Александър
Kристина и аз се качихме на задната седалка на BMW-то, което наскоро купих, за да го кара Самуел. Хейл имаше Кайен, а аз нямах достатъчно доверие на Самуел, за да го сложа зад волана на Теслата. Той се нуждаеше от собствена колела, да не говорим за факта, че нямах търпение да добавя заветната значка към колекцията си. И все пак трябваше да призная на Самуел, че е добър. Той дори не мигна, когато му връчих ключовете на X6 M. Ако беше в страхопочитание, не го показа.
Кристина обаче не беше впечатлена.
– Наистина ли трябваше да купуваш още една кола? – Попита тя и извъртя очи. Засмях се и нарочно ѝ хвърлих надменна усмивка.
– Това беше дребна сума, бейби.
– Както и да е – каза тя и изглеждаше развеселена, докато закопчаваше предпазния си колан. – И така, в колко часа трябва да се срещнем с Хейл сутринта?
– Ние?
– Ами да. Ако няма проблем, предположих, че ще отида с теб.
– Срещам се с него в девет. Не е нужно да ходиш. Можеш да си починеш сутринта. Не би трябвало да се бавя твърде дълго. Просто искам да се уверя, че майката на Хейл ще получава по-индивидуално внимание занапред.
– Всъщност бих искала да дойда. Чувствам, че трябва да дойда. Трудно е да се обясни. – Тя сви рамене. – Знам само, че колкото и да се шегувам, че Хейл е моята сянка, той се превърна в нещо повече от това за мен. От това, което каза, той е бил доста разтърсен от падането на майка му. По дяволите, дори и да не си ми казал, той си е взел отпуск от работа. Този човек никога не отделя и минута за себе си. Само това ми подсказа колко е разстроен. Освен това знам, че Хейл означава много за теб. Искам да бъда до него.
Наблюдавах я внимателно за момент, преди да отговоря. Винаги съм защитавал това, което е мое. Хейл беше като семейство за мен. Фактът, че я е грижа достатъчно, за да дойде утре, почти ме съкруши.
– Добре. Можеш да тръгнеш с мен. Мисля, че и Хейл ще го оцени.
Тя се усмихна, облегна глава на рамото ми и продължихме да пътуваме мълчаливо. Нямаше нужда да говорим, но знаех какво изпитва тя. Исках да остана ядосан заради посещението ѝ в прокуратурата и идеята, че може да се е изложила на риск, но не можех, защото тя го направи само заради мен. Може и да намирах схемата ѝ за скандална, но твърде добре разбирах отчаянието ѝ. Сега между нас двамата имаше негласно споразумение. Повече нямаше да има тайни. Дори и най-малките лъжи. Ако между нас бяха останали някакви стени, те бяха разрушени.
Двадесет минути по-късно спряхме пред клуба.
– Хотел? – Попита Кристина объркано.
– Не хотела. Нощният клуб „Маркиз“ е на последния етаж. Там сме тръгнали.
– Сигурно се шегуваш с мен! Маркиз? Чувала съм, че там имало тримесечен списък с чакащи само за да влязат. Али ще побеснее!
– Изглежда, че вече е – казах аз и посочих през прозореца на колата. Алисън и Матео току-що бяха слезли от колата пред нас. Лицето на Алисън беше озарено и изглеждаше, че тя говори оживено, като с едната си ръка махаше нагоре към хотела, а с другата стискаше ръкава на Матео.
– О, да. Тя е в ред – засмя се Кристина.
– Хайде, ангелче. Хайде да вървим.
Самуел се приближи, за да ни отвори вратата, и ние излязохме. Щом Алисън забеляза Кристина, тя изпищя.
– Успокой се, момиче. Мисля, че току-що ми разби тъпанчето – пошегува се Кристина.
– Започна веднага щом разбра къде отиваме – каза Матео със смях. Той удари ръка по рамото ми. – Радвам се да те видя, приятелю. И теб също, Кристина. Изглеждаш прекрасно както винаги.
Прекрасно е подценяването на годината. След като отдели два часа, за да се облече за вечерта, тя излезе от спалнята, изглеждайки като проклета секс богиня. Очите ѝ бяха с тъмни сенки, а устните ѝ бяха боядисани в наситено червено. Гримът беше по-тежък от този, който обикновено носеше, но аз нямах нищо против. Гримът ѝ беше най-малкото, което ме притесняваше. Бях прекалено съсредоточен върху избраното от нея облекло. Облечена в къса черна кожена пола и бургундски копринен потник с ониксови презрамки, се изкушавах да я изпратя обратно в спалнята да се преоблече. Когато добави петсантиметровите черни токчета, наистина ѝ казах да направи точно това. Не се получи добре, единствения ѝ компромис беше късото яке, за да се предпази от студа.
