Глава 28
„Фактът, че има цяла магистрала към ада и само една стълба към небето говори много.“
Мем
Докато се върнем в къщата на Гарет, минаха седемнадесет минути. И всичко благодарение на нашите манипулации с времето. Ош все още лежеше на пода, гърчейки се от агония, с отметната назад глава и стиснати зъби. Пукнатините в тялото му ставаха все по-широки и по-дълбоки. Светлината от тях вече не струеше, а бликаше като фонтан. Невероятната енергия топеше молекулите. На ум ми дойде сравнението с авария в ядрен реактор.
Рейес беше прав. Ош имаше само още няколко секунди.
Без да губя време, седнах точно до даева, издърпах го и притиснах устни към него, като си върнах светлината, енергията си. Беше като да погълнеш водородна бомба. Страхувайки се, че Ош е на път да умре, аз я измъкнах от него възможно най-бързо. Атомите в мен бяха толкова зашеметени, че изпаднах в ступор.
Ош се отпусна и аз го прегърнах по-силно, като подпрях главата му, и взех обратно възможно най-много от същността си. Дърпах и дърпах енергия, сякаш изсмуквах змийска отрова, но Ош все още не идваше на себе си.
-Дъч – Рейес сложи ръка на рамото ми, – ти го убиваш.
– Не, – изхлипах аз и започнах да обсипвам лицето на Ош с нежни целувки. – Съжалявам, Ош, съжалявам…
В него вече нямаше светлина, но това, което беше останало, беше ужасно за гледане. Целият беше покрит с дълги, дълбоки рани, които светлината ми му остави в опит да се освободи. Лицето, с някога перфектна кожа се превърна в страховито копие на себе си, сякаш някой художник е решил да го изобрази така, както би било във филм на ужасите.
И все пак Ош беше красив, невероятен и… безкрайно разбит.
Дълго, много дълго време го прегръщах и го люлех като дете.
– Дъч…
– Трябва да го закараме в болницата – прекъснах го, проклинайки себе си, че не се сетих за това по-рано. – По-бързо!
Рейес седна до мен.
– Погледни по-внимателно, скъпа.
Едва сега забелязах, че раните започнаха да заздравяват. Краищата на пукнатините се събираха, превръщайки се в червени белези.
Погледнах към Рейес.
– Ще се оправи ли?
– За съжаление, да.
Засмях се, знаейки много добре, че не говори сериозно. Някога Рейес и Ош се смятаха за врагове, но с течение на времето успяха да се сближат. Като професионални боксьори, които са приятели извън ринга. И дори обстоятелствата да са виновни, тези двамата все пак бяха приятели.
Прегърнах Ош отново, наслаждавайки се на топлината на тялото му. За мен това означаваше, че е жив.
– Трябва да те предупредя – каза Гарет. – Още малко и това официално ще се счита за тормоз.
Погледнах го.
– Колко бири изпи?
Той се ухили и ме поздрави с отворената бутилка”Корона”.
– Не смей да правиш това отново.
– Съжалявам, Гарет. Не мислех, че ще те засегне по някакъв начин.
– Е, всичко е добре, когато добре свър…
– Тогава наистина не ми пукаше, но ако погледнеш назад …
Една възглавница падна точно в лицето ми. Изкикотих се, чувствайки, че ще се пръсна от това, че Ош ще се оправи. Или, че поне е жив. Едва ли ще остане същият, но определено ще оцелее.
– Трябва да го заведем в нашата къща.
Рейес поклати глава.
– Някой може да забележи как внасяме безжизнено тяло в къщата.
И двамата се взирахме в Гарет.
– Всъщност нямам стая за гости.
Споглеждайки се, с Рейес си кимнахме един на друг.
– Готов ли си? – Попитах.
Събирайки се, вдигнахме Ош. Изненадах се колко внимателен е Рейес с него. Но, трябва да призная, да влачиш даева в кома, е като да влачиш спящ лъв, направен от спагети.
– Ама, разбира се, – извика раздразнено Гарет, – занесете го в стаята ми! Къде другаде?!
– Боже – измърморих аз – тежък е!
– Мога да го вдигна сам.
– Не, не, мога да се справя, – изстисках и след секунда случайно ударих главата на Ош на вратата. – По дяволите! Мислиш ли, че ще му излезе цицина?
Рейес се опита да не се усмихне, но не успя.
