Кристина
Последиците от неочакваната ни сексуална лудост оставиха огромна бъркотия по пода. Хартии, химикалки и разбита чаша бяха разхвърляни по килима около бюрото на Александър. И все пак, докато събирах парчетата от счупената керамика и ги слагах в кошчето за боклук, установих, че се усмихвам. Разрушихме мястото в предсмъртната си нужда да се съблечем, но на мен не ми пукаше особено. Да си направим бърза връзка в офиса определено беше нещо, което трябваше да направим отново. Чувствах се фантастично и по-енергична, отколкото през целия ден.
Когато започнах да закопчавам блузата си, забелязах, че Александър ме наблюдава от другата страна на стаята. Гардеробът му вече беше непокътнат и той изглеждаше напълно оправен, сякаш не сме се впуснали в див животински секс на бюрото му. Аз, от друга страна, все още бях фантастично смачкана.
Той стоеше до висок шкаф с документи, а пръстите му барабаняха по плота, сякаш беше дълбоко замислен.
– Какво? – Попитах, докато вкарвах крака в панталона си.
– След като приключиш с подреждането, седни – каза той.
Александър извади от едно от чекмеджетата на шкафа за документи папка с размер на хартия. Тя беше дебела от документи и издаде силен звук, когато я пусна на бюрото си.
– Какво е това? – Попитах.
– Временно разрешение за контрол на активите ми. Трябва да го подпишеш.
Огнената енергия, която изпитвах, моментално бе угасена от думите му. Спрях да закопчавам панталоните си и поклатих глава.
– Алекс, ти каза, че няма да говорим за тези неща този уикенд.
– Не е нужно да говорим. Трябва само да прочетеш и да се подпишеш на пунктираните редове – каза ми той.
– Не може ли да почака? Ние дори не знаем какво ще каже прокурора.
– Просто седни, Кристина. Не усложнявай ситуацията повече, отколкото е необходимо.
Седнах на стола, но нямах намерение да подписвам нищо. Искаше ми се той да спре да бъде толкова песимистичен.
Александър започна да прелиства страниците и да обяснява списъка си с активи. С всяка негова дума очите ми ставаха все по-широки и по-широки. Много от имотите му бяха високи сгради. Някои от тях предлагаха договори за наем, в други имаше кондоминиуми за индивидуална продажба. Очаквах точно това. Не очаквах обаче да чуя, че те са не само базирани в САЩ, но и международни. От Флорида Кийс до Брюксел, Александър притежаваше недвижими имоти по цялото земно кълбо. На едно от местата имаше дори голф игрище. Знаех, че Александър е богат, но напълно подценявах стойността му.
Той е самоизградила се империя.
Когато започна да ми обяснява как всеки имот се поддържа от различни управители, започнах да се чувствам претоварена. Когато ми каза, че е открил банкови сметки на мое име, готови и чакащи да бъдат напълнени с астрономически превод на средства, ме обзе чиста паника.
Почувствах се зашеметена и отново поклатих глава. Не исках нищо от това да ми принадлежи. Единственото, което исках, беше Александър да бъде с мен. Материалните притежания не означаваха нищо, ако той не беше част от пакета. Да не говорим, че дори нямаше да знам какво да правя с всичко, което той притежаваше. Идеята, че мога да вземам решения за компанията му, беше абсурдна.
– Алекс, няма да подпиша това.
– Престани да се държиш упорито. Това е само временно споразумение. То ще влезе в сила само ако нещо се случи. Ако има разследване, не мога да си позволя евентуално замразяване на активите ми, особено на ликвидните. Стоун Ентърпрайз няма да може да функционира. Твърде много от имотите ми са взаимосвързани, а те разчитат на стабилен паричен поток.
– Алекс, не мога да нося тази отговорност! Аз не знам нищо за това, което правиш!
– Нямаш избор. Това е нещо по-голямо от твоите желания, Кристина. По дяволите, дори не става дума само за моите имоти. Забравяш за фондацията. Искам да кажа, представи си какво би станало, ако финансирането на приюта за жени бъде прекъснато. Трябва да подпишеш. Но бъди сигурна, че тук има разпоредби, които задължават Стивън и Брайън да те съветват при нужда, докато не успея да си върна контрола над компанията.
Замислих се за това, което казваше.
Докато не успее да си върне контрола. Това не е за постоянно.
– Това е само временно?
– Да – потвърди той.
Стиснах устни. С подписването на всичко, дори и да е временно, той показа изключително голямо доверие към мен. Знаех обаче, че не мога да подпиша документите, докато между нас има тайна.
– Преди да подпиша, трябва да ти кажа нещо за Томас Грийн.
