Глава 13
„Понякога си оставам вкъщи, само защото светът е прекалено претъпкан.“
Факт
Около 2:00 сутринта, Амбър заспа на дивана и всички разработихме детайлите на моя план. Щеше да отнеме известно време на чичо Боб, да събере екип за основната битка, затова планът трябваше да се отложи поне с още един ден.
Куки се страхуваше да пусне Амбър на училище, но аз я убедих, че можем да примамим влечугото в капана, само, ако отвън всичко изглежда нормално. Точно в такива моменти моето ниво на интелигентност (разбира се, подкрепено от етапите на самия план) се издига от чертата на „банално остроумие“ до чертата на „абсолютен гений“.
Със сигурност няма да е лесно да накарам бившия роб-демон да отиде в човешко училище, дори и само за един ден, но имахме само шест часа, за да намерим някой, който може да мине за ученик в гимназията и все пак да може да защити Амбър от всякакво нападение. За да получим истинско ченге, работещо под прикритие, ще трябва да се поблъскаме в бюрократичната месомелачка, така, че изборът падна върху даева.
Разглеждайки внимателно всички съобщения, стигнахме до извода, че преследвача няма никакви паранормални способности, което означава, че няма как да разбере, че новият най-добър приятел на Амбър е свръхестествено същество.
Остава само да се убеди споменатото свръхестествено същество.
Много, много внимателно чичо Боб вдигна Амбър, която изглеждаше крехка като криле на пеперуда, в прегръдките си и я отнесе вкъщи, докато с Рейес бързо се облякохме и тръгнахме към Ош. Заедно. В една кола.
Дори се изненадах, че мъжът ми реши да дойде с мен. Трябваше по-малко да се изненадвам и повече да се замисля. Някак си изрази твърде много ентусиазъм.
За щастие Ош си беше вкъщи и, както винаги, с надеждата за още една закуска, беше оставил вратата отворена. Рейес не почука, а просто влезе и се насочи право към мястото, където прецених, че трябва да е спалнята. Аз се мъкнех след него.
Отваряйки вратата на стаята, Рейес включи осветлението.
– По дяволите – изруга Ош, прикривайки сънливите си очи от светлината, лееща се от тавана – може ли да намалиш яркостта? Ще събудиш мъртвите.
– Тук няма контрол на яркостта – казах, като погледнах превключвателя.
– Имах предвид твоята.
– Ах – казах аз, увивайки се в якето. – Съжалявам, но нямам контрол върху това.
Знаех със сигурност, че Ош се е напрегнал още на секундата, когато влязохме. Може би е усетил и настроението на Рейес?
Ош спеше само в карирано долнище на пижама (като едно друго свръхестествено създание, което познавам добре). Отмествайки тъмносиньото одеяло, той се повдигна и се облегна на таблата на леглото.
Рейес вече беше в разгара на обиска. Буквално. Отворяше чекмеджетата и гледаше вътре. Вадеше нещата от скрина и внимателно огледждаше всичко. Провери килера и разрови дрехите на Ош. И при това много грубо.
– Ще ми кажеш ли какво си е наумил Шерлок? – Попита Ош.
– Ами, нищо особено – махнах в посока на благоверния ми. – Той просто претърсва вещите ти. Накратко, трябва да отидеш в училището на Амбър като ученик и да я наглеждаш.
– Не.
– О, моля те!
– Не. Какво си мислите изобщо? Кое училище? Нямам идея как да се държа там.
– Моля те, Ош. Ти знаеш повече за хората, отколкото те знаят за себе си. Но без хапване на души. Това са все пак деца.
Поемайки дълбоко дъх, Ош потърка лицето си с две ръце.
Междувременно Рейес вдигна панталоните, които бяха захвърлени на пода, извади портфейла от джоба и започна да рови в него. Изгаряйки от срам, прищипах носа си.
– Шегуваш ли се? – Измърмори Ош, докато гледаше как Рейес разглежда съдържанието на портфейла.