***
Сложихме Ош в леглото на Гарет, който между другото не беше толкова вбесен, колкото се преструваше. Суопс беше притеснен. И явно скоро нямаше дойде на себе си след случилото се. Куки вече беше на път да помогне. Разбрахме се да дежурим, докато Ош се събуди. Гарет отиде за храна, затова с Рейес поехме първата смяна.
Легнах в леглото до Ош и прокарвах пръсти по белезите, които ставаха все по-светли. Съблякохме го и превързахме най-дълбоките рани.
Рейес седна на стол в ъгъла на спалнята. С разкопчана риза. В ръката си държеше бутилка бира, която беше подпрял на коляното си. Свиреп и невероятно мощен, той просто седеше и пиеше бира. Погледна ме, сякаш се опитваше да разбере нещо.
– Как успя?
Прибрах черната къдрица на Ош зад ухото му.
– С помощта на божествена чаша.
– В Холоу ли го намери?
– По-скоро го взех за спомен от купона. Куур го донесе, но не знаеше правилата. Не всичките.
– И как работи? Как можеш да хванеш бог?
– Богът трябва да е в такова въплъщение, че да получиш кръвта му. Размазваш капка върху божествената чаша, казваш истинското му име и бам – той е в капана, докато сам не промениш решението си.
– И имаш това нещо повече от седмица?
Прочистих гърлото си.
– Да.
– И повече от седмица знаеш, че съм бог.
– Да. Аз… баща ми ми каза. Че си пренаправен от един от боговете на Узан.
– Защо не ми каза нищо?
Затворих очи, наведех глава и си признах шепнешком:
– Защото се страхувах, че ще трябва да използвам стъклото срещу теб.
Рейес замръзна. Измина цяла вечност, преди да зададе въпроса:
– Защо трябва да предприемеш толкова драстични мерки?
– Не знаех колко в теб… е от теб и колко е от злия бог от адския затвор. – Не можех да избягам от иронията, че Рейес е бил в затвора и в двете си превъплъщения. – Не знаех дали си заплаха за Пип.
– Браво, че си помислила за това.
Погледнах учудено съпруга си.
– Не съм достоен да бъда баща. И никога не съм бил достоен. За да осъзная това, за да разбера кой съм, Сатаната трябваше да дойде в манастира и да се нанесе в тялото ми. Не заслужавам нито теб, нито Пип. Ако бях на твое място, и аз нямаше да си вярвам.
– Рейес, изобщо не говоря за това. – Той не отговори, затова попитах: – Помниш ли нещо от времето, когато беше Реязикин?
Стряскащите му очи проблеснаха.
– Питаш дали си спомням, че ме изпрати в затвора?
Затворих здраво очи.
– Или че собственият ми брат е направил ада за мен?
Болката на Рейес ме обля. Или може би тази болка беше само моя.
– Не, Дъч, не помня. Не помня точно всичко. Спомням си, че разочаровах брат си, който толкова много се грижеше за своите кукли на Земята, че създаде целия свят, надявайки се там да порасна и да науча нещо. Спомням си един бог от друг свят – толкова красива богиня, че звездите по-скоро биха изгоряли, отколкото да й обърнат гръб. Спомням си как тя молеше брат ми да ме изпрати в нейния свят. Имаше и един вид затвор, да, но не и такъв, в който щях да бъда съвсем сам. Не такъв, където постепенно бих се побъркал.
Клепачите ми се отвориха. Малко.
– Спомням си как тя пожертва живота си за брат ми. Търгува с него. Предложи му да бъде жътвар в неговия свят, за да ми даде втори шанс, на мен, егоистичното лайно, която не се интересуваше от нея. – Рейес затвори очи, борейки се с чувствата си. – Спомням си, че бях толкова яростен, че търсех знание отново и отново, докато не разбрах как да избягам от света, в който бях затворен от красивата богиня. И всичко това, за да мога отново да творя хаос. А накрая оставих Малдисан и Ейдолон да избягат по моите стъпки.
Рейес стисна бутилката толкова здраво, че се уплаших, че ще я смачка.
– Да наречем Узан затвор е грешка от вселенски размери. Това е раят, който вашите предци създадоха за изгубени и дезориентирани души. Но видях и разбрах само, че съм затворен там против волята си. – Рейес се засмя. – Не, Дъч. Не заслужавам нито теб, нито Алвин.
– Може би вече си изкупил греховете си хиляди пъти.
– Как?
– Луцифер. Дендор. Ърл Уокър.
Поглеждайки надолу към бутилката, Рейес разсеяно подраска етикета, след което внезапно смени темата.
– Да ви оставя ли насаме?
