Глава 2
„Не ми трябва добър външен вид. Трябва ми отвъден и понякога заплашителен поглед.“
Мем
Половината от времето, което прекарах в къщата на Нюъл, стомахът ми не спираше да ръмжи. Три дни наистина не спах и почти не ядях. Тревогата ми прогонваше глада.
Предстои ми обаче дълга нощ, затова храната е задължителна. Отбивайки се до “Macho Tacos” по пътя, поръчах три такос с допълнителна салса и мексиканско лате с допълнително бита сметана. Според мен, всяко полезно хранене си струва да има допълнителна порция от нещо, прикрепено към него. След това се насочих към другия край на града, където се намираше къщата на прекалено раздразнителния „ловец на глави”. Добре, че няма почти никакви коли по пътищата през нощта.
Карах на изток по улица”Менол” и едва успях да отхапя, когато изведнъж се сдобих със спътник – мъртъв тринадесетгодишен гангстер на име Ейнджъл. Между другото, също изключително раздразнителен. Запознахме се десет години след смъртта му, но бързо станахме приятели. И сега той беше най-добрият ми (и единствен) детектив. Накратко, Ейнджъл се появи на пътническата седалка на Развалината, известен още като моят джип “Вранглер” в черешов цвят, в цялата си гангстерска слава. Червена бандана, издърпана до самите вежди, мръсна тениска и зейнала рана на гърдите.
Няма нищо необичайно във внезапните появи на Ейнджъл. По принцип, той се появява както, когато и където пожелае. Но този път всичко беше някак странно и зловещо.
Появявайки се в Развалината, той веднага се обърна към прозореца, прегърби се и не каза нито дума. Сериозно, не издаде нито един звук. А Ейнджъл е тих само когато е разстроен, опитва се да скрие нещо или тайно търси друга красива мацка на хоризонта. Тъй като не се виждаха красиви мацки…
Знаейки много добре, че подобна ситуация изисква цялото ми внимание, влязох в паркинга на малък търговски център, където освен всякакви магазини, можете да намерите и салон за маникюр, фитнес, сладкарница (защо по дяволите, не знаех ли, че е тук ?!), още един фитнес, кафене с хамбургери и дори ясновидка. Между другото, сега беше отворен само нейният салон. Сигурно е знаела, че идваме. Какъв ужас!
– И така – измърморих с пълна уста – кое копеле се осмели да ти развали настроението?
Ейнджъл дори не се обърна. Ами, със сигурност е разстроен. Ако крие нещо, той нарочно ме гледа в очите, надявайки се да ме завърти на пръста си по този начин. В негова защита си струва да кажа, че е умрял твърде млад.
– Не мога да го намеря – най-накрая каза разочаровано Ейнджъл.
– Ти не си виновен, слънце. И аз не мога да го намеря, затова те помолих да го потърсиш.
– Ти не разбираш. – Той се поизвърна, но продължи да гледа през прозореца. – Усещам го, но не мога да го намеря.
– Какво точно усещаш? – Попитах, чувствайки, че страхът запълзява по гръбнака ми.
Ако Ейнджъл чувства същото като мен през последните три дни, тогава всички ни заплашва пълен параграф. И под “всички” имам предвид цялата човешка раса.
– Ярост – каза Ейнджъл с едва доловим глас.
Да-а. Всички сме заплашени. И все пак, Ейнджъл не е виновен. Ако някой е виновен, то това е само моят дъбоглав съпруг. Защото, по дяволите, няма да поема цялата отговорност.
Най-накрая Ейнджъл се обърна към мен. Кафявите му очи блестяха в полумрака, а младежкият мъх на лицето му изглеждаше по-тъмен.
– Въпросът е, mija/приятелка/: какво ще правиш, когато все пак го намериш?
– Прав си – процедих аз, дъвчейки храната си, – това е въпроса.
– Ако имаш план, сега е моментът да го трансформираш в действие.
Преглътнах още една хапка с вкус на салса и се втренчих в Ейнджъл с увиснала челюст.
– Пич, ти току-що каза ли думата „трансформация“? Да, и я използва в изречение? Правилно, между другото?!
– Реши да се пошегуваш?
– Това е мощна и готина дума, пич.
– Ай, dios mio/боже мой/! – Ейнджъл отново се обърна към прозореца, но усетих, че му поолекна. – И така, ще ми кажеш ли какво, по дяволите, става, или?
– Ще ти кажа, само, че не сега.
– А кога?
– Първо ще поговоря с Гарет. Той ще разбере какво трябва да се направи. Щом науча нещо, веднага ще те извикам.
Ейнджъл кимна, сякаш съгласяйки с моите условия. Просто кимна и не започна да спори и да ме убеждава да се съблека. Което означава, че нещо не е наред.
– Слънце, какво се е случило?
Той сви рамене и отново погледна през прозореца.
Докоснах студената му ръка. Без да ме поглежда, той обърна ръката си с длан нагоре и преплете пръстите ни. И този на пръв поглед прост, светски жест наистина ме ужаси. Разбирах, че Рейес може да се превърне в огромен проблем, че случилото се може да промени всичко, но никога не съм очаквала, че ще засегне толкова много Ейнджъл.
Стискайки зъби, се приготвих да чуя онова, което не исках да чуя, и попитах:
– Кажи ми, Ейнджъл. Може ли Рейес да убива хладнокръвно? Мислиш ли, че е способен на това?
Ангелът погледна ръцете ни.
– Това е проблемът, corazón/сърце/. Може ли Рейес да убива? Може и още как, по дяволите. Но само за да защити теб или Пип. Но може ли Реязикин да убива? – Прехапайки устни, Ейнджъл се обърна към прозореца и каза толкова тихо, че едва чух: „Милиони”.
***
Когато стигнах до къщата на Гарет, часовникът показваше един сутринта. И, струва ми се, тридесет и осем минути.
Суопс сигурно спеше, затова не отидох да го видя по-рано. В крайна сметка прекрасно знаех каква каша забърках, а така ще го изненадам. Ще му кажа какво се е случило с божествената чаша, дима и ядосания бог, и Гарет ще бъде твърде сънлив и дезориентиран, за да ми причини главоболие. Много добре измислено.
От всичките ми приятели, Гарет Суопс много неохотно прие истината. Но след като се примири с това коя съм и какво мога да правя, се превърна в ценен ресурс. Също така, се оказа невероятен изследовател. Преди да започне да рови из стари текстове и да дешифрира древни пророчества, нямах представа, че може да чете.
Грабвайки кексчетата, които откраднах от апартамента на Куки (приятелката ми живее отсреща и аз имам ключове), тръгнах надолу по алеята, извадих ключа с надпис „Секретен ключ от къщата на Гарет, не казвай на никой!“ и отворих вратата.
Гарет не знаеше за съществуването на ключа и дори не се е съгласявал да го направя. Така, че последния път, когато използвах този ключ, трябваше да му кажа, че съм разбила ключалката. И глупакът ми повярва. Всъщност мога да разбивам брави, но отнема много време. Такива работи са по-трудни, отколкото изглеждат на пръв поглед.
За да не се изгубя в суровия пейзаж на леговището на Гарет, включих фенерчето на телефона си. Навсякъде бяха разпръснати книги, хартии и всякакви мъжки боклуци. Забелязах също няколко празни бутилки бира и полупразна бутилка вино. Откога Суопс пие вино?
Щом стигнах до спалнята, ситуацията започна да изглежда все по-любопитна. Подът беше осеян с дрехи от всякакви форми и размери. Съмнявам се, че Гарет може да се похвали с двоен бюст с размер D, така, че най-вероятно е с жена.
Много точно! Гарет лежеше по гръб и показваше на целия свят голия си торс. Просто торсът се закриваше на места от господарката на същия този бюст.
Да-а. Неловко се получи.
Седнах на пейката за щанги в ъгъла и започнах да обмислям дали да събудя Гарет или не. Повечето консервативни хора биха намерили за страховито, че седя тук в тъмното и гледам двойка след секс. Въпреки това, Гарет има невероятен торс. Поне половината от споменатите хора определено биха ме разбрали.
Тъкмо щях да го събудя, когато изведнъж той се размърда.
Отворих уста да кажа “здравей”, поех дълбоко дъх и осъзнах, че гледам към цевта на пистолет. 45 калибър. Изпуснах кексчетата, вдигнах ръце и изскърцах с едва доловим глас:
– Аз съм. Донесох кексчета.
– Какво, за Бога? – Без да сваля очи от мен и без да прибира пистолета, Гарет протегна ръка някъде встрани и запали лампата. – Какво, по дяволите, правиш в спалнята ми?
– Казах ти, донесох кексчета.