– В момента чичо Боб информира капитана, така, че цялата операция ще бъде почти официална. Само без заповеди и други глупости. Да се надяваме, че училището няма да вдигне шум.
– И какво трябва да направя?
– Да стоиш в час с Амбър. Да я наглеждаш. Да я защитаваш. Преследват я.
Ош погледна от Рейес към мен.
– Преследват? Кой?
– Това искаме да разберем. Но утре е петък и ни трябва още един ден, за да подготвим екипа. Това означава, че поне още един ден всичко трябва да изглежда както обикновено. Ако Амбър пропусне училище, преследвачът ще разбере, че нещо не е наред.
– Проклета да си. Ще направя всичко, но няма да пиша домашни.
Засмях се, когато Рейес отвори нощното шкафче и извади “Плейбой”.
– Има интересни статии – каза Ош.
Завъртях очи и след това станах рязко сериозна.
– Видя ли я?
Ош нямаше нужда да уточнява за кого питам.
– Вчера цял ден бях дежурен.
Кимнах, опитвайки се да не обръщам внимание на бездната от болката в сърцето ми.
– Тя е невероятна – добави Ош. – Вече се усмихва. Малко накриво, точно като теб.
Аз просиях. Рейес – не.
– Значи вече се чувстваш по-добре? – попита той.
Ош го погледна косо.
– Здрав съм като бик.
Рейес кимна, пристъпи по-близо и се загледа в даева. Разбираха се страхотно, докато не казах на Рейес, че Ош е предопределен да бъде част от живота на Пийп. Че тя ще го обича и той също ще я обича.
– Запиши си го на челото – изръмжа Рейес. – Абсолютно всичко, което направиш на дъщеря ми, аз ще направя на теб.
– Какво?! – Ош се надигна, челюстта му увисна. – За какво, по дяволите, говориш? Аз рискувам живота си тук заради нея, а ти…
Ош веднага млъкна, когато Рейес се наведе по-близо и повтори с едва доловим глас:
– Всичко.
Тези двамата са темпераментни и непреклонни демони, и откритата им конфронтация не вещае нищо добро. Отстрани, обаче изглеждаше странно секси.
Само, че просто не можеха да се сбият. Ош ми е нужен цял и невредим, без нито една синина. За да не го помислят в училище за побойник. Отчаяно се нуждаем училищната администрация да е на наша страна.
– Рейес, може би ще обсъдим мнението ти за Ош по-късно? – Мъжът ми се канеше да възрази, но аз вдигнах показалеца. – Сега важното е Амбър.
Стискайки зъби, Рейес хвърли портфейла на Ош и се отдръпна встрани.
– А, не – протестира Ош. – Искам да знам какво, по дяволите, беше това. Ако мислиш, че не мога да я защитя, кажи го.
– Изобщо не е това – вметнах аз. – Ти си единия от тези, които могат. Рейес имаше тежък ден. Бяхме в Шотландия и той не обича много пътуванията.
Съдейки по изражението на лицето му, Ош не ми повярва нито на йота. И аз не бих си повярвала, но нямахме време да навлизаме в подробности.
– И така – започнах, отивайки към килера, в който бях изпепелила Рейес с очи преди минута, – трябва да изглеждаш по-млад.
– Като се има предвид на колко години съм, вече изглеждам млад.
– Не. Трябва да изглеждаш наистина по-млад. Сега изглеждаш като на деветнадесет, а Амбър е на тринадесет. Тя е в девети клас. За да проработи всичко, трябва…
Ош стана от леглото и, като протегна ръка пред мен, не ми позволи да се задълбоча повече в нещата му.
– Не съм за първи ден тук и знам отлично как да изглеждам по-млад.
Погледнах го със съмнение.
– Така ли?
– Ти сериозно ли?
– ДОБРЕ. – Дадох на Ош адреса и започнах да избутвам Рейес от стаята. – Ела в седем и половина. Преди часовете трябва да уредим всичко с администрацията.