– Той вече е зает – отвърнах аз, примирявайки се с факта, че Рейес няма да си прости толкова лесно. – Ош е предназначен за някой много, много специален.
– И за кого?
Да, малко вероятно е Рейес с радост да приеме подобни новини. Няма да мине без деликатност. А мога да кажа всичко, както си е, и да наблюдавам как се променя изражението на лицето на съпруга ми. От спокойствие, недоумение и ужас до изгарящ, убийствен гняв.
Избрах врата номер две:
– Той е предназначен да бъде с дъщеря ни.
Точно както си и мислех, лицето на Рейес показва всичко: първо спокойствие, после недоумение, ужас и пламтяща, убийствена ярост.
– Няма начин. – Той скочи на крака. – Даева? Шегуваш ли се?!
Ами-и, стопроцентов татко.
– Да, по дяволите, Даева. И ако бях на твое място, нямаше да отхвърлям така безцеремонно неговата кандидатура.
Рейес се обърна към мен и се намръщи. Не на мен, а на всичко.
– Какво означава това?
Стиснах замислено устни.
– Ами, виж сега. Цял живот бях ангел на смъртта, а след това се оказах и бог от друг свят. През целия си живот си бил син на Сатана, а след това хоп – и вече си бог от този свят. Това случва ли се на всяка кречка? Имаме странен живот. Може би и с Ош не е толкова просто. – Прокарах леко пръст по белега на лицето на даева. – Мисля, че в него се крие нещо повече, отколкото се вижда на пръв поглед. Виждам величие в него, Рейес. Виждам невъобразима сила. Виждам как полага живота си в краката на дъщеря ни.
– Добре. – Очевидно доволен от думите ми, Рейес седна обратно. – Е, добре ще е, и ако накрая се сбогува с живота.
Изсумтях.
– Това ли е една от твоите тайни? – Попита съпругът.
– Да, съжалявам. Напълно забравих. Говорейки за птичките. Може ли да обсъдим слона, който уж не забелязваме?
– Давай, той вече е в безсъзнание.
– Не говоря за този слон.
– Вече говорихме как ме изпрати в затвора и след това се опита да ме затвориш в адското измерение.
– Нищо подобно не съм направила – отсякох аз, след което за миг се охладих, осъзнавайки, че Рейес се шегува. – Говоря за друг слон. Изглежда, че нямам повече тайни. – Замисляйки се, сбръчках нос. – Да, точно така. Тази беше последната. Поне от големите и важните. Не ме питай как веднъж в колежа сбърках едно нещо с изкуствено око. Загубих си апетита за цял месец.
– Ти се справи с бога – каза Рейес, ни най-малко не впечатлен от споменатия инцидент с очите.
Опитах се да се зарадвам, че поне на един от нас не му пука.
– Искаш да кажеш, че ми се възхищаваш? Ами, добре. Случва се понякога.
– Ти си дяволски невероятна.
Гърдите ми се издуха от гордост.
– Или луда. Журито все още го обсъжда.
ОК, ще го преживея.
– Не ми говори на зъбите. Това просто няма да мине. Каквито и да са твоите две тайни, няма как да бъдат по-лоши от моята.
– Защо тайните ми изведнъж се превърнаха в слон? Бях доста доволен от живота, докато си седях тук и пиех биричка…
– “Биричка” ли каза? – Засмях се.
– … и гледах как жена ми тормози деветнадесетгодишно момче.
– Ти май рязко премина на чужд език.
– Ще трябва да възстановим парка – каза Рейес изневиделица с изключително разочарован тон.
– Мисля, че можем да си го позволим. И спри вече да сменяш темата.
Той се усмихна, а аз почти се хванах на трика, но забелязах, че усмивката му избледня за момент.
– Мога ли да ти кажа всичко утре?
Повдигнах се на лакът.
– По-добре днес.
Последва дълга и потискаща пауза, след което Рейес се втренчи в бирата си.
– По твоите думи имам още един дар. Никога не съм го закачал, просто го търпя, това е всичко. Вярно, няколко пъти в живота ми е бил много полезен.
– Сериозно?
Е, досега не съм чула нищо страшно.
– Аз… знам дали човек ще отиде в ада след смъртта. Тоест, ако му е писано да изгърми там, виждам белега върху него. Същия, който можеш да поставиш.
– Еха! Това е готино! – Въздъхнах и добавих, въртейки косата на Ош около пръста си: – Навярно.
– И го виждам в човека от пръв поглед. От пръв поглед разбирам дали го чака пътуване надолу. Дали вече е извършил деянието, което му гарантира еднопосочен билет, или още не е. Освен това, виждам момента, в който ще се случи. Тоест, знам почти до секундата, кога човек е взел или ще вземе решението, което ще го осъди да отиде в ада.
