Глава 19
„Аз съм на една крачка от това да забогатея. Остава само да получа парите.“
Мем
Говорихме си цяла нощ, ядохме приготвеното от Рейес пиле Бурбън и обсъждахме… всичко. Той отговори на всичките ми въпроси. Нямам представа защо внезапно реши да се отвори, но аз не съм от типа хора, който да гледа зъбите на харизан кон.
Преместихме се от усукания килим до дивана, след това до мивката в банята(дълга история) и едва тогава се озовахме в леглото, което беше огромно, от сиво дърво с балдахин. Простотата на този шедьовър беше в направените с вкус гладки, грациозни линии.
Рейес също зададе много въпроси. Трябваше да говоря за Хедър, проклетото бездомно момиче, за което в пиянския си ступор споменах в “Спътник”. Повече за случая, свързан със сиропиталището. И след това за сегашното ми разследване.
Тъй като работата на Рейес няма нищо общо с полицията, аз му казах кой ни е наел. Още повече, исках да си обясня защо треперех за Ник Паркър и за досието, което има за нас и Пип. Говорих и за това, как Ник използва този файл, за да ме накара да сътруднича, въпреки, че това не е необходимо, защото Лайл Фиск всъщност е невинен за това, в което е обвинен.
Рейес обаче стана обсебен от идеята, че Шут-Ник има досие за нас. Апартаментът почти избухна. Трябваше да го разсея от Паркър, като му демонстрирам Заплаха и Уил. Проработи. В трудни моменти винаги може да се разчита на моите момичета.
Само дето познавам Рейес достатъчно добре, за да знам, че той няма да го остави толкова лесно. Нито за секунда. А заради него, цялата ни изключително деликатна ситуация може сериозно да се влоши. Последното нещо, което ни трябва сега, е пълно разследване, което да отведе и двама ни в затвора. Силно се съмнявам, че фалшифицирането на акт за раждане и предаването на дете на непознати, може да се счете за законни действия.
Много предпазливо се опитах да разбера какво знае Рейес за цялата тази божествена бъркотия. Знам, че той е бог, но самият той знае ли? В крайна сметка е бил Реязиел в ада, след това Рейес тук на земята и умът му е бил в сегашното си състояние от векове. Все пак разбрах нещо. Или е безполезно да разделяш Рейес, както бронежилетка, или наистина нищо не знае.
Беше станало доста късно, но аз дори и не мислех да спя. Което не можеше да се каже за г-н Апетитни Кифлички. Лежеше по гръб със затворени очи и ръка на челото. Искам да кажа, в любимата му поза за сън.
Не можех да се примиря с това. Затова се качих върху него и започнах да му правя непряк масаж на сърцето. Просто ми се струваше необходимо.
– Какво правиш? – Попита Рейес, без да отстранява ръката си от челото.
– Съживявам те.
Опитвайки се да не губя броя, отново се притиснах към гърдите му. Облечена в черно-червена футболна фланелка и боксерки с надпис „ТЪРСЯ ШОФОРИ, ПОДРОБНОСТИТЕ ВЪТРЕ“ седнах върху съпруга си и отчаяно се опитах да спася живота му. При това, даже опитна медицинска сестра би завидяла на концентрацията ми. Е, или пък някоя хранителна есенция. Не знам.
– Съмнявам се, че ще има от полза – каза той с кадифен глас, с такова забавление, че реших да се обидя.
Очевидно не оценява моята отдаденост на каузата.
– По дяволите, господине! Тук съм, опитвайки се да спася живота ти! Не се намесвай.
Лицето му се озари от чувствена усмивка, след което сложи ръце под главата си и ме загледа как работя. Приключих с броенето, притиснах устните си към неговите и духнах. Той си пое дъх, засмя се, и ми се стори, че този дълбок сексуален смях идва направо от широките му гърди.
След като свърших, се върнах към натиска на гърдите и броенето.
– Не смей да умираш!
И да се моля.
След още един кръг от реанимация, Рейес попита:
– Е, как е? Ще оцелея ли?
– Трудно е да се каже. Ще трябва да взема дефибрилатора.
– Имаме дефибрилатор? – Попита очевидно впечатленият ми съпруг, извивайки едната си вежда.
Посегнах към мобилния си телефон.
– Имам специално приложение. Дръж се.
Докато натисках бутоните, разбрах, че планът ми има един голям недостатък. Трябва ми втори телефон. Не мисля, че ще успея да ударя добре Рейес само с един „електрод“. В крайна сметка, взех телефона му, започнах да щракам по бутоните и накрая завъртях очи:
– Нямаш такова приложение.
