4
Умирал съм сто пъти, но съм жив. Заради нея. Заради нейната светлина. Заради нейната усмивка. Всеки път, когато умирам, се нося към нея и съм спасен. Изцелявам се. Нейната светлина прониква в мен. Пропива се в мен. Поправя всички счупени части, постигайки нещо, което всички кралски лечители и всички лекари никога не биха могли да направят.
Понякога съм благодарен. Понякога не съм, защото знам, че това ще се случва отново и отново, и смятам, че идва време, когато трябва да се сложи край. Когато просто трябва да умра и да остана мъртъв. Но тя ме спасява, независимо дали съм искал да бъда спасен или не.
И сега го прави отново. Аз съм в нейната къща, нося се към нейната светлина. Тя минава покрай мен в коридора и се обръща много бързо, сякаш се е изплашила. Облечена е в лятна рокля и сандали, а косата и е вдигната на конска опашка.
Аз оставам назад. Винаги се покривам с наметалото с качулка и се опитвам да остана скрит, но тя стои там с широко отворени златни очи и красиво отворена уста. Тя е на девет. Пълна с нахалство, искри и тайни. Тя блести от живот. Тя е пълна противоположност на мен и аз разбирам, че противоположностите се привличат.
Устните и са розови и пълни, а бузите и топли. Ако не беше толкова уплашена от мен, щях да се опитам да открадна целувка. Но тя е ужасена и това просто ми се струва нередно.
Като нещо, което Ърл би направил. Потръпвам при тази мисъл.
Тогава проблемната дама, известна още като мащехата и, влиза в коридора и грабва ръката и. Ще закъснеят и тя ще си има големи неприятности, малката госпожица.
Защо е облечена в тази рокля? Тя ли и е казала да носи тази рокля. Вън е твърде хладно. Тя просто ще замръзне. Може би ще си вземе поука.
Гневът бълбука в мен, а очите на Дъч стават все по-широки и по-широки.
Дамата също ме поглежда, но единственото, което вижда, е стената на гърба ми.
Никой освен Дъч не може да ме види в тези сънища.
Те вече са женени. Бащата на Дъч и проблемната дама. Дъч беше щастлива от това в началото. Не знам защо. Жената никога не я е харесвала.
А Дъч е като мен. Тя може да чувства безразличие, апатия, презрение. Но тя не разбира защо мащехата и изпитва такива жестоки чувства към нея. Тя не е видяла това, което аз съм видял. Някои хора са просто лоши.
Когато жената не вижда нищо, тя завърта Дъч, за да се обърне с лице към към нея.
– Трябва да спреш това. Имам предвид това веднага.
Ноктите и се впиват в нежната кожа на Дъч и дробовете ми спират да работят.
Разтърсвам се. Хъркам. Искам да я убия. Искам да и разбия лицето.
– Няма да се примиря с това, Шарлот. Там няма никой, а ти добре знаеш това.
Но Дъч не спира да ме гледа, затова дамата я избутва надолу по коридора към входната врата.
Гневът ми ме поглъща. Надига се и се раздува, докато стените се разлюлеят наоколо от силата му. Свалям една ваза от страничната масичка и дамата се обръща.
Гледа право в мен. Свива вежди, докато не направят грозна
линия по челото и. После стиска челюстта си, обръща се още веднъж и се втурва през вратата.
Назад към част 3 Напред към част 5