Глава 21
„Виждам мъртви хора. Не, не така. Вземам си думите обратно. Виждам хора, които искам да видя мъртви.“
Картичка
Случилото се напомняше на филм, в който главната героиня е жестоко подигравана от връстниците си. Внезапно, откривайки суперсили в себе си, тя по невнимание чупи прозорците на училището и обсипва нарушителите с отломките.
Само, че при мен не беше от отчаяние. Исках го.
Светът избухна. Всичко от витрини до чаши за кафе на масите се разби в милиони остри, смъртоносни торпеда. Хората изразяваха различни етапи на шок и ужас, замръзнал на лицата им. Времето спря. Куки застана до мен и протегна ръка. Изражението й беше тъжно, сякаш знаеше и разбираше всичко.
И тогава видях Рейес. Зад абсолютното, на пръв поглед, спокойствие кипеше такъв гняв, че дори се изненадах. Рейес стоеше напълно неподвижен, но около него избухнаха пламъци чак до тавана, където се разпростряха във всички посоки.
И двамата едновременно се обърнахме към входа на кафенето. Стиснах юмруци, гледайки как същото крилато същество, което бях видяла и преди, върви към мен. Замръзналите във въздуха фрагменти се разделиха пред него и звъннаха, блъскайки се един в друг. Звукът беше като пукащ лед в мразовит ден.
Огромните крила заемаха цялото пространство на залата от стена до стена, докато ангелът, или каквото и да беше той, ги отмести зад гърба си.
Рейес беше в дъното на стаята, но ангелът проговори именно на него:
– Реязиел.
– Михаил.
Ангелът се обърна към мен. Всяко негово движение беше напрегнато, дори официално.
– Ел Рин Алития…
Намръщих се и отстъпих назад.
– Това ли е името ми?
– … Отец Йехова, единственият истински Бог на този свят, ме изпрати да сложа край на земния ти живот, за да можеш да се издигнеш в своето законно всезнание и всемогъщество, и да заемеш правилното си място, за да изпълниш своя дълг.
Не остана и следа от яростта. Шокът зае нейното място.
– Нищо не разбирам.
– Ти си вал-ит. В сегашното си въплъщение си твърде могъща за този свят.
Погледнах към Рейес. Пламъкът му леко утихна и сега той гледаше Михаил със странен интерес.
– Сега пък нищо не разбирам.
Михаил ми хвърли един бърз поглед от главата до петите.
– Представяш ли си какво би се случило, ако детонатор от ядрена бомба попадне в ръцете на невежо дете?
– Ами, вероятно е нещо много лошо.
– А сега си представи, че това дете държи детонатор от сто трилиона такива бомби.
– Разбирам, че в този сценарий детето съм аз и имам някакъв детонатор, нали?
– Ти си детонаторът, Ел-Рин, и всичките сто трилиона бомби са вътре в теб.
Погледнах надолу и промърморих, опитвайки се да разбера това, което чух:
– В мен има бомба, значи…
– Неспособността ти да разбереш ситуацията само изостря проблема.
– Как изобщо е възможно това?
– И това отново доказва, че съм прав.
– Хубаво е да си умен – измърморих аз и се приближих до ангела. Фрагментите звъннаха и започнаха да се събират около него. – Разбрах всичко. Аз съм идиот. А сега отговори на въпроса ми. Как изобщо е възможно това?
– Всичко това не трябваше да се случва – призна Михаил. – Не трябваше да влизаш в пълната си сила, докато не изтече срокът на твоето материално въплъщение. Научи истинското си име твърде рано и придоби силите си твърде рано. Както виждаш сама, не можа да се справиш. Не помниш собственото си име. Не помниш нито едно от имената си. И не можеш да контролираш гнева си. Просто се опита да убиеш всички тук, само със силата на мисълта си.
– Не. – Отстъпих назад и ударих гърба си в плота. – Не съм планирала нищо подобно. – Огледах се. Видях Дикси, господин Пи и Куки. – Никога не бих им навредила.
