ЛИЯ МАРА
Стратегическата ми стая е топла от бумтящия огън и съм заобиколена от хора, които изглеждат съсредоточени върху обща цел поне веднъж, но мислите ми продължават да възпроизвеждат момента, в който Харпър погледна към Грей със сълзи на очи и го нарече „Страшен“ Грей. Или моментът, в който той падна на колене и каза: „Не ми ли вярваш?“ с този тих глас, който смятах, че е запазен само за мен.
Ревността е дребнава и безполезна, особено в момента, и все пак не мога да я прогоня от мислите си. Те имаха обща история, Харпър и Грей, и въпреки че може да не е довело до нищо повече от приятелство между тях, все още беше очевидно … нещо. Тя беше наранена и е избягала тук. При него. Има смисъл.
Нола Верин е потънала в разговор с Клана Сън и двама от армейските офицери, генерал Тора и капитан Солт, обсъждайки дали това означава, че трябва да атакуваме сега, или означава, че ще бъдем атакувани от друго магическо създание, но очите на Грей са насочени към мен. Той със сигурност може да види, че съм неспокойна. Той забелязва всичко.
Не знам какво да му кажа.
Спестиха ми необходимостта, защото Джейк нахлу през вратите. Той не е човек, който се бави, така че не се учудвам, когато просто започва да говори. – Харпър е с Ноа. Занесох й храна и чисти дрехи. – Прокарва ръка през тила си. – Не знам какво се е случило, но тя е… тя е доста разтърсена.
– Значи е дошла тук да търси убежище? – Питам.
– Смело искане за враг – казва Нола Верин, но гласът ѝ не е толкова силен, колкото може би беше вчера. Тя ме поглежда. – Особено враг, който някога бе пленил нашата кралица.
– Тя не ви е враг – сопва се Джейк и офицерите от армията си разменят погледи.
– Може би трябва да продължим този разговор насаме – казва генерал Тора с поглед към Солт.
И точно така, отново сме на различни позиции.
– Харпър е сестрата на Джейк – казвам спокойно. – Мога да разбера неговите чувства.
– Ще ни даде ли информация за Лилит? – Пита Нола Верин. – Какво е готова да ни предложи?
– Трябва да внимаваме да не е капан – казва Солт. Той хвърля поглед към Грей и мога да кажа, че внезапната поява на Харпър е добавила искрица съмнение върху каквото и да се е случило между тях тази сутрин. – Това може да е трик, за да ни подведе.
– Това не е трик – казва Джейк. – И тя не предлага нищо. – Той прави пауза. – Тя иска да спаси Рен. Тя моли за помощ, за да победи Лилит.
– Помощ! – Веждите ми се повдигат. – Тя търси нашата помощ, за да предизвика тази магьосница?
– Не нашата помощ. – Джейк поглежда към Грей. – А твоята.
Всички останали избухват в несъгласие. Нола Верин иска да разпита Харпър. Клана Сън смята, че това може да е планирано разсейване, особено като се има предвид колко малко дни ни остават. Солт и Тора вярват, че това може да е капан, начин да примами нашите войници към смъртта им. Но Грей не казва много, откакто влязохме в тази стая, и сега не казва нищо. Изражението му е невъзможно да се разчете: войнишкото му лице. Иска ми се да знаех какво си мисли.
Джейк го гледа от другия край на масата.
– Когато беше наранен, отчаян и почти мъртъв, ти дойде да търсиш Харпър. Ти буквално падна през вратата ми и окървави целия ми килим. Не бива да се учудваш, че е дошла да те търси.
Гледам Грей.
– Вярно ли е? – Прошепвам, по-тихо от мисълта.
– Да. – Той ме гледа. – Нямах друг избор.
Точно както вярва, че Харпър не е имал друг избор. Дори не е нужно да го казва. Усещам го в думите му.
– Тя ти е помогнала – казвам аз и това дори не е въпрос.
– Да – казва Грей. Погледът му е неотклонно вперен в моя. – Харпър помага на всеки, който има нужда.
Спомням си нощта, когато принц Рен го прикова към стената, как Харпър и тогава му помогна да избяга. Без политическа облага, без позьорство. По онова време мислех, че е заради някакви чувства между тях и може би част от това е истина, но може би част от това беше просто… Харпър. Когато Рен ме взе в плен, Харпър дойде в стаята ми и се извини. Тя не предложи приятелство, но предложи доброта. Състрадание. Емпатия.
Напомнянето кара част от ревността ми да се свие. Не изцяло, но повечето.
Нямам представа какво означава това за нашата война, но не мисля, че тя лъже. Не мисля, че това е капан. Майка ми щеше да използва тази възможност да атакува със сила, да унищожи Ембърфол, докато принцът е най-уязвим. Нола Верин на практика стиска пръсти на масата с надеждата, че аз ще направя същото.
През цялото време исках мир. Исках най-доброто за моите хора. Това не означава нищо, ако не го искам за всички хора.
– Тогава иди говори с нея – казвам аз и ми струва много да изрека думите. – Виж от какво има нужда.
Грей се надига веднага и ми се иска да не беше толкова бърз. Вдишвам рязко и той се поколеба, очите му намират моите. Той чака да му кажа да не го прави.
Замълчавам. Принуждавам устните си да се затворят.
Аз обаче съм единствената, която мълчи.
– Ваше величество – казва Клана Сън. – Ако трябва да се срещнат насаме, слуховете…
– По дяволите със слуховете – изръмжава Джейк. – Сестра ми не е някакъв шпионин.
– Тогава може би убиец? – Казва Солт.
– Съучастник? – Казва Нола Верин.
Грей въздъхва.
– Както каза Джейк, по дяволите слуховете. Ако смятате, че Харпър е тук като част от зловещ заговор и вие сте поканени да дойдете и да се убедите сами.
Назад към част 32 Напред към част 34
