Даринда Джоунс – Чарли-Дейвидсън – По-яркa от слънцето – Новела 8,5 – част 10

10

След това – след инцидента в парка, при който Дъч помoгна на баща си да намери тялото на малко момиче, всъщност момиче на нейната възраст, баща и отива при нея една вечер. Аз също съм там. Тя не ме беше привлякла там онази вечер. Просто исках да бъда там. Да я видя. Да се почувствам цялостен.
Останах назад, за да не я изплаша. Баща и отива в стаята и ѝ и казва, че са намерили тялото на момиченцето. Мога да кажа, че е объркан. Страхува се.
Не от Дъч, а от това, което тя може да направи. Това, което може да види.
– Разбира се, че сте я намерили – казва Дъч. – Тя ми каза къде е.
Тя е облечена в розова нощница и зелени чорапи. Класически неин стил.
– Как? – Пита. Той се изправя и загребва с ръка през косата си. Дъч също е объркана.
– Тя си отвори устата и ми каза.
– Чарли – казва той и сяда отново до нея.
Тя държи една кукла и върти косата и в пръстите си.
– Как ти е казала, скъпа? Не разбирам.
Тя повдига едно мъничко рамо, без да може да разбере какъв е проблемът му.
– Скъпа. – Той взема куклата от ръцете ѝ и повдига брадичката и.
– Обясни ми как точно… как ти е казала.
– Татко, сега не разбирам. Тя просто ми каза. Не беше ли намерена там?
Той свежда глава и изпуска разочарована въздишка.
– О, и Джейкъб иска да ти кажа, че приятелката му го е убила. Не никой не знае. Мислят, че е била извън града, но е дала кредитната си карта на приятел, нахлула е в къщата му, докато той си взимал душ, и го намушкала с нож.
Тя поглежда към мъжа в стаята си. Голият, покрит от главата до петите в кръв.
По всичко личи, че жената е направила нещо повече от това да го заколи. Той е изгорял има следи от изгаряне по тялото му. Маркировки. Като нещо ритуално.
Нито кръвта, нито голотата му плашат Дъч. Тя вече е свикнала, на такива ужаси. Такива зверства. Може би затова копнея да съм близо до нея. Може би това е нейното чувство за всекидневието. Нейното приемане на всеки, без значение как е умрял. Независимо как е живял.
– Джейкъб? – Пита баща и. – Джейкъб Таунсенд?
Тя поглежда към мъжа. Той коленичи до леглото и, така че тя да не го вижда там долу. Той кимва.
– Да – казва тя и отново взема куклата си. – Тя се казва Бет и той казва, че е по-луда от галон „Поп Рокс“.
Баща и отново слага куклата на земята.
– Скъпа, откъде знаеш за Джейкъб Таунсенд? Намерихме тялото му преди два часа. То не е било… не е обявено.
– О. – Тя се изправя. – Значи трябва да изчакам, докато го обявят, за да ти съобщя?
– Какво? Не, скъпа, не това искам да кажа. Откъде знаеш за
за него?
– Той ми каза.
Устата му се отваря за цяла минута, а после пита:
– Как?
Дъч се захилва и смехът и озарява стаята. Джейкъб се усмихва. Той е също толкова запленен от нея, колкото и аз.
– Той отвори уста и ми каза. Ти си забавен, татко.
Той отново прокарва ръка през косата си.
Но бавно, все повече и повече починали отиват при Дъч за помощ, той започва да и вярва. Тя просто знае твърде много. Вижда твърде много. И това се превръща в нейния живот. От този ден нататък тя започва да помага на баща си и на чичо си Боб в делата. В по-голямата си част, никой не знае. Дениз, мащехата от ада, започва да подозира. И
изглежда, че това я кара да ревнува още повече и тя се отнася с Дъч по-зле от всякога.

Назад към част 9                                                           Напред към част 11

 

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *