Даринда Джоунс – Чарли-Дейвидсън – По-яркa от слънцето – Новела 8,5 – част 11

11

Тринадесетият ми рожден ден прекарваме в килера с Ким, като почистваме кръвта от мен. Ърл си тръгва, след като приключва. Отива да се види със своята приятелка, Сара. Не защото му липсва или защото иска да си вземе парче задник. Той го има от мен. Трябват му пари за бира, а тя е последният му банкомат.
Сара е зъболекарка. Тя ме харесва. Много. И то не по здравословен начин, възпитателен начин. Привличането и беше мигновено още първия път, когато Ърл я доведе
у дома, но тя го крие добре. И наистина харесва Ким. По здравословен начин, възпитателен начин. Затова я търпя. Тя ни готви и купува на Ким балончета за вана. Казва, че е и за двама ни, но аз вече съм твърде стар за бани с пяна.
В защита на Сара, не изглеждам на тринайсет. Или поне аз не мисля, че изглеждам.
По-възрастните момичета са привлечени от мен. По-младите момичета са привлечени от мен. Жени са привлечени от мен. За щастие повечето жени не действат според импулсите си.
Тези, които го правят, обикновено са развалини.
Но жените ме искат по различен начин от момичетата. Колкото по-възрастни стават, толкова по-наясно са с това какво искат. Момичетата, младите момичета, искат да се целуват. Да ме целуват. Да ме докосват. Искат да прокарат ръце по моите ръце, гръб и стомах. Жените искат същото, но и повече. Много повече. Много момчета също искат да се целуваме, но аз не искам. Не съм по момчетата. И когато мъжете ме искат, много ясно показвам, че не съм отворен за бизнес. Получавам достатъчно от тези глупости вкъщи. Общо взето, уморявам се от желанието им. От тежестта му. Всеки иска нещо от мен и това е изтощително. И така, аз
обикновено се крия под качулка. Като днес. Понякога се получава. Понякога не работи.
След като Ърл си тръгва, Ким ми помага да се изправя. Вземам дълъг душ, въпреки че горещата вода трае само около три минути. След това се измъкваме от апартамента през празното пространство под къщата. Трябва да стигна до
парка. Чаках този ден със седмици и няма да позволя на
странните апетити на Ърл да ми го развалят.
Докато стигнем до парка, се чувствам малко по-добре. Денят е топъл за сезона, така че свалям суичъра си и три момичета веднага забелязват това.
Те започват да флиртуват с мен. Това отвлича вниманието ми от Ърл, така че аз отвръщам на флирта. Само един поглед тук. Половин усмивка там.
Ким потъва на заден план, търси люлките, когато момичетата
набират смелост да се приближат. Те са в гимназията. Казват, че са свободни докато размахват косите си. Говорят, смеят се и играят обичайните игри.
Едната прилича на Дъч. Може би това е истинската причина
да ги забавлявам. Тя е като нейна по-възрастна версия, тъй като Дъч е само на десет години. Това момиче не е чак толкова красиво, но има същия цвят на косата, тъмно
кафяв. И очите и са с подобна форма, бадемови и котешки, макар че нейните са синьо-сиви, а на Дъч – златни. Но това е нормално. Аз не мисля за Дъч по този начин. Или поне не мисля, че мисля така. Чувствам се привлечен от това момиче, заради приликата. Не съм сигурен какво ме прави това.
Те ме питат дали ще им помогна в един облог. Искат да знаят коя е най-добра в целуването.
Това е лъжа. Те никога не са се обзалагали. Но аз нямам нищо против. Те са хубави, особено тъмната. А целуването може да бъде забавно при правилните обстоятелства.
Тъй като така или иначе убивам време, отиваме до една група дървета точно след люлките. Ким ме гледа притеснено. Избягвам изпитателния и поглед. Тя прехапва устните си
и оставя люлката да се поклаща напред-назад, докато ние изчезваме зад нея, до близките дървета.
Боли ме и се опитвам да не се превивам, когато се изкачваме по склона, където
пускам суичъра си на земята. Слагам ръце в джобовете на дънките си. Облягам се на едно дърво и чакам те да направят първата крачка. Защото те винаги правят първата крачка.
Първият участник се приближава. Красива блондинка с дебела очна линия и прозрачен гланц за устни.
– Готов ли си? – Пита тя. Сърцето и бие бързо. Удря се в ушите ми.
Кимвам.
