Глава 6
„Изобщо не мога да си спомня, добра сестра ли съм или зла.“
Надпис върху тениска
Отидох до Развалината, която вече имаше свой собствен навес. Благодарение отново на г-н Рейес Фароу. Смешно е, колко много се зарадвах на колата си, след като се върнах. Червена, сияеща и готова да изпълни всяка моя прищявка. В колежа имах друг предмет, който отговаряше на това описание, само, че вибрираше. И се побираше в джоба. И определено не се казваше Сводник, но носеше много подходящо име – Хан Соло.
Заедно с Развалината отидохме до управлението. С колата, имам предвид, въпреки че емоционалната промяна не е изчезнала.
Паркър успя да предупреди всички, че ще дойда да разпитам гаджето на Емъри. Детективът по случая беше изключително изненадан, но въпреки това ме отведе до стаята за разпити, където вече чакаше обезумелия и изтощен Лайл Фиск.
Освен това, (на което не бях много изненадана), човекът се оказа невинен като току-що охладен снегорин. Може, и да има малко мръсотия под капака (снегорините имат ли изобщо капаци?), но той оре здраво. Без редовна смяна на маслото.
Лайл беше закопчан с белезници за масата. Може да се е наложило да го усмиряват отново?
Той вдигна глава и от погледа в бледокарамелените му очи се видя, че пичът не е съвсем наясно какво се случва. Очевидно беше някъде другаде. Съдейки по кестенявата му коса, Лайл не беше спал, въпреки, че Паркър каза, че е бил арестуван снощи. Със сигурност човекът е кръстосвал от единия до другия ъгъл цяла нощ, а това говори за неговата невинност. Само виновните спят спокойно след ареста си.
– Г-н Фиск – започнах аз, като протегнах ръка, – аз съм Чарли Дейвидсън, частен детектив и консултант на полицията в Албакърки. Наеха ме да се погрижа за вашия случай.
Отначало той дори не мислеше да ми стисне ръката, а мълчаливо я гледа половин минута и едва тогава ми отговори с ръкостискане.
– Наета? – Попита Лайл, напразно опитвайки се да разбере това, което му се бе случило през последната седмица.
Реших за всеки случай да проверя дали си спомням всичко. И така, приятелката му беше убита в собствената й кола между 18 и 23 часа преди по-малко от седмица. Според доклада, който ми даде Паркър, Лайл щял да предложи брак на Емъри Адамс в нощта, когато беше убита. Именно той намерил колата й насред бог знае къде и лично се обадил в полицията. Отпечатъците му бяха намерени по цялата кола и той беше покрит от главата до петите с кръвта на Емъри. О, да! За да посипи напълно раната със сол, привечер някой видял двойката да се карат.
Е, ще трябва да се поизпотя.
– Точно така. Хората, които ме наеха – отговорих аз (и които наистина не искаха нито Лайл, нито някой друг да знае за това) – са убедени, че не си направил това, в което си обвинен.
Пичът се засмя едва чуто, без нотка на забавление:
– Сигурно си помислиш, че това ще промени нещо.
На пръв поглед изобщо не ми се стори циник. Нещо се е случило с Лайл. Нещо, което е настроило цялата вселена срещу него.
– Можеш ли да ми кажеш какво се случи онази вечер?
– Приятелката ми беше убита и всички си мислят, че аз съм го направил. Не си ли затова тук?
– Но ти не си го направил, нали? – Попитах, само за да мога да оценя напълно реакцията му.
Вместо да отговори, той ме погледна с уморени, бледи очи и попита:
– Има ли значение?
Подобен цинизъм запали сериозно любопитството ми. За да разбера подобна враждебност, трябва да се разровя дълбоко в миналото му. Колкото е възможно по-дълбоко. Имах чувството, че Лайл е едно от добрите момчета. Въпреки, че… той все пак е приятел с Ник Паркър. Може този път интуицията ми да ме е подвела.
– Г-н Фиск – казах аз, опитвайки се да го убедя да ми се довери малко – постарай се да си представиш, че съм най-добрият ти приятел. Дойдох заради теб. Ако някой може да докаже, че си невинен, то определено това съм аз.