Тъй като дулото все още беше насочено към мен, не отпуснах ръце.
Момичето изпъшка и се изтърколи от Гарет, разкривайки пред очите ми още кожа с цвят на мока, под която се криеха силни, изваяни мускули. В името на бъдещите поколения бързо се насладих на гледката и отново се съсредоточих върху текущия проблем.
– Чарлз – каза Гарет строго със сънлив, тих глас.
Сигурно съм в овулация. Малко. Аз съм, по дяволите, омъжена жена!
Суопс продължи да се взира и да насочва пистолета си към мен, така, че се отказах:
– Мамка му! Ама, че си. Ти ми се обади, помниш ли?
Най-накрая сваляйки оръжието, Гарет потърка очи.
– Обадих ти се преди три дни.
– Е, да. Съжалявам, между другото. Бях заета. – Кимнах към жената, която сега беше просната от другата страна на леглото: – И коя е тази „тя“?
Поглеждайки към приятелката си в леглото, Гарет ме изгледа с увиснала челюст. В истинския смисъл на думата.
– Шегуваш ли се? Тя не е “тя”. Мислех, че с твоето минало си длъжна да разбираш такива неща.
– Какво, какво?!
– Ти си последният човек, който има право да съди една жена за това, че е в леглото със супер привлекателен детектив, който има страхотни коремни мускули. – Пресата му наистина е страхотна. – И детективът, между другото, може да има една гадна вечер, така, че да е решил да изпие едно-две питиета и да се запознае с прекрасно момиче, с което има взаимна симпатия. И тогава, като се има предвид, че и двамата са пълнолетни, разумни хора, да решат да прекарат полезно нощта заедно. Фактът, че я нарече “тя”…
– Пич – прекъснах продължителната лекция – на тениската й пише “тя”.
Посочих с пръст тениската. По-точно, където имаше голяма убедителна буква „Т“.
С раздразнена въздишка Гарет се придвижи към таблата на леглото.
– Това означава училище, Чарлз. Католическо училище на надеждата.
Този път моята челюст увисна.
– Спиш с ученичка?
– Тя е учителка – каза той през зъби и аз се засмях.
– В католическо училище? Това не противоречи ли на някакъв етичен кодекс?
– Тя е учителка, а не монахиня.
– Убеди ме – завърших аз, въпреки, че обяснението му не беше толкова убедително, колкото думите ми за тениската. – Защо си в леглото с някой, който не е майка на детето ти?
Гарет има син, роден му от красиво момиче. Той изпитва дълбоко недоверие към нея, само, защото тя го е подмамила да забременее, именно от него, тъй като имат сходни изключителни гени. Кой да знае, че Суопс е толкова докачлив!
– Защо си се довлякла, Чарлз?
– Имам нужда от помощта ти, но първо ми кажи защо ми се обади.
– Обясних ти всичко в съобщението.
– Виждаш ли, не прослушвам съобщения.
Всъщност прослушах съобщението му. Беше нещо за накаква детска книжка. Само, че, в този момент бях твърде заета да издирвам благоверния си по света. Той ми е нечовешки бърз.
Гарет стисна зъби (понякога така докарвам хората) и погледна към пода.
– Сериозно ли донесе кексчета?
***
Петнадесет минути по-късно, Гарет беше съвсем нов човек, току-що измит и ухаещ на ирландска пролет. Вярно, никога не съм била в Ирландия нито през пролетта, нито по друго време на годината.
– Случайно попаднах на тях – каза той, като ми подаде три детски книжки.
– Най-накрая се научиш да четеш? Браво, Суопс.
Той отиде до кафеварката и наля две чаши. Не исках да му казвам, че вече съм изпил дванадесет чаши този ден. Първо, тъмния еликсир, който за мен е повече любовник, отколкото напитка, никога не е много. Второ, денят беше дълъг.
Връщайки се с кафето, Суопс се зае с кексчетата.
– Кой готви?
– Ами, ако съм аз?
Погледнах към книжките с красиви корици, върху които звезди, светеха над пъстро царство.
– А сериозно?
– Добре де, по дяволите, Куки. Какви са тези книжки?
– Тази е първата – посочи Гарет към една от тях.
Книгата се казваше “Първата звезда” и е написана от някакъв Панду Йосо, с негови собствени илюстрации.
– Това е английския превод. Оригиналите са публикувани в Индонезия и са преведени на тридесет и пет езика.
– Готино. Изглеждат, разбира се, превъзходно, но защо толкова се интересуваш от тях?
Приключвайки първото кексче, Суопс отпи глътка от кафето си, преди да отговори:
– Защото са за теб.
Намръщих се подозрително и го заледах няколко дълги секунди, но все пак се пречупих и се засмях:
– Шегуваш се, нали?
– Не се шегувам. И аз не повярвах в началото. Докато не ги прочетох.
– Добре. И какво означава това? Написал ги е някакъв древен пророк, наскоро са ги намерели, отпечатали и за една нощ са се превърнали в международна сензация?
– Всичко е вярно, с изключение на едно. Тези книги не са написани от древен пророк, а от седемгодишно момче. Тоест, мисля, че е момче. Така-а. Той е глух, сляп и живее в Джакарта.
Оставих книгите на масата и предоставих на Гарет най-недоверчивото си изражение.
– Прочети биографията му. Родителите му го смятат за пророк. Показва им сюжета с жестове и те го записват.
– Тук пише, че авторът лично е илюстрирал книгите си. Ако е сляп…
– Така е. И всички рисунки са негови.
Прокарах пръсти по релефната корица.
– Но, ако никога не е виждал… Винаги ли е бил сляп?
– От раждането. Пропускаш най-главното, Чарлз. Прочети задната корица.
Обърнах книгата и започнах да чета, докато Гарет отиде да долее кафе.
Реших да прочета резюмето на глас:
– Много отдавна в далечни земи процъфтявало едно царство, където на небето сияели само седем звезди. Нито една от седемте звезди не обичали толкова, колкото Първата. Тя била най-малката, но най-светлата и грижовната. Другите звезди й завиждали и се ядосвали на хората, че обичат най-много Първата звезда. Накрая звездите решили да дадат урок на хората. Те предизвикали земетресения и наводнения, предизвикали изригването на вулкани. Сърцето на Първата звезда било разбито, но какво можела да направи една малка звезда? Оказва се, всичко, само и само за да спаси хората си. – Отворих първата глава. – Добре, интригуващо, но все още не виждам голяма прилика.
– Чети – нареди Гарет, сядайки на стола и зачака.
Четох следващите няколко минути и колкото повече четях, толкова повече осъзнавах, че Суопс може би все пак не греши.
Разказът се водеше от името на всезнаещия ясновидец, а цялата същност на сюжета се представяше в анотацията. Седем звезди греели над древното царство, но нито една от тях не била обичана толкова, колкото Първата. Другите шест звезди непрекъснато я дразнели от завист и знаели много добре, че Първата звезда обича своето кралство и хората толкова много, че ще направи всичко, за да ги спаси.
И шестте звезди започнали да създават проблеми в царството. Предизвиквали земетресения, изпращали урагани и събуждали вулкани. Хората в кралството умирали, а звездите ставали все по-жестоки и изтънчени от ден на ден.
Един ден, Първата звезда казала на останалите звезди да спрат да се подиграват на хората, но шестте звезди само се засмяли, изтласкали я от орбитата и започнали да устройват още повече бедствия в царството.
Докато Първата звезда успее да се върне в орбитата си, стотици хиляди хора били загинали. В нея се надигнал ужасен гняв. Тя заплашила, че ще убие шестте звезди, но те отново й се присмели.
– Не можеш да убиеш звезда – казали те. – Звездите не умират.
– Грешите – казала Първата звезда. – Ще ви изям. Ще ви погълна, както океанът поглъща моретата.
Никой не й повярвал и тя изяла една звезда, поразявайки останалите пет до дъното на душите им. Те се разпръснали до най-отдалечените кътчета на Вселената. Но Първата звезда била бясна от това, колко живота са отнели шестте звезди, затова веднага тръгнала по следите на още една. Голяма битка се водила на небето. Водите на царството се надигнали, земята се разцепвала. Но в крайна сметка Първата звезда победила и удържала на думата си – погълнала напълно съперника си.
След като научили за това, останалите звезди решили да се слеят, за да станат по-силни и да издържат на битката. Така, четирите звезди станали две, но все още се страхували, че не са достатъчно силни, затова двете се сляли в една.
И този път вече тръгнали на лов за Първата звезда. А тя, много малка, трябвало да се изправи срещу този, който станал наистина огромен, комбинирайки силите на четири звезди наведнъж. Но гневът й бил неудържим. Те се били четиридесет дни и четиридесет нощи, докато на небето не останала само една звезда – Първата.