– Тогава какъв е смисълът на всичко това? – Попита Михаил, като кимна към блесналите като кристали парченца стъкло. – А това е резултат от малък намек на съзнателна мисъл. Безкраен малък намек, несравним дори с песъчинка във вашата Сахара. Само си представи какво би могла да направиш, ако помислиш по-внимателно.
В този момент Рейес вече стоеше на няколко крачки от мен. Дори не забелязах, че през цялото това време той бавно се приближаваше.
– Значи си дошъл да я убиеш? – Попита той Майкъл.
Сякаш някой с удар изкара въздуха от дробовете ми.
– Тук няма какво да се промени.
– Искам да сключа сделка с теб – каза Рейес. – Махай се, по дяволите, от тази богоделница и ще те оставя да живееш.
Но определено не бяхме в никоя богоделница. Огледах се отново. Не. Определено сме в кафене, а не някъде другаде.
– Изпратиха ме на мисия, Реязиел.
– Тогава са те изпратели да срещнеш смъртта си.
– Мисля, че ти казах ясно последния път, когато се срещнахме…
– Ти си забавен човек. Тогава аз имах повече кръв, отколкото ти.
Михаил предизвикателно завъртя очи. Наистина ли ангелите правят това?
– Можем да се бием по цял ден.
– Какво точно Му трябва?
– Вал-ит да върши работата си. Ето защо Той й позволи да слезе в този свят. За да спре падналите.
Рейес наклони глава настрани.
– Мислех, че я е пуснал да дойде тук, за да може да стане портал. Неговият портал.
– Това също беше една от причините – сви рамене Михаил. – Но основната беше, че има вратичка в първоначалния договор с баща ти.
– Разбирам. С един изстрел – два заека.
Ангелът не възрази.
– Уви, двама богове в един свят са твърде много – и хвърли ядосан поглед на Рейес. – А пет вече е инвазия.
Рейес пристъпи още по-близо до мен.
– Знаем за тримата богове на Узан. Ти си силен, Михаил, но не толкова силен. Виждал съм ги в битка. И повярвай ми, не напразно ги наричат богове. Ще имаш нужда от нашата помощ. Можем да изхвърлим и тримата от този свят завинаги.
Ангелът замръзна и се намръщи.
– Можеш ли да се справиш с боговете на Узан? И с тримата?
– Да.
Михаил обмисли нещо мълчаливо, гледайки внимателно Рейес, и след това попита, сякаш все още се съмняваше в чутото:
– Значи смяташ сам да ги изгониш оттук?
– Измежду купа от ангелски кретени ти знаеш най-добре какво мога да направя.
Бавно, без намек за заплаха, ангелът вдигна меча си, постави го до брадичката ми и повдигна главата ми. В продължение на няколко секунди той ме изучава, сякаш оценяваше възможностите ми.
– Дали това ще се случи преди или след като тя неволно унищожи Вселената?
Черен дим се застича по раменете на Рейес, събра се в краката му и се превърна в черно наметало. Той извади огромния меч от въртящите се слоеве и направи същото, като бавно вдигна оръжието и докосна върха му до гърлото на ангела.
– А пък, това ще се случи, преди тя по невнимание да унищожи вселената и след като разкъсам дробовете ти.
Ни най-малко впечатлен, Михаил му хвърли поглед.
– Ако не успееш, Той лично ще дойде за теб.
– Съмнявам се.
Ангелът свали меча си, но Рейес не свали своя. Да, очевидно има проблеми с доверието.
– Даваш ли ми думата си – попита Майкъл, – че ще изгониш и тримата богове от този свят?
– Давам ти думата си.
– На всяка цена?
– На всяка цена.
Изведнъж имах чувството, че Рейес току-що е бил измамен. Ъгълът на устата на Михаил леко се повдигна от намек за усмивка. Сделката, която току-що беше сключил, го направи много щастлив. Дори твърде много. В какво се забърка Рейес?
Секунда по-късно, преди Рейес да успее да каже нещо, Михаил вдигна стиснатата си дясна ръка в юмрук и разряза китката си върху острото острие на меча на Рейес. Последният направи същото, сякаш самонараняването е някаква забава, по дяволите. Той премести дръжката на меча към лявата си длан и разряза дясната си китка върху острието.
