Глава 13
„Сигурна съм, че ако имам мантия и красива диадема, бих могла да спася света.“
Факт
Предполагам, трябваше да се радвам, че научих нещо, но мислите на Хедър за предстоящата смърт бяха направо обезпокоителни. Видяла е списъка с жертвите на наемник? Или дъската с желания на сериен убиец? Или може би е успяла да надникне в скицника на някакъв психопат? Как би могла да знае такива неща?
– Защо казваш това, слънце?
Момичето стисна вилицата в юмрук и се надявах, че не е от агресивните. За всеки случай се дръпнах малко назад. Изцяло и напълно съм доволна от броя на дупките по лицето си в момента.
– Всичко е заради проклятието – каза Хедър и отново се закашля. – Разболях се, както другите.
– Какви други? – Казах, започвайки да кипя от лоши предчувствия.
– Живея в сиропиталище. Други девет деца се разболяха и умряха. Девет! И това е за последните седем години. А сега имам същите симптоми. Затова избягах. – Очите й се напълниха със сълзи. – Наричаме го “Проклятието на топлото убежище.” Аз съм следващата. И никой не може да направи нищо по въпроса. – Хедър ме погледна. – Дори и ти.
Страхът се лееше от нея толкова силно, че можеше да се докосне. Покрих ръката й с моята и се изненадах, когато Хедър не я отдръпна.
– Има три слаби места в твоята теория.
Тя все пак махна ръката си.
– Знаех си, че няма да ми повярваш. Възрастните никога не вярват.
– Първо – започнах аз, навеждайки се над масата, за да хвана отново ръката й, – помниш ли суперсилата? Знам, че не лъжеш.
Не споменах, че чувствам само, когато някой умишлено излъже. Ако Хедър вярва, че е прокълната, тогава, независимо дали е вярно или не, тя не лъже.
– Второ – продължих аз, пускайки ръката й, но не се отдръпнах, – ти изобщо не ме познаваш и нямаш представа на какво съм способна. – По дяволите, аз самата нямам представа, но пък Хедър със сигурност не го знае. – Мога да разреша и най-невъобразимите проблеми. Дори и тези, които за всички изглеждат непреодолими.
За първи път, откакто Хедър седна на масата, надежда проблесна на хубавото й лице.
– И трето – докоснах брадичката й и я накарах да ме погледне в очите – не ме познават и тези, които си мислят, че могат да проклинат деца и да им се размине.
Преглъщайки трудно, Хедър попита:
– Мислиш ли, че можеш да го спреш?
– Ще направя всичко възможно. А силата ми е неизмерима.
Хедър се усмихна и се отпусна. Бъдещето изведнъж не беше толкова страшно, колкото си го беше представяла.
– Честно казано, не мога да летя. И не мога да спра куршум. Макар, че веднъж спрях нож. С крак. Ако искаш, мога да ти покажа белега.
Отново чух тих смях. Твърде хриптящ. Исках да заведа Хедър на лекар, но не знаех как да го направя, без да привлека излишно внимание. Вероятно я търсят в целия щат.
Въпреки това, няма да оставя това момиче в беда за нищо на света. Не можех да я заведа и в управлението. Ще я върнат в сиропиталището, преди мастилото на заповедта ми за арест да изсъхне, защото в крайна сметка ще трябва да я отвлека. Така, че не, това не е опция.
Като цяло, докато не проуча задълбочено историята на това уплашено момиче, тя няма да се върне в “Топло убежище”. Господи, името му изглежда сякаш е от филм на ужасите. И защо само във филмите на ужасите всички страховити места имат толкова оптимистични, вдъхновяващи имена?
Всичко това доведе до един много важен въпрос: какво да правя с Хедър. Имайки предвид настоящия ни случай и проблемите на Куки с бившия й относно Амбър, изобщо не исках да натоварвам приятелката си с допълнителни грижи. Тя имаше повече от достатъчно стрес и без бегълка, дори и да е много сладка.
И тогава ми просветна. Бавно разтегнах устни в усмивка.
– Ще ми се довериш ли?
– Вече ти се доверих. Глупаво е, нали? Дори не те познавам.
– Изобщо не е глупаво. Искам да поживееш малко при една моя приятелка. Вярно, че е малко весела и живее по странен график.