– Вече имам адвокат. Казват, че е най-добрият обществен защитник, който можеш да наемеш с парите на данъкоплатците.
– Значи Кристиансън. Добър е – съгласих се. – Ще ни даде отсрочка, за да уредим нещата.
– Отсрочка?
Скръстих ръце на масата.
– Докато делото влезе в съда.
– Значи искаш да остана тук по-дълго от необходимото? Не мисля, че ще ме пуснат под гаранция. А едва ли ще ми хрумне да плюя по тавана в уютния си дом. И какво значение има колко дълго ще остана тук?
– Не ми се иска властите да се разбързат. – Пристигнахме. Сега, виждате ли, аз съм загрижена за кариерата на Паркър. Ако се стигне до съд, той ще рискува всичко заради приятеля си. – Възнамерявам добре да се намеся и да проваля случая. Затова нека се надяваме на най-доброто.
– Всички сте еднакви! – Изсумтя Лайл. – Разчитате на случайността. Само вярата, че някой е невинен, не гарантира, че той няма да прекара целия си живот зад решетките.
Добре, нито дума повече за надежда. Иска директно – ще го получи.
– Властите ще ти предложат сделка. Ако нямаш нищо против обвиненията – те свалят смъртното наказание от дневния ред. Или нещо подобно. След това ти дават известно време за отговор и т.н. Стандартна процедура. Ако трябва, можем дори да забавим предложението на тази сделка. Докато не разбера всичко.
– Значи си мислиш, че ще вземеш и ще разбереш всичко? – Лайл беше скептичен.
Така скептична бях към думите на момчетата от детската площадка, когато ми казаха, че са хванали костенурка. Всичко, което искаха, беше да ги последвам. И аз го знаех много добре. Лайл също мислеше, че го мамя и нямах идея как да го убедя. Ами, ще трябва да сваля обвиненията. Може тогава да ми повярва.
– Моля те само да не подписваш нищо, докато не се свържа с теб.
– Ако вярваш, че не съм убил Емъри, какво те кара да мислиш, че дори ще се съглася на сделка?
– След като ти го предложат, е малко вероятно офертата да се повтори. Можеш да получиш смъртно наказание. Прекрасен стимул да се съгласиш на всичко, само за да избегнеш подобен край. Не се поддавай на изкушението.
– Ще се опитам да не изпадам в екстаз.
– Добре. И така, първият въпрос: как намери колата на Емъри?
– Вече го казах. Имам приложение на телефона си. Намерих я чрез него.
– Значи телефонът й е бил на местопрестъплението?
– Да. И беше свързан към зарядното устройство. А Емъри има такъв телефон, който продължава да се зарежда, дори, когато двигателят е изключен. Разбрах го вечерта, когато тя изчезна.
Прелистих страниците.
– Така-а, на телефона ви е инсталирано приложението “Намери приятел”, благодарение, на което можеш да разбереш по всяко време къде се намира Емъри.
Щом погледнах Лайл изпод веждите си, гореща вълна от гняв се втурна към мен.
– Самата тя предложи да инсталирам това проклето приложение. Каза, че е забавно или нещо подобно. Аз, по дяволите, не попитах защо й е всичко това.
Леле, колко е огнен!
– Тя имаше ли същото нещо на телефона си?
– Вероятно. Не знам.
– Разбираш ли как изглежда всичко това отстрани?
Бледите очи се върнаха към мен.
– Да се изсера на това как изглежда. Не съм я преследвал. Тя сама го предложи.
– Лайл – казах примирително, за да го успокоя. – Кълна се, че съм на твоя страна. Просто се опитвам да бъда една крачка пред детектива по този случай. Защото, ченге като него е това, от което се нуждаеш. Не го подценявай.
Фиск се облегна на стола. Очите му се напълниха със сълзи. Примижвайки, той ги разтри с палеца и показалеца си.
– Лайл – повторих, този път с тон на учител, и изчаках да ме погледне. – Аз съм твоят единствен шанс да разбиеш всички обвинения във винегрет. Защото това е моята работа. Тези, които ме наеха, знаят това много добре. Затова спри с всички тези глупости и ме позволи да ти помогна.
