ЛИЯ МАРА
Снегът пада през нощта, покрива тренировъчните полета с тънък бял слой, превръщайки гората отвъд в искряща редица от покрити с лед дървета. Прозорците на покоите ми са оградени с кристали и скреж. Тези снегове, в началото на сезона, никога не се задържат дълго след като слънцето изгрее, но когато бях малко момиче, обичах да се събуждам сутрин и да откривам, че целият ми свят се е променил за една нощ.
Грей се беше прибрал късно и си легна, след като бях заспала, но той така или иначе стана преди слънцето, напълно облечен и въоръжен, преди дори да осъзная, че е буден. Преобръщам се навреме, за да го видя как закопчава тежко наметало на място.
Той среща очите ми и топлината в усмивката му разтапя сърцето ми, защото знам, че това е усмивка, която споделя само с мен.
– Исках да те оставя да спиш – казва той тихо. – Ще се върна по обяд.
– Няма ли да закусваш? – Питам.
Той навлича ръкавици без пръсти и се навежда, за да ме целуне. -Джейк и аз ще ядем с войниците.
– Чакай – ти..?
– Да. – Той спира на прага, изглежда готов да води война точно в този миг, докато аз все още се оптивам да изтрия съня от очите си. -Клана Сън и НОла Верин ще те чакат в стратегическата стая, когато си готова. Те прихванаха две съобщения относно тази антимагическа фракция. Биха искали да удвоят броя на пазачите пред градските порти. Съгласен съм. И много от генералите смятат, че трябва да изпратим друга малка рота през планинския проход.
Не съм достатъчно будна, за да обработя това. Определено не се чувствам като кралица. – Аз..какво?
– Получихме съобщение, че Рен е преместил войниците си на позиция. След като вземеш решение, изпрати съобщение до тренировъчните полета. Ако решиш да изпратиш войници, ще говоря с капитаните кой е най-подходящ.
– Но…
И той излезе. Разтривам очи и поглеждам към заскрежения прозорец. Вечерял е с войниците? Може би моят свят наистина се промени за една нощ.
Нола Верин сигурно се е изморила да ме чака, защото почуква на вратата ми, преди да съм свършила да се обличам, и аз казвам на пазачите да я пуснат вътре. Изглежда ядосана и нетърпелива и е също толкова облечена в кожа и оръжия, колкото беше и Грей. Изненадана съм, че не потропва с крак, когато вратата се затваря зад гърба ѝ.
– Този глупав принц вече е изпратил полк на границата – казва тя. – И дори не си облечена?
Толкова е глупаво и детинско, но начинът по който го каза, ме кара да забавя подготовката си. Потапям пръста си в съд с ароматен крем, след което го намазвам върху шията си. – Този глупав принц вероятно отговаря на нашите действия, на полка, който ние разположихме от другата страна на планините. Кажи ми за съобщенията, които си прихванали.
– Вече се справихме с тях. Можеш да ми благодариш. По отношение на армията, говорих с Клана Сън и генералите – казва тя. – Ще изпратим две роти през прохода, за да ги разположим северно от…
– Чакай. Спри. – Обръщам се и я поглеждам. Колкото Грей ме кара да се чувствам подкрепяна, толкова Нола Верин винаги ме кара да се съмнявам в себе си. Дори начинът, по който сподели тази новина, е напълно в противоречие с начина, по който сестра ми нахлу тук. „Когато си готова. След като вземеш решение. Ако решиш. “ Той никога не се опитва да изтръгне контрола от мен, което е очарователно, защото вероятно бих му го дала без колебание. – С какво сте се справили?
– Със съобщенията – казва тя с престорено търпение, сякаш съм твърде глупава, за да се справя. – Тази фракция изглежда се опитва да организира нов опит за убийството ти, но Елия Мая е сменила съобщенията с нови, които ще отведат заговорниците право при нас.
Тръпка обхваща гърба ми, двойно по-студена поради безчувствения начин, по който тя предава тази информация. – И…- Трябва да прочистя гърлото си. – А армията?
– Изпратих съобщение, че ще изпратим две роти през прохода – казва тя. – Едната ще подкрепи войниците, които вече са разположени там, а другата ще започне тайни набези на по-малките градове, за да предотвратим разпространението на информацията. Ако успеем да оформим кръг около полка му, ще можем да прекъснем снабдителната им верига и да ги унищожим, преди да успеят да се защитят.
