Глава 5
„Ако доживея до края на седмицата, моля, дайте ми розова усмирителна риза и лъскава каска.“
Факт
И така, случи се. Имахме план. Не ми пука, че въобще няма да проработи, но все пак имахме план. Мазал тов. Стоплих кафето си, докато останалите от дивата ни група, планираха подробно смъртта ми. Ако Рейес все още не е решил дали да ме убие или не, сега вече определено ще ме убие.
Облегнах се на стената между двата офиса – моя и на Куки. Не толкова отдавна, Рейес се появи точно в тази стая, притисна ме до тази стена и прокара чувствените си устни по врата и бузата ми. В този ден той беше облечен с бяла риза с ръкави, навити до лактите, показвайки детайлно силните си предмишници. Винаги съм харесвала тази риза и Рейес го знаеше много добре.
Ъгълчето на красивите му устни се изви в хитра усмивка. От такива усмивки бикините на жените се смъкват, а краката им се превръщат във варени спагети.
– Какво пиеш? – Попита Рейес, приближавайки се.
Приличаше на диво животно. Грациозен, силен, привлекателен…
– Акумулаторна киселина – казах предизвикателно, опитвайки се да не показвам, че сърцето ми заби по-бързо.
Рейес не спря, напротив, приближи се много близо и опря едната си ръка на стената близо до главата ми, а другата близо до кръста ми. Бях в капан. Сякаш искаше да направя първата крачка.
– Искам езика ми в устата ти.
Само от звука на познатия глас, топлината се разля върху кожата ми и се събра в локва в долната част на корема.
– Тогава непременно го направи.
Горещия му поглед се спусна към обекта на обсъждане.
– Няма ли да го отхапеш?
– Само малко.
Потопявайки пръст в чашата, Рейес разтри устните ми с парещата течност. Веднага облизах пръста. Толкова исках да го вкуся! Толкова исках да се доближа! Но щом го докоснах, се събудих внезапно, разливайки кафе върху пуловера и дънките си.
– Мамка ти! – Изругах на глас и всички се обърнаха към мен.
Сега ми просветна какво беше това. Отново. Но този път не бях и близко до спане. Какво, по дяволите?
– Видя ли го? – Попитах Ош, оглеждайки стаята за следи от съпруга ми. – Тук ли беше?
Ош се намръщи замислено, но поклати глава.
– Какво става?
– Нищо. – Тръгнах към тоалетната да се почистя. – Нищо друго, освен, че полудявам.
Не се получи да се приведа в представителен външен вид – трябваше да си сменя дрехите. Когато се върнах в чакалнята, чичо Боб говореше с някого по телефона. И то с остър, почти ядосан тон.
– Какво е станало? – Попитах, когато затвори.
– Намерили са още едно – каза Чибо, взирайки се право в мен.
– Още едно тяло?
Той кимна.
– В същото състояние като другите?
Той отново кимна, целуна жена си и тръгна към изхода.
– Ще ти пиша, когато разбера нещо – казах на Куки и заедно с Гарет изтичах след чичо ми, а след това погледнах обратно към Ейнджъл: – Ще ни чакаш ли на мястото?
Той кимна и изчезна.
Махайки за сбогом на Куки, Ош ни последва и пътьом каза:
– Искам да знам какво се случи току-що.
– Аз също.
***
С Гарет и Ош се срещнахме с чичо Боб на бензиностанцията на кръстовището на “Четвърта” и “Чавес”. Някаква жена взела ключовете от тоалетната, но така и не ги върнала. За да разбере какво става, служителката на бензиностанцията я последвала и намерила жената мъртва.
Когато влязохме в тоалетната, покрих устата и носа си с ръка, въпреки, че усетих миризмата от две преки. Чибо, явно имунизиран срещу подобни ужаси, каза, че си измислям, но не му повярвах. Няма нищо по-лошо на света от миризмата на мъртво тяло. Особено, изгорено.
След бърз оглед на жертвата и самото местопрестъпление изтичах на улицата, уплашена, че ще повърна. Тази жена беше убита по абсолютно същия начин като предишните двама души.
Трупът й беше осеян с малки драскотини и дълбоки зейнали рани. По горната част на тялото и по лицето се виждаха ужасни синини. Роклята й беше почти наполовина раздрана, но, както и в другите случаи, нападението нямаше сексуален оттенък. Поне на пръв поглед. Възможно е нападателят да е планирал изнасилване, но по време на нападението не е имало сексуален контакт.
Най-поразяваха обаче, изгарянията. Както и при първите две жертви, тази жена, Патриша Йегър, беше покрита с изгаряния, а дрехите й на места бяха изгорели. Най-вече по краката и по гърба. Само, че тя лежеше по гръб и сякаш никой не я обръщал. И така, как може да има изгаряния по гърба? Ако нападателят е бил зает… ами, с нападението, кога е имал време да запали жертвата си?