– Разбрах.
– И без флиртове!
– Какво? – Престори се на обиден даева. – Никога не бих…
Може би, все пак това е много лоша идея.
***
Три часа по-късно стояхме в кабинета на директорката, тоест, точно на мястото, където никога не ми е харесвало да съм. Чичо Боб запозна жената с подробностите за нашата операция и я помоли да запази стриктна конфиденциалност. Той дори размаха значката си и я увери, че всичко се прави с одобрението на капитана. Изглежда, на директорката това й беше достатъчно, и слава Богу. Можеше да поиска и заповед.
За да изглежда всичко възможно най-нормално, с Чибо пристигнахме в училището без Амбър, а Куки я доведе на същото място, на което я водеше всяка сутрин. С раница на гърба, Амбър мина покрай нас, преструвайки се, че не ни забелязва. Много добре. Давам си зъба, че ще се справи перфектно със задачата ни.
Оставаха само няколко минути до звънеца за първия час, а Ош все още го нямаше. Отново се наведох в коридора, но там нищо не се беше променило.
– Мога ли да ти помогна? – Попита някого секретарката.
Обърнах се и видях едно дете, което седеше в ъгъла на чакалнята със скейтборд до него. Под качулката на големия суичър стърчеше тъмна коса. Широките панталони бяха пъхнати във високи ботуши, които хлапето не се беше сетило да завърже. То не просто седеше, но явно беше решило да превърне отпуснатостта в някаква форма на изкуство.
Когато отново погледнах към коридора, хлапето сви рамене:
– Чакам чичо ми да реши проблемите с директора. Той иска да ме запише в това училище.
Като чух гласа, се обърнах рязко и ахнах от шок:
– Ош?!
В знак на поздрав той вдигна брадичка и се ухили иронично.
Приближих се и седнах до него.
– Мили боже, Ош! Изглеждаш прекрасно!
Наистина ли? – Подразни ме той. – Значи одобряваш?
– Ами-и, да. – Все още не си бях върнала дар словото, и изведнъж осъзнах какво е направил Ош в името на нашата кауза. – Подстригал си се!
Той ме гледа няколко секунди в очите.
– Малко. Бързо ще порасне.
– Дори не знам какво да кажа.
– Става въпрос за Амбър, нали? А ти много се притесняваш за нея.
– Точно така.
– Тогава и аз се притеснявам за нея.
Все едно говорех с дете. С истинско петнадесетгодишно дете, което определено би минало за деветокласник, наистина, за много висок деветокласник.
Стискайки ръката на даева, го поведох към кабинета на директора. Внимателно оглеждайки Ош, чичо Боб беше също толкова шокиран, колкото и аз. След запознанството, директорката надълго и нашироко обясни какво може и какво не може да прави Ош. За съжаление никой не спомена изсмукването на душите от учениците.
– Мислил ли си някога за кариера в органите на реда? – Попита го Чибо. – Можем да те използваме като ченге под прикритие в училищата.
– Гледал съм “Джъмп Стрийт 21“ – засмя се Ош. – Едва ли се вписвам в образа.
Чичо Боб поклати глава.
– Жалко.
– Както и да е, не забравяй – казах аз, подавайки на Ош графика на Амбър, – ти си братовчед на Амбър от Денвър. Семейството ти току-що се е преместило в Албакърки. Твоят баща…
– Скъпа, – прекъсна ме даева, карайки ме да онемея от южняшкия акцент и чувствената усмивка, – помня всичко.
– ДОБРЕ. Съжалявам.
Ош ни отдаде поздрав, като всеки ученик в гимназията, подигравайки се с авторитета на възрастните, и се отправи към първия час на Амбър.
Не знаехме дали преследвачът има достъп до съобщенията на Амбър (можеше да е клонирал телефона й), затова я помолихме да пише както обикновено на майка си, приятелите си и дори на Куентин, нейното гадже, който имаше баскетболен мач тази седмица.
