ГЛАВА 16
Погледнах часовника. Наближаваше три часа и всеки момент очаквах Кристина. Стивън и Брайън седяха в кабинета ми и двамата спореха за мнението си какво трябва и какво не трябва да правя по отношение на предложението на Кристина.
– Харесва ми упоритостта ѝ, Алекс. Тя можеше просто да вземе компанията безвъзмездно, но вместо това реши да я спечели. Мисля, че предложението ѝ е умно и добре обмислено – аргументира се Стивън.
– Затова ти си адвокатът, а аз съм счетоводителя – пошегува се Брайън. – Ти не гледаш тези числа. Да, тя предлага справедлива пазарна стойност, но аз гледам дългосрочната загуба на потенциални приходи.
Поклатих глава на Брайън.
– Брайън, не се притеснявам от дългосрочната загуба – повторих аз. – Търнинг Стоун беше начинание, предназначено да помогне на фирмите, които имат договори за наем с мен, нищо повече. Никога не е било план за забогатяване. Мисля, че преувеличаваш загубата.
– Какво ще стане, ако тя не изпълни задълженията си? Тогава какво? – Настоя Брайън.
– Тя няма да го направи. А ако го направи, Стивън е включил клауза за залог, само за да те успокои – упрекнах го аз. – Ако плащанията не бъдат извършени, фирмата се връща обратно в Стоун Ентърпрайз. Силно се съмнявам обаче, че ще се стигне дотам. Доверявам се на нейните възможности. Всъщност смятам, че тя ще успее да превърне „Търнинг Стоун“ в много доходоносен бизнес.
– Това е още една причина да не го продаваме – промълви Брайън.
Телефонът на бюрото ми иззвъня. Беше Лора.
– Г-н Стоун. Мис Коул е тук – каза тя някак рязко.
Усмихнах се на себе си, като си представих възможната сцена извън кабинета ми. След начина, по който Кристина нахлу тук в понеделник, бях почти сигурен, че Лора обмисля да премести мебелите, за да попречи на Кристина да влезе без разрешение още веднъж. Трябваше да се въздържа да не се разсмея на идеята, докато се навеждах напред, за да натисна бутона на интеркома.
– Изпратете я, моля – казах аз на високоговорителя.
Когато Кристина влезе, блестящите ѝ кафяви очи се втренчиха в моите. Изглеждаше решителна, но в същото време предпазлива, когато се премести да заеме място между Брайън и Стивън.
– Здравейте. Аз съм Кристина Коул – каза тя учтиво и протегна ръка към всеки от тях.
Докато си разменяха представяния, не можех да не се вгледам във външния ѝ вид. Беше облечена в тъмносин костюм, а сакото очертаваше извивките на талията и гърдите ѝ по най-възхитителен начин. Беше същия костюм, който носеше, когато дойде в офиса ми за първи път. И когато видях огърлицата от трискелиони, която и купих, закопчана на врата и, члена ми моментално оживя.
Да, наистина, мис Коул. Бях далеч от вас твърде дълго.
Погледнах към Брайън и Стивън. И двамата внимателно я преценяваха. Очаквах същото, но засега възнамерявах само да ги наблюдавам. Нуждаеха се от минута, за да опозная жената, на която почти предадох подразделение на компанията си.
– Току-що обсъждахме плана ви да изкупите Търнинг Стоун – каза и Стивън. – Изглежда, че сте направили проучване.
– Александър сложи много на масата. Чувствах, че е важно да знам в какво се забърквам – отвърна тя равномерно, докато ме гледаше все така изтънчено. Не можех да не си помисля, че зад думите ѝ се криеше двоен смисъл.
– Да, и не мога да не се съглася с нейната идея – казах на тримата. – Това е най-доброто решение за всички участващи страни.
– Значи си готов за това? – Попита Кристина и очите ѝ светнаха.
– Разбира се, че съм. Признавам си, че не го бях обмислял, докато ти не го представи, но в него има смисъл. Разбирам защо не сте приели компанията направо.
