Даринда Джоунс – Чарли-Дейвидсън – По-яркa от слънцето – Новела 8,5 – част 16

16

Прекарвам месеци в ареста в очакване на съдебен процес. Казват, че съм в затвора. Аз казвам, че най-накрая съм свободен.
Детектив Боб ме разпитва няколко пъти. Практически ме моли да му дам нещо. Той знае, че съм невинен. Не съм сигурен как, но го знае. Не казвам много. Никога не казвам много. Какво мога да кажа, което би противоречало на доказателствата срещу мен.
Опитва се, но ръцете му са също толкова вързани, колкото и моите. Отказва се след около два месеца.
Процесът не отнема много време. Въпреки некомпетентността на адвоката ми, петима души от журито смятат, че съм невинен. Трима от тях са жени и ме искат повече, отколкото следващите си вдишвания. Двама са мъже. Единият ме иска толкова, колкото и жените. А другия мрази полицаите с всеки грам от тялото си. Никога не вярва на нищо, което имат да кажат. Можех да бъда сериен убиец, а той пак щеше да вярва, че съм невинен.
Но доказателствата говорят сами за себе си и аз съм осъден. Естествено.
В затвора не приемам глупости от никого. В по-голямата си част те ме оставят на мира, но винаги се намира някой, който трябва да докаже какъв задник е. Битките се превръщат в нещо съвсем обичайно. Кратки, но сладки. Позволяват ми да освободя парата. Да се ядосам. Да се отпусна, както се казва, докато ритам задника на някое говно. Не много неща са толкова удовлетворяващи.
Спечелих си обаче репутация и сега съм мишена на всеки
желаещ. Това е добре. Дръжи ме нащрек. Мога да кажа едно нещо за Ърл Уокър: той ме научи как да нанасям зли удари.
Но това не е всичко. Хората започват да говорят. Казват, че не съм човек. Казват, че се движа като животно. Казват, че съм повече хищник, отколкото плячка.
Запознах се с няколко затворници. Някои от тях са доста готини. Един е наистина готин и аз правя нещо, което рядко правя: Казвам му, че е предназначен за ада. Казвам му
защо. Казвам му, че все още може да го преодолее. Той трябва да се изповяда. Той трябва да се поправи. Трябва да промени живота си. Да помага на другите. Той е белязан
и е почти толкова трудно да се измъкнеш от присъда в ада, колкото и от присъда в затвора.
Изненадващо е, че той ми вярва. Изправя се и казва на пазача, че трябва да се види с адвоката си. Той ще изповяда греховете си. За да си излежи наказанието. И така да помогне на другите.
Това е било още по времето, когато е взимал наркотици. Прострелял е фармацевт по време на грабеж. Човекът и до днес е в инвалидна количка. Той съжалева, защото в по-голямата си част след това е в затвора заради глупавата си постъпка. Но никога не е наранявал друг човек.
Дори и така, трябва да се поправят грешките. Нищо, което може да направи оттук нататък няма да може да компенсира това, което е направил тогава, но ако признае греховете си и помага на другите, клеймото на ада в крайна сметка ще избледнее и ще изчезне напълно. Той все още може да бъде спасен. Ако само и аз можех.

Назад към част 15                                                           Напред към част 17

 

 

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!