Някои от съобщенията ме караха да мисля, че преследвача наистина има достъп до текстовите съобщения на Амбър. Знаеше твърде много за нейното семейство и приятели.
Трябва да призная, че нещо добро се случи заради нашата операция. След като ни каза истината, Амбър започна да се чувства много по-добре емоционално. На сутринта, когато обсъждахме плана, наистина усетих колко облекчена е. Сега тя беше много по-спокойна от факта, че ние се заехме с въпроса, и ще я пазим от неприятности.
Обаче, сърцето ме болеше от обстоятелствата и по кожата ми пълзяха мравки. Преследвачите са особен тип хора и са ужасно непредвидими. Поне тези, които са мъже. Жените преследвачки рядко прибягват към насилие, но мъжете преследвачи са различна история.
Гледах как Ош върви по коридора, събирайки множество погледи. И как няма! В училище има нов ученик. Мистериозен и … Както и да е! Всички момичета в училището ще започнат да съхнат по него. Защо не се сетих за това по-рано? Ош е най-непоправимият флиртаджия в света.
Ами, така да е.
Добавих към списъка с контакти на Амбър, номера на телефона за еднократна употреба, който ми дадоха. Ще съм някоя си Джес и ще я поканя да се присъедини към мен в мола утре. При тези обстоятелства Амбър ще откаже, ще твърди, че има много неща за вършене, но накрая ще я убедя. И в събота сутринта ще сме готови да хванем престъпника.
Разбрахме се и за някои кодове в есемесите, за да занм дали всичко е наред, без да събуждам подозренията на преследвача, когото реших да наричам Джо Сталкър. Ще трябва да разпитам Амбър за братовчед й. Само за да съм сигурна, че не си е уредил няколко срещи за по-късно. От пръв поглед стана ясно, че много от гимназистките в “Roadrunner High” могат да спечелят допълнителни пари като модели. Дали няма нещо във водата тук? Не помня момичетата в моето училище да са изглеждали като певици и филмови звезди.
– Всичко е готово – каза чичо Боб, излизайки от кабинета на директора.
Под външното му спокойствие, биеше сърцето на характерната ярост на чичо Боб. Който и да е преследвача, животът му кардинално ще се влоши. Знам много добре какво се случва с онези, които се забъркват със скъпите на чичо Боб хора.
Тръгнахме към джипа му, а по пътя замислено забавих крачка. А и наистина знам какво се случва с такива неудачници. По дяволите! Сега трябва да се уверя, че ще стигна до Джо Сталкър преди Чибо. Да излезеш сух от водата след убийство е рядкост. Едва ли чичо Боб ще успее да извади този заек от шапката два пъти.
Гледайки го как излиза през входната врата на улицата, почувствах зловещо чувство, което издълба дупка в стомаха ми.
***
Минах по коридорите на училището, излязох навън и веднага усетих ентусиазирана тръпка сред тълпата. Това означаваше само едно. Някъде наблизо има невероятно секси мъжки екземпляр. Момичетата в двора си говореха тихо, кикотеха се и ахкаха. Или Ош вече беше направил впечатление, или съпругът ми беше дошъл лично да огледа тълпата от млади животни.
И така беше! Насочвайки се към паркинга, с Чибо заобиколихме ъгъла на сградата, където забелязах г-н Рейес Фароу до страхотен “Плимут Кудо” от 70-те. Тъмна мускулеста класика. И да, колата също е страхотна.
Рейес кимна на чичо Боб и ме изчака, явно възнамерявайки да накара поне двадесет ученички да закъснеят за час. Момичетата шушукаха и му хвърляха замечтани погледи. Изразът “магнит за млади мацки” е твърде слабо описание на привлекателността на моя мъж. Ако говорим за магнити, то Рейес е по-скоро един от онези, които влачат коли по сметищата. Остава само да заменим колите с момичешки сърца.
– И така – започна Чибо – ще прегледам подробностите на плана отново с екипа. Ще държиш връзка с Амбър през целия ден, нали?