Дори не разбрах кога съм успяла да покрия устата си с ръка. От дълбокия разрез на предмишницата на Рейес се стичаше кръв. Той и Михаил пристъпиха един към друг, сякаш щяха да се ръкуват, когато изведнъж ангелът спря в последния момент:
– Ти ми даде думата си. И трите богове на Узан ще изчезнат от този свят и никога няма да се върнат.
Оказа се, че Рейес знае, че нещо не е наред. От самото начало. Усещах как в него се води борба. Той наведе глава и погледна Михаил изпод тъмните си мигли. Лешниковите му очи блестяха опасно. Веждите му се вдигнаха замислено. Но след секунда Рейес кимна кратко.
Преди да промени решението си, Михаил стисна ръката му по-близо до лакътя. Рейес направи същото, и разрязаните китки се докоснаха, за да запечатат клетвата с кръв.
Сделката беше сключена. И не с кой да е, а с архангел. Кой би си помислил?..
Изкуших се да задам един вече болезнен въпрос.
– Излиза, че има много богове?
Никой не ми отговори. Веднага след като деянието беше извършено, Михаил огледа раната си с някакъв прекалено самодоволен поглед.
– Сделката е сключена, Реязиел. Обмяната на кръв стана. Нямаш право да отстъпваш.
Рейес дойде до мен.
– Това не е в моите планове.
– Знам какви… почести получи в Неговата територия. – Михаил прибра меча си в ножницата. – Не забравяй откъде идваш.
Рейес не се поддаде на провокацията. Просто стоеше и мълчаливо чакаше „ангелският кретен“ да си тръгне.
Михаил вече се беше обърнал, но се забави и каза:
– Искам да знаеш. Нямаше начин да я убия.
Усетих, че всичко в Рейес замръзна.
– Тя се дематериализира в човешко въплъщение и го сля отново с помощта на небесни сили. Сега и физическото й тяло е безсмъртно. Само друг бог може да сложи край на живота й. Татко щеше да го направи сам и вече беше тръгнал за нея, но сега, когато се разбрахме…
Колкото и да е странно, Рейес изглеждаше по-скоро объркан, отколкото разстроен.
– Направи го нарочно. За какво? Бихме се съгласили, защото ние самите сме заинтересовани да премахнем боговете от този свят. Нямаше смисъл да я заплашва. – Той направи смела крачка към ангела. – Така че, защо?
– Някои сделки са твърде добри, за да ги пропуснеш.
Раздразнено ръмжене се изтръгна от гърдите на Рейес. В крайна сметка, той явно реши да се оттегли за сега.
– Махай се от тук.
Михаил се огледа с възхищение.
– Сам си разчиствай бъркотията.
– Върви по дяволите – изръмжа Рейес.
За едно мигване познатият свят се завърна. Прозорците бяха цели и непокътнати. На масите, както и преди, имаше чаши за кафе. Хората говореха и се смееха, сякаш готвачът, който им приготвя храната, не сключи току що сделка с архангела и не обеща да изхвърли някакви богове от земята в ада.
Огледах се, обаче Рейес го нямаше. Но през гишето видях, че стои до скарата и готви, сякаш нищо не се е случило. Устните ми се оформиха в кръгло “О”. Представих ли си всичко това?
Поглеждайки към мен през гъстите си мигли, Рейес посегна към рафта с подправки и точно в този момент разбрах, че всичко е било истинско. Имаше голям разрез на ръката. Нямах никакви халюцинации.
Отдръпнах се към изхода, когато започнах да осъзнавам какво съм направила.
Толкова ли съм ядосана, че застраших живота на най-добрите си приятели? Наистина ли съм нещо като бомба, която рано или късно ще унищожи Вселената? А Бог – истинският Бог – иска да умра? Какво чудовище съм аз?
Рейес замръзна и се взря в мен. Забеляза страха в очите ми. Щом той тръгна към мен, аз скочих през вратата и се втурнах възможно най-бързо.
