ЛИЯ МАРА
Никога не съм ръководила армия. Бронята е твърда и непозната, но нямам нищо против тежестта, ако това означава, че съм защитена. Яздя с генералите отзад и се присъединяваме към моя полк от другата страна на планинския проход. Рен е разположил тук свои войници, както е обещал, но се носят слухове за сблъсъка с принца магьосник, как е преоделял засадата, но е оставил войниците от Емберфол живи.
Спомням си първия път, когато с Грей яздихме заедно през тези долини, когато предложихме на Рен неговите шестдесет дни. Хората от Ембърфол бяха нетърпеливи да го поздравят, дори с мен до него. Има много истории за животите, които Грей е спасил в Сляпата кухина, как се е изправил срещу кралската гвардия, за да защити хората. Моите генерали искат да атакуват, но се чудя дали има по-добър начин.
Ако Нола Верин беше тук, щеше да заповяда пълномащабно нападение, но затова я оставих в двореца и аз яздех с армията.
Моля моите генерали да изпратят съобщение до полка на Рен с молба за среща с техните офицери.
Клана Сън е до мен и казва с притеснен тон.
– Могат да нападнат, Ваше Величество. Наясно са с нашето присъствие.
Тя е единственият съветник, който съм довела със себе си – и единственият човек в замъка, който знае за предателството на Елия Мая. Тя служеше на майка ми още преди да се родя и на практика е по-лоялна към Сил Шалоу от самата мен. Може да не харесвам Клана Сън, но ѝ вярвам.
– Ако нападнат – казвам – ще отвърнем. Но първо ще се опитаме да постигнем мир.
Техният отговор идва след по-малко от час, а пратениците им пристигат след по-малко от два. Всички са мъже, което не ме изненадва, но са водени от лейтенант. Човекът няма ръка и гледа предпазливо войниците ми.
Ноа е в офицерската палатка с нас и го поглежда изненадано.
– Джеймисън.
Джеймисън изглежда стреснат да го види.
– Доктор Ноа.
– Познаваш ли този човек? – Питам.
– Малко – казва Ноа. Той се колебае. – Той е загубил ръката си, когато Сил Шалоу са нахлули за първи път. – Още една пауза. – И се би в битката, когато създанието прогони силите на майка ти.
– Ах. – Взирам се в Джеймисън. – Значи идвате да изкажете оплакванията си, лейтенант?
– Не. – Той поглежда към Ноа, после отново към мен. – Бях сред войниците, които се опитаха да нападнат малкият отряд на Грей преди няколко дни.
При това Ноа се надига и застана до мен.
– Видял си Джейк.
– Да. – Джеймисън ме поглежда. – Както и Грей. – Той прави пауза. – Бяхме повече на брой, но той използва магия, за да спре атаката.
Не мога да разбера дали е ядосан за магията или е ядосан, че не са успели – или е тук по съвсем друга причина.
– Разбрахме, че Лилит се е върнала в Ембърфол – казвам. – И тя възнамерява да поеме контрола над принц Рен.
– Чухме същия слух от един от нашите шпиони – казва Джеймисън. Той отново поглежда неспокойно към войниците ми. – Тя беше в замъка, когато магьосницата нападна, но умря при нападението.
Шпионин. Настръхвам.
– Този шпионин каза ли ви, че Грей води войници в Ембърфол, за да спре магьосницата?
– Не знаехме, че това е причината Грей да е тук. – Погледът му се връща към моя и гласът му е мрачен. – Тя каза, че е тук, защото е дошло време за война.
Думата война изглежда добавя нов слой напрежение във въздуха, който у излишно да го има.
– Да – казвам аз – но се надявах, че можем да намерим път към мира.
Джеймисън си поема въздух.
– Чувал съм слухове за това как си се опитала да постигнеш мир с Рен веднъж, преди.
– Тези слухове са верни.
Той се колебае.
– Бил съм се на страната на Грей. Повече от веднъж. Той е човек на честта.
– Съгласна съм. Такъв е.
– И той можеше да ни убие с магията си, сигурен съм в това.
– Да. Може.
– Нашият шпионин каза, че армията на майка ви е не по-малко жестока и под вашето управление.
– Вашият шпионин е прав – казвам. – Моята армия е не по-малко жестока. – Правя пауза. – Това не означава, че трябва да си покажат зъбите.
– Значи наистина сте тук, за да обсъдите мир с принц Рен?
– Така е.
Ако мога, да. Ако Грей успее. Ако оцелее. Ако победи Лилит.
Стомахът ми започва да се свива и аз се боря да запазя лицето си неутрално.
Джеймисън хвърля поглед към офицерите с него.
– Има полкове около Айрънроуз, подготвящи се за атака от Сил Шалоу. Ако наистина сте тук за мир, можем да ви предложим ескорт до Айрънроуз за вас и антураж от двадесет души. Той прочиства гърлото си и оглежда старшите ми офицери, повечето от които са жени. – Или… жени. Както искате. Нашият полк ще ви охранява, ако желаете.
– Категорично не – казва Клана Сън на нашия език.
– Добре – казвам на Джеймисън. – Ще бъдем готови след час.
– Те имат хиляди войници, готови за война – изсъска Клана Сън, обръщайки се към мен. – И ти си нашата кралица.
– Знам. – Чувствам се малко задъхана. – Изберете двайсет от хората ни, за да ни придружите.
Отбивам се при Ноа, преди да изляза от палатката.
– Джейк е жив – казвам тихо.
Той кима – след това прави гримаса.
– Поне… е бил.
Протягам ръка и стискам неговата.
– Все още е.
Той се отдръпва назад.
– Ще направиш така, че наистина да се постигне мир.
Изчервявам се, преди да мога да се сдържа.
– Грей би благодарил на съдбата. Може би сме имали късмет, че той се е натъкнал на войник, когото някога е познавал.
– Това не е късмет. – Гласът на Ноа е стабилен, мрачен. – Не става въпрос за късмет, Лия Мара. Печелиш го всяка минута, в която правиш правилните неща. Както и Грей. – Той отново стиска ръката ми. – Отивай. Върни приятеля ми обратно при мен.
– Аз да го върна? Ноа, трябва да дойдеш с мен.
Назад към част 41 Напред към част 43
