Александър
Погледнах надолу към най-красивата жена, която някога съм виждал. Щях да я направя своя съпруга. Гърлото ми се запуши, когато в мен се надигна вълна от емоции. Почти не можех да говоря. Но после тя се усмихна нежно, шоколадовокафявите ѝ очи бяха толкова пълни с любов, и гласа ми се върна.
– Кристина, обичам искрата, която се крие в теб – казах ѝ. Протегнах ръка, за да докосна лицето ѝ с ръката, на която тя току-що беше сложила годежния ми пръстен. – Твоят вечно светещ пламък е моята светлина в мрака. Ти ме научи как да чувствам. Умът ти раздвижва душата ми, докосването ти ме успокоява, а предаността ти ми дава сила. Обетите ми към теб са не само мои обещания, но и мои привилегии, защото ти избра да ми се отдадеш. Влизам в този живот с теб без резерви, без страх или объркване, а с ясно сърце и здрав разум. Ти си моето минало, настояще и бъдеще. Когато прие годежния ми пръстен, за мен той беше нещо повече от диамант. Защото диамантите, както и ангелите, са уникални. Те не могат да бъдат направени, а само намерени. Ти си моя ангел, моя необработен диамант и аз те намерих. Обещавам да пазя любовта ни като вечна любов.
Смътно си спомням, че празнуващия ми каза да я целуна, но никой от нас не се нуждаеше от насърчението му. Когато се наклонихме един към друг и притиснахме устни, запечатахме любовта си с ярост, която само аз и Кристина разбирахме.
Това беше целувка, която никога нямаше да забравя, докато съм жив. Съдбата ни беше подложила на изпитание и двамата смирено паднахме на колене. Но с оформените си в едно устни ние доказахме, че можем да преодолеем шансовете им и да създадем нещо наистина вълшебно.
Заедно.
След като церемонията приключи, позирахме за снимки и преминахме през традиционното разрязване на тортата. Не след дълго приема на „Люси“ беше в разгара си. С Кристина отворихме дансинга за всички присъстващи след първия ни танц, но в крайна сметка този първи танц се превърна в много. Вероятно трябваше да се смесим с гостите, но не можех да се накарам да се откъсна от нея. Исках тя да остане в прегръдката ми, поклащайки се в ритъма на музиката, през цялата нощ.
Докато танцувахме, се наведох, за да я целуна нежно по устните. Поглъщах момента, добавяйки целувката ѝ към мисловната кутия със спомени от този ден.
Когато накрая откъснах устните си от нейните, и се усмихнах. Тя обаче не отвърна на усмивката ми. Вместо това изведнъж изглеждаше обезумяла.
– Ангелче, какво става? – Попитах разтревожено.
– Просто си мислех, че не искам да забравя и секунда от днешния ден. И за това как… Как… – Тя се поколеба. – И за това как историята на нашата сватба ще бъде тази, която ще разказваме на нашите деца и внуци.
– Да? – Запитах я, напълно озадачен защо изглеждаше толкова паникьосана.
– Бебета. Искам ги – изрече тя.
Почувствах как по чертите на лицето ми бавно се разстила усмивка, а в съзнанието ми се оформиха образи на красиво момиченце с широки кафяви очи и къдрава коса.
– Мисля, че ще успеем да го уредим, госпожо Стоун.
– Наистина? – Попита тя, сякаш изненадана, че толкова бързо се съгласих.
– Да, наистина – засмях се и ѝ намигнах палаво. – Мисля, че веднага щом свалим всички от тази лодка и отплаваме за Карибите, трябва да се заемем с направата им.
– О, аз… – Тя отново се поколеба. – Не знам дали ги искам точно сега. Исках само да…
Отново се засмях, а звука се разнесе дълбоко в гърдите ми. Тя беше прекалено очарователна. Завъртях я на пръста си, преди да я върна при мен. Поставих ръката си върху топлата кожа на гръбнака ѝ, оценявайки отворената задна част на сватбената ѝ рокля, докато я приближавах.
– Какво ще кажете да тренираме, докато сме на меден месец? По-късно ще имаме достатъчно време да говорим за това кога да имаме деца.
След това се отпусна и срещна погледа ми, а очите ѝ блестяха под светлините на „Люси“.
– Имаме, Алекс. Всъщност имаме цял живот.
– Вижте се вие двамата! – Чух Алисън да се провиква откъм гърба ни.
Веждите ми се смръщиха от раздразнение заради прекъсването, когато Кристина се обърна към приятелката си.
– Какво ние? – Попита тя.
– Спомням си, че преди време ти казах, че ще имам момент, в който ще ти кажа. Е, ето го. Вие двамата буквално разтопихте сърцето ми. Трябва да ви снимам.
Тя извади телефона си и направи снимка, преди някой от нас да успее да реагира. Поклатих глава и протегнах ръка.
– Дай ми телефона, Алисън.
Тя сбърчи вежди, но подаде телефона си.
– Какво правиш? – Попита ме Кристина.
– Правя си селфи – обявих съвсем естествено.
Протегнах телефона пред нас, но Кристина не остана неподвижна достатъчно дълго, за да мога да направя снимката. Беше прекалено заета да се смее истерично.
– Правя си селфи? Това, Александър Стоун, е единствената фраза, която никога не съм мислила, че ще чуя от устата ти.
– Успокой се – изругах, но в думите ми имаше топлина. Аз също се усмихвах също толкова широко, колкото и тя. – Кажи сирене.
Вместо да направи това, което поисках, тя се обърна и ме целуна по бузата, точно когато направих снимката.
– Извинявай, не можах да се сдържа – засмя се тя и аз и се намръщих.
– Знаеш ли, забелязах, че в сватбените си обети не споменаваш нито чест, нито подчинение – отбелязах аз.
Тя ми хвърли нахална усмивка.
– Наистина ли очакваше да го направя?
Поклатих глава.
– О, ти наистина си жадна за наказание. Ще можеш ли някога да изпълняваш указанията ми?
Усмивката ѝ се разшири.
– Вероятно не.
Дясната страна на устата ми се изкриви от забавление.
– Ангелче, точно на това разчитам.
Продължаваме…