– Харесвам весели хора – смело каза Хедър, но с радост се вкопчи във възможността да не живее повече на улицата.
Трябваше веднага да се досетя. Бездомният живот я плашеше и я давеше в самота.
– Добре. – Мислено вече си съставях списък с нещата, които да направя, за да й помогна. – Но първо… какво ще кажеш, ако с теб си разделим известната местна кифличка?
Хедър засия и кимна ентусиазирано. Да, това момиче има страхотен вкус.
***
Трябваше да разпитам много хора по случая с Емъри Адамс, затова решението, къде да настаня Хедър за известно време, за да не се налага да стои на улицата, изглеждаше перфектно. Надявайки се, че моето решение няма да ми възрази, намерих Пари – моята приятелка, която работи като татуист. Пари спеше, което обясняваше защо не отговаря нито на съобщенията, нито на обажданията, нито отвори вратата, когато почуках. Поне десет пъти. За щастие знам къде крие ключа.
Оставяйки Хедър в офиса на Пари с компютъра, минералната вода и половин изядена торбичка с шоколадови бисквити, които намерих на масата, се качих горе, надявайки се, че Пари спи облечена, а не в това, което майка я е родила. Някои неща просто няма нужда да виждам.
Апартаментът на Пари беше над собствения й салон за татуировки на “Сентрал”. Бавно, бавно отворих вратата и разбрах, че пантите не са били смазвани отдавна. В края на леглото се виждаше заплетена гъста, тъмна коса. Или Пари трябваше да си сресва косата дълго и досадно, или си е взела котка.
Приближих се на пръсти и запалих лампата. Все още беше твърде рано за Пари. Работи до късно, понякога до два-три сутринта. Но наистина имах нужда, да се погрижат възможно най-скоро за Хедър.
– Какво по дяволите? – изпищя Пари, когато ме забеляза как стоя над нея, зяпам я и се опитвам да измисля как да я събудя. – Изгаси проклетата светлина!
Тя покри главата си с одеялото, а аз изгасих лампата, въпреки, че знаех отлично, че това няма да е от полза. Пари едва не умряла като дете и оттогава вижда призраци. Не хора, както аз, а мъгла и дим там, където е призракът. Но тя ме вижда в цялата, така да се каже, красота.
– Кълна се в Бог, ако не се изнесеш…
Тя не довърши, защото разбра коя съм. Вероятно помогна и това, че започнах да се кикотя.
Отмятайки завивките, Пари рязко седна.
– Чък! – Излая тя, покри очите си с ръка и падна обратно на възглавницата. – О, боже… Намери ми очилата. Тези, които са за заваряване.
Бихте си помислили, че знам кои от нейните очила са за заваряване.
Пари щракна с пръсти и посочи нощното шкафче.
– В чантата. В страничния джоб. И побързай, преди ретината ми да се изпари напълно.
Смеейки се отново, извадих очилата от чантата и ги пъхнах в протегната й ръка.
Слагайки очилата, Пари отново се изправи рязко.
– Чък! Къде, по дяволите, беше?
– В смисъл?
От едната страна косата й беше сплескана, а от другата – с размерите на Тексас.
– Нямаше те поне една година.
– Сериозно? – Бях зашеметена.
Ставайки, Пари ме прегърна силно и ме завлече до леглото си.
– Неочаквано – изкикотих се аз, – но нищо.
– По дяволите, как ми липсваше лицето ти!
– Не виждаш лицето ми. Самата ти каза, че вместо лице, дори и с очила, виждаш само замъглено светло петно.
– Тогава ми липсваше твоето петно. Отдавна ли се върна?
– Преди седмица.
Извивайки се, Пари седна по-близо до мен.
– Между другото – добавих аз, – много съм развълнувана от срещата ни, честно-честно, но ти спиш гола.
– Вярно. – Красивото, макар и често срещано лице, засия от лукава усмивка.
Пари с мъка стана от леглото и намери някакъв пеньоар, а на мен ми отне цяла вечност, за да седна.
– Имаш воден матрак! – Отново бях зашеметена, но този път наистина.
– Остави го един от бившите. Нещото е твърде тежко, затова трябва да го търпя. Освен това аз съм водно създание.
