Ан Райс – Кръв и злато
Том 8
Името му беше Торн. На древния език на руните то е било по-дълго – Торневалд. Но когато станал кръвопиец, името му било променено на Торн. И сега, векове по-късно, той си оставаше Торн, докато лежеше в ледената си пещера и мечтаеше. Когато за пръв път дошъл в ледената земя, се надявал, че ще спи вечно. Но от време на време жаждата за кръв го събуждаше и той, използвайки Дара на облака, се издигаше във въздуха и тръгваше да търси Снежните ловци.
Хранеше се от тях, като внимаваше никога да не вземе твърде много кръв от никого, за да не умре някой заради него. А когато се нуждаеше от кожи и ботуши, той вземаше и тях и се връщаше в скривалището си. Тези ловци на сняг не бяха неговият народ. Те бяха с тъмна кожа, с коси очи и говореха друг език, но той ги познаваше още в старите времена, когато пътуваше с чичо си в източните земи за търговия. Той не обичаше да търгува. Предпочиташе войната. Но пък беше научил много неща по време на тези приключения.
По време на съня си на север той сънуваше. Не можеше да не го направи. Дарът на ума му позволяваше да чува гласовете на други кръвопийци.
Неусетно той видя през техните очи и съзря работата така, както я виждаха те. Понякога нямаше нищо против. Харесваше му. Съвременните неща го забавляваха. Слушаше далечни електрически песни. С Дара на ума разбираше такива неща като парните машини и железниците, разбираше дори компютрите и автомобилите. Имаше чувството, че познава градовете, които бе оставил зад гърба си, въпреки че бяха минали векове, откакто ги бе изоставил.
Беше осъзнал, че няма да умре. Самотата сама по себе си не можеше да го унищожи. Пренебрежението беше недостатъчно. И така, той заспа.
Тогава се случи нещо странно. В света на кръвопийците настъпила катастрофа. Дошъл млад певец на саги. Казваше се Лестат и в електрическите си песни Лестат разказваше стари тайни, тайни, които Торн никога не е знаел.
Тогава се въздигна една кралица, зло и амбициозно същество. Тя твърдеше, че носи в себе си свещеното ядро на всички кръвопийци, така че ако умре, цялата раса ще загине с нея. Торн беше изумен.
Никога не беше чувал тези митове за своя род. Не знаеше дали вярва в това нещо. Но докато спеше, докато сънуваше, докато наблюдаваше, тази кралица започна с помощта на Дара на огъня да унищожава кръвопийците навсякъде по света. Торн чуваше виковете им, когато се опитваха да избягат; той виждаше смъртта им, доколкото другите виждаха такива неща.
Докато обикаляше земята, тази кралица се приближи до Торн, но го подмина. Той беше потаен и тих в пещерата си. Може би тя не е усетила присъствието му. Но той бе усетил нейното и никога не бе срещал такава възраст или сила, освен от кръвопиеца, който му бе дал Кръвта.
И той се озова в мислите си за онази, Създателката, червенокосата вещица с кървящите очи.