– Нямах представа, че смартфоните са толкова универсални.
– Добре, сега ще го кача. Ще отнеме само няколко секунди.
– Ще издържа ли толкова дълго?
Докато търсех приложението, очите на Рейес блестяха от забавление. Проблемът е, че забравих как се казва приложението. Трябваше отново да взема моя телефон, после отново телефона на Рейес, след това да потърся името, да изтегля приложението, да изчакам да се инсталира, а пациентът ми умираше през цялото време. Никой ли не разбира, че всяка секунда е от значение?
– Готово! – Възкликнах накрая, притиснах единия телефон към гърдите на Рейес, вторият към ребрата му, както по филмите, и извиках: – Зареждам!!!
Разбира се, не отстъпих, докато електричеството не премина през тялото на Рейес, запали сърцето му и изгори кожата му. Поне се надявах, че е така. Рейес преживя терапията ми перфектно. Само ъгълът на устата му се изви нагоре. Е, той е моят здрав оловен войник.
След като го шокирах още два пъти (в крайна сметка без това, няма как), аз се наведох напред и притиснах пръсти към врата на съпруга си.
След няколко напрегнати секунди той попита:
– Е, и?
Въздъхнах с облекчение и раменете ми се отпуснаха от умора.
– Ще живеете, г-н Фароу. Всичко ще е наред.
Изведнъж моят пациент ме прегърна с двете си ръце, преобърна ме, приковавайки ме към леглото със сериозната си тежест и зарови нос в косата ми.
Е, случи се чудо!
– Добре, а ти добре ли ще си? – Попита той, наполовина обещаващо, наполовина заплашително.
Силната му ръка се плъзна в боксерките ми и аз се закикотих, след което издишах едва чуто:
– Не. Никога.
Рейес се оказа вътре в мен и тялото ми се сви в отговор. В този момент повярвах на собствените си думи. Никога нищо няма да е наред с мен. Но някакси ме устройваше напълно.
***
– Знаеш ли – каза Рейес около три сутринта – има една тайна, която ние с теб никога не сме обсъждали.
Честно казано се опитах да не се поддавам на напразни надежди, но…
– Това една от твоите две ли е?
– Не – отвърна той и се засмя, когато забеляза колко разочаровано стиснах устни.
– Значи е друга?
– Нещо такова.
– Имаш три тайни?!
– Наистина не е тайна. Просто никога не си питала.
Изцяло заинтригувана, аз се приближих.
– Дано да не е напразно.
– Никога не си питала за парите.
– За парите, значи. За твоите, нали?
– Не, – засмя се Рейес, – за държавните.
– Ще обсъждаме държавния бюджет? Аз съм за.
Погледът му се спусна към устните ми, тъмните му очи проблясваха под невероятно дългите мигли.
– Никога не си питала колко пари имаме.
– Ние?
– Ние – повтори строго Рейес.
– Никога не съм питала, защото нямаше нужда. Вече знам.
Едната красива вежда леко се вдигна.
– Нима?
– Наистина. Ким ми каза. Така, че знам точно колко пари имаш.
– Имаме.
– Или по-точно колко пари имаше. Говорих с Ким преди почти година. И двамата знаем, че хвърляш пари наляво и надясно.
Ким е небиологичната сестра на Рейес. Те израснали заедно, борейки се рамо до рамо с ужаса в лицето на човека, който ги е отгледал, така да се каже, с Ърл Уокър. Заради Ким, Рейес е готов на всичко, както и тя за него. Което тя доказа, когато преди около година започна да пали сгради една след друга, само, за да прикрие доказателствата за това, какво е правил Ърл с Рейес. Това беше най-красивата, макар и тъпа проява на обич, която някога съм виждала, но палежът почти направи Ким издирван беглец, затова Рейес трябваше да я заведе някъде. Оттогава не съм я виждала.
– Какво точно ти каза тя?
– Петдесет милиона. И тогава, и сега не мога да го проумея, между другото. Петдесет, по дяволите, милиона! Кой изобщо има толкова пари?
– Значи става дума за парите на Ким, а не за нашите.
– Да, това каза тя. Но тя не ги е докоснала. Наясно си, нали? Взела е само капка за най-необходимото. Каза, че никога няма да вземе парите ти.
– Знам – каза раздразнено Рейес през стиснати зъби. – Ким е много упорита. Като една друга моя позната.
– Жалко, че не я опознах по-добре. Много бих искала да я виждам понякога, да й споделям различни истории за теб, да се кикотя с нея зад гърба ти, като истински сестри.
– Може да е странно, но и на мен би ми харесало. Надявам се, че все още имаш тази възможност.