– Разбира се, чичо Боб. Ще го хванем.
Той кимна неуверено. Е, поне спря да ми досажда със заповедите да си седя вкъщи.
– Добре. А сега си отивай вкъщи.
– Какво, по дяволите, става? Защо изведнъж трябва да седя между четири стени?
Чибо поклати глава и излъга през леко изкривените си зъби.
– Просто си помислих, че може да искаш да си почиваш.
– Ами, току-що се върнах от почивка в Шотландия, така, че нямам нужда.
– Сериозно говоря, Чарли.
– Виждам.
Не знаейки дали съм съгласила или не, Чибо отиде до джипа си.
От какво е толкова разстроен, че не може да ми сподели? Защо крие истината? Може би някак си е разбрал, че го следим? Но това е за негово добро, разбира се.
От другата страна на улицата забелязах черния камион на Гарет. Значи Суопс все още е на служба. Все още не бяхме намерили Герин и ужасно се страхувах, че въпреки, че попречихме на първоначалният му план да убие чичо Боб, той рано или късно ще завърши започнатото. Съдбата е непостоянно нещо. Как да разбереш до какво ще доведе промяната на малък детайл? Аз например силно вярвам в ефекта на пеперудата.
– Здравей, красавецо – поздравих аз, отивайки към г-н Фароу.
Той ме огледа отгоре-додолу и на едната му буза се появи трапчинка. Обаче гледаше основно тениската ми с надпис „В МОЯ ЗАЩИТА ЩЕ КАЖА, ЧЕ МЕ ОСТАВИХА БЕЗ НАДЗОР”.
– Какво те води в тази пустиня? – Попитах, обличайки пуловер върху тениската си.
– Мислех, че можем да прекараме сутринта заедно.
– Наистина ли? – Повдигнах се на пръсти за целувка, а Рейес ме целуна, затопляйки устните ми с характерната си топлина. – Наговорихте ли се с чичо ми?
– Да сме се наговорили? – Попита съпругът ми, извивайки вежда. – Не знам нищо за това.
– И твоята идея няма нищо общо с настоящото ми разследване?
– Ни най-малко. Куки е в режим на търсене, така, че…
– Дъщеря й е в опасност. Съмнявам се, че днес ще може да изрови много.
– Съгласен съм, но една сутрин на безделие няма да повлияе на шансовете ти да приковеш Фостър.
– Може би.
Помахнах на минаващия край нас Чибо, заобиколих звяра, в който беше пристигнал Рейес, и задавяйки се попитах:
– Статусът на Чибо остава ли си същият?
Мисълта, че пичът, който Рейес беше видял в затвора, все още иска да убие чичо Боб, ме преследваше. Малко знаех за съдбата. Ако предотвратим един опит за убийство, ще последва ли втори?
Разочаровайки феновете си, Рейес се качи в колата и запали мощния двигател, който отекна с лъвски рев.
– Не е нужно да гледам чичо ти за да разбера. Гледайки го, виждам само, че трябва да отиде в ада. Единственият начин да разбера дали е в опасност е като видя Грант Герин.
– Значи все още сме в повишена готовност.
– В този момент, да. Но вече достатъчно се намесихме в делата на съдбата, че шансовете на чичо ти да се срещне отново с Герин, са значително намалени.
– Чакай малко. Искаш да кажеш, че след като Грант Герин не е убил чичо Боб, тоест, не е извършил лошо дело, значи сега няма да отиде в ада?
– Герин взема лошите решения едно след друго, така, че рано или късно със сигурност ще нарани някого. Виждам само деянието, за което първоначално беше осъден на вечност в ада. Колко престъпления му е писано да извърши по-късно, няма как да знам. Вероятността, така или иначе да отиде в ада е много голяма.
– Съжалявам, че не виждам всичко това.
– Можеш, но сама не искаш да виждаш всичкото зло, което вършат хората.
– Съмнявам се, че желанията ми се вземат предвид.