– О, да, все още си създание.
– Боже, Чък… – Пари въздъхна, сияеща и чак сега осъзнах колко много ми липсваше.
Ставайки от леглото, отново прегърнах приятелката си и усетих как емоциите кипят в нея. Истински. Не можете да наречете Пари емоционална. Тя показва чувства само към любовниците си.
– Ти какво? – Попитах, хващайки я за раменете. Пари е с една глава, по-ниска от мен, с умопомрачителна фигура и убийствен нрав. – Какъв е проблема?
– Исках да отида. Да бъда наоколо.
– Що за глупост? – Прегърнах я отново. – Спри. Бях в пълен безпорядък. Не помнех собственото си име. И още повече, нямаше да те помня.
Когато ме погледна, едва сдържах нов пристъп на смях. С тези огромни очила, Пари изглеждаше като насекомо. Но беше разстроена не на шега.
– Мислех, че сме те загубили – каза тя. – А ти си твърде специална. Хора като теб не бива да се губят.
– Същото мога да кажа и за теб.
– Да, така е – изсумтя Пари и направи крачка назад. – От какво имаш нужда?
– Какво те кара да мислиш, че имам нужда от нещо?
Мълчаливо, но красноречиво тя стисна устни.
– ДОБРЕ, ДОБРЕ! Както и да е, искам да се грижиш за 12-годишно бездомно момиче, което се опитва да избяга от някакво проклятие и скоро ще умре, ако не направя нещо.
Е, оставаше само да стискам палци.
Замисляйки се няколко секунди, Пари най-накрая кимна.
– Ще го направя, но при едно условие.
– Слушам те – казах, усещайки прилив на възторг.
– Това проклятие… Не е заразно, нали? Затънала съм до уши в лайна и без смъртта да виси над главата ми.
– Тя виси над всички нас – напомних аз, прегръщайки приятелката си за стотен път.
– Може и така да е.
– Също така, искам да хакнеш компютъра на помощник-окръжния прокурор Ник Паркър. И вкъщи, и на работа. Искам да знам какво има той за мен.
– Нещо друго да искаш?
– Усещам, че скоро ще попадна под натиска на изнудване. Имам нужда също да се свържиш с онзи секси доктор, на който му отнеха лиценза заради това, че е предписвал оксикодон на пациентите си, и след това го купувал от тях.
– Добре, но едва ли сега ще може да сподели резервите си.
– Благодаря, но не ми трябва оксикодон. Хедър е болна и искам да знам какво не е наред възможно най-скоро.
– Ще бъде направено, кап. Сигурна ли си, че не искаш да се върнеш в леглото с мен? Гарантирам ти, че няма да съжаляваш.
– Дори не се съмнявам. – Честно казано, като се има предвид моето принудително въздържание, предложението на Пари ми се стори много примамливо и все пак, в този случай предпочитах да си останем приятели без бонуси. – Какво се случи с Тре?
– Нищо, все още сме заедно. Но той не смята връзката ми с жените за предателство.
– Донякъде е перверзно от негова страна.
– Това е Тре. Между другото, коя е Хедър?
***
Уверих Хедър, че веднага ще започна да се справям с нейната „проклета ситуация“, а междувременно ще дойде доктор да я види за всеки случай. С това оставих момичето в грижовните, ако не изпадам в подробности, ръце на Пари.
Те моментално намериха общ език, когато се оказа, че Пари има не само Xbox, но и Playstation. Да, тези двете ще си прекарат страхотно.
Преди да отида да разпитвам приятелите и колегите на Емъри Адамс, и някъде по пътя да разгледам мястото, където са намерили колата й, прескочих до офиса. Куки ме въведе в новостите и ми разказа какво е успяла да изрови през сутринта. И си говорихме, докато обядвахме. Тоест, още не беше станало обяд, а ядях за трети път. Вярно, имах си причина. Момчетата в минивана все още се мотаеха наоколо и исках да ме последват до бара. На позната територия, така да се каже.
Рейес също беше тук, така, че всъщност заведох агнетата на заколение. Ако, разбира се, агнетата решат да направят нещо.
Докато четях доклада на Куки за Джеф Адамс-младши, Валери донесе чиниите ни.
Куки трудно схващаше всичко, което й казах за Хедър.