Устните му се оформиха в тънка линия. Дрънкайки с веригите, той потърка лицето си и накрая кимна.
– Изобщо не трябваше да съм в града.
– Знам. Трябвало е да летиш до Флорида за сватбата на баща си. Защо реши да останеш?
Отне му няколко секунди да се успокои, преди да обясни:
– Не можех. Вече дори бях пристигнал на летището, паркирах колата, качих се на автобуса. Честно казано, щях да излетя, но веднага щом се качих на самолета, разбрах, че не мога. Нещо не беше наред.
Е, най-накрая се разговорихме!
– И каква беше работата?
– Емъри. Беше някак разстроена или нещо такова, отнесена. Не знам как да го опиша. Около две седмици преди да изчезне, тя започна да се държи различно. Сякаш не беше на себе си. Кълнеше се, че всичко е наред, но усетих как се отдалечава.
О, да, знам какво е.
– Освен това, сватбата на баща ми е вече пета по ред. Рано или късно идва момент, когато синът трябва да заеме твърда позиция.
Засмях се и завъртях очи.
– Напълно съм съгласна. Ох, тези предци!
През следващия час Фиск спокойно отговаряше на въпросите ми и нито веднъж не изпусна нервите си. Въпреки, че обеща да ме удуши само по принцип, веднага щом свалим всички обвинения срещу него. Какво да кажа? Имам склонност да провокирам агресия и жажда за насилие у хората.
Но Лайл ми обясни всичко. За всичко, което мислех, че детектив Джоплин може да хвърли в лицето на Паркър, Фиск имаше разумно обяснение. Имах чувството, че Джоплин тича пред колата. Хващането на бика за рогата не винаги е подходящо. Всеки случай има своите нюанси. Макар и дребни, но все пак несъответствия, които могат да наклонят журито както на една, така и на другата страна. Бях сигурна, че дори с всички доказателства, всяко, от които е косвено, адвокатът на Фиск ще постигне оправдателна присъда. Все пак Лайл ще има нужда от нещо повече от обикновен защитник. Ако Паркър има сериозни намерения да помогне на приятеля си по какъвто и да е начин, тогава е време да влезе в играта.
– Скоро ще те преместят в следствения арест. Ще се свържа с теб веднага щом разбера нещо.
Фиск кимна мълчаливо в отговор.
– И още нещо – казах накрая, преди охраната да ме придружи до изхода. – Преди колко време Емъри те моли да инсталираш “Намери приятел” на телефона си?
– Преди малко повече от две седмици. Точно, когато започна да се отдалечава.
Любопитно.
– Щях да й предложа – добави Лайл и ме спря на вратата. – Когато излязох от летището, исках да й предложа, но не можах да се свържа по телефона.
– Колко пъти й се обади?
– Поне десет пъти. След това оставих съобщение на гласовата поща. А още повече есемеси й изпратих. Ченгетата казаха, че това е моят мотив. След като не съм могъл да се свържа с нея, съм решил, че тя ми изневерява, проследил съм я и съм я убил. – Гласът на Лайл прекъсна при последната дума.
И сърцето ми се разби на парчета.
***
Влязох в офиса на чичо Боб, но той беше тръгнал за някаква среща. Реших да му оставя бележка с молба да ми се обади, веднага щом се освободи. Исках да го попитам какво знае за случая Емъри Адамс. Докладите са едно, но инстинктите на опитен детектив са съвсем друго.
Когато приключих с писането на бележката, реших да украся листчето със сърца, но почти завършвайки петото поред, разбрах, че това е заповед за нечий арест. Сгънах документа спретнато, избутах го настрани и написах същото на обикновена страница от бележник. Кой да знае, че толкова важни парчета хартия могат да лежат на бюрото на чичо Боб?
В крайна сметка отидох да потърся онзи полицай, който пръв отишъл на повикването, след като Лайл намерил колата на Емъри и извикал полицията. Оказа се, че смяната му още не е започнала. Е, вече имах достатъчно информация, за да започна разследване. Напуснах управлението решена да намеря убиеца на Емъри Адамс на всяка цена. Това е единственият начин да освободя Лайл от обвиненията, което щях да направя, докато не видях камиона на Гарет на паркинга. С Гарет вътре.
Гарет Суопс е бивш войник, който станал законен ловец на глави и по-късно официален член на “Отбор Пип”. С нас, той дори мина през ада, а аз му дължа много. Поне едно “благодаря”.
Отидох до камиона. Почуках на прозореца, въпреки, че Гарет ме виждаше перфектно. Валеше сняг и имах предчувствието, че Суопс харесва това, в което се е превърнала косата ми. Накрая се усмихна и спусна прозореца.
– Какво забрави тук? – Попитах предпазливо. – Следиш ли ме?
Нямаше да му е за първи път.
– Не днес, сладка моя – ухили се иронично Гарет.
Гадина. Знае как подобна усмивка се отразява на хората. Най-вече, разбира се, върху жените.
– Но определено провеждаш наблюдение, нали?
– Нещо такова.
Суопс не ловеше повече престъпници, освен по лична молба на Хавиер, бившият му шеф, когато не му достигаха хора, затова попитах:
– А кой ти даде задачата?
– Майка ти – каза Суоупс с все още непокътната усмивка.
– Еха! Значи говориш и с мъртвите?
В отговор последва тих смях.
– Малко вероятно.
Чичо Боб излезе от управлението с двама униформени, които водеха някакъв престъпник с белезници. Гарет се съсредоточи върху компанията и се зачудих кой е престъпникът. Очевидно, вече е арестуван, така, че какво наблюдава?
В задната част на съзнанието ми започна да ме сърби мисълта, че тук има нещо гнило, но реших да не се задълбочавам. Ако Гарет искаше да ме просветли, той вече щеше да ми каже всичко. А, ако аз исках да бъда просветлена, щях да го засипя с въпроси, докато не се спука. Това мога да направя.
– Беше ми приятно да те видя – казах без повече въпроси.
Суопс присви очи подозрително.
– Наистина ли?
– Наистина ли. И аз… добре… исках да ти благодаря.
Този път сребристите очи станаха тежки и пронизващи.
– За какво?
– Ами, знаеш, за Ню Йорк.
– Няма защо. Така и не те вкарах в леглото.
Мой ред беше да се засмея.
– Отиде там заради мен и аз съм ти много, много благодарна.
Гарет мълча няколко дълги секунди, с ръка, опряна на волана, затова аз първа наруших дългото мълчание:
– Ами, просто исках да ти благодаря.
– Пак заповядай, красавице.
В очите му имаше такава преданост, че сърцето ми започна да набъбва от емоция. Какво преживя той от момента, в който ме срещна! И нищо, че от време на време е трън в задника, той е страхотен човек.
Повдигнах се на пръсти, но пак не стигнах до целта. Гарет се наведе, за да мога да го целуна по брадясалата буза, но в последния момент той се извъртя и поднесе устните си.
Ама, че негодник! Но все пак го целунах. Кратко и от сърце.
Когато стъпих на земята, Суопс ме погледна изненадано за няколко секунди, а след това каза:
– Кажи на твоя демон да те държи под око.
– Добре.
Разбира се, няма да кажа нищо. Рейес изобщо не е във възторг от това, че е отчасти демон. Харесва ми да мисля, че е нещо като паднал ангел. Звучи някак си по-екзотически или нещо подобно. Или екзотично?
Не можех да не отбележа, че Рейес работи много с Гарет напоследък. И Ош. И дори, по дяволите, с Ейнджъл. Само да се надявам, че плаща на Гарет заслуженото. Имам предвид купчина злато, голяма колкото самия Суопс.
Махвайки му за сбогом, изтичах към Развалината. Имаше още няколко души, на които бях задължена. Например, моята приятелка от ФБР – Кийт. И сестра ми Джема. Също и чичо Боб. Сега, когато живееше буквално от другата страна на коридора, го виждах всеки ден, но все още не му бях благодарила както трябва. Подобно на Гарет и Ош, Куки и Чибо спряха на пауза живота си, само, за да бъдат с мен в Ню Йорк. Задължена съм им до гроб.