– Разбира се, че се вземат предвид. Ти си жътвар. Виждането на всички тези неща е в твоята природа. Можеш дори сама да изпращаш хора в ада. Което си правила и преди.
– Правила съм го, да. Но когато маркирах тези хора, бях в състояние на повишена възбуда.
– Наистина ли?
– Не говоря за възбудата, за която си мислиш. В този момент адреналинът се изливаше в нервната ми система на вълни. Изобщо не мислех за нищо. Маркирах ги и това е.
– Ясно.
– Ош каза, че мога да премахна маркировката на Чибо.
– Можеш.
– Яко. Значи, ако чичо Боб оцелее достатъчно дълго, за да разбера как да го направя, всичко ще бъде наред. Какви са плановете ни за днес?
Хитрата усмивка на устните на Рейес ме принуди да преосмисли протестите си за загуба на половината ден. Ако знаех по-рано какво е замислил мъжът ми, аз лично щях да се моля да ми дадат почивен ден.
***
– Какво и къде да сложа?
Противно на моите предположения и надежди, Рейес не ме завлече в леглото, а ме завлече на друго, почти също толкова красиво място. В кафенето. Няма по-добър начин да кажеш „обичам те“, от това да заведеш плахата си годеница в кафене. Или за сладолед. Или на бой с трактори, но само при специален повод.
Рейес се наведе към мен и изведнъж малката масичка в ъгъла ми се стори огромна. Тъмните му очи блестяха, а леката брада, която, както обикновено, се появяваше по-рано от очакваното, идеално рамкираше най-красивите устни в света.
Моментът на очарованието рухна, когато Рейес повтори:
– Искам да плъзнеш ръката си през сърцето ми.
Е, да, точно. Рейес се вози с пълна скорост на влака право към гара”Шизоленд”.
– През сърцето, казваш? ДОБРЕ. Знам, че си бог и т.н., но това няма ли да те убие?
– Най-вероятно. Това е урок по самоконтрол. Сега ще ти покажа.
Когато той протегна ръка към мен, аз рязко се отдръпнах. Мога да се доверя на Рейес както със сърцето си, така и с живота си. Но сега и двете бяха заложени едновременно!
Рейес, обаче е запознат с дематериализацията много по-дълго от мен.
– Значи искаш да ми дадеш урок?
– Да, ако не трепваш.
Огледах се.
– Наистина ли трябва да пъхнеш ръката си в гърдите ми пред цял куп хора? По-удобно е убийството да се извършва в тъмни улички.
– Ще поема риска.
– Майната ти. – Поех си дълбоко дъх и стиснах ръце на масата. – Хайде. Изтръгни сърцето ми.
Смеейки се, Рейес хвана ръката ми, погледна ме право в очите, обърна ръката ми и я докосна с чувствените си устни.
Усетих леко изтръпване от брадата, гладкостта на устните и докосването на горещия му език.
В този момент бях толкова съсредоточена върху това, което той прави с ръката ми, че дори не забелязах как свободната му ръка лежи на гърдите ми, разтворя се и потъва навътре.
Ахнах силно. Ръката не мина през мен, както правят призраците, когато преминават от другата страна. Молекулите на Рейес се разцепиха в мен и топлината му се изля като топъл мед. Първо в гърдите ми, после по-надолу и по-нагоре… Навсякъде.
Премести в задната част на главата ми, премина зад ушите ми, разля се върху устните ми и в същото време се събра в стомаха ми, стичайки се надолу към плътта между краката ми.
Молекулите й се обединиха в спирала и се завъртяха, докато не се хванах за ръба на масата с две ръце, забивайки нокти в плота. Страшно ми се искаше някак си да приближа бурята, да бъда в самия център на този вихър от удоволствие и да получа яркия проблясък на екстаза като награда.
