Даринда Джоунс – Чарли-Дейвидсън – По-яркa от слънцето – Новела 8,5 – част 9

9

Тя се казва Ким. Ким Милър. Тя е срамежлива и се крие зад всичко, което намери, което устройва Ърл. Нямам търпение тя да си тръгне, защото тогава ще мога да се освободя от този скапан апартамент. В момента, в който имам възможност, се изнасям оттук. Ърл обаче изобщо не се е забърквал с мен през цялото време, докато тя беше тук. Той е ядосан. Минаха две седмици, а майката на Ким все още не се е появила. Той продължава да заплашва, че ще я заведе в центъра и ще я захвърли в най-близкия приют.
Той тръгна да търси майката на Ким, когато аз правя на мършавата черупка на момиче купа с макарони. Тя отново се крие зад дивана. Това е нейното любимо място за криене, така че се налага да се наведа за да и подам макароните,
през малкото пространство между нея и стената.
Тя не ги взима. Никога не ги взима.
– Трябва да ядеш – казвам и.
– Ще ям, когато майка ми се върне. – Това е първото нещо, което тя ми казва за две седмици.
Изненадан, сядам до дивана.
– Това може да отнеме дни. – Знам, че тя яде.
Само че не пред мен или пред Ърл. Изчаква, докато си легнем, а после търси храна и я крие със себе си зад дивана. Мога да видя от мястото, където седя, смачкана кутия с крекери и празна кутия от шунка.
Тя се отдръпва по-назад в тунела, така че започвам да ям нейните макарони. Поглъщам ги, като издавам много шум, докато тя не си поиска.
– Може би ще си взема малко.
Подавам и купата. Тя се приближава.
– На колко си години? – Питам я.
Тя поема купата и тихо промълвява:
– Четири и половина.
– Аз съм на седем и три четвърти.
– Не ми харесва Ърл.
Смея се.
– Аз също не харесвам Ърл.
– Той баща ти ли е?
– По дяволите, не.
Тя кимва невъзмутимо, явно свикнала с лошите думи. Ърл ми каза, че майка и е проститутка и вероятно са живели на улицата.
– Имате ли къща? – Питам, много заинтересован, тъй като и аз ще живея скоро на улицата.
Тя поклаща глава.
– Къде спите?
Сега тя свежда глава и лапа поредната лъжица с макарони.
– Майка ти наистина ли умира?
Тя кимва.
– Ти…?
– Защо имаш припадъци? – Пита тя точно преди да вдигне купата и изпие сока, издавайки звуци, които си съперничат с моите. Малки капки се плъзгат по брадичката и.
– Кой казва, че имам припадъци?
Тя преглъща тежко и спуска купата.
– Ърл. Имал си един днес и той се ядоса.
Кръстосвам ръце на гърдите си. Не беше нужно да и казвам това. Трябваше да видя Дъч. Тя беше… разстроена. Усещах го. Когато отивам при нея, тя е в парка с мащехата си. Тя казва на едно малко момиченце, че целият град я
търси, а тя прави замъци в пясъчника. Майката на момиченцето тича препъва се и вика дъщеря си. Дениз е ужасена. Тя не може да види призраци, както ние можем. Тя не и вярва и точно там, пред всички и Бога, тя удря Дъч право в лицето.
Гневът ме поглъща почти толкова силно, колкото когато Дъч беше отведена в онази апартамента. Всички и крещяха. Обвиняваха я, че е ужасен човек, но Дъч беше права: Малкото момиче беше точно там, махаше на майка си. Глупави хора.
За съжаление понякога не мога да контролирам емоциите си и решавам мащехата трябва да изчезне. Изваждам меча си, но Дъч е ужасена. Тя си разтърсва главата, а изражението и е умолително. Така че връщам меча си обратно и се впускам в
дърветата, за да не се плаши, докато всички продължават да и крещят.
Баща и се появява и вместо да се разсърди на Дениз, той я прегръща и ѝ помага да стигне до колата си, сякаш е инвалид. Можех да я осакатя. Пропуснах шанса си.
След това отива да провери как е Дъч. Навежда глава, сякаш се срамува, когато я пита дали знае къде е тялото. Тя кимва и се опитва да му каже с хълцане, докато плаче.
Когато си тръгнах, цял полк полицаи отцепиха района
и преглеждаха картите, за да координират търсенето.
Поглеждам към Ким и не знам защо, но и казвам истината. За
Дъч, тоест, за сънищата ми. За това как знам кой ще отиде в ада. Аз не и казвам абсолютно всичко. Не и казвам, че майка и вече е мъртва. Но не болестта я е убила. Тя беше убита от един мъж миналата седмица и след това беше погребана в Уест Меса. Бях го видяла един ден когато Ърл ме пусна да отида самю до магазина. Ето защо разпознах
майка и. Кели беше първото му престъпление. Това, заради което го осъдиха на ада.
Тя не беше излъгала, когато каза, че умира. Попитах само
защото се чудех дали Ким знае истината. Майка и обаче беше излъгала, когато каза на Ърл, че отива да намери леля и Дона. Кели никога не беше ходила да търси Дона и никога нямаше да се върне за Ким.
Разбира се, аз не казвам на Ким също нищо от това. Казвам и само странните неща. В този момент тя е толкова развълнувана, че седи точно до мен.
– Но какво, ако тя не е сън?
– Дъч? Тя трябва да е. Такива хора не съществуват в действителност. Никой не е направен от светлина.
– Мисля, че грешиш. Мисля, че тя е истинска. – Тя се обляга назад срещу стената и се взира в пространството. – Мисля, че тя ще бъде красива и силна и ще убива лоши момчета със суперсилите си.
Аз също се облягам назад.
– Ако го направи, ще трябва да убие и мен.
Тя се изправя.
– Не, не.
– Ами – възразявам аз. – Грешиш. – Тя увива ръката си в моята. – Ти не си лош. Ти си ми дал макарони.
– Е, тогава това решава въпроса.
– Чакай – казва тя и се изправя. – Има ли…? Майка ми ще отиде ли в ада, когато умре?
– Не – казвам аз.
Ким отново се сгушва до мен и аз съм благодарен, че тя не може да усети други емоции от хората. Тя не знае, че току-що съм я излъгал.
Майката на Ким никога не се появява, което е разбираемо, тъй като тя гори в ада, но изведнъж Ърл изглежда съгласен Ким да е там.
Той никога не е съгласен с нищо. Никога. Освен ако няма нещо, което да му е от полза.
Около два дни по-късно разбрах какво е то. И плановете ми за напускане се разпадат по дяволите.

Назад към част 8                                                             Напред към част 10

 

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!