Александър
Не исках Кристина да ме напуска, но имах работа в мрежата. Това беше важна вечер за Матео и аз много държах на успеха на моя приятел. Бях сигурен, че тя ще се отегчи до смърт от сухите разговори, които щяха да последват.
Макар да бях любопитен за коментара ѝ за Матео, реших, че ще е по-добре да не знам подробности. Мъжете винаги се стичаха към Алисън и нейния чар. Матео не беше застрахован. Забелязах начина, по който я поглеждаше, но тя винаги изглеждаше така, че да го държи на разстояние от ръцете си. Надявах се, че тази вечер ще има разума да се съсредоточи, а не да се увлече по нея, както го бях виждал да прави много пъти в миналото.
След тридесет минути работа в залата имах добро предчувствие за бъдещия успех на ресторанта. Стоях около една висока маса, разговарях и стисках всяка предложена ми ръка. Храната получаваше възторжени отзиви, а вълнението беше в разгара си. Възторгът беше заразителен. Дори пресата се беше съсредоточила единствено върху ресторанта, а любопитните им погледи поне веднъж останаха далеч от мен.
Потърсих Кристина в стаята. Въпреки предупреждението ми я нямаше за известно време. С изненада видях, че тя вече не е с Алисън, а разговаря с кмета и съпругата му. Усмивката ѝ беше ярка, а слушателите ѝ се смееха на всичко, което току-що беше казала. Явно не бях единствения, който работеше в залата тази вечер.
Интересно…
Очите ѝ попаднаха в моите и аз усетих познатото дръпване. Знаех, че и тя го усеща. Протягайки ръка на кмета, тя се извини и тръгна в моята посока. Наблюдавах как бедрата ѝ се поклащат все така едва доловимо под синята шифонена рокля и не можех да не се възхитя на избора ѝ на облекло. Дори грима ѝ беше на ниво. Кристина никога не носеше много грим, но тази вечер беше боядисала устните си в наситено червено и беше добавила опушени сенки върху очите си. Изглеждаше абсолютно зашеметяващо и аз ясно осъзнавах мъжете, които я зяпаха. Тя привличаше вниманието на всички способни мъже в стаята и дори не знаеше за това.
– Александър – каза мъжки глас вляво от мен. Откъснах поглед от Кристина и се обърнах, за да видя кой се обръща към мен. Бързо прикрих недоволството си, когато видях кой е той.
– Вик – поздравих го с фалшива, пластмасова усмивка. Последното нещо, което исках да правя, беше да се свързвам с Виктор Кар, акулата от Уолстрийт, който ме преследваше, за да направи „Стоун Ентърпрайз“ публично достояние. Присъствието му ми напомняше защо предпочитам частните вечери пред публичните.
– Радвам се, че те виждам отново. Знам, че формално сте тук по ресторантски въпроси, но бих искал да поговоря с вас за… – Започна той, но аз го накарах да замълчи, като вдигнах ръка.
– Това не се случва, Вик.
Той се засмя с лекота.
– Не се притеснявай. Тази вечер нямах намерение да влизам в пазарни разговори с теб. Това е нещо различно и просто приятелски разговор.
Съмнявах се в това, но все пак му обърнах внимание.
– Продължавайте.
– Има един имот в Пенсилвания, който може да ви заинтересува. Има историческо значение – съобщи ми Виктор.
– Историческата значимост означава много бюрокрация. По очевидни причини съм склонен да избягвам това – казах сухо.
– Този не се продава. Това е хотел, който се нуждае от инвеститори, които да му върнат предишния блясък. Като се има предвид неотдавнашното ви начинание с магазините за хранителни стоки на Уоли, може би споменах името ви като заинтересована страна.
– Отново Вик, не е моя работа. Решението на Уоли беше икономическо. Ставаше дума за предотвратяване на загубата на работни места в града.
– Ами ако ви кажа, че този имот е собственост на Роджър Хенеси?
После направих пауза, обмисляйки думите му. Роджър Хенеси беше движещата сила за пренасянето на европейския футбол в Съединените щати. Той планираше да присъства на церемонията по прерязването на лентата на „Стоун Арена“. Ако не беше той, стадиона все още щеше да е само мечта.
– Това е интересно да се знае. Може би ще го проуча – казах му, като се стараех да запазя покер лице и да не казвам повече. Виктор Кар беше умен. Знаех, че смята препоръката си за услуга, която може да се опита да използва като лост, за да ме притисне още повече относно публичното оповестяване. Тъкмо се канех да го коментирам, когато Кристина се плъзна до мен.
– Съжалявам, забавих се – каза ми тя.
– Това ли е дамата на вечерта? – Провикна се Виктор.