– Уау, провървя ни – каза чичо Боб и ни заведе до малък офис в задната част на една сграда с малък супермаркет.
Оказа се, че има камера за наблюдение, насочена към колонките, а вратата към тоалетната просто се удря в обектива.
Чибо превъртя записа, докато видяхме г-жа Йегър да влиза вътре. Отново го превъртя, докато служителката от бензиностанцията не се приближи към вратата с ключ в ръка. Видяхме жената да се отдръпва, закривайки устата си от ужас. О, да, напълно съм солидарна с нея.
– Това е неприятно – проточи Чибо. – Никой друг не е влизал или излизал.
– Изгледахме записа докрай – добави полицай Роб. – След нападението, също никой не е влизал, нито излизал.
– И така – обърна се чичо Боб към мен – как престъпникът е успял да влезе, да убие госпожица Йегър и да се измъкне, без да бъде видян от минувачите, и да избегне камерите? – Освобождавайки младия полицай, Чибо затвори вратата. – Значи е бил някой свръхестествен, нали?
Ош и Гарет кимнаха, докато аз продължих да се взирам в екрана. Отдавна разбрах, че забелязвам свръхестествените същества дори на цифровите записи, но на този нямаше нищо.
– Ош, забеляза ли нещо? – Попитах другия представител на свръхестествения свят. Ейнджъл не беше с нас, защото претърсваше района за улики.
Ош поклати глава.
– Не.
– Едва ли може да е демон. При дневна светлина.
– В тоалетната няма слънчева светлина. Може, някой от демоните да е намерил друг начин да влезе вътре.
Гарет отвори приложението на мобилния си телефон и зарецитира прочетеното:
– Първата жертва, Индиго Ръсел, е убита преди две нощи.
– Точно така – казах аз, – точно преди капитан Екърт да предаде случая на теб, чичо Боб.
Той се усмихна тъжно.
– Изглежда, че сега, благодарение на теб, се заемам с всичките странни неща.
– Съжалявам.
– Глупости. Но ти, Гарет, си прав. Първата жертва е убита, докато полива дърветата в задния си двор. Случило се е вечерта, но слънцето все още е греело.
Обърнах се към Ош.
– Може ли демон по някакъв начин да се придвижва в сенките? Например, от оградата или от самата къща, и след това да убие някого от там?
Даева сви рамене.
– Дори и да може, защо да го прави? Демоните не убиват хора, те ги обсебват. За да бъда напълно честен, не знам със сигурност дали демоните наистина могат да убият някого в този свят. Обикновено те използват други хора, за да вършат мръсната си работа.
– Но ти можеш – казах аз, повдигайки вежда.
– Мога, но виждаш ли, аз съм специален. Аз съм отчасти човек, така, че…
– Това повдига въпроса – вметна Гарет, но аз го прекъснах.
– Не, не повдига.
– Чарлз…
– Не. Не мога… Не, и край. Рейес не го е направил. – Но дори казвайки го, усетих, как в мен растат съмнения.
– Длъжни сме да разгледаме и този вариант.
Напълно зашеметена от случващото се, наведох глава. Трябва да разкажа всичко. Трябва да обясня, че всичко това може да е по моя вина.
Чичо Боб сложи ръка на рамото ми.
– Какво има, скъпа?
Замислих се няколко дълги секунди и тогава си признах:
– От адското измерение Рейес не излезе сам, а заедно с всички невинни души. Но знам, че вътре бяха поне още трима.
– Откъде знаеш? – Попита Чибо.
– Аз лично ги изпратих там. Тоест, двама от тях. Първия – свръхестествения наемник на име Куур. А вторият – злият бог Малдисан.
Ош кимна.
– Мамка му! Забравих. Почуства ли някой на изхода?
– Не. Само жертвите на свещеника. Ако се вярва на легендата, вътре е и свещеника, но не усетих, да е преминал през мен. Затова съм почти сигурна, че се е отправил направо долу. Но нямам представа какво е станало с другите двама, а те имат достатъчно сила, да направят нещо подобно.
Не съм толкова заслепена от любов, че веднага да отхвърля възможността Рейес да има пръст. Длъжни сме да разгледаме всички варианти. Просто ме боли да мисля дълго за това.
– Открихте ли някаква връзка между жертвите? – Попитах Чибо.
– Не. Имаме счетоводител, автор на песни, а мис Йегър е чиновник в окръжния съд. Нямат родствени връзки. Нищо в миналото им дори не намеква, че са се познавали.
– Значи, или убийствата са напълно случайни, което лично мен адски ме плаши, или все пак има връзка, но ние не я виждаме.
– Точно.