По лицето и се разстила срамежлива усмивка и тя се навежда. Притиска устата си към моята. После тялото си. Не пропускам факта, че бедрата и се трият в моя разкрач по време на целувката. Целувка, която тя задълбочава, като плъзга езика си в устата ми. Вкусът и е на праскови. Оставям ръцете си в джобовете. Това е
тяхната игра. От тях зависи колко далеч искат да стигнат.
И тогава това се случва. Случва се всеки път. Падането.
Когато някой ме целува или опипва, или, по дяволите, дори се спуска върху мен, когато губи всякакво чувство за реалност, изпада в състояние на абсолютно блаженство. Изгубват себе си в акта. Отказват се от всички задръжки.
Мислех, че това е еднакво за всички, но не е така. Ърл не прави това когато целува Сара. Само с мен. Не че се целуваме. Майната му на това.
Гледал съм и други. Те се възбуждат, но никога не падат
напълно и се чудя дали това не е злата част от мен, която го прави с тях.
Така или иначе, това момиче е паднало. Дишането и се ускорява и тя се вкопчва в мен, иска още. Свивам се, когато ноктите и загребват по корема ми, но не я спирам. Тя прекъсва целувката само защото една от приятелките и я бута за да привлече вниманието и.
Тогава момичето започва да се кикоти.
– Това е състезание. Всички имаме право на ред.
Състезателката се отдръпва от мен, но не иска да ме остави. Нейните меки очи се вглеждат в моите. Пияна е. Плуваща от желание. Все още не е на 100 процента
готова да се откаже. Устните и са розови и набъбнали от възбудата. Приятелката и я избутва и тя се спъва встрани.
Следващата е другата блондинка. Тя е по-смела. По-уверена. Тя ме целува силно. Притиска ме по-силно. Кората драска гърба ми, но ноктите са по-лоши. Отначало се преструва. Играе най-доброто си шоу.
Опитва се да впечатли. Но скоро и тя прави нещо като падане. Тя вдишва бавно, наслаждавайки се на вкуса ми. Запленена, мускулите и се отпускат и главата и започва да се върти. Тя впива пръсти в косата ми и ме целува по-дълбоко и усещам как в корема и между краката и се появява топлина.
Зъбите ни се сблъскват няколко пъти, но тя не спира. Другата и ръка стиска дупето ми и ме придърпва към себе си. Движението е ритмично, докато тя
се притиска към мен. От устните и се изтръгва тих стон и аз започвам да се отпускам от цялото това нещо, когато първото момиче практически я издърпва от мен.
Хладен въздух се влива между нас. Изтръгва ме от момента.
Тя се обръща към приятелката си с оголени зъби и протегнати нокти. Приятелката и се захилва и посочва тъмната.
– Сега е ред на Селесте.
Тя се успокоява и поклаща глава, сякаш се опомня.
Селесте се приближава до мен, стъпките и са плахи. Тя прехапва устните си, после казва:
– Не знам дали мога да победя това.
Подавам и най-доброто си напълно безизразно изражение.
– Обзалагам се, че можеш. – Тя се разсмива тихо. След това отново се фокусира върху мен. – На колко си години?
– Седемнайсет.
Повдигам вежди.
– Почти. След две седмици ще стана на седемнайсет. А ти? –
Част от мен не иска да и каже. Тя ще се ужаси. Но част от мен иска да знае какво ще направи, когато научи истината. – На колко години мислиш, че съм?
Тя повдига рамо.
– Отначало мислех, че може би на осемнайсет, но сега
мисля, че е поне деветнайсет. Може би дори двадесет?
– Защо?
– Изглеждаш много… опитен.
Кимвам.
– Близо си. Днес е моят рожден ден. Аз съм на тринадесет години.
Да. Ужас. Тя се отдръпва, а лицето и е зашеметено. На
другите момичета също са.
– Подиграваш ли се с нас? – Пита една от блондинките.
– Иска ми се.
Наистина съжалявах, че съм само на толкова. Щях да си тръгна преди години. Щях да намеря начин да взема Ким и да си тръгна. Но Ърл се е погрижил да не мога да го направя. Ако си тръгна, той ще я убие. Ако я взема със себе си, ще каже, че съм я отвлякъл, и ще се увери, че лицата ни ще бъдат разлепени по цялата планета. Ако не направя това, което той иска, той и отказва храна, после вода, докато не се подчиня на исканията му. Ако отида в полицията и той бъде арестуван, тя ще се окаже в приемно семейство или в дом за деца.
Виждал съм много деца от тези домове. Никое от тези места не е страхотно.
