Т.О. Смит – ЛЕЙЛА ЧАСТ 5

Глава 5
ЛЕЙЛА

Взирах се в океана и гледах как слънцето бавно започва да изгрява.
Бях се събудила преди няколко часа и въпреки че Хатчет можеше да разбере, че съм се събудила, той продължи да ме държи мълчаливо в прегръдките си, докато не бях готова да стана от леглото.
Но това, че бях в прегръдките му, ми напомни за нещо. С него не се чувствах в капан.
А някак си знаех, че за да се справя евентуално с гадостите си, трябва да се чувствам в капан, дори и от това да ме заболяваше стомахът.
Хатчет ме обгърна с ръце, когато стоях на балкона, и заби лицето си в тила ми. Никой от нас не беше казал и дума тази сутрин, но Хатчет непрекъснато ме изваждаше от главата ми с прости докосвания, напомняйки ми, че не съм сама.
– Хатчет? – Попитах тихо, обръщайки се в прегръдките му, така че да съм с лице към него. Той погледна надолу към мен.
– Да, бейби?
Преглътнах нервно. Знаех, че Хатчет никога няма да ме нарани, но се чувствах като че ли част от ужаса ми идваше от това, че не се съсредоточавах върху това, което ми се случи онази нощ.
Как ме държаха против волята ми. Как бях хваната в капан без възможност за бягство.
Погледнах в тъмните очи на Хатчет.
– Когато той ме изнасили, държаха ме против волята ми. – Очите на Хатчет потъмняха, но докосването му беше нежно, когато той обхвана челюстта ми и прокара палец по бузата ми. – Бях оставена сама в продължение на часове, преди той да се върне и да направи това, което направи.
Погледнах към съпруга си – единственият мъж, на когото вече имах доверие.
– Хатчет, искам да направиш това, което той направи – прошепнах аз.
– Да те изнасиля? – Попита той недоверчиво. – Нима си загубила ума си, Лейла?
– Не! – Изкрещях. Той се отпусна малко. Боже, никога повече не бих искала някой да ми прави това, но виждах откъде е останал с такова впечатление. – Просто… мисля, че имам нужда да бъда хваната в капан от някой, на когото имам доверие – казах му тихо, като намалих гласа си. – А аз имам доверие само на теб.
Той сви ръце около мен, придърпвайки ме към гърдите си.
– Сигурна ли си, че това е, което искаш, Лейла? – Тихо ме попита той. – Сигурна ли си, че това е, от което се нуждаеш?
Кимнах.
– Трябва да ме вържеш за нещо на пода – не за легло. – Тялото му се напрегна. Преглътнах гаденето, но знаех, че това е нещо, което трябва да направя. Не можех да продължавам да живея по този начин. И сега, когато Хатчет знаеше през какво съм преминала, какво ми се беше случило, знаех, че мога да му се доверя да ми помогне.
Защото, въпреки че бях съсипана, Хатчет все още беше тук с мен. Той не ме беше оставил да си отида.
– Защо на пода? – Попита Хатчет.
– Защото бях на пода в стаята му – прошепнах аз, а гласът ми се пречупи.
Хатчет опря брадичката си на върха на главата ми, като стегна ръцете си около мен. Чувствах се сигурна с него – в безопасност.
Хатчет никога не би ме наранил.
– Продължавай – каза тихо Хатчет.
– Искам да ме оставиш на мира за няколко часа. – Изръмжа в знак на несъгласие. – Хатчет, моля те – помолих го аз. Той се облегна назад и ме погледна. С въздишка стисна зъби и кимна с глава.
– Когато се върнеш, трябва да ме чукаш – казах му аз. – Не може да има нищо сладко в това. Трябва да ме вземеш за себе си и да не се притесняваш за мен.
Той се отдръпна от мен, прокарвайки ръка през косата си.
– Не ми харесва, дяволе, това – изръмжа той. Скръстих ръце върху средата на тялото си. – Не ми харесва, по дяволите, че тази гадост се е случила на теб, а ти искаш от мен да пресъздам проклетата сцена или някаква гадост. – Тъмните му очи се сблъскаха с моите. – Лейла, по-добре това да се получи, пич – каза ми той. – Само при мисълта, че ще го направя с теб, кожата ми настръхва.
– Моля те – помолих го отново.
Не знаех дали ще се получи. Рискувах.
Той стисна зъби, но кимна веднъж.
– Опаковай багажа ни – каза ми той. – Нека се обадя на Грим.
– Защо на Грим? – Попитах, объркан какво общо има Грим с всичко това.
Той ме погледна.
– Ако ще правя това, ми трябва скривалището. Ако снощи е имало нещо вярно, в момента, в който те вържа и изляза, ще си загубиш ума, а и честно казано, ченгетата са последното проклето нещо, от което имаме нужда.