– Любопитно ми е, Кристина – включи се Брайън. – Бях силно против първоначалното предложение, но то беше изключително изгодно за теб. Какво те накара да решиш да не го приемеш?
Тонът на Брайън беше саркастичен и рязко контрастираше със сърдечното отношение на Стивън. Но Брайън се различаваше от Стивън, особено когато ставаше дума за пари. Той я изпитваше и това ме вбесяваше. Въпреки това, точно когато се канех да го разкъсам за това, заговори Кристина. Тонът ѝ беше лек, но в очите ѝ се четеше яростна решителност.
– Вижте, господа. Никой от вас не ме познава – започна тя и погледна напред-назад между тях. – Разбирам колебанията и подозренията ви, когато става дума за мен.
– Нашата работа е да защитаваме правните и финансовите въпроси на „Стоун Ентърпрайз“ – заяви Брайън направо. – За това ни се плаща.
– Хей, Брайън. Охлади се. Просто я изслушай, ти, стар скръндза – пошегува се Стивън.
Брайън седна на стола си, сгъна ръце и погледна остро към Кристина.
– Съжалявам, но не мога да не си помисля, че личния интерес на Алекс към теб замъглява преценката му.
– И аз съм си мислил същото – коментира Стивън небрежно.
– Стига! – Изригнах. – Никой от вас не бива да се занимава с личния ми живот.
Гневът ми кипеше под повърхността и чакаше да избухне. Приятели или не, и двамата бяха много близо до уволнение.
– Всичко е наред, Алекс – намеси се Кристина. – Ако бях на тяхно място, щях да мисля същото.
– Това не е атака срещу личния ти живот – спокойно обясни Стивън, както обикновено, гласа на разума. – „Стоун Ентърпрайсис“ е много успешна благодарение на разумните бизнес решения, взети от теб, Алекс. Брайън просто си върши работата, за която си го помолил, а същото се отнася и за мен. Ако не поставяхме въпроса, тогава щяхме да се отървем от отговорностите си. Кристина, Алекс току-що прекара последния час в изразяване на вярата си във вашите способности. И макар че той не е глупав човек, мисля, че говоря от името на Брайън и от свое име, когато казвам, че бихме искали да чуем твоите мисли по въпроса.
– Стивън, не се отнасяй към това като към някоя от съдебните си зали – предупредих аз. – Независимо от това, което казва Кристина, решението за продажбата на Търнинг Стоун е на мен и само на мен.
– Александър Диктатора – отбеляза Кристина.
Стивън веднага започна да се смее.
– Имаш право! – Подхвърли той.
Погледнах към Брайън и видях как ъгълчетата на устата му потрепват. От друга страна, Кристина просто седеше с усмивка на лицето. Поклатих глава, донякъде учуден от ефекта, който нейното остроумие оказваше върху хората. Само с три думи, дори и да се подиграваше с мен, тя успяваше мигновено да разсее напрежението в стаята.
Когато започна да говори отново, тя ме погледна остро.
– Ще успея с това, Александър. Твърде упорита съм, за да позволя на Търнинг Стоун да се провали. Но за мен това е нещо повече от това и затова отказах да приема първоначалното ти предложение. Има какво да се каже за гордостта и самоуважението. Вярвам, че упорития труд и старанието подобряват характера на индивида. Те дава по-широка оценка на собствените постижения. Приемането на подаяния не е в моя стил, дори и да са дадени с най-добри намерения. Може би това е глупав начин да се погледне на нещата, особено като се има предвид факта, че ми беше предложена златна възможност. Но за мен приемането не би ми дало никакво усещане за постижение. Имам нужда да знам, че съм успяла съвсем сама.
Усмихнах и се, знаейки, че е казала точно това, което Стивън и Брайън трябваше да чуят. Начинът, по който я гледаха, беше все едно, че я виждат за първи път. И в известен смисъл беше така.
Да, господа. Това е жената, която преобърна света ми с главата надолу.
– Добре тогава – каза Брайън и се усмихна. Изглеждаше по-спокоен и не толкова подозрителен, колкото преди малко. – Изглежда, че сега трябва да разгледаме един договор, нали?