Пренебрегвайки размяната на любезности, Алисън продължаваше да припада.
– Крис, наясно си, че тук се въртят само диджеи от А-листата, нали? В този клуб идват знаменитости! О, Боже мой! Спомням си, че четох, че Леонардо ди Каприо е идвал тук преди. О, и Тина Фей също! Бих умряла, ако я видя – каза Алисън с широко отворени очи, все още в страхопочитание и забрава за всичко останало.
– Здравей, Алисън – казах аз.
Тя погледна в моята посока, сякаш ме забелязваше за първи път.
– Здравей, Алекс – поздрави тя, след което погледна към петдесет и осем етажния хотел пред нас. – Не знам как сте го направили, но на това място е невъзможно да се влезе. Като ВИП, ако имаш късмет.
Намигнах ѝ и обгърнах с ръка кръста на Кристина.
– Не вярвам в късмета. Аз си създавам свой собствен – казах ѝ и погледнах надолу към Кристина. Дъхът ѝ се показваше на бели пухчета в студения нощен въздух. – Готови ли сме да влезем вътре, където е топло? Или просто ще гледаме нагоре и ще зяпаме от улицата?
Матео се засмя.
– Не знам. Алисън изглежда си прекарва достатъчно добре тук. Не съм сигурен дали ще успее да се овладее там горе – подхвърли Матео.
– О, престани – каза тя и го плесна закачливо по ръката. – Хайде да вървим.
След това Алисън се приближи до нас и преплете ръката си през тази на Кристина. Кристина ми хвърли безпомощен поглед, но сви рамене и пое инициативата на Алисън. Двете жени тръгнаха пред мен и Матео. Отделих миг, за да оценя дългите крака на Кристина, които се губеха под кожената пола. Точно тогава реших, че тя ще трябва да се облича по-често в кожени дрехи. Насаме.
Може би кожен корсет с колан за жартиери.
Беше гореща. За съжаление, всеки мъж в заведението щеше да сподели моите чувства. Затова исках да я преоблека. Заради упоритостта ѝ щеше да се наложи да се погрижа да я държа близо до себе си тази вечер.
Когато Матео и аз започнахме да следваме жените към вратите на фоайето на хотела, чух как той се засмя до мен.
– Очите ти са залепени за нея, приятелю. Знам какво си мислиш. И да, мнозина ще се вгледат в твоята жена тази вечер. Ще успееш ли да се справиш с това?
Откъснах поглед от Кристина и погледнах към Матео.
– Нека гледат. Тя знае, че е моя и това е единственото, което има значение – опитах се да се отърся безгрижно.
– Уау! Добре ли се чувстваш? – Матео се засмя, а аз му хвърлих знаеща усмивка.
– О, довери ми се. Тя няма да ме изпусне от поглед, Мат. Разбира се, не ми харесва идеята мъжете да я заглеждат, но не мисля, че тя ще приеме благосклонно да нокаутирам всеки мъж, който я погледне. Но ако някой мъж има смелостта да се доближи до нея, ще го сритам.
– А, добре. За момент си помислих, че си се разболял. Добре е да знам, че все още си ревнив задник – пошегува се той.
– Замълчи, Мат – казах и поклатих глава.
Алисън и Кристина ни чакаха близо до асансьорите.
– Бързайте, вие двамата! – Предупреди Алисън.
– Бих искал да и запуша устата някой ден – чух Матео да мърмори под носа си.
Изхлипах от смях, защото знаех, че ще има същия късмет да запуши устата на Алисън, както аз на Кристина.
Когато стигнахме до последния етаж на хотела, вратите на асансьора се отвориха към богато и изискано фоайе. Охранители заобикаляха стъклените врати право напред. Зад вратите се виждаше море от тела и неонови светлини. Консиержът на клуба чакаше на подиума, за да запише имената ни.
– Александър Стоун, група от четирима души – казах му.
Той погледна списъка си за миг, после се върна към мен.