***
В главата ми имаше само една мисъл: бягай, бягай, бягай. Махни се от хората, преди някой да бъде наранен по моя вина. Бягах, а другият свят бушуваше около мен. Ветровете изгаряха кожата ми, изсушаваха дробовете ми. С всички сили се опитвах да остана в материалния свят, където току-що беше започнал да вали сняг.
Краката ми ме хвърляха напред, сякаш не познаваха умората. Последния път, когато се опитах да бягам, едва успях да издържа половин пресечка и в крайна сметка почти паднах на задника си.
А сега бягах, сякаш не бях аз. Бягаше съществото, което Михаил искаше да убие. Което Бог не искаше да вижда на своята планета.
Спрях, дишайки тежко и паднах на колене. Дъхът ми излизаше от гърдите на бели облачета гъста мъгла. Дънките ми се намокриха от снега.
Парещият вятър задуха отново. Погледнах ръцете си. По кожата ми се появиха мехури от изгаряния, а самата кожа започна да се отлепва от мускулите ми. Крещейки, изпълзях обратно. Опитах се да избягам от другия свят, да намеря отново снега и мразовития вятър, от които толкова много се оплаквах. Нещо ме удари, но не можах да разбера от кой свят е. Ударите продължиха и аз се свих на кълбо на земята. Какво е това? Птица? Или нещо от отвъдното?
Примижавайки, видях врабче, което се опитваше да защити гнездото си. Изглежда, бях спряла между двата свята и не можех да намеря подкрепа в нито един от тях.
Една ръка докосна рамото ми и аз подскочих.
– Джейни – каза мъжки глас, – какво става? Взела ли си нещо?
Иън. Беше Иън.
– Трябва да се прибера вкъщи – успях да кажа аз, на ръба на паниката.
Той се изправи и се огледа.
– Как попадна тук?
– Къде? – Аз също се огледах и разбрах, че сме на върха на планината, в подножието, на която лежи нашият град. – Трябва да се върна в града. У дома. – Иън не каза нищо и аз попитах: – Можеш ли да ме закараш?
Той ми помогна да стигна до патрулката и чак сега забелязах, че е униформен.
– На работа ли си?
– Току що излязох от смяна. Изчакай.
След като прерови багажника, Иън се върна с бутилка вода.
– Трябва да пиеш.
Карахме до Слийпи Холоу по криволичещи пътища покрай “Хъдсън”.
– Какво правеше на върха на планината? – Попита Иън за десети път.
С всяка секунда все повече ми се удаваше да разделя световете и да не бъркам единия с другия. Вероятно имах нужда добре да се наспя. Очите ми започнаха да се замъгляват и когато излязохме на магистралата, припаднах.
***
Събудих се от звука от отварянето на шкафовете в кухнята и звука на счупена чаша, само, че лежах в празна вана. Всички дрехи бяха по мен, но в мислите ми нямаше нито едно предположение как съм се озовала тук.
– Нямаш капка алкохол в къщата си. – Иън нахлу в малката баня. – Какво, по дяволите?
– Какво търсиш тук, Иън?
Исках да се хвана за главата, за да спре вихрушката пред очите ми, но не можах. Ръцете ми отказаха да се подчинят и се отпуснаха. Изглежда съм загубила контрол над собственото си тяло. После се опитах да погледна Иън, но не можах да се обърна.
– Как се озова в планината?
– Отидох да тичам и хукнах към върха. Какво? Цялата планина ли ти принадлежи?
Говорех неясно, но очевидно Иън ме разбра перфектно.
– Имам… Имам приятели там.
– Ти нямаш приятели – изкикотих се аз, което той очевидно не оцени.
– Ти си същата завършена кучка, като всички останали.
Въпреки, че не си спомням много от миналия си живот, сигурна съм, че не харесвах и не харесвам, когато ме наричат кучка.
– Всички вие дразните и разтваряте краката си, докато получите това, което искате. А след това намирате друг неудачник, с когото, като курви, ще се чукате отново и отново, докато отново получите това, което искате.
– Ти и аз никога не сме правили секс – напомних му аз.
Иън не оцени и това, и седна до ваната.