Седнах и кръстосах крака.
– Искаш да кажеш, че ми е писано да отида в ада?
– Не, любов моя. Ти си съдията. Не можеш да бъдеш съдена.
– А, добре, да. Ами, това е добре, защото иначе може да си имам много неприятности. – След като се замислих няколко секунди, попитах: – А кой може да е? Кой го чакат вечни мъки в огнен ад?
Рейес потърка очите си с една ръка и аз наистина се развълнувах. Когато забелязах подозрителна влага в очите му, се изумих напълно.
– Рейес…
– Преди да ти кажа, знай, че вече работим по това. Разработваме план и … се опитваме да предотвратим убийството на този човек.
Трябваше да забавя пулса си, за да чувам нормално. Защото кръвта бумтеше в ушите ми и ми стана трудно, и болезнено да дишам.
– Казвай вече.
– Твоя чичо. Чичо Боб.
Замръзнах, сякаш бях парализирана, и започнах да измислям как да рестартирам сърцето си. Рано или късно определено ще ми потрябва.
– Когато ме арестува, видях, че му е писано да отиде в ада за деяние, което ще извърши девет години след като се запознахме. За деяние, което извърши преди две години, когато още бях в затвора.
В главата ми шумеше. Думите не искаха да се поберат на рафтовете, колкото и да се опитвах да ги хвана. Просто се изплъзнаха през пръстите ми. По-точно през мозъка ми.
– Когато срещнах Робърт, си го спомних. Спомних си, че веднъж видях един човек в училище на име Грант Герин. Още не е направил това, за което ще отиде в ада, но все пак видях всичко. Видях го как уби детектива. Твоя чичо.
В този момент Гарет влезе в спалнята и моментално усети напрегнатата атмосфера.
– Казах й – каза му Рейес.
Гарет изруга под носа си.
– Мислех да изчакаме, докато хванем копелето.
Рейес безмълвно сви рамене.
– Слушай, Чарлз. Ще го намерим. Герин няма шанс. Ще го спрем. Вече сме на опашката на чичо ти, в случай, че Герин се появи пръв. Но засега всичко е наред.
– Толкова ли е трудно да се открие?
– Ченгетата се сдобиха с касета, на която той сключва сделка с наркотици. И когато отидоха да го арестуват, избяга.
– И само заради това той няма да отиде в ада?
– Да отидеш в ада не е толкова лесно, колкото може да си помисли човек. Целият смисъл е да причиниш зло на други хора. До убийството на чичо ти, той не е наранявал никого освен себе си.
– Защо още не си го намерил? – Паникьосах се.
– Ще го намерим – каза Гарет. – Герин е потънал в дън земя, но рано или късно ще се покаже.
– Кога? Колко време ни остава? Каза, че знаеш точно кога ще се случи това.
Рейес стисна зъби.
– Имаме по-малко от седмица.
– Защо чичо Боб? – Скочих от леглото и започнах да се мятам насам-натам. – Защо Герин ще го убие? Какво става?
– Чичо ти ще го открие, за да го арестува.
– И?
Гарет се приближи до мен.
– Не е нужно да знаеш подробностите, Чарли.
– Повече от нужно е! Рейес?
– Когато чичо ти го намери, Герин ще го издебне и ще го удари по главата.
– И чичо Боб ще умре от това?
– Да – отвърна Суупс твърде бързо.
– Какво точно ще се случи?
– Той няма да умре, а ще загуби съзнание – каза Рейес. – Герин ще изпадне в паника и… – Той затвори очи и се извърна. – И ще убие Робърт с киселина и белина.
Очите ми потъмняха и аз се олюлях. Гарет ме подхвана, сложи ме обратно на леглото и отиде да донесе вода.
Вече не можех да говоря. Във въображението си нарисувах ужасна картина, която се запечата в сърцето и мозъка ми.
Тогава ми просветна:
– Къде ще го намери? – Гласът ми се повиши с една октава. – Къде чичо Боб ще намери този човек? Трябва веднага да отидем там. Вероятно, вече е там.
– Имаме хора навсякъде. Когато Герин се появи, ще разберем веднага.
– Тогава можем да предотвратим всичко това – кимнах аз, като бавно започнах да се успокоявам. – Ние… Чакай малко! – Гледах Рейес с отпусната челюст. – Значи, чичо ми Робърт Дейвидсън, прекрасен детектив, прекрасен човек във всеки смисъл и честно ченге, трябва да отиде в ада за това, което е направил преди две години. Нали, така? И какво е направил?