– Да, г-н Стоун. Вашият ВИП домакин е приготвил масата ви. Името му е Ланс. Той ще ви съдейства с обслужването на бутилките и с всичко друго, от което се нуждаете тази вечер – каза ми той. Чух как Алисън изтръпна.
– Определено не е кръчмата на Мърфи – прошепна тя на Кристина.
– Не, не е – съгласи се Кристина. Опитваше се да се държи хладнокръвно, но усещах вълнението в гласа ѝ.
Усмихнах се развеселено, преди да насоча вниманието си към портиера.
– Благодаря ти – казах му аз.
Той кимна учтиво, преди да се обърне към един от пазачите.
– Моля, придружете г-н Стоун и гостите му до бар „Бисер“ и уведомете Ланс, че партито му е пристигнало.
Последвахме охранителя през масата от хора и спряхме до слабо осветена ъглова кабина, покрита със синьо кадифе. След като седнахме, Ланс дойде да получи заявките ни за напитки. Поръчах бутилка едномалцов шотландски Glenfiddich за себе си и Матео и Dom Pérignon за дамите. След като чашите ни бяха пълни, вдигнах чаша за наздравица.
– За Матео и успеха на „Мястото на Кристина“.
– Ах, престани. Без твоята инвестиция дори нямаше да има ресторант. Би трябвало да вдигна тост за теб – каза Матео, но все пак вдигна чашата си.
– Може би, но храната ти го продаде.
– Наздраве за готвенето на Матео! – Казаха в един глас Алисън и Кристина.
Чашите ни звъннаха и аз седнах. Чувствах се добре да съм навън с Кристина. С приятели. Сякаш от цяла вечност не бях правил подобно нещо. След като се присъединих към клуб „О“ преди няколко години, се стремях по-скоро към него, отколкото към молбите на Стивън, Брайън и Матео да се присъединя към тях по време на нощните им обиколки из клубовете. Почти бях забравил колко много ми харесваше подобна обстановка. Но в същото време се чувствах чужд.
– Бих искала да вдигна още един тост – започна Кристина. – Не искам да звучи, сякаш се потупвам по гърба, но деня в Търнинг Стоун беше доста впечатляващ за мен.
– Защо? Какво се случи? – Попита Алисън.
– Ами, сключих договор за реклама с Шелдън Тремейн, собственик на бижутерийната фирма „Бомонт“.
– Боже мой, Крис! Те са огромни!
– Ей, това не е ли твоя човек Алекс? – Попита Матео.
По дяволите!
Исках да изритам Матео под масата, но кабината беше твърде широка и той не беше в обсега на ръцете ми.
– Твоят човек? – Попита Кристина с присвити очи.
– Да – потвърдих аз, без да пропускам нито миг. – Бомонт е проектирал колието ти.
Това не беше лъжа. Шелдън Тремейн наистина е изработил колието и годежния ѝ пръстен. Нямаше причина тя да знае останалото – поне засега. В крайна сметка щях да ѝ кажа, но едва след като използвах поръчката на Бомонт, за да подсиля портфолиото на Търнинг Стоун.
– Обожавам тази песен! – Възкликна изведнъж Алисън. Кристина насочи вниманието си към Алисън и никога не съм се чувствал по-благодарен за отвличането на вниманието.
Разпознах и прехода на диджея. Звучеше като ремикс на последната песен на Кейти Пери – песен, която Кристина често пускаше, когато тичаше на бягащата пътека в домашния фитнес. Поглеждайки надолу, забелязах, че крака ѝ потропва в такт с музиката, и реших да се възползвам от това.
– Умираш от желание да се качиш на дансинга, нали?
– Определено съм готова, макар че се съмнявам в избора си на обувки. Не знам дали ще мога да танцувам с тези неща. – Засмя се тя, а кипналия ѝ смях беше ясен въпреки силния шум в клуба.
Макар да нямах търпение да усетя как бедрата на Кристина се притискат към мен в такт с музиката, не бях готов за танци. Първо трябваше да се откъсне от мен и Бомонт. Освен това исках да поговоря с Матео за оценките на ресторанта, преди да се аклиматизирам напълно към шумната тълпа.
– Иди с Алисън. Аз ще се присъединя към вас след малко.
Тя се усмихна и се наведе, за да ме целуне по бузата.
– Сигурен ли си?
– Абсолютно. Само че не отивайте далеч. Ще те наблюдавам – предупредих аз.
Тя се засмя отново и поклати глава.
– Сигурна съм, че ще гледаш.