– Ако можех да избия от теб всичките тези глупости, бих го направил. И повярвай ми, бих се наслаждавал на всяка секунда.
– Виждаш ли, напоследък имам сериозни проблеми с доверието.
– Точно там се прецаках с Тамала. Никой не разбира от първия път. Отначало се съмняват… – Иън остави драскотини по кожата ми. Някои едва забележими. Други много по-дълбоки. – Страхуват се. И тогава…
Той разряза китката ми с нож. Острата болка отекна в цялото ми тяло. Кръвта започна да се стича по стената на ваната, капейки върху панталоните ми. Главата ми се отдръпна и ударих тила си в крана.
Иън ме хвана за косата и изсъска:
– Внимавай! Всякакви други следи могат да хвърлят сянка върху самоубийството.
– Ами, съжалявам – казах аз.
С каквото и да ме беше упоил, цялата ситуация изглеждаше малко смешна. За трети път този ден някой или нещо се опитва да ме убие.
Изсумтях, докато Иън работеше върху втората ми китка. Тук той остави няколко следи. Според него, когато някой се опита да си пререже вените, след първото рязане има прилив на адреналин, затова самоубийците, разбира се, правят не едно, а поне две порязвания. Е, тази информация няма да ми е излишна.
– Знаеш ли, – сподели той, – първата ми беше точно там, на върха на планината. Понякога отивам да говоря с нея.
– Колко хубаво.
Когато свърши с ръцете ми, той седна на пода.
– Казваше се Джанет. С нея не се опитах да симулирам самоубийство, така, че трябваше да я погреба. Само, ако знаеш каква тежест е на плещите ти, да се тревожиш постоянно, че ще намерят тялото. Страхувайки се, че една малка грешка, по време на разследването, може да доведе ченгетата право при мен. Всеки ден живея в стрес…
Главата ми отново се отметна назад и Иън дръпна косата ми напред.
– Внимавай, по дяволите! Казах ти, всяка следа може да предизвика подозрение.
– Всякаква, значи?
– Всякаква.
– Ами тези?
Показах му какво съм надраскала по кожата си. Лицето на Иън беше толкова шокирано, че се засмях на глас. Той прочете написаното, което гласеше „Иън беше тук“ и започна да отваря и затваря уста като аквариумна рибка. Не можах да се сдържа и отново се разсмях.
Е, денят ставаше все по-добър и по-добър.
Отново хващайки косата ми, Иън я усука добре около пръстите си и удари лицето ми отстрани на ваната. Мисля, че прекалих малко. Главата ми отскочи назад и ме прониза ослепителна болка. Той реши, че веднъж не е достатъчно, и още няколко пъти блъсна лицето ми отстрани. С всеки удар, болката намаля и в крайна сметка изчезна напълно, затова, дори не се и борех.
– Какво, кучко? Вече не ти ли е смешно? – Изсъска Иън и вдигна главата ми така, че шията ми се изви по най-нездравословния начин.
Това, което видях, ми се стори ужасно смешно. Зад моя бъдещ убиец стоеше бездушен мъж с наметало и федора.
Раменете ми се разтресоха и Иън направо полудя.
Придърпвайки ме по-близо, докато носът му почти докосна разкървавения ми нос, той изсъска:
– Какъв е проблема?
Погледнах покрай него и се опитах да посоча с пръст другия натрапник, но Иън дори нямаше време да погледне назад. Мъжът с шапката го хвана с две ръце за главата и рязко го дръпна встрани. Вратът на Иън изпука силно. Той веднага се строполи и падна настрани.
Мъжът взе една кърпа, разкъса я на ивици и започна да превързва кървящите ми китки.
– Не можем просто да вземем и да загубим всичко. Трябват ни поне няколко капки. – той игриво ми намигна и се намръщи на Иън. – Трябва да призная, от всички хора, които съм срещал, този беше най-лесният за манипулиране.
– Защото беше глупак – казах аз, опитвайки се да не се засмея отново.
– Съгласен съм.
Извади ме от ваната и ме понесе на ръце натам, където щеше да ме убие.
И този път без шеги.