Някои са по-лоши и от най-мрачните ми кошмари. В никакъв случай няма да рискувам.
Ако бях по-възрастен обаче, можех да измисля начин. Щях да имам повече възможности.
Щях да съм по-умен. По-хитър като Пътния бегач.
Селесте се отдръпва от мен.
– Чувствам се така, сякаш току-що сме посегнали на дете.
Навеждам глава и я поглеждам изпод миглите си.
– Ти все още не си направила нищо. Не се отказваш, нали?
Най-накрая вадя едната си ръка от джоба. Поглеждам часовника си. Имам още малко време, така че вкарвам пръст в колана на панталоните ѝ и я издърпвам към мен. Тя ми позволява. Навежда се към мен. Поставя брадичката си на рамото ми така че да мога да и прошепна в ухото.
– Покажи ми какво имаш.
По кожата и преминава тръпка. Чувствам я също толкова силно, колкото и тя. Тя приема предизвикателството ми, но не започва с целувката. Тя накланя челото си срещу моето. Повдига ръцете си към бедрата ми. Вдига ги под ризата ми.
Плъзга ги по гръдния ми кош. Моля се това да е всичко, което прави.
Тя се навежда към мен почти веднага. Огромните и сиви очи блестят. Погледът и е премрежен. Опиянен. Дъхът и се смесва с моя и още преди да ме целуне, тя прокарва език по устните ми. Горещо е. Тя е гореща. Особено когато прокарва ноктите си по ребрата ми и спуска едната си ръка към разкрача ми. Погалва дължината на ерекцията ми.
В нея се разгаря топлина. Залива корема ѝ и се стича по бедрата и.
Тя се приближава за целувка микросекунда преди да се откъсне от мен. Виждам как се спъва назад, но аз не помръдвам. Петимата гимназисти стоят около мен трябва да действам внимателно.
– Какво, по дяволите, правиш? – Крещи един от тях на Селесте.
Приятелките и помагат да се изправи. Тя все още е… замаяна.
Ким стои зад едно от момчетата, а очите и са широко отворени.
Трима от тях са облечени с якета с надпис на гърдите.
Другите двама са облечени така, че да впечатляват със скъпи маратонки, дънки, ниско стоящи на талията им, кожени ремъци и дебели вериги, които се простират от колана до
джобовете. Всички те изглеждат така, сякаш са току-що излезли от затвора. Не мога да не забележа и ножовете, които всеки от тях е закачил на коланите си.
Този, който крещи, се обръща към мен. Вдига брадичката си в знак на поздрав. Усмихва се.
– Здравей, куче. – Приближава се. – Заиграваш се с грешните момичета. В грешния парк. – Той има много косми по лицето. – Тези са заети.
Поглеждам към Ким, за да се уверя, че тя е добре, преди да се съсредоточа върху него.
– Те не са го споменавали.
– Остави го на мира, Гейбриъл. – Една от блондинките го дърпа за ръкава на якето.
Той я игнорира.
– Ами как биха могли? С твоя език в гърлата им.
– Всъщност техният беше в моето.
Очите на Селесте се превръщат в огромни кръгове върху красивото и лице. Тя се страхува за мен. Част от мен и е благодарна. Една част от мен се смущава. Но и друга част,
по-дълбока част, се чувства зле заради това, което ще види. Дойдох тук, за да убия някого и изглежда, че имам първия си доброволец.
Той протяга ръка, издърпва верижката, която нося на врата си, и я хвърля на земята. Явно предупреждение, че заяждането с тях е лоша идея.
Селесте се приближава.
– Гейбриъл, той е само на тринайсет години.
Той се смее. Всички се смеят.
– Глупости.
– Той е и аз ще се обадя на полицията, ако го докоснеш.
Гейбриъл се обръща към нея. Хваща я за ръката и я извива напред.
– Тогава каква по дяволите, те прави това? Да целуваш тринайсетгодишно момиче? Може би трябва аз да се обадя на полицията.
Тя пребледнява и се опитва да се отдръпне. Той не и позволява. Гледа я, докато тя навежда глава. Тя ме търси изпод миглите си. Изразът и е изпълнен с извинения.
Поглеждам покрай нея към друго момче, което е по-младо. Не съм сигурен дали е част от бандата или не. Гледа, но не прави нищо, за да се присъедини към нея.
Обръща глава и си седи, напълно спокоен. Но аз усещам вълните на напрежение, които са опънали кожата му върху мускулите. Той е всичко друго, но не и спокоен. На земята до него лежи кожено яке. Сякаш току-що го е свалил. Сякаш очаква неприятности.