Седем пъти по-силна, тя си спечелила славата на Звездояд, но както и преди защитавала народа си, обръщайки светлина към онези, които се нуждаели от това, а глада си към враговете си.
Затворих книгата и няколко минути смилах метафорите.
– Добре – казах накрая. – Има някаква прилика, но тази история сериозно се различава от оригиналните пророчества. Можем да предположим, че просто е съвпадение.
Гарет кимна замислено.
– Съгласен съм. Оригиналните пророчества твърдят, че седемте изначални звезди, тоест, богове, в продължение на милиони години са се сливали помежду си, докато са останали само двама. Тези двамата са твоите родители. Те се сляли, за да те създадат – тринадесетото въплъщение, последният и най-могъщ бог във вашия свят.
– Но тук – махнах към книгата – е точно обратното.
– Да, но все пак вземи книгите и прочетете останалите две. Мисля, че ще ти са интересни.
Взех втората книга.
– “Тъмната звезда”.
– Познай кой ще се появи.
– Рейес? – Зачудих се и погледнах Суоупс. Той кимна. – А третата?
Но едва прочитайки заглавието, разбрах всичко и гърдите ми се стегнаха.
– Какво се получава, когато… добре… две звезди се сблъскат?
– Звезден прах – измърморих замаяно. – Пип. Той е предсказал появата на Пип.
– Точно така.
От спалнята на Гарет се чу женски глас.
– О, здравейте. – Младата дама изпусна чорапа си и започна да се оглежда за обувките си. – Извинявам се. Не знаех, че трябва да ставаш рано.
– Не трябваше – отвърна Суопс и отиде да й помогне с нещата. – Зоуи, това е моята колежка Чарли. Чарли, това е Зоуи.
Бих й стиснала ръката, но тя и в двете държеше купчина дрехи, така, че просто й помахах.
– Приятно ми е да се запознаем, Зоуи. Съжалявам за… – Кимнах към съквартиранта й по легло. – За това. Дано следващия път да имаш повече късмет.
Не знаейки как да приеме думите ми, Зоуи нервно се засмя.
– Не й обръщай внимание – посъветва я Суоупс. – Има проблеми с главата.
– Много те моля! Знаеш ли как нарекох пича, който ми каза нещо подобно? – Той просто повдигна вежда и аз добавих: – Никак. Извиках му линейка.
– Както казах, проблеми с главата.
Метнах му солницата, която той лесно хвана и отиде да изпрати Зоуи до колата. Междувременно прелистих и втората книга. Схванах съдържанието, разбира се, но огромния проблем, който трябваше да разреша възможно най-бързо, не изчезна.
Ето защо, веднага щом Гарет се върна, реших да хвана бика за рогата:
– Общо взето, аз полунарочно-полуневолно изпратих Рейес в адското измерение и не можах да го измъкна оттам, но час по-късно самият той се измъкна от божествената чаша, и то с експлозия, а там, за един наш земен час може да минат от няколко до няколкостотин години и, когато Рейес се върна, той вече не беше съвсем Рейес, а по-скоро гневно божество, способно да унищожи света само със силата на мисълта.
Гарет седна на стола срещу мен и мълчаливо се втренчи в нищото.
Проучих състоянието на ноктите си. Изгризах два от тях. Направих визуална оценка на кухнята. Замислих се, дали да не поровя из чекмеджетата за шоколадови бисквитки. Отпих глътка кафе. Опитах се да си представя дали”Марвел” и “ДС”комиксови вселени, постоянно конкуриращи се по между си биха могли да бъдат приятели. Размърдах, за да си оправя бикините. Започнах да почуквам в ритъма на “Seven Nation Army” на групата”White Stripes”. Дори проверих съобщенията си на телефона.
Когато мълчанието сериозно се проточи, реших да поясня:
– Това е моят проблем. Накратко. Затова дойдох. Ще пиеш ли още кафе?
Станах и взех, и двете ни чаши, за да дам на Гарет време да си направи равносметка и да помисли. Някои неща са по-трудни за смилане от други. Вече го знам.
След като напълних чашите, се върнах на масата. Суопс все още се взираше в нищото. Да не е получил инсулт? Вярно, не мислех така. Първият признак на инсулта е изкривеното лице, нали? Гарет не изглеждаше изкривен.