– Дъч…
– Рейес, дори не започвай. Кажи го така, както е.
– Той уби някого – каза Рейес през стиснати зъби.
– Преднамерено? Преди две години? Имаш предвид онази стара престрелка? Този случай беше обстойно разследван. Чичо Боб го освободиха от всички обвинения. Беше прострелян два пъти – стрелял е в отговор. Беше самозащита.
– Не става дума за този случай.
Гарет се върна в стаята с чаша вода, но дори не ме погледна. Рейес се изви и седна удобно.
– Значи искаш да кажеш, че чичо Боб хладнокръвно е убил някого?
– По-хладнокръвно няма накъде. Честон казано, беше впечатляващо. По това време аз…
– Защо би искал да убие някого хладнокръвно?
Очевидно нямайки намерение да отговаря, Рейес наведе глава.
Приближих се.
– Мога да те накарам.
Но той мълчеше. Без възражения, без обяснения.
Пристъпих още по-близо и реших да дам на съпруга си още един шанс:
– Защо?
– Всичко, което трябва да знаеш, е, че е имал основателна причина.
– Рейес, кълна се във всички светии…
– Заради теб – прошепна тихо той.
– Какво? – ахнах още по-тихо.
– Той го направи заради теб. Някой е разбрал на какво си способна.
– Кой, по дяволите?
– Дилъри на наркотици от Колумбия, които искаха да се докажат пред шефа. Чичо ти Боб получи сведение от един от своите информатори, че искат да те отвлекат, да те отведат в Колумбия и да те поднесат на наркобоса на сребърен поднос.
Ако Рейес ме беше ударил с юмрук в корема, нямаше да бъда толкова шокирана.
– Робърт разбра къде се крият. Нямаше как да ги натопи, а да ги арестува би означавало почти в прав текст да каже на другите членове на групата за теб. Затова Робърт нахлу в леговището им, застреля ги един по един и след това изгори цялата къща.
– Не може да бъде. Чичо Боб никога не би направил това.
– Чичо ти познаваше този наркобос, Дъч. Знаеше на какво е способен. Видял го с очите си, когато бил в армията. Знаеше, че ще трябва да ги убие всички, за да им запуши устите. Ако слуховете за теб стигнеха до колумбиеца, той самият щеше открие лова за теб. Този наркобос е колекционер, обсебен от окултизма. Той вярва, че като яде от плътта на надарените хора, поглъща душите им и наследява техните сили. В търсене на дарбата на ясновидството, вече е убил няколко души от селата в неговата територия.
– Наркобосът е искал да ме изяде?
– Би, ако знаеше за теб. Обзалагам се, че щеше да те приеме като страхотно допълнение към колекцията си.
– Защо хората са толкова откачени? – Разбушувах се и отново започнах да обикалям из стаята. – Чичо Боб е имал шибано добра причина.
– Адът изглежда мисли по друг начин. Няма значение, че го е направил заради теб или, че тези хора са били, меко казано, лоши. Той отне живота на хора, докато имаше и други възможности. Не беше самозащита. Това беше съзнателно решение.
– Значи дори да извършиш лошо дело от добри намерения, автоматично си резервираш място в хотел “Адски мъки”?
– Всъщност – каза Гарет – можеш да ни помогнеш. Изглежда единственият, който знае къде се крие Грант Герин, е новият ти приятел Паркър. Герин беше информатор на Паркър и според някои все още е. Но Паркър си държи устата затворена.
– Ченге ли беше?
– Така е започнала кариерата му.
– Да, Паркър определено обича да играе по собствените си правила. – Главата ми просто се завъртя от тази мисъл. – Така, първо спираме ходещ труп да убие чичо Боб. След това ще помисля какво може да се направи с присъдата за живот в ада.
– Това беше планът – усмихна се Рейес.
– Да, но не го знаех. – Възнамерявах да посетя Паркър, понечих да тръгна, но спрях и се обърнах към съпруга си. – Има ли още тайни, докато не е закрита темата?
– Не си спомням.
– Радвам се да го чуя.
Трябваше да изненадам Паркър. А нима има по-добър начин от това да се появиш на прага му в три сутринта?
Отидох до Рейес и го целунах по устните. Имаше вкус на огън със сол и лимон.
– Не ме чакай за вечеря.
Когато излязох и затворих вратата след себе си, чух гласа на Гарет:
– А защо донесох планина от палачинки?!