– Може би тогава просто ще му наритаме задника – казва Гейбриъл. – Така ще се научи да не си играе в нашия пясъчник.
Преди да успея да реагирам, трима от тях ме хващат и ме повалят на земята. Ако не ме бяха изненадали, можех да ги отблъсна по-добре. Или поне да им направя по-добро шоу. Гейбриъл ме хваща за бедрата те ме притискат надолу.
Отначало просто се съгласявам с това. Имал съм и много по-лоши неща от удари в корема.
Но когато Гейбриъл пълзи отгоре ми, нещо в мен се пречупва. Омръзна ми да ме удрят. От това, че ме обработват и ме принуждават да се впускам в ситуации,
в които не искам да бъда. И съм адски уморен да бъда разпъван от мъже, които са по-възрастни от мен. По-големи.
Ърл знае на какво съм способен. Той се е научил да ме връзва или да ме упоява първо. Тези момчета нямат представа.
Но преди да направя каквото и да било, осъзнавам, че са спрели. Всичко е спряло. Ризата ми лежи разкопчана, краищата и са разкъсани, а всеки поглед е вперен към открития ми корем. Дори на момичетата. Устните им са отворени. Веждите им са свити от ужас.
Унижението избухва в мен. Ким се опитва да стигне до мен, но едно от момчетата я задържа. Той не е като останалите. Усетих го в момента, в който те дойдоха.
– Какво става? – Пита Габриел, преди да скочи.
Хващам скъсаните краища на ризата си и се изправям на крака. Този който държи Ким, е преминал от копнеж към откровено плътско желание. Той иска да ме вземе. Да ме спаси. Да целуне раните по корема ми и да ме държи докато не стана отново нов. Ако само това беше възможно.
Подобна реакция получавам и от момичетата. Те са преминали от желание към съпричастност за нула цяло и три секунди, а аз се опитвам да контролирам гнева който заплашва да ме завладее.
Момчето с коженото яке стои зад Ким. Той не зяпа
като останалите, и забелязвам нож в ръката му. Дали е дошъл да ми помогне? Или, може би, на Ким?
Борбата е отворила отново някои от по-неприятните порязвания. Две дълги, тънки кървави петна се разстилат по ризата ми. Всички погледи са приковани в тях.
Този, който държи Ким, най-накрая я пуска. Тя тича към мен. Хвърля ръцете си около врата ми, докато момчето хваща суичъра ми и го протяга към мен. Той иска да ме прегърне. Толкова силно, че чак ме боли.
Взимам суичъра и се обръщам. Той е адски красив, но
желанието му е нежелано. Ако бяхме сами, щях да му кажа, че правилният човек ще дойде. Въпреки, че това ще бъде лъжа. Правилният човек никога не се появява, а той се самоубива след по-малко от две години. Знам това, защото Габриел ще научи за неговите предпочитания. Пребива го много жестоко за това. Заклеймен е за ада заради него. Защото действията му водят до смъртта на един невинен.
Обръщам се към Гейбриъл. Той се намръщва срещу мен и аз осъзнавам, че мога да спася момчето. Мога да убия Гейбриъл точно сега и тук. Преди да е пребил приятеля си заради
нещо, което е напълно извън контрола на момчето. Момчето, което не знае, че е нормално да бъде привлечено от представители на същия пол. Това не е грях. Ако беше така, всеки гей, на когото попадна, щеше да бъде заклеймен за ада.
Рядко е така. Когато това се случи, то няма нищо общо с тяхния начина на живот.
Но кой знае дали момчето наистина ще се самоубие така или иначе? Тук ситуацията е твърде неизвестна. Твърде рискована. Днес имам друга работа, така че решавам да не се намесвам. Не мога да рискувам да бъда арестуван, преди да завърша първата ми цел.
Останалите гледат мълчаливо, докато Ким и аз се обръщаме да си тръгнем. Момчето с коженото яке прави същото. След няколко метра той нахлузва якето върху
раменете си. На гърба му пише AMADOR. Запомням го.
Селесте ми вика.
– Как се казваш?
– Александър – казвам през рамо.
Ким се обръща обратно към нея.
– Рейес – казва тя, а аз я питам с повдигнато чело. Тя ме притиска по-силно. – Името ти е Рейес. Рейес Александър Фароу.
Предполагам, че е така.

Назад към част 10                                                     Напред към част 12

 

 

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *