плачеше, задушавайки се от ридания. Но изведнъж се изправи на крака, а кръвта се стичаше по лицето му.
– А ти, гнусен злосторник – обърна се той към Арманд, – какво направи със силите си? Зароби Децата на Сатаната в парцали, мръсотия и прогнили теологии при Les Innocents, когато можеше да ги освободиш, за да видят чудесата, които Мариус ти разкри, цялата красота на света и неговото велико изкуство? Кой си ти, за да ме проклинаш? Ще ти кажа какво още съм научил, преди да умра.
– О, умри и се примири – каза Арманд. – Искаш ли помощта ми?
– Да, искам – каза Бенедикт. – Но не по начина, по който си мислиш.
Алесандра беше станала и след миг колебание застана зад Бенедикт с ръце на раменете му, точно както Мариус стоеше зад Арманд.
– Бях двойник на Гласа и ти го знаеш – каза Бенедикт, – и изпълнявах нарежданията на господаря си, признавам го. Но тя искаше да унищожи всички ни, Махарет. Мечтаеше за това, да отведе сестра си със себе си във вулкана, който щеше да унищожи всички ни.
– Не, не е искала – каза Арманд язвително. – Имала е своите моменти на самоубийствено отчаяние, както всички ние, това е всичко. Тя щеше да се оправи. Защо ти и твоят господар не поговорихте с нея, не се опитахте да я утешите, да я отвърнете от този мрак?
– Тя нямаше да ни позволи да я убием, ако искаше да живее.
Гласът на Джеси Рийвс изведнъж се разнесе. Тя се обърна на стола си, за да погледне Бенедикт.
– Това не е вярно и ти го знаеш – каза тя. – Престани да се опитваш да оправдаеш това, което си направил. Ти изненада любимата ми Махарет. Всички ние сме уязвими от изненадата. Скорост и изненада! И ударите ти паднаха върху тялото и душата ѝ.
– Много добре, признавам. Да, вярно е, всичко това е вярно – извика Бенедикт. Но не погледна към Джеси. Той все още гледаше Арманд.
И какъв спектакъл представляваха те двамата, всеки от тях Роден за Мрака на толкова млада възраст, две „момчета“, изправени едно срещу друго с момчешки бузи и устни, и дори момчешка коса, двама ангели, които се взираха един в друг, и аз осъзнах веднага щом мисълта за това ме завладя, че Бенедикт си мисли точно това.
– А сега ще ви кажа какво още научих и искам да споделя, преди да напусна този свят – каза той. Погледна към мен, а после отново към Арманд.
– Тези от нас, които са създадени млади – каза той, – никога не порастват. Петстотин или хиляда години. Това няма значение. Времето ни дава възможност да бъдем вечно глупави и слепи с объркаността и страстите на младите, уязвими за господарите, които са ни създали и ни запленили.
– О, неща и глупости – каза Арманд. – Аз никога не съм бил дете. Бях мъж, преди изобщо да се родя в Мрака, имбецилно създание! Може би си бил дете, в монашеските си одежди, с мрачните си християнски копнежи, а може би все още си. Но аз никога не съм бил млад. И съм се учил чрез страдания, мъки и самота, каквито ти, сгушен в сянката на своя господар, никога не си познавал.
Бенедикт примигваше, сякаш Арманд беше ослепителна светлина.
– Искам да умра сега – каза Бенедикт. – Искам да умра тук, сред младите… – Той посочи в посока на балната зала. – Поканил съм ги да се съберат. Искам да им дам кръвта си. Искам да поема върху себе си греховете на моя господар.
– Ти не си Христос, който може да поеме върху себе си греховете на другите – каза Арманд. – Ти дори не знаеш какво правиш с инсценировката на собствената си смърт. Внасяш трон в балната зала, за да може Принцът да председателства твоя малък спектакъл, но не разбираш какво всъщност искаш да направиш.
– Той говори истината, Бенедикт – каза Алесандра. – Моля те, отложи тази ужасна стъпка.
Може би съм го казвал по-рано, но ако не съм го казвал, Алесандра бе ставала по-красива с всяка изминала нощ, изглежда, откакто Гласът я бе призовал от катакомбите на Париж, и бе прибрала Бенедикт при себе си като изкупителен ангел, а прекрасните ѝ коси падаха навсякъде около раменете ѝ и неговите рамене, докато се опитваше да го прегърне.
– Моля те, послушай ме, Бенедикт. Недей да правиш това нещо.
– Вече няма време за губене – каза той.
Той посегна към сакото си и извади малка сребърна кутийка. Отвори я и аз видях вампирската кръв в нея. Кутийката беше пълна до половината с нея и тя придаваше блясък, какъвто смъртната кръв никога не придава. Затворена в контейнер, както беше, вампирската кръв остава течна. Сега той я докосна с върха на пръста си.
– Д-р Фаред, моля, елате с мен. Имам нещо, което трябва да ви дам.
Той прибра кутията във вътрешния си джоб.
– И, Принце, моля те, ако искаш, председателствай и гледай да не се разпилее кръвта ми. Умолявам те, не позволявай на пламъците да ме отнесат. Аз се страхувам от пламъците. Не предавай останките ми на огъня, докато кръвта ми не изчезне.
Без да се бави повече, той бързо се изнесе от залата на Съвета, Фаред тръгна след него заедно с Алесандра, а ние останалите го следвахме бавно, докато се приближавахме към балната зала, от която не се чуваше нито звук.

Назад към част 10                                                       Напред към част 12

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!