– Спри. – Взирам се в нея. Едно е да спра покушение срещу живота ми, но съвсем друго, когато става въпрос за командване на моята армия. – Нола Верин, дадохме на Ембърфол шестдесет дни и срокът им не е изтекъл. Няма да започна да избивам хората им само за да спечеля предимство.
Тя ме зяпва, сякаш съм започнала да говоря на друг език. – Не искаш да спечелиш предимство? Сестро, това е война.
Порицанието в гласа й е смразяващо. – Все още не е война – отсичам аз.
– Винаги наивно си желаела мир – казва тя грубо – докато войната заплашва да унищожи всичко около вас. Принц Рен вече е изпратил войници на границата. Той вече се готви да…
– Неговите войници нападали ли са нашите?
– Не, но това не означава нищо.
Отдръпвам се от тоалетната си масичка. – Това означава всичко!
– Искаш ли да спазиш срока, който предложихте, когато той очевидно не?
– Той се готви за война, както и ние. – Поглеждам я злобно. – Няма да се отметна от думата си.
– Твоята дума. – Присмива ми се тя. – Забравила ли си, че той те взе в плен? Че е убил Сора? Че е отказал всеки опит за съюз?
Думите ѝ ме удариха като шамар. Помня всички тези неща.
Нола Верин ме вижда как трепвам и се приближава.
– Има слухове – казва тя тихо. – Грей ще ни унищожи отвътре…
Вдигам глава. – Няма да го направи.
– Знам, че няма – казва тя, но има нещо в начина, по който го казва, което ме кара да се чудя дали и тя не е станала жертва на тези слухове. Чудя се колко широко тази фракция срещу магията е започнала да впива ноктите си в моята страна. – Но хората ти ще са по-малко склонни да повярват на тези слухове, ако предприемеш решителни действия срещу силите на Рен. Ако се смята, че Грей изпълнява твоята заповед, а не използва силата си срещу нашите войници.
Аз я изучавам. Зад прозореца ми слънцето пълзи нагоре от хоризонта и ледените висулки, които се бяха образували през нощта, започнаха непрекъснато да капят-капят-капят върху камъка на перваза ми.
Когато не казвам нищо, Нола Верин въздъхва и част от яростта изчезва от изражението й. Тя прибира кичур коса зад ухото ми. – Ние така или иначе ще унищожим войниците му – казва меко тя. – Какво са няколко дни, ако това ни помогне да запазим своите хора?
Преглъщам. Иска ми се Грей да беше тук. Копнея за неговата хладна, задълбочена преценка.
В момента, в който това минава през ума ми, съжалявам. Решенията са мои. Аз съм кралица. Само защото не искам да мисля за унищожаване на войници – нито негови, нито наши – не означава, че няма да се случи. И може би тя е права и трябва да предприемем решителни действия, за да спечелим предимство.
Спомням си как яздех през хълмовете на Ембърфол, гледайки опустошението, което вече бяхме нанесли на страната. Исках мир тогава, искам го и сега, но не успях. Два пъти. Първият път, защото Рен не се довери на предложението ми, а вторият път, защото не пожела да се съгласи, когато му предложихме шестдесет дни. Не искам да се провалям трети път. Нола Верин е права: трябва да се възползваме от всяка възможност.
Но войната не носи мир на никого. И въпреки че Рен не ми се довери, това не означава, че предложението ми за съюз не беше разумно. Ако искам да управлявам с умереност и вежливост, първото ми истинско действие като кралица не трябва да бъде предателство към нещо, което съм предложила на друг владетел.
– Ще изчакаме оставащите ни няколко дни – казвам. – Няма да навлизаме в негова територия.
Нола Верин изглежда така, сякаш съм я ударила в корема. – Не чу ли, че принц Рен е изпратил цял полк на границата?
– Да. Защото и ние го направихме.
– Той изпрати хиляда войници…
– Те са в неговите граници, Нола Верин! Позволено му е да се готви за война!
– Защото ти го предупреди – каза тя. – Защото искаш да бъдеш добра, и искаш да бъдеш обичана, и искаш да бъдеш…
– Не, сестро – отсичам аз. Някак си се въздържам да не я ударя по лицето, което определено би я накарало да се усъмни в обвиненията й за доброта. – Защото искам да бъда честна и искам да бъда справедлива и искам най-доброто за моя и неговия народ.
Тя прави още една крачка по-близо до мен.
– Ти не си честна и справедлива. Ти си слаба и лесно се подвеждаш. Твоите хора не те искат, точно както хората на Рен не искат него.
– Мислиш, че единственият начин да постигнеш нещо е с острие в ръка – казвам аз. – Е, не е.