В Рейес се зароди някакво вълнение, но не можах да разбера с какво е свързано.
– Нещо случило ли се е? Ким добре ли е?
Той се претърколи по гръб и сложи ръка на челото си.
– Не знам със сигурност.
Повдигнах се на лакът.
– Как така?
– Не мога да я намеря.
Обзее безпокойство.
– Липсва ли? Нищо не разбирам. Кога за последно разговаря с нея?
– Преди няколко дни. Тя търси сигурни къщи за Лоуър. Проучва района. Сключва сделки.
– Къщи? – Бях изненадана. – И за колко къщи говорим?
– В момента са десет. Ким търсеше единадесетата.
– Десет?! – Опитах се да сдържа челюстта си да не падне, но не се получи. – Имаме десет къщи? – Очите ми се напълниха със сълзи. – Купил си десет къщи? За какво? За всеки случай?
– Разбира се – отвърна Рейес, сякаш ми е пораснала втора глава.
– Рейе…
– Казах ти. Ще направя всичко по силите си, за да опазя дъщеря ни.
Примигнах и се обърнах. Предаността и действията на този човек наистина ме изумяват.
– Съжалявам, отклоних се. Говорихме за Ким.
– Да. Предстоеше й да разгледа една къща на остров, южно от Мексико. Ким трябваше да излети днес и да ме уведоми, когато пристигне. Но така и не ми писа.
От напрежението ме заболяха раменете. Ким и Рейес са много близки. Ако й се случи нещо, не мога да си представя как би го понесъл.
– Сигурен съм, че всичко е наред – излъга той през зъби, но ми се стори, че лъже не мен, а себе си. – Сигурно е загубила зарядното си. Това й се случва непрекъснато.
– А ти… добре… търси ли я? – попитах аз, намеквайки, че Рейес може да потърси сестра си в нематериална форма.
– Все още не.
– Можеш да изпратиш Ейнджъл.
– Мога, но му дадох друга задача.
– Задача? Каква друга задача?
Рейес ме прегърна.
– Отнася се за една от двете ми тайни. – След като изчака няколко секунди, той добави: – Хайде. Знам, че искаш.
– Добре, ще попитам. Можеш ли, все пак, да ми кажеш поне една тайна? За мен ще е като отварянето на подарък в навечерието на Коледа. Един. Тогава ще спя цяла нощ, знаейки, че твоята тайна не е мания по бикини, че не приличаш на Хауърд Стърн и, че никога през живота си не си гледал кърваво порно. Само, ако знаеше колко много искам да изтрия тези опции от мислите си …
– Добре. – Рейес се обърна към мен. – Разкажи ми една от своите тайни, аз ще ти кажа една от моите.
Изстенах от отчаяние и зарових лице във възглавницата.
– Не мога. Все още не мога. Но скоро ще ти кажа всичко.
– При мен е същото.
Започнах да протестирам, на което нямах право, но Рейес вдигна показалеца си предупредително. Наведох се и облизах пръста, като не забравих да го засмуча леко.
С голям интерес Рейес следеше действията ми и усетих, че пулсът му се ускорява.
– Чакай малко! – Изведнъж осъзнах. – И така, какво казваше за парите?
Отне му няколко секунди, за да дойде на себе си.
– Просто исках да ти кажа. Фалирах. Похарчих всяка стотинка, докато ремонтирах тази къща и купувах безопасни къщи за Лоуър.
– О, Рейес… – Сега се притеснявах за него. – Всичко е ОК. Имаме бара и моя бизнес. Разбира се, агенцията никога не е процъфтявала, но мога да накарам нещата да се оправят. – След като обмислих внимателно думите си, се свих. – Или поне ще се опитам да оправя нещата. Някои адвокати искат да ме наемат за постоянно. Но най-вече искат да помагам на техните мърляви клиенти да се изчистят от обвиненията в търговия с наркотици, прелюбодеяние или канибализъм. Последното обаче беше само веднъж. – Изпълнена с увереност, че всичко ще бъде наред, хвърлих поглед към Рейес. – Ще се справим. Ще трябва да си настъпим гърлата и да помогнем на няколко копелета да избегнат затвора за трафик на хора, но определено можем да се справим.
– Никога няма да ти се наложи да стъпваш на собственото си гърло. Закачих ти килограм юфка на ушите. И искам да знаеш къде е всичко, в случай, че нещо се случи с мен.
– В смисъл? – Скочих и седнах по турски, като покрих най-важните части на тялото с чаршафа, защото успях да загубя и пуловера, и боксерките си. – Какво ще стане с теб? Предстои ли нещо да се случи? – И тогава ахнах. – Това ли е една от твоите тайни?!