Усетих, че Рейес обвива ръцете си около врата ми и ме целува. Гладен, взискателен език премина през зъбите ми и се плъзна по-надълбоко. Но вътре в мен, като бълбукаща лава, готова да експлодира, енергията вече се натрупваше. Опитвах се да не издавам нито звук, да не стена, когато тя се сгъсти и натискът й стана непоносим. Усилията ми бяха напразни. Ето защо, една топла ръка покри устата ми и ухото ми улови тих, успокояващ шепот.
Рейес обаче не бързаше. Вече бях готова, викайки да умолявам, а той продължи бавно да ме гали отвътре с топлина, светлина и дразнещи движения на молекулите си, сякаш ме примамва към ръба на пропастта, изпитвайки смелостта ми.
Неспособна да седя неподвижно, разтворих крака и се сгуших под мощния поток от енергия, изливаща се в мен, която се завихри и се смеси с моята, изтръгвайки подобен на плач стон от гърдите ми. Всичко вътре в мен пулсираше. Вълна от малки, сладки спазми разтърси тялото ми, докато Рейес фокусира вкусното триене в самата сърцевина на съществото ми. И няколко мига по-късно, някъде далеч, нажежен до бяло оргазъм се втурна към мен със скоростта на светлината. Връхлитайки ме, избухна в мен, обливайки ме с мощни вълни от неземно удоволствие. А някъде в задната част на съзнанието ми се появи мисълта, че шортите ми са някак прекалено мокри.
Рейес ме придърпа в прегръдките си и когато способността ми да мисля ясно се върна, осъзнах, че той седи до мен, държи ме и не ми позволява да падна под натиска на удоволствието, предоставено от истинския експерт по този въпрос.
Но внезапно Рейес свали ръката си и хвана меката облегалка на дивана. Прегърнах мъжа си силно. Отчасти за подкрепа, отчасти за да се задържа на земята, докато Рейес също избухна в екстаз, който изригна от него на ослепително блестящи вълни, и почти ме тласна към оргазъм за втори път.
Когато свърши, седяхме дълго, дишайки мълчаливо.
Чак тогава се сетих къде сме. Отваряйки очи, бързо осъзнах, че отвън изглеждаме като обикновена двойка, която се прегръща публично. Аз самата винаги съм смятала, че това е еднообразна наглост, мамка му! В името на подобни разтърсващи оргазми, съм готова да изхвърля по дяволите „Учебника на Чарли Дейвидсън по етикет и борба с кал“ още сега.
– По дяволите – изруга Рейес и отпусна глава на рамото ми. – Това не трябваше да се случва.
– Какво по-точно?
Ако не е искал да свърша, ще се разочаровам до дъното на душата си. Тоест, ще бъда разочарована не от факта, че това наистина се случи (и слава Богу!), а от нежеланието на Рейес да достигна максимума на потенциала си във всяка ситуация.
И все пак си струва да призная, че този човек е изключително талантлив. Лично аз бях сигурна, че всичко това е нагласено нарочно.
– Не съм планирал… Трябваше да е само за теб.
– Разбира се, благодаря ти за намеренията, но се радвам, че се присъедини към мен. Сексът с приятел винаги е по-добър, отколкото да го правиш сам.
Рейес се изправи и ми показа чифт трапчинки по бузите си. А когато лицето му, с примамливите чувствени устни се оказа на няколко сантиметра от моите, аз погледнах в невероятните очи и казах тихо:
– Това беше най-добрият урок в света. Трябва да станеш професионален учител.
– Мисля, че е незаконно.
– Има такова нещо.
Прочиствайки гърлото си, той се върна на мястото си.
Поизправих се, отпих глътка от кафето си и се опитах да се възстановя. Рейес изпи чашата си на една глътка и отбеляза:
– Бих казал, че сега е твой ред, но първо трябва да се преоблека.
– Изцапа ли се?
Той кимна, а аз бръкнах под масата и погалих дюкяна на съпруга си, усещайки топлината. Късите ми панталонки изведнъж се намокриха.
– Да. Навярно и аз трябва да си сменя дрехите.