– Напротив – настоява тя. – Нямаше да си кралица, ако самата ти не беше научила този урок.
Думите ѝ все още ме шокират. Защото аз убих майка ни. Единствената причина да имам тази роля в това е, че направих точно това, което Нола Верин казваше. Поех тази роля с острието – самият наш закон изисква трона да бъде взет с насилие. Как можех да си помисля, че мога да управлявам Сил Шалоу с нещо по-малко?
– Знаеш – казва тя и гласът ѝ е нисък и не нелюбезен. – Знаеш какво трябва да се направи.
Тя е толкова ядосана, красива, непоколебима и решителна. Но никога не съм ѝ завиждала за това. Веднъж си мислех, че от нея ще излезе страхотна кралица.
Но тя никога не можа да се противопостави на майка ни. Никога не направи опит да постигне мир.
– Не това е, което трябва да се направи – казвам тихо. – Това е, което ти смяташ, че е необходимо. Ще удържа на думата си.
Очите ѝ са като огън и тя ме гледа неотклонно. – Грешиш. Така или иначе си закъсняла. Вече изпратих заповедта.
– Ще я отмениш – сопнах се аз.
– Няма.
Ръцете ми се свиват в юмруци.
– Ти не си кралица, Нола Верин.
– Е, поне се държа като такава.
Поемам дъх.
– Но не си. Държиш се като момиче, което е забравило кое е. Ще отмениш тази заповед или ще трябва да извадиш камата си и да поискаш трона.
Очите ѝ пламват. Тя прави крачка назад.
Но тогава, за една зла секунда, тя се замисли. Виждам как мисълта минава през очите ѝ. Ръката ѝ потрепва към оръжията. В тази секунда сърцето ми сякаш спира. Чакам.
Преди месеци майка ни я изпрати да ме доведе като част от изпитание, за да докаже своята лоялност. Нола Верин не можа да го направи.
Но това беше различно. Тогава тя все още беше посочена да бъде кралица и нямаше нужда да ме убива, за да го докаже.
Точно сега, тя ще трябва да го направи. Напрежението надвисва над нас, докато почти не мога да дишам.
Накрая, цяла вечност по-късно, тя въздъхва и скърца със зъби. Ръцете ѝ се отпускат отстрани.
– Не. Няма да претендирам за трона. – Тя изправя рамене. – Но и няма да отменя заповедта.
Сърцето ми отново бие и трябва да си поема въздух. За първи път осъзнавам, че колкото и близки да сме и колко много да сме изтърпели заедно, все още има част от нея, която ме вижда като слаба, кралица, която ще има нужда от някой, който да се справи с по-… неприятните части на управлението. Вместо да гледа на съюза ми с Грей като на благодат за нас, може би тя – и всички останали – са възприели това като слабост от моя страна.
Буквално слабост, тъй като си спомням начина, по който стоях на тренировъчните полета.
Може би е време да променим това.
– Добре. – Обръщам се с гръб към нея и се насочвам към гардероба си, посягайки към ботушите. – Ако ти няма да отмениш заповедта, аз ще го направя.
***
Небето е пълно с облаци, оставяйки въздуха студен и влажен, докато крача през полетата. Тъй като бях в стъпила в лайната, взех само леко наметало и вече съжалявам. Нола Верин е точно по петите ми и не спира да се опитва да ме убеди, че правя грешка. В покоите ми тя беше толкова силна и решителна, но сега говори в постоянен поток от шепот, а гневният й дъх прави бързи облаци във въздуха.
– Това е безразсъдно и безотговорно – изсъска тя. – Армията на Рен ще има предимство.
Игнорирам я и продължавам да вървя.
– Ще изглеждаш като глупачак – казва тя. – Грей ще се съгласи с мен. Ще видиш.
Нищо не казвам.
– Офицерите вече те смятат за слаба – продължава тя – и сега ще отмениш заповед, издадена преди половин час.
– Заповед, която ти си дала – срязвам я аз, но има мъничка, досадна игла на съмнение, която продължава да ме боде в гърба. Ще изглеждам слаба първо да бъде издадена такава заповед – и след това да я отменя. Но това е по нейна вина, не по моя.
Тази игла на съмнение ми казва, че няма значение, че слабостта си е слабост.
Това е слабост, която тези опити за убийство също подчертават. Прекалено е несигурно. Дори сред тези, които са ми лоялни, все още не се доверяват на магията. Все още нямат доверие в Грей. Почти залитам.