На връщане към офиса реших да се обадя на Кийт. Веднага щом тя вдигна телефона, блутуута разнесе гласа й из вътрешността на Развалината:
– Специален агент Карсън.
Ето какво означава да си истински професионалист! И аз мога да бъда такъв. Тази сутрин с Куки се държахме много професионално. Това не е ли доказателство?
– Здравей, СAK – казах аз, изпращайки целия професионализъм по дяволите.
– Здравей, Дейвидсън. Какво става? От доста време не сме се чували.
– Тоест от деня, в който спря един много лош човек да ми пръсне мозъка. – О, да, пичът очевидно нямаше да ме остави да живея.
– Вярно е. Е, ти пък спаси цялото семейство, така, че да кажем, че сме квит.
– Имаме сделка.
Докато разговаряхме, чух една жена да крещи. И то толкова мощно – не по-малко от всички високоговорители в киното, взети заедно. Не можех да разбера къде точно крещят – в офиса на Кийт или в Развалината. По правило, Развалината не крещи с женски глас. Но ръмжи на ниски октави. Освен, ако, разбира се, не включа на пълната степен „Halestorm“.
– Къде си? – Попитах.
– Ти ми се обади. В офиса си съм, разбира се. Между другото, следващия път не казвай на оператора, че си в списъка на десетте най-издирвани престъпници и си готова да се предадеш.
– Но веднага привлякох внимание, нали?
– И все пак. Тук това се приема много сериозно. И просто си късметлийка. Нямаме жени в нашия списък с десетте най-търсени.
– Значи, никого не съм разстроила. – Само за да съм сигурна, разгледах отблизо всяко кътче на разрушената къща. Писъците определено идваха от някъде в офиса на Кийт. – А кой крещи?
– Да крещи?
– В офиса ти. Сама ли си там?
– В смисъл?
– Казвам ти, някой крещи. Много силно. Няма как да не се чуе. Въпреки че… – Всичко ми стана ясно. Кийт има мъртва жена в офиса си. И тази жена беше много вбесена от някой на име Луи. – Кой е Луи?
Сега гласът на Кийт стана нисък и неясен, сякаш покриваше слушалката с ръка.
– Сега в офиса, освен мен, има само един човек. Специален агент Луис Гусман. Дойде от Вашингтон по един случай. И какво?
Отчетливо чух нотките на любопитство. Това вече е забавно. Само дето, почти не се врязах в бялата Хонда, която смяташе, че има предимство. Мадамата зад волана ми показа среден пръст. Какво, по дяволите? Вече наближавах кръстовището, а тя трябваше да завие наляво. И има право да тръгне само, защото когато стигнах на кръстовището светна червено?!
– Аз трябваше да мина! – Извиках и също й показах средния пръст.
Мацката, обаче натисна педала на газта до пода и само по чудо избегна сблъсъка с онези, които наистина трябваше първи да пресекат кръстовището.
– Понякога се чудя, че не са ти взели книжката – каза Кийт.
– Точно така, това е мистерия, обвита в мрак.
– И какво става с крясъците? – Напомни отново САК с приглушен глас. – Агент Гусман е на телефона в момента.
– Тогава, може жената, с която говори, да му крещи безмилостно. Впечатлението е такова, сякаш стои направо в офиса.
Естествено, шегувах се. Ако никой освен мен не чува тази жена, тя определено е призрак.
– Сериозно? – Попита Кийт. – И какво казва тя?
– Предимно заплахи. Изисква Луис да извади главата от задника си и да намери тялото й. И всичко това с южняшки акцент, че дори е забавно. Мучо гранд мока лате. С допълнителен крем. Най-горещото. – Последното нещо го казах на човека зад гишето, където се качих за подкрепление.
Кийт сякаш се развесели.
– Къде си?
– В “Спътник за кафе”.
– Можеш ли да дойдеш при нас?
– Разбира се.
– Тогава донеси и на мен една чаша.
– Отбелязано.