Получавайки копие от видеокасетата, чичо Боб я пъхна в плик за доказателства.
Ако убиецът избира жертвите си по собствена прищявка, тогава ще е невъзможно да предвидим следващият му ход. Ако все пак има някаква връзка, трябва да я намерим и да изпреварим гадината.
Изведнъж от улицата се чу женски писък. Разменяйки си погледи, изтичахме от офиса, през двойните стъклени врати на сградата и видяхме една обезумяла жена, която се опитваше да пробие полицейския кордон.
С Чибо се втурнахме към нея, докато едно от ченгетата се опитваше да вразуми младата брюнетка. Лицето й излъчваше страх, а емоциите й просто се давеха в агония.
– Трябва да се отдръпнете, госпожо – повтаряше отново и отново горкият полицай.
– Не! Това е колата на жена ми! Казаха ми, че собственикът на колата е убит в тоалетната!
Наложи да забавя темпото. Друг полицай се притече на помощ на колегата си и сега двамата се опитваха да успокоят нещастната жена. Беше й толкова зле, че агонията обхвана гърдите ми в смъртна хватка, изцеждайки въздуха от дробовете ми. Сложих ръце на коленете си и без да обръщам внимание на замайването, се опитах да си поема въздух.
Накрая, с помощта на чичо Боб, ченгетата успяха да отведат жената. Вярно, по пътя се натъкнаха на оператор, който снимаше суматохата.
– Изчезвай – настоя полицаят рязко, но нито безстрашната репортерка, нито нейният едър оператор помръднаха от мястото си.
– Продължавай да снимаш – каза госпожицата, чиито очи блестяха в очакване на сензацията за вечерните новини.
А горката жена, чиято съпруга умря на пода в тоалетната на бензиностанцията, продължи да се бори на сляпо и да моли ченгетата да я пуснат.
С най-безгрижния вид, който успях да изобразя, пристъпих по-близо и докоснах рамото на жената, изливайки в нея успокояваща енергия. Почти веднага горката спря да бори и се отпусна в ръцете на полицаите, но лицето й все още пламтеше, а уплашените й очи все още бяха огромни.
– Как се казваш? – Попитах, когато ченгетата я настаниха в задната част на линейката.
Медикът провери пулсай , кръвното налягане и й сложи кислородна маска на лицето.
– Мая – отвърна жената, опитвайки се да си поеме дъх.
След като изпрати някой да й донесе вода, чичо Боб дойде при мен.
Мая дръпна маската и попита с умолителен глас:
– Това тя ли е? Патриша?
– Така мислим – каза Чибо и Мая избухна в сълзи, поклащайки глава.
– Не. Не може да бъде. Току що я видях!
Сякаш от нищото се появи друга жена и силно прегърна Мая. Те бяха толкова сходни, че вероятно бяха сестри. Докато плачеха, чичо Боб разпита няколко потенциални свидетели. Трябваше да разбера защо Патриша е била нападната. Ако тези убийства са случайни и извършени от човек, това е едно. Но, ако някой от свръхестествения свят е извършил случайни убийства, това е съвсем различно.
След известно време Мая се успокои достатъчно, за да поговоря с нея. Все още плачеше и настояваше да види тялото, защото не можеше да повярва на случилото се, но вече беше в състояние да говори смислено.
– Мая – започнах аз предпазливо, приближавайки се, – мога ли да ти задам няколко въпроса?
Тя изсумтя и сестра й й подаде чаша вода.
Мая имаше къса кестенява коса и татуировка на Спондж Боб Квадратни гащи на ръката. На китката си носеше няколко кожени каишки с различни декорации. На едната от тях беше гравирано името на съпругата й.
– Патриша изглеждаше ли притеснена или развълнувана напоследък? Може някой да я е следил или да се е обаждал и затворял?
Мая поклати глава и погледна чашата, която държеше в ръцете си.
– Не. Всички обичаха Пати. Знаеш ли, има хора, които всички харесват…
Сестрата й кимна в знак на съгласие и притисна Мая към себе си.
– Защо му е на някой такова нещо? – продължи Мая. – Тя изтърпя толкова много, но успя да се вземе в ръце и да остави всичко в миналото. Беше специална. Удивителна… Това е като да убиеш русалка или еднорог. Защо някой би го направил?!
Стана ми любопитно, че при описанието на съпругата си, Мая избра митични същества за сравнение.
– Пати беше специална – повтори тя. – Нямаш представа кол…
Разплаквайки се отново, тя се вкопчи в сестра си. Докато и двете ридаеха, медиците приключиха с местопрестъплението и изнесоха тялото в чувал. Нужни бяха още няколко полицаи, за да задържат Мая. Разбира се, ще й позволят да види съпругата си, но само след аутопсията.