Но се доближаваме до трениращите и разбирам, че много от тях са се събрали да гледат мач близо до центъра на игрището. Отнема ми малко време, за да разпозная Грей, защото толкова рядко съм на терена, за да го видя как се бие. Той е толкова нежен и търпелив с мен, че съм забравила, че може да бъде толкова яростен, толкова съсредоточен, толкова безмилостен. Мечовете им се въртят на слабата слънчева светлина, удрят се с такава сила, че ме кара да трепна дори от тук. Снегът под ботушите им се е превърнал в кална киша, но никой от мъжете не изглежда да има проблем с това. Битката изглежда безпроблемна и смъртоносна. Направо злобна.
Не осъзнавам, че съм спряла, докато Нола Верин не заговори до рамото ми. – Ще видиш. Той ще се съгласи с мен. Армията ще се съгласи с мен.
Иглата на съмнението отново ме прободе.
Противникът на Грей е онзи, който той нареди да се бие отново и отново, капитан Солт. Това истинска битка ли е? Бият ли се насериозно?
Отново тръгвам напред. Войниците се разделят, докато се приближаваме, покланяйки се, докато крача сред тях, но очите ми са вперени в битката. Стомахът ми се свива, когато си мисля за всички начини, по които армията може да интрепретира тези схатки.
Солт прави ход, но Грей се навежда и се втурва напред. За първи път Солт губи опора и пада надолу, плъзгайки се през калта и снега. До рамото ми, Нола Верин си поема дъх. Очаквам Грей да забие острието си в тялото на падналия мъж.
Но той не го прави. Прибира меча си в ножницата. Протяга ръка. Усмихва се.
Солт хваща ръката му и се изправя на крака. Той също се усмихва.
– Прекалено сте бърз, Ваше Височество.
– Късметлия съм. – Грей размахва ръката си. – А ти, удряш като чук.
– И двамата сте късметлии – казва Джейк, заставайки отстрани. -Мислех, че някой ще загуби ръката си.
За момент само се взирам. Не съм сигурна какво се случва тук.
Солт пръв ме забелязва и веднага се изправя.
– Ваше Величество.
Грей се обръща и част от този порочен фокус се измества към топлина, когато той среща очите ми. Това е толкова внимателен поглед, толкова личен поглед, че вече усещам как руменина пълзи по врата ми. Когато казва – Ваше Величество – настръхвам.
Гледам как очите му ме поглъщат, след това моята сигурно раздразнена сестра до рамото ми, след това пазачите, които ни следват. Той поглежда към оръженосеца, стоящ наблизо, след това пристъпва и взема наметалото, което трябва да е изоставил преди битката. Очаквам да го наметне около раменете си, но забравих навиците, които има от Ембърфол, така че се стреснах, когато я наметна около мен. Руменината ми избледнява. Виждам разменени погледи между войниците и се чудя дали това също ще се приеме като слабост.
– Добре ли си? – Казва той с много тих глас.
– Добре съм. – Правя пауза. – Разбрах, че сестра ми е издала заповед една рота да бъде изпратена през планинския проход.
– Получихме съобщение за намерението на Нола Верин – казва Грей.
Разбира се, че е така. Не е минало много време, но Грей не се поколеба да каже това. Вероятно вече е изпратил жени и мъже към планинския проход.
След това добавя:
– Казах на капитаните, че ще имаме подготвени войници, но ще изчакаме заповедта да дойде от самата кралица.
Взирам се в него. Искам да хвърля ръце около врата му. Искам да избухна в сълзи.
Нито една от тези опции не е за кралица. Кимам, но гласът ми е задъхан.
– Добре. Бих искала да изчакам, докато изтече обещаното време.
– Това е безразсъдно! – Избухва Нола Верин. – Имате възможност да се възползвате и ще я пропилеете.
Грей я гледа и очите му са хладни и твърди като стомана.
– Значи вярваш, че трябва да нарушим думата си? Съмняваш ли се в силата и способностите на нашата армия?
Това я разбива. Гледам как войниците отново си разменят погледи.
Нашата армия. Толкова прости думи, събрани в едно просто изречение, но усещам тежестта им, докато отекват сред войниците, които ги чуха, повтаряни шепнешком между останалите. Нола Верин е позната сред тях от години. Много от тях предполагаха, че тя ще бъде следващата кралица.
Но не е. Аз съм кралицата и тя е тази, която ми каза, че трябва да се боря за себе си. Може би тя не го осъзнава, но тя е тази, която ме принуждава да заема тази позиция: не убийците, не и Грей, не и моят народ. А моята сестра.
– Вярваш ли, че имаш право да се противопоставяш на своята кралица? – Питам аз и шепотът ми става по-ясен.
– Наях – извиква Солт и войниците скачат в резица. Навсякъде настава тишина.
Нола Верин все още ме гледа. Дъжд, студен и силен, започва да вали от небето.
Изведнъж осъзнавам, че не тя е тази, на която дължа обяснение. Не е тази, която трябва да убедя. Обръщам се към войниците.
– Не се съмнявам в армията си – казвам на сисала. – Не се съмнявам във вашите способности. Не се съмнявам във вашата лоялност. Не се съмнявам в силата ви. Не се съмнявам и в себе си. Ние сме Сил Шалоу. – Поемам дълбоко въздух и изкрещявам в дъжда. – Имаме магия на наша страна и ще се издигнем, за да победим.
За кратка секунда има абсолютна тишина, толкова много напрежение се носи във въздуха. Не съм сигурна какво се е случило между Грей и капитан Солт, но това ни доведе дотук. Трябва да изминем останалата част от пътя и не съм сигурна дали това е достатъчно.
Но тогава Солт пада на коляно.
– Сил Шалоу ще се издигне – повтаря яростно той. – Имаме магия на наша страна. – Удря с юмрук гърдите си. – Сил Шалоу ще победи.
Зад гърба му, ред след ред, стотици войници правят същото, падайки на колене под дъжда върху калното поле. За първи път всички погледи са вперени в мен, а не в сестра ми.
Сестра ми, която си поема дълбоко дъх, после сама пада на колене.
– Сил Шалоу ще се издигне – казва тя и въпреки всичко в гласа й се долавя увереност. – Имаме магия на наша страна. Сил Шалоу ще победи.
Грей пристъпва по-близо до мен и ме хваща за ръката. – Нашата сила – казва той тихо.
Кимам му. Малък пламък е започнал да гори в гърдите ми и това не е любов, защото това е растяло там от известно време, и не е съмнение, защото това е било подчинено. Вместо това е надежда. Стискам ръката му.
Далеч през полето, близо до пътя, който води от двореца, се чува тръба. Звукът е силен и се разнася през дъжда и сто глави се завъртат, за да погледнат. Това е съобщение за приближаващи войни, но е необичайно да се случи по обяд. След това чувам галопиращ тропот на копита и поглеждам към Грей. Двойно необичайно е те да идват с висока скорост.
Трябва да се е случило нещо в Ембърфол. Някаква промяна, която изисква спешно внимание. В докладите ни се казваше, че Рен е разположил полк близо до прохода и предположих, че е за да попречи на нашите да продължат напред.
Но може би имаше за цел да организира нападение срещу нас.
Грей поглежда Солт.
– Накарай ги да се върнат във формация. Кажете на другите капитани да са готови за нови заповеди.
Сърцето ми е в гърлото. Току-що дадох обет на тези войници и сега е шансът ми да го спазя. Гледам Нола Верин.
– Искам да се срещна с генералите. Намери Клана Сън и я накарайте да докладва веднага тук.
Тя кима бързо.
– Да, Ваше Величество.
Войниците пресичат полето, конете им се плъзгат и спират пред нас, пръскайки киша и кал и издухват пара в студения въздух. Животните са обветрени и хлъзгави от пот и дъжд.
Един от съгледвачите се смъква от седлото и ми предлага тромав, задъхан поклон.
– Ваше величество – казва тя – При капитан Сен Домо има затворник.
– Затворник? – казва Грей.
– Да – казва тя. Говори бързо, задъхвайки се между изреченията. – Тя влязла направо във военния лагер. Поставила е много искания, включително да ѝ бъде позволено да види кралицата. Отначало те вярвали, че е болна, защото е доста ранена, но тя продължавала да твърди, че принц Рен е ранен, а стражите и войниците му са избити.
Ахвам.
– Какво? – Пита Джейк. – Разбрах само половината от това.
Челото на Грей също е намръщено.
– Принц Рен е ранен?
– Неговите пазачи и войници също са убити – Превеждам. Гледам към жената. – А полка му?
– Все още е там – казва тя. – Те изглежда… не знаят. Нашите войници не се намесиха. – Тя прави пауза. – Не знаят откъде е дошла.
– Тя войник ли е? – Пита Джейк.
– Или шпионин? – Казва Грей.
– Нито едното, Ваше височество. – Жената най-накрая си поема дъх. – Тя твърди, че е любимата на принц Рен, принцеса Харпър от Диси.
Назад към част 29 Напред към част 31
