Даринда Джоунс – Чарли-Дейвидсън – По-яркa от слънцето – Новела 8,5 – част 8

8

Докато осъзная, че съм бил дрогиран, всичко вече е приключило и Ърл е приключил с мен.
Той разхлабва връзките и отива да се измие. Сигурно съм се борил с него въпреки наркотиците. Той ме удря, когато се бия с него, и съм почти сигурен, че челюстта ми е счупена. Болката ме разкъсва при всеки опит да помръдна, затова лежа неподвижно.
Счупванията са само още един начин, по който Ърл се уверява, че няма да избягам. Трудно е да се измъкнеш от затворено пространство със счупена китка. Да бягаш със счупен глезен. Всеки път, когато съм почти излекуван, той чупи нещо друго. Счупванията са добре. Мога да издържа на счупванията. Това което боли са другите неща, които прави, нещата, които ме смазват отвътре, които ме карат да искам да умра.
И щях да го направя, ако не беше светлината на Дъч. Щях да съм мъртъв. Знам го. Иска ми се да е истинско. Иска ми се тя да беше истинска. Тя става все по-голяма и по-красива с всеки изминал ден, и въпреки че е плод на моето шибано въображение, аз я обичам. До дълбините на душата си.
Ким се втурва с купа гореща вода и парцал. Това е обичайната ни рутина, и аз се опитвам да си спомня какво съм правил, преди тя да дойде.
О, да. Свивах се в агония и кървях много. Почти като сега,
само че без Ким, която ме чисти.
– Радвам се, че си тук – казвам и, като гласът ми се пречупва с всяка сричка.
Тя свежда поглед. Съсредоточава се върху раните ми. Не ми вярва.
Но аз не лъжа. Мисля си за един ден, който много прилича на този. Аз съм на седем години и три четвърти. Тези три четвърти са много важни за мен.
Ърл сяда до мен на леглото. Аз се преструвам, че спя.
– Какво си ти? – Пита той. Той разглежда снимките, които направи преди две седмици. Аз отварих кутия със спагети и я изпуснах. Кухнята се оказа покрита със спагети, а аз се оказах със счупена китка.
Той вдига ръката ми, която вече е напълно излекувана, и я обръща на светлината. Аз усещам объркването му. Очарованието му. Опитва се да измисли начин да спечели пари от факта, че оздравявам бързо, защото той мисли само за две неща: секс и пари. Предимно секс. И не си струва да ме загуби, за да получи малко допълнителни пари. Всяко внимание, което той привлича към мен, може да отвори кутия с червеи която той не е готов да изяде.
На вратата се чука и той се втурва напред, за да изгаси лампата в стаята ми. Почукването се чува отново, този път по-силно.
Жена се провиква.
– Знам, че си там. – Тя кашля и чука на на вратата още малко. – Ърл! Знам, че си там!
Той разпознава гласа и изпуска дълга, разочарована въздишка.
– Какво искаш, Кели? – Казва през вратата.
– Имам нещо за теб.
– Остави го на вратата. – После промълвява: – Луда кучка.
– Чух го. И не мога просто да го оставя на вратата. Отвори. – Има дълго мълчание; после тя добавя: – Умирам, Ърл. Отвори вратата.
Той най-сетне отваря вратата и аз виждам от спалнята си една червенокоса жена. Жена, която разпознавам отнякъде. Тя има червенокосо момиче в едната си ръка и куфар в другата. Той е син.
– Какво е това? – Пита той.
Тя кашля цели две минути, преди да успее да отговори. Когато го прави, гласът и е дрезгав, сякаш пуши прекалено много.
– Умирам. Нямам много време и имам нужда да вземеш Ким.
Той поглежда надолу към момичето, но тя гледа към мен. Или поне така изглежда.
Но в стаята ми е тъмно. Може ли изобщо да ме види? Очите и са като чинийки. Тя също е болна. Или може би просто не получава достатъчно храна. Така или иначе, тя е мършава, а дългата и коса е заплетена.
– Защо да взема твоето дете?
Жената бута момичето към него.
– Защото е твое. Тя е твоя дъщеря.
Той не обръща внимание.
– Глупости.
– Тя е. Провери акта за раждане. – Тя протяга плик.
– Това не означава нищо и ти го знаеш. Можеше да сложиш краля на Англия на него, а ти си сложила моето име?
Не споменавам на Ърл, че в момента няма крал на Англия.
– Да. Защото тя е твоя дъщеря. Забременях точно преди ти да се сдобиеш с момчето.
Той се обръща обратно към мен и аз затварям очи.
– Просто ми трябва да я гледаш за няколко дни. Само докато успея да издиря леля ми Дона. Помниш ли я?
Той кимва.
– Това не означава, че мога да я взема.
– Моля те, Ърл. Нямам към кого да се обърна. – Когато той не помръдва, тя казва: – Мога да платя.
Това привлича вниманието му.
Тя отново бута плика към него.
– Там има две хиляди. Те са твои, ако просто я гледаш, докато намеря леля Дона.
Той се колебае. Оглежда момичето нагоре-надолу. После се съгласява с тихо ръмжене в гърдите.
– Имаш една седмица, а после тя ще излезе на улицата.
Тя кимва, лицето и внезапно просветва, сякаш всичките и молитви са били чути и аз се чудя дали изобщо познава човека, с когото говори. Дали тя осъзнава, че току-що е предала дъщеря си в ръцете на дявола.

Назад към част 7                                                             Напред към част 9

 

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!