Преглътнах повърнатото. Той прокара ръцете си по лицето, преди да се обърне на пети, да се върне обратно в хотелската стая и да извади телефона от джоба си, за да се обади на президента си.
Просто се молех това да проработи. Исках да съм по-добре. Беше ми омръзнало да страдам. И ми беше омръзнало да карам съпруга си да страда с мен.
Закопчах ципа на сака ни, когато Хатчет излезе от банята.
– Грим праща Грейв до скривалището, за да се увери, че ключът е там. – Притисна лицето ми в ръцете си. – Наистина ли това искаш, Лейла?
Кимнах.
– Трябва да се получи – промълвих аз. Боже, нещо трябваше да се получи. – Знам, че снощи сънувах кошмар. – В очите му проблесна болка. – Знам, че се разпаднах. – Поех си дълбоко дъх. – Но самото разказване на това, което се случи с мен, разкриването на тези тайни, вече помогна. – В очите ми се появиха сълзи. – Но не мога да изкарам лицето му от главата си и се надявам, че ще успееш да го замениш с твоето. Надявам се и се моля като в ада, че можеш да замениш докосването му с твоето.
Той плъзна устните си по моите и ме целуна толкова нежно и толкова сладко, че всъщност се разплаках.
– Ще направя всичко по силите си, бебе. Не мога да дам никакви обещания. Надявам се, че това ще се получи за теб. – Той си пое дълбоко дъх. – Обичам те. Готов съм да направя всичко, което е необходимо, за да ти помогна.
Обвих ръцете си плътно около кръста му. Той сви ръцете си около мен, заравяйки лицето си в косата ми.
Беше три часа сутринта, когато стигнахме до скривалището. Стомахът ми се свиваше само при вида му и при това, което означаваше.
Слязох от мотора и свалих каската си. Хатчет се плъзна след мен и взе каската от мен и я сложи заедно със своята на седалката си. Той грабна багажа ни и хвана ръката ми в своята.
– Готова ли си да го направим? – Попита ме той.
Не.
Но знаех, че ако кажа това, Хатчет никога няма да го направи за мен.
– Да – прошепнах, като изобщо не се чувствах толкова уверена, колкото ме правеше тази единствена дума.
Той отключи вратата и пусна чантата ни на пода. Изпищях от шок, когато той изведнъж ме сграбчи за гърлото. Автоматично реагирах, за да натисна гърдите му, но той хвана китките ми с другата си ръка.
Правеше точно това, което онзи кучи син беше направил с мен. Хатчет не ми даваше никакво предупреждение.
– Хатчет. – Гласът ми трепереше при произнасянето на името му. Бях ужасена.
Той ме игнорира, точно както го бях помолила да направи. Той не беше любезен. По някакъв начин знаех, че това е хладнокръвният човек, с когото се сблъскват враговете му. Това беше човекът, който той беше, но не и с мен.
– Мълчи – изръмжа той срещу мен.
Преглъщайки трудно, аз направих каквото ми нареди. Той освободи гърлото ми и взе някакво въже на страничната масичка. Чудех се как е попаднало там и имах вътрешното усещане, че Грейв се е погрижил Хатчет да има всичко необходимо, за да ми направи това.
Изведнъж не бях толкова сигурна в това. Само при вида на това въже в гърдите ми се поклащаше страх.
Но не изразих страховете си.
Доверих се на Хатчет.
Той нямаше да ме нарани.
Но щом въжето се уви около китките ми, изгубих самообладание.
– Хатчет, не, моля те – извиках, опитвайки се да се отдръпна от него. По бузите ми се стичаха сълзи. Лицето на този мъж ми се изсмя, докато затварях очи.
Хатчет остана безмълвен. Движенията му бяха студени и пресметливи, докато ме буташе на пода и връзваше другия край на въжето към една халка, която изглеждаше като наскоро монтирана. Мятах се, но Хатчет ме разпъна, притискайки тялото ми към пода, докато закрепваше въжето, завързвайки го по начин, по който знаех, че никога няма да мога да го развържа.
– Хатчет – помолих го.
Той не ме погледна. Заплаках. Дърпах въжето, но знаех, че няма никаква полза.
Той се изправи и без да каже нито дума, без да ме погледне, излезе от къщата.
Съпругът ми беше направил точно това, което поисках, и аз, по дяволите, изгубих ума си.

Назад към част 4                                                      Напред към част 6

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!