– Дванадесет? – Учудено попита приятелката ми. – Как изобщо е възможно това? Как е оцеляла на улицата?
– Не знам, слънце, но ще разберем. Този лекар има изключителна кариера.
Куки кимна.
– Значи момичето наистина е болно?
– Да. Бедничката. Ето защо, имам нужда да намериш всичко, което можеш за “Топло убежище”. Пари вече хакна документацията им, но трябва да знам как обясняват всичко на обществеността. И кой точно го прави. Ако през последните седем години там са загинали девет деца, защо няма разследване?
– Разбрах. Между другото, знаеш, че Хедър може да остане с нас.
Обърнах страницата.
– Мислех си за това, но всички и без това имаме много неща за вършене. Кой ще се грижи за нея тогава? Хиподрум, значи. Той сериозно ли е смятал да отвори хиподрум?
– Да, но не се е получило. Ще ядеш ли или какво?
– А, вярно. – Сложих чипса в устата си и продължих да чета. – И първокласна билярдна зала.
– Също провал.
– Верига от ресторанти.
– Поредното фиаско.
– Този човек налива тонове пари в начинания едно след друго, но всичко се проваля, преди дори да е започнало.
– Със сигурност не е наследил бизнес-нюха на баща си.
На всеки няколко изречения хвърлях поглед към офиса на Рейес. Откакто седнахме с Куки, той беше на телефона и крачеше напред назад като животно в клетка. От време на време улавяше погледа ми и аз веднага навеждах глава, и продължавах да чета.
Куки беше събрала тонове информация за г-н Адамс. Честно казано, когато го срещнах, той изобщо не ми се стори толкова небрежен, разточителен и безотговорен. Напротив, мислех, че е интелигентен, разумен човек.
– Любопитното е, защо неговият компетентен и опитен баща налива пари в схеми, които никога няма да се изплатят? Отново и отново.
– Защо не са я показали в новините? – Попита Куки, все още мислейки за Хедър.
Може би, трябваше да доведа момичето със себе си. Поне да се запознаят.
Когато най-накрая приключи разговора си по телефона, Рейес се взря в мен за няколко дълги секунди, след което седна на бюрото си и започна да подрежда някакви документи. Всяко негово движение, беше изпълнено с безпокойство.
– Връщам се веднага – казах на Куки, която току-що беше попитала за родителите на Хедър. – А това е друга тема, в която трябва да се задълбочим.
Все още разочарована, тя кимна, докато аз вървях на зиг-заг между масите и столовете, за да стигна до офиса.
– Случило ли се е нещо? – Попитах Рейес.
– Не – отвърна той, без да ме поглежда.
– Мисля, че все пак се е случило нещо. Топлината идва от теб на вълни, сякаш гората гори. – Стиснах пуловера около сърцето си. – Нещо с Пип?
– Не, всичко е наред. Малки проблеми с един от доставчиците.
Лъжеше. Не почувствах лъжата, защото бях забравила как да усещам емоциите на Рейес, но знаех със сигурност, че той лъже. В мен пламна гняв.
– Ако е нещо с Пип, значи имам право…
– Не става дума за нея – прекъсна ме той с убийствено спокоен тон.
Свободната ми ръка се сви в юмрук.
– Имам чувството, че вече не те познавам.
Рейес замръзна и ме погледна любопитно.
– Не ме познаваш? Или не искаш да ме познаваш повече?
– Какво означава това?
– Нищо. Време е за заготовки. Сами ме вика.
Обикаляйки около масата, Рейес забави малко, докато минаваше покрай мен, след което изчезна през вратите на кухнята. А аз стоях и осъзнах, че изобщо нищо не разбирам. Какво се случи на път за вкъщи от Ню Йорк? Отново и отново преигравах този месец в ума си. Когато напуснахме Холоу, всичко изглеждаше наред. Почти перфектно, с изключение на факта, че разбрах, че Рейес е създаден от енергията на зъл бог. И това, че поставих демон в адското измерение, където тънат невинни хора. И това, че в Ню Йорк загубих прекрасен приятел.
И все пак на път за вкъщи, усещах как Рейес се отдалечава. А сега бях разстроена, притеснена и изобщо не разбирах какво бъдеще ни очаква.