– Не. Просто предпазна мярка. Ние не водим най-спокойния живот. А това е опасно. В общи линии.
– А-а, добре. Какво означава “къде е всичко”?
– Пари, адвокати, счетоводители.
– Имаш повече от един счетоводител?
– Имаме повече от един счетоводител. Всъщност са седем. И един главен изпълнителен директор. Трябва да знаеш как да стигнеш до всички наши ресурси. Разбира се, имаш пълен достъп до всичко, затова можеш да го получиш по всяко време.
– Имаш седем счетоводители?!
– Ние имаме. Имаш ли представа колко пари имаме?
– Да. Вече ти казах.
Рейес поклати глава.
– Не говореше за моите пари.
– Ами, да, точно така. Искаш да кажеш, че имаш повече?
С палец и показалец той показа, че истината е малко повече.
– Страхотно! – Отново си легнах. – Значи малко над петдесет милиона. Трябваше ми време да го обмисля. Поне да се опитам да го обмисля, но то все не искаше да се побере в главата ми. Такива суми са просто отвъд моето разбиране. – Ако сложиш всичките си пари на купчина, тогава колко висока ще бъде тя? Имам нужда от визуализация. Такава купчина ще напълни ли, да речем, кофа за боклук?
– Зависи от номинала на банкнотите. Но ние нямаме повече от петдесет милиона.
– Нали ми показа.
– Знам, и знам, че ти е все едно. Но не трябва да е така.
– Звучи зловещо. – Размърдах пръстите си, за да му демонстрирам.
– Накратко, за да знаеш, имаме малко повече от тридесет милиарда долара.
Наклоних глава настрани. Премигнах. Намръщих се. Погледнах към тавана. Промърморих нещо неразбираемо. Прехапах устна.
– Значи, две кофи?
– Ако нещо се случи с мен, всичко, от което се нуждаеш, е в килера в гардеробната ни.
– Тоест, в гардеробната, която е, колкото стария ми апартамент?
– Да.
– Разбрах – кимнах и се опитах да осмисля всичко, което каза Рейес. – Като цяло, за да не пропусна нещо: имаш повече от тридесет милиарда долара?
– Имаме повече от тридесет милиарда долара.
Рейес ми даде време да го обмисля, но без резултат. Най-вече, защото числата не са моята силна страна. По математика съм пълна нула. Броенето никога не е било любимото ми занимание, но със сигурност ще започна да броя с всички сили, ако като алтернатива някой мъж от Ел Салвадор на име Чудесния бик ми извади ноктите на краката.
Така, че, абсолютно, не. Мозъкът ми отказва да приеме числа над три милиона.
– Значи си най-богатият човек в света? – промърморих възхитено.
– Малко вероятно е. И даже не съм близо.
– Загубеняк. – Като филм на бързо превъртане напред, възможностите минаха през ума ми. – Омъжена съм за милиардер. Точно както в книгите, които съм чела, където супер-дупер-богат човек се влюбва в почти просеща мадама, която не разбира нищо от пари, но избухва от бодрост, забавление и жажда за робство, нали така?
– Защо не?
– И тя също така, най-вероятно се нуждае спешно от сърдечна трансплантация.
– Направо е писано за мен.
– Това е, пич, със сигурност ще си купя “Vespa”. И първото подписано издание на “Гордост и предразсъдъци”. И чифт ботуши ”Rocketbuster”. – Обърнах глава и огледах нашия обзаведен и декориран с вкус апартамент. – И да, ще си купя слон.
– Няма проблем, но сама ще чистиш след него.
Изсумтях.
– Не знам дали знаеш, но съпругът ми е милиардер. Мога лесно да наема чистач на изпражнения. Чакай малко! – Примижах, когато ми хрумна още една идея. – Случайно няма ли някакъв клуб, в който да станеш член с такива пари? Не трябва ли да те преследва тълпа от папараци и репортери? И “Форбс” да ти досажда с обаждания за интервю? Може би имаш няколко рок звезди на бързо набиране? Не може да имаш толкова пари и да не си мишена за преследване.
– Не е задължително. Просто трябва да имаш мозък в главата си.
Е, всеки учен би завидял на мозъка на Рейес.
– Освен това, “Форбс” не може да стигне до мен.
– Защо? Заради офшорни сметки или заради някакъв подземен бункер?
– Нещо такова. Да кажем, че съм в добри отношения с нашия швейцарски банкер.
– Имаме банкер в Швейцария? – Облегнах се назад и се загледах в Рейес. – Пич, кой си ти? Кой може да има такова състояние?
– Ти – отвърна той и аз отново бях в ръцете му.