АН РАЙС – Приказка за крадеца на тела ЧАСТ 26

Глава 25

Трябваше да продължа към Маями тази нощ. Знаех, че Дейвид може да има нужда от мен. И, разбира се, нямах представа къде може да е Джеймс.
Но нямах сърце за това – бях твърде силно разтърсен – и до сутринта се озовах доста далеч на изток от малката страна Френска Гвиана, но все още в гладните, разрастващи се джунгли, и жаден, но без надежда за удовлетворение по тази причина.
Около час преди разсъмване се натъкнах на древен храм – голям правоъгълник от ломени камъни, обрасъл с лозя и друга избуяла зеленина, че може би беше напълно невидим дори за смъртни, които минават на няколко метра от него. Но тъй като в тази част на джунглата нямаше нито път, нито дори пътека, усещах, че никой не е минавал от векове. Това беше моята тайна, това място.
С изключение на маймуните, които се бяха събудили с настъпването на светлината. Истинско племе от тях беше обсадило грубата постройка, като пищяха, кряскаха и се ровеха навсякъде.
Дългия плосък покрив и наклонените страни. Гледах ги тъпо и безразлично, дори се усмихвах, докато те се занимаваха с щуротиите си. Всъщност цялата джунгла се беше преродила. Хорът на птиците беше много по-силен, отколкото в часовете на пълен мрак, и докато небето бледнееше, виждах безброй нюанси на зеленото навсякъде около мен. И с потрес осъзнах, че няма да видя слънцето.
Глупостта ми по този въпрос ме изненада донякъде. Но какви създания на навика сме. Ах, но нима тази ранна светлина не беше достатъчна? Беше чиста радост да бъда в старото си тяло…
. … освен ако не си спомнях за чистото отвращение на лицето на Гретхен.
От дъното на джунглата се издигаше гъста мъгла, която улавяше тази ценна светлина и я разпръскваше дори до най-малките кътчета под треперещите цветя и листа.
Тъгата ми се задълбочаваше, докато се оглеждах наоколо; или по-скоро се чувствах суров и сякаш бях одрал жива кожа. „Тъга“ е твърде мека и сладка дума. Отново и отново си мислех за Гретхен, но само в образи без думи. А когато си мислех за Клодия, усещах изтръпване, безмълвен, твърд спомен за думите, които й бях казал в трескавите си сънища.
Като кошмар ми се стори старият лекар с оцветените мустаци. Детето-кукла в стола. Не, не е там. Не е там. Не е там.
И какво значение имаше, ако бяха? Изобщо нямаше значение.
Под тези дълбоки разяждащи емоции аз не бях нещастен; и да осъзнавам това, да го знам истински, беше може би чудно нещо. Ах, да, отново моето старо аз.
Трябваше да разкажа на Дейвид всичко за тази джунгла! Дейвид трябва да отиде в Рио, преди да се върне в Англия. Може би ще отида с него.
Може би.
Намерих две врати в храма. Първата беше затрупана с тежки неправилни камъни. Но другата лежеше отворена, защото камъните отдавна бяха паднали на безформена купчина. Катерейки се по тях, аз се спуснах по дълбоко стълбище, а след това през няколко коридора, докато стигнах до стаи, до които не проникваше никаква светлина. В една от тях, много хладна и напълно отдалечена от шума на джунглата, легнах да спя.
Там живееха малки плъзгащи се същества. Когато сложих лице на влажния хладен под, усетих как тези малки същества се движат по върховете на пръстите ми. Чух шумоленето им. И тогава тежката копринена тежест на една змия се премести през глезена ми. Всичко това ме накара да се усмихна.
Как старото ми смъртно тяло щеше да се свие и да се разтрепери. Но тогава смъртните ми очи никога не биха могли да видят това дълбоко място.
Изведнъж започнах да треперя, да плача отново тихо, мислейки за Гретхен. Знаех, че никога повече няма да има сън за Клодия.
– Какво искаше от мен? – Прошепнах. – Наистина ли мислеше, че мога да спася душата си? – Видях я както в делириума си, в онази стара болница в Ню Орлиънс, когато я бях хванал за раменете. Или пък бяхме в стария хотел? – Казах ти, че ще го направя отново. Казах ти.
В този момент нещо беше спасено. Мрачното проклятие на Лестат беше спасено и сега беше завинаги непокътнато.
– Довиждане, скъпа, – прошепнах отново. И след това заспах.

Назад към част 25                                                                 Напред към част 27

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *