БРАНДЪН САНДЕРСЪН – Евършор ЧАСТ 23

Епилог

Оставих Коб с медиците и се запътих по пътя към града. Намерих Куна да стои пред сградата на Сената. Тя изглеждаше пълна с китцени, натъпкани един до друг. Горо висеше до рамото на Куна, все още в церемониалната си броня.
– Как мина евакуацията? – Попитах.
– Много добре – каза Куна. – Отворихме сградите в горната част на града, така че китцен в долните райони да има къде да се подслонят. Смятам, че повечето от тях успяха да се измъкнат.
– Благодаря ви за помощта – казах аз.
– Радвам се, че мога да бъда полезен – каза Куна. – И че успяхме да спасим хората тук. – Те се огледаха в сенатската зала, пълна с толкова много китцените, че трудно можех да различа един от друг.
Осъзнах, че Куна е загрижена за тези хора. Говореха така, сякаш се смятаха за по-висши, но се опитваха да спасят животи. Можех да работя с това.
– Съжалявам за наводнението – казах на Горо.
Горо погледна мрачно към града и аз очаквах да обяви, че отново сме врагове, заради всички разрушения, които сме донесли след себе си.
– Кажи ми, човече – каза той. – Сега, след като сте се сражавали на нашите брегове и сте победили, смятате ли ни за свое завоевание?
– Не – казах аз. – Но се надявам, че ще можем да ви наречем наши съюзници.
Горо сведе очи към мен.
– Куна казва, че си върнал нашите ходещи сенки, които смятахме за изгубени завинаги. Ти владееш самите приливи и отливи, движите небесните тела на небосвода. Но не искаш да ни управляваш?
– Ако аз командвах приливите и отливите – казах аз, сочейки към долния град – нямаше да им кажа да направят това. Ние, хората, имаме достатъчно проблеми да управляваме себе си. Искаме само съюз, кълна ти се. Никой няма да нахлуе.
Горо изхърка.
– Достатъчно справедливо, човече. Това не е мое решение, но ще говоря от твое име, ако имаш нужда от подкрепата ми.
– Благодаря ти – казах аз. Макар че в този момент най-много се нуждаех от това да се махна. Извиних се и тръгнах надолу по пътя, покрай тълпите китцените, които напускаха сградите на горния град, за да огледат щетите.
Намерих Еф Ем в края на пътя, където водата вече заливаше по-ниските нива на града. Корабите се носеха над него, пилотите вдигаха покривалата си и гледаха към платформите, обграждащи планетата. Някои от платформите изчезваха и се появяваха отново на различни позиции – Родж очевидно все още разработваше оптималното им разположение за генериране на щит.
Звезди, нещата, които бяхме постигнали, и все пак имаше още толкова много работа за вършене. Трябваше да се възползваме от това – от начина, по който бяхме работили заедно, от потенциала, който имахме като група. Някой щеше да трябва да поддържа тази инерция… и по дяволите, това бях аз.
Да се справя по-добре от тях.
Бях… развълнуван да започна.
– Как мина? – Попита Еф Ем.
– Коб ме направи вицеадмирал – казах аз. – А после се оттегли и ме постави официално начело.
Устата ѝ се отвори.
– Какво?
– Чу ме.
– Джорген – каза тя – това е чудесно.
– Наистина ли?
– Да! Искам да кажа… – Тя поклати глава. – Ще бъдеш толкова страхотен в това.
Еф Ем познаваше слабостите ми като лидер толкова добре, колкото всеки друг, така че нейната увереност означаваше нещо.
– Мамка му – каза тя – това означава, че вече няма да бъдеш наш щурмови командир. – Тя прозвуча тъжно, което също беше от значение.
– Да – казах аз. – Точно така.
Погледнах нагоре към небето. Облаците се бяха разредили и през чернотата надничаха звезди, толкова ясни, че имах чувството, че се намираме в космоса.
– Можеш да поемеш ескадрата, знаеш ли – казах. – Ще бъдеш добра в това.
– Не искам – каза Еф Ем. – Никога не съм искал да ръководя.
– Знам – казах аз. – Мисля, че ще оставя това на Артуро.
– Трябва да го направиш. Той ще свърши добра работа.
– Ще се справи. – Еф Ем също щеше да го направи, но разбирах защо тя не го иска. Освен това тя ми беше нужна някъде другаде. – Как ще се почувстваш, ако напуснеш ескадрата?
Еф Ем ме погледна.
– Какво?
– Ти беше права – казах аз. – Ние нямаме дипломати, а се нуждаем от тях. Събранието е объркано, но трябва да работим с тях. ЗСД се нуждае от дипломатическа програма, която да работи със собствените ни хора в допълнение към съюзниците ни. Трябва да накараме всички да бъдат на една и съща страница, а не можем да го направим, като им заповядаме там. Ще се нуждая от някой ръководител, който се интересува от нещо повече от командната верига.
– Ти се грижиш за нещо повече от това – каза Еф Ем.
– Загрижен съм – казах аз. – И затова искам да те поставя начело на дипломатическата ни програма. Нуждаем се от твоята съпричастност. Имам нужда да ми помогнеш да разбера как да се справя с всичко това – и с политиката, и с чуждестранните отношения. Ти си толкова добра в това да виждаш през правилата и заповедите, през скъпоструващата бюрокрация и да стигаш до това, което трябва да се направи за съответните хора. Знам, че не искаш да командваш. Но няма никой по-добър, който да отговаря за това.
Поех си дълбоко дъх. Можех да ѝ заповядам да го направи. Сега имах властта, но не исках да правя това на Еф Ем. Тя беше мой приятел. Тя вече беше отишла отвъд и отвъд за нашите хора. Не беше длъжна да поема това, ако не искаше.
– Все пак това е твой избор. Разбирам, ако искаш да останеш с ескадрата.
Еф Ем се взираше в небето, а звездите се отразяваха в очите ѝ.
– Ще го направя.
– Наистина?
Тя кимна.
– Мразя идеята ескадрата да излезе без мен. Мразя това, че няма да съм там, за да ги защитя.
– Ще ги защитаваш по друг начин – казах аз.
– Знам. И затова ще го направя. Никога не съм искала да се бия, знаеш ли. Исках само да направя това, което е най-добро за хората, които нямат право на глас. Хората, които ЗСД пренебрегва.
Кимнах.
– И не искам да се вкопча толкова във военната структура, че да забравя защо правим това. Имам нужда от твоята помощ.
Еф Ем кимна.
– Ще съжаляваш, че си казал това, когато започна да не се съгласявам с теб.
Засмях се.
– Вероятно. Но точно за това имам нужда от теб.
– Непременно ще ти го напомням често.
– Не бих очаквал нищо друго.
Еф Ем продължи да гледа небето с притеснено изражение.
– Сигурен ли си, че това е, което искаш? – Попитах я. – Ако трябва да помислиш за това…
– Сигурна съм – каза Еф Ем. – Чувствам облекчение и се мразя за това.
– Не мисля, че е нужно.
Тя ме погледна отстрани.
– Това спира ли те някога?
– Не. Но ако това те кара да се чувстваш по-добре, летенето вероятно е много по-лесно, отколкото да накараш хората да общуват помежду си.
– Вероятно – каза Еф Ем. – И не е като да не е в опасност животът ни. Но не е същото.
– Не – казах аз. – Не е. – Вече бях направил решения, които поставиха приятелите ми в опасност. Щеше да ми се наложи да го направя отново и отново, и отново. Не бях сигурен как да се чувствам добре от това.
Може би никога нямаше да се почувствам.
Може би защото не трябваше да го правя.
– Ще отида да кажа на Родж – каза Еф Ем.
Зачудих се дали се съгласява да напусне ескадрата заради него, но не попитах. Нямаше да я съдя за това, ако го беше направила.
Еф Ем ме погледна.
– Ако имаш нужда да поговорим повече…
– Ще го направим по-късно – казах аз. – Можеш да тръгваш.
Осъзнах, че наистина имам нужда да поговоря повече. Не можех да се справя сам, така че беше добре, че не ми се налагаше. Но точно сега…
Искаше ми се да мога да говоря със Спенса. Толкова много ми липсваше, че ме болеше. Исках да знам какво мисли тя за всичко това.
Тя щеше да ми повярва. Бях сигурен в това. Тя винаги ми вярваше, дори когато я побърквах. По същия начин, по който вярвах в нея, въпреки че мразех колко далеч е, мразех това, че не знаех дали ще успее да се прибере у дома.
Протегнах ръка, търсейки я, и отново открих това присъствие. Кръвожаден. Той се тревожеше за Спенса. Усещах го. Аз също.
Тази вечер бях направил някои невъзможни неща, неща, които не можех да обясня. Обикновено мислех, че Спенса е тази, която се справя с невъзможните задачи, но очевидно не беше единствената.
Нямаше да се откажа от нея. Щях да продължа да се уча, щях да продължа да опитвам и щях да намеря начин да ѝ помогна, ако можех.
Но ако не, поне щях да се погрижа да има дом, в който да се върне.

Назад към част 22

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!