Александър вдигна глава от документите и ме погледна.
– Какво той?
Сърцето ми започна да блъска силно в гърдите ми. Не знаех как ще реагира той на моята измама.
– Отидох да го видя – изригнах, преди да успея да се измъкна.
Очите му се присвиха и той се облегна на стола си. Сгъна ръцете си и ме погледна остро.
– Защо отиде при прокурора, Кристина?
Разказах му за това, което направих, и как се отказах от първоначалния си план. Мислех да оставя Хейл и Самуел извън историята. Не исках да им създавам проблеми. Ако обаче наистина се изказвах чисто, знаех, че ще е най-добре да изложа всичко наяве. Истината така или иначе никога не остава скрита за дълго.
Постарах се да повторя, че не съм разкривала съдържанието на статията или миналото му пред прокурора. Исках да уверя Александър, че не му е причинена никаква вреда, но не можех да го разчета. През цялото време, докато говорех, той не каза и дума. Челюстта му тиктакаше, така че знаех, че е ядосан. Освен това нямах никаква представа какво мисли или изпитва към признанието ми.
Когато той се изправи и се запъти към вратата, за да вземе палтото си, изпаднах в паника.
Нима сега няма да ми говори? Нима вече не ми се доверява?
Трябваше да знам какво се случва в главата му.
– Алекс, говори с мен. Какво си мислиш?
– Мисля, че трябва да подпишеш тези шибани документи сега, за да можем да се приберем вкъщи – изръмжа той, докато грубо промушваше ръцете си през ръкавите на палтото. – Умирам от глад и искам да си взема нещо за ядене, преди да се приготвим за излизане.
Той все още иска подписа ми. Той все още иска да излезем.
Приех го като добър знак, но знаех, че се бори да контролира гнева си. Не можех да си позволя да го ядосвам повече. Грабнах химикалката, притиснах я към хартията и бързо надрасках подписа си върху необходимите страници.
– Ето. Подписах се – казах аз. Пуснах химикалката и се изправих, за да отида при него. – Сега, моля те, Алекс. Кажи ми какво още си мислиш.
Той се обърна към мен, когато се приближих, и направи крачка към мен. Сините му очи ме пронизаха, проблясвайки яростно. Чувствайки се уплашена и несигурна какво означава този проблясък, аз се отдръпнах на няколко крачки. Той продължи да се приближава към мен, докато гърба ми не се озова до стената. Постави дланите си върху стената от двете ми страни и ме притисна.
– Ти. Ме. Докарваш. До. Лудост.
Изтръпнах от начина, по който прекъсваше всяка дума.
– Ситуацията, пред която сме изправени, ме побърква, Алекс – прошепнах аз. – Трябваше да направя нещо.
– Не трябваше да ходиш при прокурора. Що се отнася до Мак Оуенс, тази идея беше просто шибана лудост. Как можеше да си помислиш да се изложиш по този начин? Цялата ти болка. Страданието ти. Да я преживееш отново. Всичко, което си преживяла, щеше да бъде на първа страница на всеки вестник!
– Знам това, но по онова време смятах, че риска си заслужава. Моля те, не ми се сърди – помолих го, макар да знаех, че той има пълното право да ми се сърди, че съм го излъгала и съм се изложила на риск.
– Но аз съм ти ядосан! – Отново прокле яростно. Удари с ръка по стената, което ме накара да подскоча.
– Съжалявам, Алекс. Опитвах се само да те защитя.
Той сведе глава, вдиша бавно и дълбоко, преди отново да се свърже с погледа ми. Когато заговори отново, вече не беше толкова груб. Само примирен.
– Не си заслужавам такъв риск, ангелче.
– Да, така е. Бих рискувала всичко за теб. Дори ако това означаваше да се оставя уязвима.
– Виж, не си струва да се караме за това. Поне не точно сега. С времето ще разбереш нуждата от защита на личния ти живот и защо те пазя от пресата. Може да съм ядосан, но разбирам защо си го направила.
– Наистина ли?
– Разбирам, дори и да смятам, че това е най-глупавата идея, която си имала досега – издекламира той. – Не е нужно да ме защитаваш. Просто се радвам, че Хейл е стигнал до теб, преди да имаш възможност да говориш с Мак Оуенс. Той е безмилостен и не е човек, с когото искаш да танцуваш.
Скованото ми тяло се отпусна и аз поставих нежна ръка на гърдите му.
– Наистина съжалявам – казах отново тихо.
Той обгърна кръста ми със силните си предмишници и ме притисна здраво.
– Знам, че съжаляваш, ангелче. И аз също. Заради всичко това.