Стиснах зъби. Не ми харесваше тона му. Тогава си спомних за другата връзка, която имах с Виктор. Той не беше само акула на Уолстрийт. Беше и член на Клуб О. Бях го виждал там само няколко пъти мимоходом, но това беше достатъчно, за да запомни принадлежността ми към ексклузивния клуб. Знаеше правилата за неприкосновеност на личния живот, но имаше нещо зловещо в начина, по който беше вперил поглед в Кристина. Виждайки, че тя е с мен, човек лесно можеше да предположи, че и тя е член. Нямаше съмнение, че ще се опита да изпита границите. Юмруците ми се свиха, докато се опитвах да се преборя с кипящата ярост. Знаех, че ще трябва да играя това хладнокръвно или да рискувам да бъда разкрит.
– Кристина, това е Виктор Кар.
– Приятно ми е да се запозная с вас, Кристина.
Виктор подаде ръка на Кристина. Очаквах ръкостискане, но вместо това той вдигна ръката ѝ към устните си, за да целуне гърба ѝ. Видях в червено.
Преди да успея да реагирам, Кристина отдръпна ръката си, като не позволи на устните му да се задържат. Тя протегна ръка, за да докосне успокоително ръката ми, и се приближи до мен. Обвих защитна ръка около кръста ѝ.
– Приятно ми е да се запозная с вас, господин Кар. Откъде се познавате с Алекс? – Попита тя учтиво. Спрях се. Беше невинен въпрос, но тя нямаше представа колко натоварен е той.
– Вик работи на Уолстрийт – отвърнах с неутрален тон.
– Ние също така членуваме в един и същи клуб – добави Виктор, като наблегна на последната дума. Искаше ми се да му избия шибаните зъби.
– О, разбирам – каза Кристина с лекота, но в тона и се долови осъзнаване. – Аз не посещавам кънтри клуба, господин Кар.
– Би трябвало – подиграваше се Вик.
Ръката, която лежеше на бедрото на Кристина, се сви. Тя не помръдна, а вместо това покри ръката ми със своята. Когато заговори отново, гласа ѝ беше сладникав, почти капещ.
– Това място е малко прекалено за мен и не е в моя стил, ако разбирате какво имам предвид. Освен това двамата с Алекс сме толкова заети след годежа ни, че нямаме време за дреболии като клуба. Не е ли така, скъпи?
Тя ме погледна и се усмихна любящо.
Примигнах и за миг се обърках от необичайното и примигване. Тогава разбрах, че Кристина искаше да каже нещо. Тя казваше на Виктор с не толкова много думи, че не е член на клуба. Също така казваше, че е отдадена на мен и само на мен. Тя прозря играта му и успя да смени опасната тема на разговора, преди да успея да мигна. Бях забравил колко много разчиташе на естествено бързия си ум. То беше нейното тайно оръжие, което винаги се опитвах да изтръгна от нея.
Не знаех как се случи, но в някакъв момент по време на размяната се оказа, че гледам на Кристина с нови очи. В продължение на месеци се бях борил да доминирам над нея както в спалнята, така и извън нея. Тя беше едновременно моя рай и моя ад – всичко това в една сочна опаковка. Сега обаче осъзнах, че вече не е нужно да се боря с тази буйна природа. Знаех, че зад затворени врати, когато тя е гола в леглото ни, винаги ще изисквам подчинението ѝ и бях сигурен, че тя безвъзвратно ще го даде. Притежавах тялото ѝ и тя завинаги щеше да бъде моя, за да я командвам.
Но това трябваше да приключи.
Опитът ми да я доминирам извън спалнята беше погрешен. Това щеше да убие духа ѝ, а аз исках тя да бъде вярна на себе си. Обичах тази пламенна жена до мен – бърз език и всичко останало. Да я видя как използва това защитно оръжие върху някой друг, ми донесе неочаквано чувство на удовлетворение.
Моят фойерверк. Моят ангел. И скоро ще бъде моя съпруга.
В този момент, макар да не мислех, че е възможно, я обикнах още повече.
– Да, годежа ни държи много заети – съгласих се аз. Намигнах и ѝ се усмихнах. Притеснително я придърпах по-близо до себе си, като безшумно изпратих личното си съобщение на Виктор.
– Обвързани? Не знаех – заекна той. – Предполагам, че е редно да те поздравя.
Един сервитьор мина, носейки поднос с флейти за шампанско. Моментът не можеше да бъде по-подходящ. Грабнах две. Подадох една на
и оставих една за себе си, като умишлено оставих Виктор с празни ръце.
– Тост – започнах аз и погледнах към Кристина. – За нас.
– За нас – повтори тя.