– Твое ляво, Чарлз! – Най-после процеди той, и думите бяха резки и ясни. Тоест, ясни като сребристо-сиви очи.
Ура! Инсулта се отменя. Не съм експерт, но когато Гарет стисна юмруци и се взря право в очите ми, сякаш планира смъртта си, приех това като добър знак. Не усещах слабост в крайниците му. Мисловният му процес беше ясен и стабилен. Според мен всеки ден без инсулт може да се счита за добър.
– Чакай малко! – Възкликнах, преди Суоупс да изпълни своя дяволски план да ме превърне в котлет. – Това беше негова идея. Не исках да го пращам в адското измерение, защото смятах сама да отида там, да се огледам и да се върна цяла и невредима. Но не! Трябваше да отиде човек с топки, защото той целият е мъжествен човек, със също така мъжествени топки и член в добавка. И сега е побеснял от горе додолу, но затова пък си остана с яйцата. Явно, дори за Бога, дявол да го вземе, са важни мъжките атрибути.
– Рейес е бесен?
Челюстта ми увисна.
– Фароу. Фамилното му име е Фароу. Слушаш ли ме изобщо?
– Знам, че говорим за твоя съпруг – каза Гарет, сякаш се бореше с всяка сричка. – Той напълно ли е полудял или все още знае кой е?
Стиснах замислено устни.
– Ами, ако се замисля, то тогава вероятно е да. Мисля, че много добре знае кой е. Освен, ако, разбира се, не говорим за бог Реязикин. А тогава с нас е свършено, да. Виждаш ли, сякаш Рейес го нямаше.
Суопс отново замръзна. Или мислеше, или получи припадък. Щракнах с пръсти под носа му.
– Земята към Суопсанатор. Имаме нужда от план, приятел. Не може да си седиш и просто да мислиш. Ти си нашият специалист по плановете, затова дойдох първо при теб.
Всъщност, дойдох първо при Гарет, защото ужасно се притеснявах как Ош, бивш роб-демон от родината на Рейес, ще реагира на подобна новина.
– Какво може да направи той? – Попита Суопс.
Стиснах устни и казах с едва доловим глас:
– Да унищожи света.
Той кимна, но не изглеждаше много изненадан. Сякаш нищо не съм казала.
– Не изглеждаш много изненадан.
– Винаги съм смятал, че е само въпрос на време – сви рамене Гарет. – Той е бог, Чарлз. И, съдейки по информацията ми, доста буен.
– Защо мислиш така?
– Ти сама каза, че нашият Бог, Йехова, Яхве, Елохим или каквото и да е, е създал божествена чаша за собствения си брат Реязикин. Защо Бог да създава ад, тоест всъщност затвор, за единствения си жив роднина?
Тук е прав.
– Но аз също съм бог. Ако някой може да хване Рейес и да му вкара малко разум, това определено съм аз, нали?
Стиснал юмрук, Гарет кимна в знак на съгласие и изведнъж отново се взря в очите ми.
– Чакай малко. Казваш, че си дошла първо при мен?
– Да. Казах ти, ти си нашият спец по плановете. Като говорим за птичките. По повод твоето проучване… Ти си бомба! – Реших, че малко насърчение в момента няма да навреди. – Истинска бомба. Аз пък, при всички проучвания не съм толкова решителна и ефективна, като бомба. Аз съм по-скоро глухарче.
– И всичко това се случило преди три дни.
– Ами, да. Опитах се да се справя сама.
– И какво? Получи ли се?
– В момента съм тук. Или не?
– Какво си намислила?
– Първо, трябва да отвлечем и старателно да измъчваме Ош.
– Нямам нищо против.
– Имаш ли инструменти за мъчение? – Попитах с надежда.
– Не, но наблизо има денонощен супермаркет. Просто така ли ще го измъчваме или имаме причина?
– Няма особена причина. Просто мъченията перфектно допълват отвличанията. Знаеш, че не обичам да спирам на половината път. И също малко се притеснявам, че на Ош може да му хареса.
– В смисъл?
– Искам да кажа, че трябва да измислим план, преди да поканим роба демон и бивш враг на съпруга ми в нашия таен клуб. Виждаш ли, научаването, че Рейес се е обърнал към тъмната страна, може да накара Ош малко да се възбуди. А ние имаме нужда той да е на наша страна, при това възбуден максимално. Силен и горд, като образцова ерекция.
– Ти си просто перверзна.
– Ако знаеш колко често ми го казват.